"Нещата останаха на нивото на клюкарницата..."

<span style="font-weight: bold;"><span style="font-style: italic;">Явор Дачков</span> </span><span style="font-style: italic;">разговаря с журналиста</span><span style="font-weight: bold;"> <span style="font-style: italic;">Иван Гарелов</span><br><br><br>Явор Дачков:&nbsp;</span> Въпреки, че отваряме досиетата с доста голямо закъснение в сравнение с това в Германия, вече се сблъскваме и с първите проблеми как се четат тези отворени досиета - за разликите, които би трябвало да се правят в конкретните ситуации. Аз съм се срещал и с пастор Гаук, правил съм интервю с него и много подробно ни беше разяснено как ставаше това там - с внимание към всеки отделен случай, що се отнася до публичните фигури. Разбира се, доста съм далеч от мисълта да оневинявам цялата система за това, което&nbsp; е причинявала. От друга страна, да вменяваме вина на конкретни хора, за които няма достатачно основания, също не е редно. В този дух поканих колегата Иван Гарелов, дългогодишен водещ на най-известното публицистично предаване „Панорама”, който попадна в новините, след поредната порция от Комисията по досиетата. С него ще говорим за неточностите, които съпътстваха обявяването на досието му. <br>&nbsp;&nbsp;&nbsp; Първо , да кажете няколко думи като въведение за това, което почувствахте, когато извадиха досието Ви и това, което Ви засегна от интерпретацията за него.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Благодаря за поканата! Откровено казано, когато излезе списъкът с моето име в него, аз нямах намерение нито да правя изповеди, защото това е доста компрометиран жанр от някои други хора, нито да се обяснявам, да се защитавам, нито пък да се тупам в гърдите, че съм герой. Защото мисля, че това е било една добавъчна работа към журналистическата ми дейност. Неприятно ми беше само, че името ми излезе редом с агентите на Шесто управление. И се оказа, че това все пак има значение. Първо, хората не знаят, като ги съобщават в един кюп и се оказва, че не само хората не знаят, а и журналистите не знаят. Една журналистка от РТВ в нейния репортаж на два пъти каза за мен: той беше ръководен от Шесто управление, Шесто управление му плащаше и т.н. Как да искаме от зрителите да не ни поставят в един общ кюп? От това бях засегнат, че чувстваш как твоя образ, твоята идентичност на журналист изведнъж изчезва и вместо това се появява нещо съвсем друго. Аз ще изброя набързо за какво става дума. Едното е, че от разузнаването те пращат при доносниците. Второто е за заплащането. Има една квитанцийка, на която пише за 50 лева възнаграждение. На другите си пише ясно, че са за разход. За две десетилетия те са 8 разписки на обща стойност хиляда лева. Това обаче даде повод на репортер от бТВ, който седна при Бареков и умуваше: аха, той може би е предпочел разузнаването, защото там плащат много добре. Е, какво добре, 40 лева на година се падат! Разбирате ли, беше просто небрежна работа. Има още нещо - началниците са имали въображение, крояли са големи планове и&nbsp; едно то тях е, че са искали да ме изпратят на&nbsp; командирковка на една сесия на НАТО в Турция...<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Командировката не се състоя, тъй като бе осветена от МВнР като нецелесъобразна. Т.е. не си ходил в Турция.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Така. Не съм ходил. Обаче и в двете телевизии си остана, че аз съм ходил в Турция. От там се направи извода, че всички негови командировки са дирижирани от Държавна сигурност. Значи, той няма собствена биография те са му градили биографията и т.н. Аз нямам нито една командировка, която да не е от телевизията, или която да е била дирижирана отвън. Виждаме как се подменя. Що се отнася до т.нар. резидентура, за което има голяма вина Екатерина Бончева, член на комисията, тя за това беше казала, че някои хора са си изградили биографията покрай ДС. Някъде 78 г., някакъв&nbsp; оперативен&nbsp; работник написал, че не е лошо да има резидентура. Моето досие повече не се споменава, но аз чувам още първия ден Екатерина Бончева казва резидента на ДС в БНТ. Това звучи страшно и човек ако не се задълбочи, може да си каже, че това е било много мощна работа. А ето какво намерих в досието на Вальо Стоянов - твърди се, че навремето той бил пратен да дойде при мен в Панорама. Този разговор с Вальо Стоянов, както виждате тук се е състоял ноември 78 г. Така, ноември 78 г. аз не водя Панорама, разбирате ли, аз започнах през 79 г. когато се върнах от Виетнам и Камбоджа. И никога не съм предполагал, предлагат ми моите шефове, че аз ще водя Панорама. Така станаха обстоятелствата, станах популярен, скараха се&nbsp; там с другите водещи и ме сложиха мен. Освен това, тука ясно се казва този замисъл не се осъществи, тъй като Панорама не се обособи в самостоятелна организация, значи не е имало никаква резидентура, <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> А Вие одобрявате ли разсекретяването на досиетата?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:&nbsp;</span> По-добре да се изчисти един път за винаги тази тема, лошото е, че е ужасно късно, ужасно късно. През 1990 г. бяха унищожени досиетата на повечето политически доносници в Шесто управление, това са хората, които са били използвани и продължават да бъдат използвани. Аз, разбира се, няма да бъда адвокат на цялото Първо главно, но все пак мисля, че колективна вина не може да има. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Вие не сте писал доноси срещу други хора, не сте участвал в нещо такова. Това искате да подчертаете ясно.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Никой не го е искал.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Как си обяснявате, че толкова колеги след прехода и то на ключови места, се оказаха свързани с ДС?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Доколкото познавам съдбите им, това не са хора, които предварително са вербувани и после изпращани в дадена медия. Много малка част от тях са правили нещо значимо, ако въобще са правили нещо. Работило се е, според мен, по-скоро за това да се покаже каква голяма дейност кипи. Това може би и сега съществува, но тогава съществуваше в много по-голяма степен, тъй като журналистиката разполага с по-големи възможности да прониква, да научава. Очевидно вниманието е било насочено повече там. Но не си мислете, че доносниците сред журналистите са повече, отколкото в писателските среди или в някои други подобни. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Между другото във Вашите документи пише, че сте препоръчал Асен Агов и още някакви хора за ДС, вярно ли е това?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Да, това е още когато аз бях в БТА, не в БНТ. Попитаха ме кои хора са перспективни въобще да се развиват като личности и като журналисти. И аз, изглежда съм имал набито око, защото посочих двама-трима души, от които единия Асен. Не че той е подходящ за ДС, а че той е човек, който ще се развива в бъдеще. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Не Ви ли хрумна да кажете това след 10 ноември? Вие бяхте един от хората, които се извиниха за Възродителния процес. Защо просто не прибавихте и този факт, за да работите по-спокойно след това или за да не се налага днес да давате тези обяснения?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Защото аз имам някакъв респект, че това са някакви тайни - нали нещо съм се клел, нещо съм се подписвал. Нали може да засегне някого, даже и сега не съм сигурен, дали няма да засегна някои хора в Близкия изток. Може би, ако се връщам назад, е било по-добре. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Но съгласен ли сте, че сте имали предимство пред други хора, които не са били от ДС преди 10 ноември.<br>Иван Гарелов: Не. Имах само едно предимство - когато пътувах за чужбина по-бързо ми уреждаха визите. В нито един момент, в нито един етап от моята журналистическа кариера, те не са се намесвали. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Да, но преди 10 ноември, не всеки можеше, примерно, да стане водещ или да попадне в телевизията, единствената телевизия в България.<br><br style="font-weight: bold;"><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Това е така. Но аз бях поканен първо в телевизията от Марко Семов, който беше прочел един мой репортаж от Света гора. Никой не му е повлиял, даже по това време не ми обръщаха много внимание. Обстоятелствата бяха такива, аз се върнах от Виетнам и от Камбоджа като герой, дадоха ми орден “Кирил и Методий” - въобще имах голям успех. По това време, тогавашните водещи Кольо Конакчиев и Томето се скарват нещо със Славков и тогава той ми каза да водя Панорама. Вътрешно не се зарадвах, защото много ми харесваше да бъда репортер. И до сега продължавам да смятам, че моята сила е повече там, отколкото в студийната работа.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Във всеки случай предаването получи една огромна власт - в началото на прехода „Панорама” беше най-гледаното предаване.<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Не аз я получих, извоювахме си я.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачокв:</span> Съзнавахте ли каква огромна власт, която имахте тогава върху прехода, върху мнението на хората. Имате ли чувството, че сте изпуснал нещо, че везните са отишли в другата посока и прехода сега е такъв, не заради теб, заради Панорама, но такъв, какъвто е, защото в началото не се случи истинския разговор в България и то през такава силна, мощна медия, каквато беше БНТ. <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов: </span>Беше много напрегнато, защото Панорама беше единственото политическо предаване. Звъняха от една страна от Политбюро защо си поканил еди кой си от неформалите, от друга страна имаше хора, които не бяха говорили десетилетия и те трябваше да си се изговорят, трябваше да дойдат да си кажат.И си спомням, че понякога загубвахме контрол,&nbsp; балансът, който трябваше да поддържаме.&nbsp; Ние създадохме навика, привичката за това, че трябва да има двете гледни точки, за това, че опозицията, която и да е тя, винаги трябва да присъства.&nbsp; Даже си спомням веднъж, че когато БСП падна от власт, ми казаха само Панорама и Свободна Европа пази тези принципи. Аз знам, че ние все пак успявахме да наложим това да има двете мнения, да има толерантност и да има различни гледни точки. Много е трудно всеки път да го удържиш. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> А би ли приел, някой ако Ви каже, че сте една от емблемите на конформизма в политиката? Това обижда ли Ви?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Вие сте по-друг тип журналист. Значи Вие се заявихте политически. И за това за Вас е едно, за мен друго. Аз трябваше да спазвам този баланс, защото това бях научил от пътуванията си в Гърция, което лишава мен като водещ от възможността да бъда активен, да се намесвам, да изказвам мнение и т.н. Т.е. аз играех някакво абсолютно безстрастно лице и даже на очите ми личеше. И особено по-късно, когато те се научиха да говорят, обиграха се, стана ми много скучно. И тогава предаването придоби конформистки тип. Аз го съзнавам това нещо, аз за това се отдръпнах. <br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> А не загубихте ли когато отидохте в шоуто, защо не запазихте линията на сериозната публицистика?<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> Значи, искам да припомня едно нещо, защото много хора мислят, че аз от Панорама съм скочил направо в шоуто. Аз отидох в Нова телевизия, защото смятах, че в частна медия ще бъда много по-свободен, добре заплатен, добре оценен и т.н. И така и тръгна, но за съжаление, не продължи много, защото след скандала, който стана за националния ефир, аз бях пожертван от ръководството на Нова телевизия в интерес на един от кандидатите, който беше пожелал да се махна. От тогава до сега, 7 години аз не съм допуснат до политическа журналистика. Работих по едно време, за да правя нещо, работих в едно радио, правих едно предаване просто, за да се упражнявам. Сега, от две-три години пиша във в-к Новинар, но аз не съм допуснат или поканен до политическата журналистика. А оставах и без работа и когато ме поканиха, все пак това е близо до това, което харесвам - до телевизията. Може да съм сгрешил, може да е било компромис, но в същото време за мен пък беше един отдушник, защото можех да се смея малко, да се забавлявам - беше ми любопитно и интересно. Повече няма да се впускам в шоу.<br><br style="font-weight: bold;"><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Накрая да кажете няколко думи в заключение за това досие, за това дело. <br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span>&nbsp; Според мен не се е състоял истинският разговор, не видях сериозни анализи и опит да се извлече смисъл от публикуването на този закон. Нещата останаха на нивото на клюкарницата.<br><br><span style="font-weight: bold;">Явор Дачков:</span> Много Ви благодаря за този разговор!<br><br><span style="font-weight: bold;">Иван Гарелов:</span> И аз благодаря.<br><br><br><br>