В социалните мрежи настана такъв вой, все едно митрополит Николай е убил човек. Смешното е, че ако бе отнесъл тези думи към мавзолея на Ленин на Червения площад, една част от истериците щеше да ръкопляска. Но щом го е казал за пирамидите, пред които всички си правим селфита, значи владиката е изрекъл въпиеща глупост. Всеки, който иска, може да намери пълната реч в интернет. Големият въпрос - казва ли нещо лошо митрополит Николай? Не, точно обратното – речта му е прекрасна. Призовава за солидарност, помощ към бедните, хули алчността, няколко пъти споменава “експлоатация” на хора и ресурси, иска материалното да не взема превес над духовното (и точно тук е примерът с пирамидите). В края на речта си моли думите му да бъдат предадени на другите участници в кметската борба. Видно от цитираните пасажи той прави и още нещо, което е похвално - в почти пряка реч казва на представителите на ГЕРБ, че не материалните придобивки (пирамиди в Египет, магистрали, зали и стадиони сега) са важни, важни са хората, а те са на предела на силите си…

 

Пловдивски митрополит Николай

 

На 18 април 1951 г. в Париж е основана Европейска общност за въглища и стомана. Това е предшественикът на ЕС. Учредяването се извършва от шест държави, и шестте им външни министри са католици. По-нататък ЕС се развива като огромно наднационално и нерелигиозно обединение, разпростиращо се върху целия Стар континент. Но Швеция и Финландия се включват в него едва през 1995 г., а Норвегия до днес не е. Защо? Сигурно се дължи на ред икономически причини, но под праха на историята се крие още една – 

 

тези държави са протестантски, още от самото начало гледат подозрително на обединението.

 

Идеята католическият свят да развива общи икономика и институции, за да се съхрани и експанзира, датира от Средновековието – затова и протестантите малко след Втората световна война подозират, че въглищата и стоманата не са само оръжия на индустрията.

 

Разказвам този пример не за друго, а за да онагледя, че теми като религия, политика, международни отношения, най-вече обвързаността им в реалния живот са много сложни. Те не са подходящи за крясъци, първосигналност, демонстриране на всичкология, а изискват умереност, задълбоченост, уважение. Не така обаче стоят нещата в ерата на Фейсбук, в която манифестират глупостта и необузданото самозванство. Нека си припомним истерията през пролетта при посещението на папата у нас – настана неистова врява, че Светият синод отказал обща служба за мир с Франциск.

 

Недоволството дойде не от вярващи, а от врякащи хора,

 

които нямат понятие от канон или пък не им пука да бъде нарушен. Шест месеца по-късно нито световният мир, нито всекидневието на врякащите се промени с каквото и да е – това пък е пример как в ерата на интернет общественото мнение изпада в истерии, които нямат нямат и сантиметър връзка с истинския живот.

 

В петък се разгоря нова такава истерия. Пловдивският митрополит Николай казал на предизборно мероприятие на кандидат-кмета Здравко Димитров (ГЕРБ), че египетските пирамиди са “паметници на богохулна арогантност”. В социалните мрежи настана такъв вой, все едно Николай е убил човек. Гняв и присмех осмислиха уикенда на хиляди българи. 

 

Смешното е, че ако бе отнесъл тези думи към мавзолея на Ленин на Червения площад, една част от истериците щеше да ръкопляска. 

 

Но щом го е казал за пирамидите, пред които всички си правим селфита, значи владиката е изрекъл въпиеща глупост. 

 

Но глупост ли е наистина? Ето извадки от речта на митрополит Николай. В нея той отправя послание към политиците, упражняващи светската власт. Уточнявам, че пасажите са дълги,

 

истински ужас за любителите на лесното знание: 

 

“Властта, която се дава от Бога, представлява отговорност, която издигнатият започва да носи пред хората, но особено пред Бог! Колкото по-значима е позицията, толкова и отговорността е по-голяма…. Светският управник, комуто Бог възлага отговорността за управлението, трябва да е милостив и грижовен… С личен пример и с дело той трябва да подканва

 

силните, богатите и успелите да се погрижат и да поемат солидарна отговорност за своите по-слаби и по-бедни братя и сестри… 

 

Различни (има предвид хората) ги правят не материалните възможности, с които разполагат, а единствено делата им, по които Бог ще ги съди….Добър светски управник е този, който знае, че не разпределя „ресурси“, а ръководи хора, че носи отговорност за хора. Грешка прави и грях слага на душата си този, който разглежда себе си като властник, а 

 

градът и хората в него като „ресурси“, от които да изстисква максимума за себе си и за своите приближени,

 

без да се съобразява с никого и с нищо. Великото някога египетско царство, в което властниците са се кланяли на тотеми и са разглеждали хората като „ресурс“, тоест – роби, е било застигнато от Божия гняв и е станало на прах и пустиня. Изчезнала е културата, изчезнал е езикът, изчезнал е самият народ, ведно с владеещата го каста. Останали са едни пирамиди – паметници на богохулна арогантност, довела до затриването на цяла една цивилизация. Много важно, че фараоните са построили пирамиди, но са затрили народа си и държавата си! С богохулна арогантност, повтарям това…  Изчезне ли вярата в Христа, бъдат ли пренебрегнати принципите и ценностите, за които споменахме току-що, 

 

започнем ли да се грижим само за строежите, без да зачитаме хората и този материален свят един ден ще изчезне,

 

и ще се превърне в археологическа разкопка. Без да остави дори и една пирамида, защото експлоатираният човешки ресурс е малък, а вече е и много изтощен от експлоатацията. Така ще става всякога, когато властта се разглежда като материалистична, алчна консумация на „ресурси“,  а не като отговорност пред Бога,

 

одухотворена от любовта към хората, от любов към ближния, когото трябва да обичаме, както обичаме себе си”.

 

С цитатите до тук. Всеки, който иска, може да намери пълната реч в интернет. Големият въпрос - казва ли нещо лошо митрополит Николай? Не, точно обратното – речта му е прекрасна. Призовава за солидарност, помощ към бедните, хули алчността, няколко пъти споменава “експлоатация” на хора и ресурси, иска материалното да не взема превес над духовното (и точно тук е примерът с пирамидите). В края на речта си моли думите му да бъдат предадени на другите участници в кметската борба. Видно от цитираните пасажи той прави и още нещо, което е похвално  - в почти пряка реч

 

казва на представителите на ГЕРБ, че не материалните придобивки (пирамиди в Египет, магистрали, зали и стадиони сега) са важни, важни са хората, а те са на предела на силите си…

 

В крайна сметка митрополит Николай не заявява нищо по-различно от това, което писатели, поети, философи, журналисти твърдят от векове – важна е духовността, защото без нея и най-великите империи на материята рухват. Различното е, че го прави чрез своя църковен стил на изразяване. Без ирония трябва да се отбележи, че няколкократното споменаване на “експлоатация на ресурси” дори го изстрелва на върха на либералния мейнстрийм, защото точно това твърдят неговите представители. 

 

Словото на митрополит Николай е прекрасно, защото би направило действителността по-добра,  ако поне един човек пренесе зрънце от нея – за разлика от общата молитва за мир с папата.

 

И на какво точно се смя Фейсбук поселението? И то не знае. А вярващо ли е? Не, мнозинството са атеисти, някои дори се гордеят. А защо тогава им е важно какво казал митрополит Николай, как е посрещнат папата? 

 

Отговорът е, че просто търсят забавление. Не четене, осмисляне и други протяжни дейности, а коремен смях, смилаем светоглед се търсят.

 

Не са нови тези занимания. От зората на цивилизацията простолюдието ги упражнява. Разликата е, че днес получава световна трибуна.

 

Нямам против да се обсъждат лимузините на църквата, охолството на владиците, личният пример, който дава самия Николай… И за агентурата в Синода нямам против.

 

Ако духовници вършат злини, следва да бъдат укорявани, да не им се пести гняв. 

 

Но когато произнасят прекрасно слово, и то следва безпристрастно да бъде отчетено. Когато пък от словото се вади отделна фраза, несхваната поради бързане или ниска интелигентност, а после хвърлена на вълците за забавление – също не бива да се мълчи. 

 

Написах тези редове не за да хваля митрополит Николай, Светия синод и т.н. А за да кажа, че в социалните мрежи простолюдието задава тон. Всеки днес се съобразява със социалните мрежи – от папата през Тръмп до Борисов и продавачите на пици. С което простолюдието става толкова важно, колкото никога не е било. Написах тези редове и за да кажа, че трябва да учим децата не да четат статуси, а дълги текстове. Преди да се научат да говорят, трябва да знаят и разсъждават.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

99 коментар/a

ето как си добавяте към оригиналното Слово каквото ви харесва на 09.10.2019 в 19:14
Helleborus на 09.10.2019 в 16:52 : цитата от Исая 29:13 не съдържа думите „ изучени ПАПАГАЛСКИ," - ето как си добавяте каквото ви харесва, и нщма причина да ги слагате в кавички. ПОЧТИ точно с оригиналния текст, значи хората може да са чували нещо такова, а лъжата се пришива към оригинала и минава като част от него - така се подравя истината. А ваклите овчици, които често не уважават точността или прецизността на истината, са много доволни. Всичко друго за фотосинтезата и преживните животни не се отнася до човека, защото той има образ Божи, и това е голяма разлика с растенията и животните. Да, наистина, който не разбира зрънце от истината, трудно може да учи другите - както Helleborus се мъчи да учи читателите.
да отдели овцете от козите на 09.10.2019 в 19:48
Духът на казаното не е изопачен, наистина Христос ни е предпазил от фарисейското и книжническо повтаряне на думи без духовно съдържание. И никъде в Словото Господне не е казано, че само с вяра ще се спасиш, защото само вяра без лично усилие и жертвен ученически опит, е само буквоядско надприказване и ревниво-лицемерно полицейско озъртане за "еретици", вместо свободно търсаческо общуване в Духа на основата на общи цели и стремежи.
Исая 29:13 на 09.10.2019 в 19:55
В един от преводите на Библията определението "папагалски" присъства - очевидно воля на преводача, навярно вдъхновена от Волята Божия: https://www.biblegateway.com/passage/?search=%D0%98%D1%81%D0%B0%D1%8F+29%3A13%2C%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B9+15%3A9%2C%D0%A2%D0%B8%D1%82+1%3A14&version=BPB
Helleborus на 10.10.2019 в 14:37
09.10.2019 в 19:14 Не се излагай повече, това ли е въпроса, дали пише папагал или не пише папагал? Същината на всички словеса не е ли точно тази, всички те описват как Бог търси да създаде нова раса от хора, които да са подобни на Неговия Син, който беше любящ, смирен, жертвоготовен ( не просто информиран). Ако ставаше с четене и цитиране на книги, нима пророците щяха да са избивани точно от книжниците, най-четящите и образовани служители? А защо книжниците не бяха като пророците, щом Бог дава, Той ли е виновен, че не е дал? Разликата не е ли точно тази, че едните само на думи и лицемерно, (умствено) а другите нелицемерно и СЪРДЕЧНО следват и се покоряват на Истината и това не е ли човешкия избор и свободна воля? Не може "да ти се даде", ако по своята воля си лицемерен, т.е. само умствено следващ, не е ли писано, че Богът на този свят може да „заслепи“ всеки такъв лицемер, чието сърце тича след други радости? Сърцето е ключово тук, нали затова Бог обеща да не пише повече словото Си върху камък (или други материални носители), а да го запише на плочите на сърцето? Нали затова и фарисеите бяха винаги изобличавани, че сърцето им е окаменяло, че са зли и жестоки и в този смисъл всичките истини, които бяха дошли до тях, изговорени от подобни хора, се превръщаха в лъжа, затова и техните ученици бяха безплодни като тях самите. Бог ли обвинявате, че на едните е дал, а на другите не е дал чисто и добро сърце, защото и искрените и лицемерите са чели и са се трудили и десятък са плащали и пости са спазвали, а как така едните станаха от баща дявола? Плодовете на Духа не са ли поведенчески модел, свързан с чувствата „А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,“ /Галатяни 5:22/ Т.е. човек, който няма вътрешната склонност да бъде верен и милосърден, той всъщност отблъсква мислите на Духа и не може да общува с Него, насила ли да бъде направен добър човек?
Res, NON Verba! === Дела, НЕ Думи! на 11.10.2019 в 16:48
Дела, НЕ Думи! = Res, NON Verba! ====== Лесните таквизи фразеологии с мазня откопирани от всевъзможни източници от угодници подмазвачи, секретарки и стажанти слабо интересуват Народеца. Отруден, изгладнял и отчаян. Паството НЕ Е СТАДО, не пасе трева обаче, а си отваря очите добре, понеже опира до оцеляване. И какво да види през домната завеса на славословия? === Никола Методиев даже няма МОНАШЕСКО ИМЕ, а кара с даденото му по рождение от татенцето-БАРЕТА, БИЯЧ от потомствената комунистическа Номенклатура; парашутиран от Долно Лозен от БКП към Румелията да коли и беси, оти там достойни духовници няма (Кирил спаси евреите, не БПЦ/БП) той манастир хич не е помирисвал - как така е преминал пострижение? === Дали и в какво вярва мутрополитът само той си знае, но виждаме, че за него ВИДОВДЕН не се задава и че зиналата Геена Огнена -където му е мястото- не го плаши. Той си има кроежи, архонтЦи му слугуват (безкористно) попадии го възхваляват. Кариерист? Бяло БУЛО? === Овощарят години отглеждал черешовата си градина докато най-сетне настъпил моментът за първа реколта. Мутрополитът му анулира договора в този момент, отнема земицата и забранява достъпа. Едвам успял човечецът с разкъсано сърце да си изсече милите дръвчета. === ДЕЛА! === От Световното Триенале по Архитектура ИНТЕРАРХ и от Международната Академия по Архитектура МАА изцяло от джоба и от залъка на българския архитект (отчислявал половината от всеки хонорар цели десетилетия!) се вдигнаха без нито стотинка Църковни, нито Държавна подкрепа палатите на САН КИРИКО (така наречени от сбъркана любезност) върху развалините на бивш свинарник-обори-затвор-лудница на свлачището над Града (харчът по укрепване на терена даже надвиши строителството!). === КРИВОсъдието присъди на КРИВОславието целия имот, че било имало в минало свършено глаголно време някаквоси манастирче, от което само църквицата се крепеше, че на по-свястни темели. === Апартаментите в Тракия, Младост, Люлин не са върху тяхна си земя, тя е държавна / общинска, обаче ИМОТЪТ Е НА ПОСТРОИЛИЯ ГО. На платилия го. САН КИРИКО Е КРАЖБА. На едро! === Дела! === ИЗТРИВАЙ ПОСТА, ПОПЕ, ВСЕКИ ПЪТ, ЧЕ ИСТИНАТА БОЛИ === Който се интересува какво бръщолеви тоя мутрополит, а и който будала му е последовател - си е негова работа. Живи-здрави, С БОГОМ.
Речта е хубава,но лицемерна.Не може един на 12.10.2019 в 11:14
епископ,да каже на всеослушание на друг негов колега:"Ще те убия,ще те смажа" и да забрани кракът му да стъпи в неговата епархия,само защото е защитил каноничната УПЦ от разколническата Вартолозмеева,на която явно еп.Николай симпатизира,понеже очаква вселенският Вартолозмей да го лансира за бъдещ патриарх на България.Бог да пази България от такива патриарси.
Res NON Verba-Сан Кирико беше вертепа на 12.10.2019 в 17:39
ИСТИНАТА боли, прав сте г-н Архитекте. Сан Кирико беше вертепа на високопоставените, да си водят там момичета и жени - по служба, ужкелим - ааа, знае се то от населението, всичко се знае. Сан Кирико е италианското име - в Пловдив така го наричат, нали са половин италианци.
RES NON VERBA лесна словесност, грозна душевност на 13.10.2019 в 03:30
ИСТИНАТА боли, прави са архитектите и всичкото читаво не-сатанясало население, а-а-а! А тръгнете по къщя и хотели, и по кръчми и курорти да ОТСЪДИТЕ ВЕРТЕПНОСТ по шестобалната система = и където ви се понрави - ХОП. Цуна нотариалния акт мутрополитът. ИСТИНАТА Е, ЧЕ: "Апартаментите в Тракия, Младост, Люлин не са върху тяхна си земя, тя е държавна / общинска, обаче ИМОТЪТ Е НА ПОСТРОИЛИЯ ГО. На платилия го. САН КИРИКО Е КРАЖБА. На едро!" А какво върши вътре в имота си СОБСТВЕНИКЪТ - не е попская рабОта. С БОГОМ.
Тук нещо ми липсва на 13.10.2019 в 07:52
Вероятно е дълбокомисленият спор колко дявола могат да стъпят на върха на едно игла.

Напиши коментар