Недим Гюрсел: Турция вече не е правова държава

Недим Гюрсел е турски писател, който живее в Париж и преподава турска литература в Сорбоната. Той е автор на двайсетина романа, новели, есета и пътеписи. Романът му “Дъщерите на Аллах” е издаден и в България. Стилът му е смесица от лиризъм, романс, хумор, епопея, еротизъм и дори фантастика. В последния му роман, “Синът на капитана”, разказвачът, който е въпросният син, е в края на журналистическата си кариера, но страда все още по детството си, което описва в своите мемоари. Капитанът - това е баща му, един от авторите на държавния преврат в Турция през 1960 г., свалил и обесил министър-председателя по онова време, Аднан Мендерес, и двама от неговите министри. 

Недим Гюрсел е следил внимателно новините за опита за преврат в Турция миналия петък. Интервю с писателя по темата направи френският журналист от в. “Льо Соар” Жан-Клод Вантроаейн.

- Живеете в Париж от 70-те г. Но турската политика все още ви вълнува.

- Очевидно. Много често ходя в Турция. Точно след държавния преврат през септември 1980 г. не можах да отида, защото романът ми “Едно тъй дълго лято в Истанбул” бе конфискувана за обида към националните сили за сигурност. Там разказвах за репресията след държавния преврат от 1971 г., който впрочем беше причината за идването ми във Франция.

- Сегашният опит за преврат учуди ли ви?

- Наистина в историята си Турция познава не един опит за държавен преврат. Но мислех, че това е приключило. 

- Защо армията искаше да се намеси?

- Турция все още не познава истинската демокрация. От 2002 г. насам Ердоган направи така, че армията да не присъства вече на политическия терен. Това е нещо положително за демокрацията. Но той самият през последните години показа не по-малко недемократично поведение. В армията имаше тревога и някои от нейните членове искаха да възстановят правовата държава и демокрацията. Докато самата държава обвинява Фетхуллах Гюлен, един имам изгнаник в САЩ, че е поръчал този опит за преврат. Иди че разбери…

- Вие какво разбирате?

- Съжалявам, че армията се намеси в политиката, нейната работа е да защитава страната. И съм разтревожен, защото сбълъсците между полицията и превратаджиите бяха много сериозни. Равносметката е тежка, сметката за бъдещето е тревожна. Хубавото е това, че народът излезе на улицата, за за защити законното правителство. Стигаме до следния парадоксален факт: правителството реши отсега нататък 15 юли да бъде честван като празник на демокрацията.

- В романа си “Синът на капитана” вие критикувате съвременна Турция и нейните ръководители.

- Този роман е урежане на сметка с властта, т.е. с армията. Защото капитанът е сред авторите на държавния преврат през 1960 г. Но любопитното е, че след 1960 г. Турция се сдоби с първата си демократична конституция. Уви, Турция продължава да бъде сложна и противоречива страна. Мисля, че днес правовата държава не съществува в Турция. Правосъдието вече не е независимо, журналистите са преследвани, защото си вършат работата.

- Правителството обвинява Фатхуллах Гюлен, че е в основата на опита за преврат. Това звучи ли ви правдободобно?

- Не знам, не съм посветен в тайната. Но официалното изявление на превратаджиите казваше, че искат да защитят правовата държава. Дали това е фасада от страна на офицерите? Ако тези генерали са свързани с Гюлен, т.е. с ислямисти, значи едни ислямисти искат да изгонят от власт други ислямисти…

- Резултатът от този неуспешен преврат не е ли засилване на властта на Ердоган?

- Това наистина ще засили още повече неговата позиция. И може би ще оправдае проекта му за президентски режим, който той иска на всяка цена и който е несъвместим с демокрацията, т.е. със свободата на изразяване, лаицизма, човешките права. Сегашното правителство е законно, то бе избрано. Ердоган също, той беше избран за президент с 52 процента от гласовете. Но сегашната конституция не дава на президента правомощията, които Ердоган иска да упражнява. Президентът трябва например да бъде надпартиен, а в случая с Ердоган това не е така. Това правителство и този президент са законни, но аз виждам, че те отдалечават всекидневно Турция от Европейския съюз, от демокрацията.

- Вие подкрепихте присъединяването на Турция към ЕС. Вярвате ли все още в това?

- Бях пламенен защитник на присъединяването на Турция. Впрочем аз написах направо на френски език една книга, “Турция, една нова идея в Европа” (La Turquie, une idée neuve en Europe), за да защитя тази идея. Но днес, мисля аз, президентът Ердоган затвори това досие и предизвика европейците. В този контекст, европейското присъединяване ми се струва нещо абсурдно, това е прилагателното, което ми идва на ум. За съжаление, защото без Европейския съюз Турция не може да гарантира демокрацията и да съхрани лаицизма. 

- Ще се върнете ли в Турция?

- Вече имам билет. Ще следя ситуацията, но държавният преврат се провали. Остава да видим дали правителството ще извлече поуките от това. 

- Вие какво мислите?

- Като гледам поведението на властите, не мисля така. Декларацията на министър-председателя в съботния следобед не споменава нито една от истинските причини за пуча. Според него авторите на преврата са предатели, активисти на Гюлен. Тези офицери обаче са немалка група, имало е генерали, които са участвали в движението, и ако населението не бе излязло на улицата, държавният преврат може би щеше да успее. 

Превод от френски: Галя Дачкова