Недим Гюрсел: Да спасим турската демокрация

Недим Гюрсел: Да спасим турската демокрация
“Имаме впечатлението, че Европа присъства на агонията на турската демокрация, че отстъпва на изнудването на президента Ердоган, който вече държи в ръцете си картата с бежанците”.

 

Турският писател Недим Гюрсел, който живее в Париж, призовава Франция и страните от Европейския съюз да предупредят президента Реджеп Ердоган срещу всякакъв тоталитарен уклон. Недим Гюрсел преподава турска литература в Сорбоната и е изследователски директор в Националния център за научни изследвания (CNRS). 

 

 

Г-н Президент на Републиката,

 

Позволявам си да ви изпратя това отворено писмо, защото вие ми оказахте честта през януари 2014 г. да ме поканите в Турция по повод Вашето държавно посещение. Тогава аз ви подарих книгата си “Пътуване в сърцето на Турция” (Voyage au cœur de la Turquie) със следното посвещение, вдъхновено от стихове от Бодлер: “Покана за пътуване в Турция, където не всичко е ред и красота, лукс, спокойствие и сладострастие”.

След неуспешния опит за преврат на 15 юли и обявяването на извънредно положение Турция се отдалечава все повече от демократичните ценности. Говорехме за авторитарен уклон по повод на репресиите в Турция, сега вече би било подходящо да говорим за тоталитаризъм. Правовата държава вече не съществува, това е абсолютно господство на произвола. Свободата на словото и лаицизмът са по-заплашени от всякога. 

Арестът на опоненти, особено на писатели като Аслъ Ердоган, Некмие Алпай, Ахмет Алтан, Мехмет Алтан и журналисти (над 140), но също така и на депутати от кюрдската Народна демократични партия (HDP), е неприемливо. Същото важи за кметовете на няколко града. Става дума за избраници, които парламентът трябва да оценява, а не съдилищата, които, изглежда, следват инструкциите на правителството. Неговият контрол над медиите осъди на мълчание дисидентските гласове. Вече се чува само един-единствен глас: този на правителството, което не зачита нито едно основно  право. И което претендира да бъде най-демократичното правителство в европейските страни. 

Полицейският обиск във в. “Джумхуриет” и арестът на главния му редактор и на журналистите представлява тежко посегателство към демокрацията. Те са обвинени в сътрудничество с братството на Фетхуллах Гюлен, въпреки че са посветили целия си живот на борбата с ислямизма и мракобесието. 

Имаме впечатлението, че Европа присъства на агонията на турската демокрация, че отстъпва на изнудването на президента Ердоган, който вече държи в ръцете си картата с бежанците. 

Трябва да се надигнат гласове, различни от тези на гражданското общество. Да се чуят политически гласове, както направи Ангела Меркел. Тържествено Ви моля да заемете позиция, защото писателите не могат да страдат, понеже основните права на демокрацията са подминати с мълчание от родината на човешките права.

Както знаете, Европейският парламент взе важно решение, което бележи обрат в отношенията между Турция и Европейския съюз: замразяване на преговорите за членство. Франция ще отбележи това решение заедно с другите страни членки по време на предстящата среща на върха на държавните и правителствени лидери и аз разчитам на Вас да защитите демократичните ценности и да предупредите Турция срещу всякакъв тоталитарен уклон.

Аз съм ревностен привърженик на присъединяването на моята страна към Европейския съюз, но за съжаление, констатирам, че тя се отдалечава с всеки изминал ден от тази перспектива. Трябва турските ръководители да бъдат убедени, че имат интерес да възстановят правовата държава, а не смъртното наказание. И да се направи така, че Турция да остане въпреки всичко надежден партньор на Европа. 

Спомням си посещението на покойния президент Митеран в Турция, където той откри френскоезичния университет “Галатасарай”. Имаше съвсем различна атмосфера от днешната и президентът произнесе блестяща реч за френско-турските отношения, които бяха в добра форма. Спомням си също посещението на генерал Дьо Гол през 1968 г. в Гимназия “Галатасарай” по повод стогодишнината на това голямо френскоезично учреждение.  Аз бях сред учениците, които с ентусиазъм и възхищение го аплодираха. 

Вашето посещение отвори пътя към диалога между нашите две страни и допринесе за подобряване на нашите отношения, аз бях свидетел на това. Поради тази причина Ви моля да се намесите, защото Вашият глас е важен. 

Приемете, г-н Президент на Републиката, моите най-дълбоки почитания.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

  • Нищо особено,

    28 Ное 2016 13:35ч.

    Турция се връща към корените си които я направиха Велика Империя. Империализмът и демокрацията са несъпоставими! Няма защо да се заблуждаваме, в едно образовано и просветено общество религията вече не е фактор определящ битието и съзнанието на това общество. Дълбоките културни и етнически различия в турското общество няма как да бъдат изгладени по друг начин освен чрез религиозен фанатизъм. Турската нация е конгломерат от всевъзможни етноси (които знаят произходът си!) обединени от една обща религия. Без религиозната уравниловка няма как да не изпъкнат различията между тях. Турция има два избора, монолитно общество споено от религиозен фанатизъм или разпад и разцепване на турската държава. И двата избора са крайно опасни за България. Така че претисненията са за нас а не за някой парижанин от турски произход!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи