Николай Грозни: Елит и Свобода

<p><strong>Напуснал си България отдавна. Защо си тръгна и защо се върна? &nbsp;</strong></p> <p>Напуснах България когато бях на 19 г., &nbsp;за да уча джаз в Бостън. След 20-годишно странстване (Америка, Индия, Франция), сега имам невероятната привилегия да виждам България както с очите на своите детски спомени, така и с очите на пътешественик. Много от нещата, които са болезнено познати, грозни и досадни на хората тук, за мен са придобили друга стойност и измерение - панелките, грохналите сгради, трамваите, посивелите от употреба маски, паветата, злободневните диалози в кафенетата, екзистенциалната същност на баницата, бабите с лилави коси и рокли от плат за пердета... България е наистина едно изключително ексцентрично и езотерично място, а също така и единствения ми дом. Но струва ми се, има много позитивни промени. Омразата между хората е намаляла осезаемо. Всички са станали по-толерантни, по-търпеливи и балансирани.</p> <p><strong>Спомена, че не разбираш смисъла и философията на демокрацията. Наближават избори. Какво точно имаше предвид?</strong></p> <p>Демокрацията е антоним на аристокрацията. Волята на народа се противопоставя на волята на елита. За Аристотел демокрацията е израз на свобода. Свобода да управляваш и свобода да избираш как да бъдеш управляван. Тази дефиниция веднага разкрива първия проблем с идеята за демокрацията - има ли разлика в това дали елитът се избира сам или с режисираното участие на народа? Навсякъде управлява елитът. В това няма никакво съмнение. Русия е олигархия. Принстън неотдавна публикува изследване, което демонстрира, че САЩ също е вид олигархия.</p> <p><strong>Тогава какво друго може да е демокрацията, освен спектакъл? </strong></p> <p>Монархът налага волята си със сила, демократите - с манипулация. При едно разделение на света - на имащи и на нямащи - единствения начин елитът да запази своите придобивки и привилегии, е да лъже постоянно. Идеологиите тогава са просто модели за манипулация. Идеологията фокусира вниманието на хората върху един-два болезнени проблема, които те разбират, за да може безбройните машинации, които извършва елитът да останат неразбрани. Това е един вид фокусничество. В свят, в който рекламата влияе и контролира избора на хората, демокрацията като идея е невъзможна. Не е възможно един човек, който отива и си купува обувки, защото е гледал някаква реклама, да може да направи &ldquo;свободен&rdquo; политически избор. Това е</p> <p><strong>един от фундаменталните проблеми на демокрацията: хората се поддават на внушения. </strong></p> <p>Гурджиев дори постулира съществуването на таен орган, <em>кундабуфер</em>, чиято функция е да ни прави податливи на внушения и, следователно - управляеми. За мен е много интересен фактът, че на някой може изобщо да му хрумне такова твърдение. Психологическите предпоставки, които правят възможен всякакъв вид програмиране, са много дълбоки и, в основата си, са неразривно свързани с идентичността - тази странна маска, която има свойството да променя лика си, но винаги остава &ldquo;нашата&rdquo; маска.&nbsp;</p> <p>Самата философия на демокрацията - обществото се разделя на управляващи и управлявани, като управляваните имат &ldquo;свободата&rdquo; да избират своите управници, пускайки някакво листче в някаква кутия веднъж на четири години - е изключително проблематична. Трябва да е бил наистина гениален този, който е успял да накара управляваните да повярват, че те са свободни, защото имат възможността в разстояние на един ден да поверят своите права, социален статут и достойнство в ръцете на някакви управници. И след това в продължение на 1460 дена да гледат безпомощно как същите тези управници правят каквото си поискат.<br /> <br /> Друг фундаментален проблем е, че повечето хора гласуват против някого, а не за някого. Как може да си <em>свободен</em> когато гласуваш <em>срещу</em> някого? Има огромна разлика между свободата да гласуваш срещу някого и свободата да избереш своите управници.&nbsp;Първото е принуда. Второто е демокрация.&nbsp;</p>