Насим Талеб: Загубата на връзка с реалността е патологията на нашето време

Насим Талеб: Загубата на връзка с реалността е патологията на нашето време
"Медиите създават ситуация, при която хората живеят в два различни свята. Например всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа. Видях това, когато бях в Алепо. Със собствените си очи виждаш едно, а в новините съвършено друго. Кой лъже в този случай, очите ти или телевизията? Бедата е в това, че сега между западните журналисти вече има формирана интелектуална монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва в действителност, веднага ще ти лепнат етикета „путинист“, което означава, че никога няма да получиш работа в големите американски телевизионни канали. Това е съвременна инквизиция, която те наказва за това, че имаш мнение, различно от официалното".

 

Насим Талеб е американски публицист, икономист и трейдър. Световната си известност дължи на книгата „Черния лебед“, публикувана през 2007 г. Според тезата на Талеб почти всички събития, които водят до значителни последствия за пазарите, глобалната политика и живота на хората са съвършено непредсказуеми. Така традиционният риск-менаджмент, който прилагат държавните ръководители и компании, се оказва абсолютно безполезен. Тази теория придоби особена популярност на фона на опустошителната финансова криза през 2008 г., която се оказа жива илюстрация на теорията на Талеб. Вестник The Times нарече Талеб най-големия световен мислител. Но той въобще не е теоретик. Когато, през „Черния понеделник“ на 19 октомври 1987 г. индекса Dow Jones се срина с 22.6 процента, Талеб спечели от търговията с акции около 40 млн. долара. 

 

- Тези дни написахте във Фейсбук, че „Прекалено високия темп на промени е смъртоносен“. Това е масово разпространен страх. Хората се страхуват, че напливът на мигранти, промените в културата, разрушаването на предишните джендърни роли и т. н. ще доведат до крах на западната цивилизация. Наистина ли ни очаква колапс?

 

- Само по себе си развитието е нещо благотворно и неизбежно. Въпроса се състои в това, как ние се адаптираме към него. Ако обществото се приспособява недостатъчно бързо към промените, тогава го очаква колапс. Но пък прекалено бързото приспособяване се превръща в регрес. Обществото започва да губи тези ценности, които е имало преди започване на промените. Преди да започнете да правите нови реформи, вие сте длъжни да се убедите, че предшестващите ги такива са сработили. Но главният проблем, свързан с глобализацията въобщ,е не са мигрантите и разрушаването на привичните устои. Едно от най-големите разочарования на нашата епоха е, че глобализацията не доведе до интелектуално разнообразие, не породи плурализъм на мненията. Напротив, ние виждаме, че целият свят започва да се държи като централизирана система. Обществото се раздели на клъстъри, оформи се деление на „наши“ и „ваши“. Вместо провъзгласената свобода на мненията се създаде ситуация, която напомня живота от епохата на тоталитарната държава. Има официални мнения и ти си длъжен да ги споделяш иначе ставаш аутсайдер.

 

- С други думи отвореното общество се оказа несбъдната мечта и ние живеем в разделения свят на умните читатели на "Ню Йорк Таймс" и простоватите зрители на "Фокс Нюз"?

 

- Това е извън всяко съмнение. Историята е пълна с примери, когато обществото се разделя на враждуващи помежду си групи, причините, за което са абсурдни. Във Византия хората са се делили на политически партии в зависимост от това кой отбор подържат на хиподрума, „сините“ или „зелените“. А партиите редовно са устройвали кървави боеве помежду си. Това, разбира се, не е нито по-лошо, нито по-добро от религиозните групи, които са се унищожавали една-друга, само за това, че са се придържали към различни теологии. Всичко това е дълбоко закодирано в човешката природа. Но ако има такава поляризация и на планетарно ниво, това вече е много опасно. Очевидно е обаче, че това противопоставяне до голяма степен е продукт на средствата за масова информация. 

 

- Словосъчетание на годината стана изразът „фейк нюз". Даже Тръмп завоюва симпатиите на избирателите си благодарение на това, че избра образа на борец с медиапропагандата. Защо сега много от медиите се възприемат като зло?

 

- Защото те създават ситуация, при която хората живеят в два различни свята. Например всичко, което CNN излъчва за конфликта в Сирия, е лъжа. Видях това, когато бях в Алепо. Със собствените си очи виждаш едно, а в новините съвършено друго. Кой лъже в този случай, очите ти или телевизията? Бедата е в това, че сега между западните журналисти вече има формирана интелектуална монокултура. Ако се опиташ да покажеш какво се случва в действителност, веднага ще ти лепнат етикета „путинист“, което означава, че никога няма да получиш работа в големите американски телевизионни канали. Това е съвременна инквизиция, която те наказва за това, че имаш мнение, различно от официалното.

 

- Прието е да се смята, че медиите манипулират основно мнението на низшите слоеве, на „бачкаторите“, обаче на същата тази CNN се доверяват високообразовани хора.

 

- Аз наричам нейните зрители „интелектуални идиоти“. В същото време е невероятно сложно да успееш да заблудиш „бачкаторите“. Ако все пак искаш да излъжеш някого, най-подходящата кандидатура затова е по-скоро човек, от рода на читателите на "Ню Йоркър". Този тип хора разсъждават така: ако аз съм интелектуалец, а аз без съмнение съм такъв, значи разбирам какво става в света. Този читател презира „бачкаторите“, приемайки, че са неспособни да мислят критично. При това той не осъзнава простия факт, че всеки човек, който не изкарва прехраната си с интелектуален труд, по подразбиране е експерт, защото неговата професия е свързана непосредствено с реалния свят. Например водопроводчикът е експерт в това как се монтира санитарната арматура. Неговият опит е базиран на взаимодействие с ежедневието и затова той е много критичен към теоретичните догми. Напротив, образованите хора често са необяснимо склонни да се мотивират от безумни идеи, които нямат никакво отношение към действителността. И колкото повече време и сили посвещават за изучаване на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-високи са шансовете в крайна сметка да се окажат в „макролайна“.

 

- Защо става така?

 

- Защото образованият човек получава основно информация не от обкръжаващия го свят, а от други хора, от списания, социални мрежи и различни авторитети. Най-страшната патология на нашето време е загубата на връзка с реалността. Когато се прехранвах с търговия на борсата, много често се сблъсквах с един особен тип трейдъри, които симулираха определен борсов сценарий на компютъра си, и след това бяха уверени, че и в реалността ще бъде същото. Най-добрият въпрос, с който им натривах носа беше: „А, колко пари имаш в сметката си“? Защото теоретиците много рядко стават богати. Човек е способен да взема добри решения, само ако живее в реалноста. Днес съществува цяла класа некомпетентни псевдоексперти, които си мислят, че са компетентни.

 

- Струва ми се, че мнозинството от хората не се стараят да изграждат цялостен мироглед, а улавят само отделни гръмки идеи. Познавам доста хора, които са против намесата на държавата в икономиката и едновременно с това са за разширяване на социалните програми. Като, че ли за тях едното не противоречи на другото.

 

- Да, хората оперират с лозунги. Например едни от тях казват, че са феминистки, а след това виждаш, че предпочитат да наемат на работа мъже. Други издигат лозунги, че са против расизма и социалното неравенство. Но попитайте ги, кога за последен път са поканили на обяд пакистански шофьор на такси? Честният отговор ще бъде: никога. Това е  живот в два различни свята. В разговор с други интелектуалци ние не сме расисти, а в реалния свят се страхуваме от мигрантите. И всичко става още по-зле, когато тази двойственост се налага в политиката.

 

Защо в наше време политика е толкова безотговорна? Защото политиците не ги заплашва отговорност за последствията от техните решения. В книгата над, която сега работя „Skin In the Game. The Thrills and Logic of Risk Taking“ („Рискувайки кожата си. Страхове и логика от поемането на рискове“), аз отстоявам мнението, че адекватни решения се приемат само тогава, когато човек „рискува кожата си“. Сега политиците управляват страните си и света като цяло така, все едно че играят компютърна игра. Риска е нулев, следователно и решенията са неадекватни. С какъвто и глобален проблем да се занимава бюрократа, той не го взема присърце.

 

- Какви главни заплахи за човечеството виждате в близко бъдеще? Очаква ли ни нова глобална криза или световна война?

 

- Не мисля, че в близко време ще стигнем до истинска „гореща“ война. Войната е добро решение само за отделни страни и за някои корпорации, но те не са толкова много. Често пъти държавите, които действително могат да си позволят да водят война, предпочитат да я водят с чужди ръце. Но има други две страшни заплахи за човечеството, които нямат отношение нито към войните, нито към икономическите кризи. Най-големият риск са новите епидемии. Медиите недооценяват тази опасност и рядко вдигат шум около научните публикации, че резистентността на бактериите към антибиотиците расте, или че се появяват нови щамове на вируси. Това пренебрежение превръща епидемиите в един от най-вероятните кандидати за нови „черни лебеди“. Втората заплаха е неолудизма (философия насочена срещу технологиите, технофобия - бел. пр.). Прогресът не носи на хората това, което им се иска, и много от тях стават ултраконсерватори. Те започват да се борят срещу науката и социалните реформи. Този тренд е добре очертан в ислямския свят.

 

- А каква е най-голямата възможност, която не трябва сега да пропускаме?

 

- Това е движението „отдолу“, което се противопоставя на тоталитарното, „официално мнение“. Например това, което наблюдавахме в Каталуния. Вярно е, че то не доведе до образуването на отделна държава. Но в примера с Каталония видяхме опит на хората да изкажат мнение, което не им е натрапено от държавата. Трябва да има повече такива движения, защото те водят до децентрализация, до възможност да се изпробват максимално количество различни варианти на административно устройство и да се изберат тези, които устройват хората.

 

- В публикувания в интернет фрагмент от вашата нова книга сравнявате руския лидер с ръководителите на западните държави и правите следния извод: „Наблюдавайки противопоставянето между Путин и другите лидери, аз разбрах, че домашните, стерилни животни нямат никакъв шанс срещу дивия хищник“. С какво е свързан този извод?

 

- Аз съм християнин от Ливан и отношението ми към Путин до голяма степен е свързано с този детайл от биографията ми. Ако Русия не беше се намесила в сирийския конфликт, ливанските християни отдавна щяха да бъдат мъртви. Но аз имах предвид друго, разликата в подходите на различните държави към войната в Сирия. Западните държави се отнесоха към нея като бюрократи. С какъвто и глобален проблем да се заеме бюрократът, той не го приема близо до сърцето си. Неговите интереси и рискове лежат в съвсем друга плоскост, кариерна. Той иска да запази работата си и да спечели политически дивиденти. За народите, живеещи в региона, такъв подход е гибелен. Историята ни учи, че на нациите, подписали споразумение с бюрократите, след това им остава единствено да си смучат пръстите. Безсърдечният подход на западните бюрократи към проблемите на ливанските християни е отвратителен. Сравнявайки със Запада, те виждат обаче, че Путин наистина се е ангажирал с проблема. Той се намеси в конфликта, като прекрасно разбираше какво главоболие ще си навлече с това. И тази негова готовност да не бъде послушна овца, а за своя сметка и с риск да реши се хареса на ливанците.

 

- А как оценявате работата на Доналд Тръмп?

 

- Тръмп не е президентът, когото избраха заради това, че има конструктивна програма. Него го избраха с надеждата, че ще съкрати прекалено разрасналия се държавен апарат. И той действително отмени някои от програмите и законите, приети от лобистите. Силната му страна е в това, че той е бизнесмен и възприема страната като голяма корпорация. Той вижда къде трябва да се съкратят разходите. Но след това външната политика на Тръмп демонстрира неприятна метаморфоза. До избирането му за президент той открито говореше, че Саудитска Арабия спонсорира тероризма и се заканваше, че политиката му към нея значително ще се втвърди. Сега той стана най-добрия приятел на тази страна. Това, което се случи беше съвсем неочаквано.

 

- В новата си книга пишете, че постоянната работа е новото робство. Ако това е така, защо служителите се съгласяват? Преди сто години човек е знаел, че ако загуби работата си, може да умре от глад. Днес в развитите страни той може да живее с държавна помощ или да намери по-толерантен работодател.

 

- Разговарял съм с много икономисти и в заключение стигнах до извода, че колкото повече му плащат на даден човек, толкова повече той се чувства като роб. Това е своего рода начин за манипулация от страна на работодателя. Човекът трябва да чувства, че е надценен и тогава още повече ще се страхува да не загуби работата си. Именно затова колкото по-богата е компанията, толкова по-бързо нейните служители стават роби. Но, без изключение, робството е изгодно за всички компании. Друг въпрос е, че някои от служителите ги „поробват“ много грубо. Например, като им налагат убеждения, които противоречат на етиката им.

 

- А има ли шанс новите технологии да сложат край на робството? Например, Uber и Airbnb замениха щатните служители с временно наети изпълнители.

 

- Техният опит е приложим в крайно ограничен брой сфери. Само малък брой компании могат да работят, разчитайки на временен персонал. Ефектът, който новите технологии оказват върху обществото, като цяло е преувеличен. Доведоха ли социалните мрежи до това, че престанахме да общуваме помежду си лице в лице, или спряхме ли да гледаме телевизия? Ще измести ли Uber частния автотранспорт? По време на последното ми посещение в Москва, се сблъсках с чудовищни задръствания макар, че Uber работи навсякъде там. Никакви нови технологии не могат да ни спасят от всички проблеми. Ще направи ли Airbnb така, че хората да престанат да живеят в своите жилища, а постоянно да пътешестват по света и да сменят годишно десетки жилища? Няма естествено. От всички технологии, които обещават да променят света, вярвам само в новата енергетика. Просто, защото сам я използвам. Къщата ми е напълно автономна и използва слънчева енергия, а аз карам Tesla.

 

- Какви са ви впечатленията от Русия? Какви руски проблеми са видими с невъоръжено око?

 

- Русия винаги ме е вдъхновявала. Това е едно дълбоко интелектуално място. Често посещавам Русия и всеки път ме поразява една особеност на хората тук. Те понякога работят не за пари, а заради някаква абстрактна идея. Не знам дали затова руският народ е задължен на Съветския съюз, или тази традиция е от дореволюционните времена. Но руската държава и руските корпорации трябва да направят всичко възможно, за да използват този потенциал. В нюйоркските компании работят много руски математици. Защо са били принудени да напуснат родината си? Защо Русия не може да използва своите таланти за себе си? Мисля, че над това руснаците трябва да се замислят най-сериозно.

 

- А как може да задържиш хората? Руските чиновници в най-добрия случай оперират с икономически категории от типа на: „Ето сега брутния вътрешен продукт ще нарасне и животът ще стане хубав“. Но нали връзката между качеството на живот и формалното състояние на икономиката е лъжлива?

 

- Политиците и икономистите обичат красивите цифри и лъжливите корелации. Те са като лекарите, които обясняват на хората за вредата от холестерола. В действителност, освен ако не става дума за критични показатели, тогава между състоянието на вашето здраве и холестерола практически няма никаква връзка. Какво прави хората щастливи? Аз мисля, че решение за Русия също може да бъде децентрализацията на управлението. Не говоря за политическа, а за оперативна децентрализация, при която хората трябва да имат възможност да вземат решения, които влияят на живота им и да участват в управлението, макар и по места. Това ще бъде добре и за бизнеса, и за живота в страната като цяло.

 

- Сега много компании включително и в Русия са обсебени от мисълта за ефективност. Техните ръководители внедряват нови методи на работа. Но служителите продължават да се оплакват, че ги товарят с безсмислени задачи. Защо става така?

 

- Във всяка компания е валиден принципът на Парето: 80 процента от работата се върши от 20 процента от служителите. Освен това тези 20 процента служители имат също своите 20 процента, които вършат 80 процента от тяхната работа. Аз бих посъветвал компаниите да не се занимават с нови методи, а да намерят правилните служители и да им дават повече възможности.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

 

 

Коментари

  • Спиноза

    21 Яну 2019 18:08ч.

    Много е прав човекът, познавам такива хора, без връзка с реалността. именно натрупването на такива индивиди в човешката популация води до цикличните кризи - морална, от там икономическа, която после решават с войни, най-много такива ненормалници живеят в САЩ. Войните, революциите, социалните катаклизми ги унищожават, следва период на относително благоденствие и мир, докато се народят пак такива откачалки. Изобретателите на справедливи "обществени строеве" са вредни хора, рай на земята е невъзможен. Сега такива са глобалистите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Следващият път

    22 Яну 2019 5:21ч.

    Публикувайте нещо от Гьобелс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • западни медии в Гьобелсов режим

    22 Яну 2019 8:48ч.

    Човекът е обяснил с подробности как действа пропагандната медийна машина на Гьобелс в западния свят понастощем. Някои в антикомунистическото си и русофобско заслепение май забравиха, че фашизмът си е типично европейско отроче.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    22 Яну 2019 10:47ч.

    западни медии в Гьобелсов режим на 22.01.2019 в 08:48 Човекът си иска сороската правда и нищо друго не признава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    22 Яну 2019 10:52ч.

    Хареса ми статията. И е прав авторът, че политиката е безотговорна, защото политиците не отговарят за последствията от техните решения. У нас това е правило и затова сме на това дередже. Докато не се въведе в законодателството такова изискване със съответни наказания, няма да се оправим. Китай затова върви напред. Е, ние не сме в никакъв случай Китай и не можем да се сравняваме, но без крайната мярка отнемане на живот бихме могли да въведем правила, позволяващи наказания за недобросъвестна и направо вредна политическа дейност. Като например личната отговорност например на съдебните органи, заради което държавата, т.е. ние да плащаме наложени глоби за лошо правосъдие. По този начин съдебната власт наистина ще стане коректив на изпълнителната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • едно различно мнение

    22 Яну 2019 13:19ч.

    Човекът чисто и просто ни казва,че робуването на чужди цивилизациони практики пренебрегвайки реалността е пагубно явление на съвременният свят.Да не забравяме,че и комунизма е творение на западната цивилизация.А вече може да се каже,че демокрацията е най-вредното постижение на човека защото задължава хората да живеят по закони далеч от реалността в природата и обществата.Благодаря за материала.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    22 Яну 2019 14:16ч.

    Проблемът е, че много хора са искрено зарибени от различните идеологически трендове. Хората не са свободни, защото свободата не е празно пространство, в което всички се намираме, преди да бъдем всмукани от нечие притегляне. В духовното пространство няма празно място, в мирозданието няма. Пространството се създава и оформя от определени субекти или Субект и то е вече населено от Неговите закони със самото си създаване. После други субекти откъсват тези чужди територии и се опитват да ги обсебят като вируси, корумпират познанието за истината и създават зони на влияние. Хората се раждат в тези вече заети пространства и те не са господари там, както си въобразяват. Макар да считат възгледите си за свои, те са толкова стари, няма нищо ново под слънцето, видели сме всички заблуди и вируси, които съществуват. Затова хора, които днес създават всякакви откачени движения и все си мислят, че са свободни и над нещата, бунтари, революционери, попадащи в клопките на порнография, алкохол, наркотици и бунт против традицията, са същите като много други нещастници преди тях, които са си мислели, че свобода може да се постигне с човешка вироглавост. Човек може да бъде свободен само, ако бъде ОСВОБОДЕН от Твореца на изначалното чисто пространство, свободно от корупция, ако му бъде даден достъп до чиста вода и храна. „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; „/Йоан 6:51/ „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ /Йоан 8:36/ Никой не е напълно свободен, в този илюзорен смисъл, в който хората виждат своето непокорство, което е отново вид робство и невъзможност за достоен живот. С какви сили ще се пребори обикновения човек, кой е свободен, джендърът ли, който унищожава природата си, проститутката ли, която осквернява храма на душата си, непослушното одържавено дете ли, което се отдава на неосъществими мечти и куп пороци, комунистите ли, които освобождавайки от капитала, заробват всеки на себе си, кой е свободен? Както вече написах, само освободеният, защото той не вади една зависимост чрез друга, а се покорява на истината. Дали новината е лоша или добра за всеки, не мога да кажа, но и самата свобода е покорство, обаче няма друг антидот на измамата, освен истината. Но не произволната субективна истина на всяко човешко същество, а субективната истина на Субектът, оразмерил, развременил нашето пространство и вдъхнал ни живот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поздравления...

    22 Яну 2019 17:24ч.

    към сайта за публикуването на това интервю. Талеб действително е голям мислител. В своите книги донякъде напомня за Монтен /широта, всеобхватност на темите/. Но също така прави и задълбочени анализи. Благодарности още веднъж.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо средния

    22 Яну 2019 17:39ч.

    Историята ни учи, че на нациите, подписали споразумение с бюрократите, след това им остава единствено да си смучат пръстите. 100% вярно за България .Мъдър човек не като нашите тикви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кучешката преданост към Стопанина

    22 Яну 2019 18:17ч.

    Тя не зависи от неговите политически убеждения. Да вземем един стопанин руснак, например. Може да е бил комунист, после да се е врътнал и да е станал нещо друго, капиталист, националист, православен, дори и фашист. За домашния любимец това няма никакво значение. А ако ползва интернет, ще го демонстрира публично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Амира

    22 Яну 2019 20:16ч.

    Отличен материал, благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    23 Яну 2019 7:21ч.

    Чудесно интервю, много истини. Добре, че все още има хора, които мислят със собствената си глава, а не с натрапваните ни клишета!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ленин

    23 Яну 2019 10:55ч.

    Този Талеб е прекрасен екземпляр от стадото полезни идиоти!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бай Петко

    23 Яну 2019 11:00ч.

    "Наблюдавайки противопоставянето между Путин и другите лидери, аз разбрах, че домашните, стерилни животни нямат никакъв шанс срещу дивия хищник“. + 100. Те са наистина стерилни (безплодни) - Меркел, Макрон, със свитата си от травестити. The Donald е друга бира, но и тресавището там е страшно, очаквам скоро да му открият нелечим рак :(

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ленин

    23 Яну 2019 13:01ч.

    @бай Петкоо. Вие там в болхария пак изоставате. Тръмпи има още не повече от 2 години мандат. После ще бъде сменен. Ако не се спъне в импийчмант де. Само в русия колят, бесят, стралят и тровят противниците си. В САЩ си има цивилизовани процедури за отстраняване. За туй байо Петко глей си твоята купанка, защото данъка към русия ще се увеличава а това е поредна дупка в нея. И накрая ще тракаш само с лъжицата в пробитата купанка и пак американците ще са ти виновни. Щото там един шофиор на ТИР изкарва по 6-8 000$ а ти за тия пари трябва да правиш поклони цяла година на тъпия си началник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Ленин от Сталин

    23 Яну 2019 13:47ч.

    А ти си прекрасен екземпляр от стадото БЕЗполезни идиоти!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ленин

    23 Яну 2019 14:15ч.

    Сталинчооо. Безполезни сме за русофилистичетата и то точно защото не сме идиоти да ви вярваме на лъжите. Айде рупай джанки, че денги нет.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много моля,

    23 Яну 2019 18:49ч.

    домашните любимци да се представят със съответстващите си имена - Шаро, Мурджо и етс., а не имена на хора...и то на световно известни. Не им прилича.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Порфирий

    24 Яну 2019 8:47ч.

    Другарят Ленин незнайно защо пропуска убийството на президента Кенеди и още няколко преди него. Иначе е прав, че разправата с политически противници в Русия винаги е била по-брутална. Истинско удоволствие обаче е да чета hellebores, независимо дали споделям всичко написано от него. Моите почитания и благодарност!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Живот

    24 Яну 2019 14:39ч.

    Живот в матрицата

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Re: Ленин

    25 Яну 2019 19:08ч.

    По особено цивилизовани процедури са били отстранени американските президенти Ейбрахам Линкълн през 1865 г., Джеймс Гарфийлд през 1881 г., Уилям Маккинли през 1901 г. и Джон Фицджералд Кенеди през 1963 г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи