- 10 Sep 2020
- 246
- 3
<meta http-equiv="Content-Type" content="text/html; charset=utf-8"><meta name="ProgId" content="Word.Document"><meta name="Generator" content="Microsoft Word 11"><meta name="Originator" content="Microsoft Word 11"><link rel="File-List" href="file:///C:%5CDOCUME%7E1%5CNikola%5CLOCALS%7E1%5CTemp%5Cmsohtml1%5C01%5Cclip_filelist.xml"><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:WordDocument>
<w:View>Normal</w:View>
<w:Zoom>0</w:Zoom>
<w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone>
<w:PunctuationKerning/>
<w:ValidateAgainstSchemas/>
<w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid>
<w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent>
<w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText>
<w:Compatibility>
<w:BreakWrappedTables/>
<w:SnapToGridInCell/>
<w:WrapTextWithPunct/>
<w:UseAsianBreakRules/>
<w:DontGrowAutofit/>
</w:Compatibility>
<w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel>
</w:WordDocument>
</xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml>
<w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156">
</w:LatentStyles>
</xml><![endif]--><style>
<!--
/* Style Definitions */
p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal
{mso-style-parent:"";
margin:0cm;
margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:12.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-fareast-font-family:"Times New Roman";}
@page Section1
{size:595.3pt 841.9pt;
margin:70.85pt 70.85pt 70.85pt 70.85pt;
mso-header-margin:35.4pt;
mso-footer-margin:35.4pt;
mso-paper-source:0;}
div.Section1
{page:Section1;}
-->
</style><!--[if gte mso 10]>
<style>
/* Style Definitions */
table.MsoNormalTable
{mso-style-name:"Нормална таблица";
mso-tstyle-rowband-size:0;
mso-tstyle-colband-size:0;
mso-style-noshow:yes;
mso-style-parent:"";
mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt;
mso-para-margin:0cm;
mso-para-margin-bottom:.0001pt;
mso-pagination:widow-orphan;
font-size:10.0pt;
font-family:"Times New Roman";
mso-ansi-language:#0400;
mso-fareast-language:#0400;
mso-bidi-language:#0400;}
</style>
<![endif]-->
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style=""><span style="" lang="EN-US"><span style="font-style: italic;">Явор Дачков</span> разговаря
с </span>преводача </b><b style=""><span style="font-style: italic;" lang="EN-US">Любомир Илиев</span><o:p></o:p></b></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style=""><span style="" lang="EN-US"><o:p> </o:p></span></b></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков: </b>Ще говорим за една класическа книга, книга, която
всеки трябва да прочете на младини, както се казваше в едно смешно призоваване на
издателство „Отечество”. „Човекът без качества” на Робърт Музил вече и на български.
Г-н Илиев е в студиото. Той е един от най-добрите български преводачи на
немскоезична литература, член е на европейския преводачески колегиум, носител
на много награди, преводач на класическа и модерна немскоезична литература. Вие
ще ни въведете в света на Музил. Като че ли той не е много познат в България.<span style="" lang="EN-US"><o:p></o:p></span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Той е познат с някои по-дребни свои неща: пиеси и
новели, но неговата визитна картичка е „Човекът без качества” – знаменит роман,
който се прочита на един дъх. В триадата Музил, Пруст, Джойс досега само Музил не
беше преведен. Причините са може би повече от една. Лично за себе си съм открил
две. Едната е, че в книгата има пасажи, които е невъзможно да бъдат публикувани
по време на комунистическата цензура. Ако знаете как се произнася за
социализма, макар и да има предвид нещо друго под това понятие. Това нямаше
възможност да види бял свят преди 1989г. Втората причина, според мен, е липсата
на достатъчно добре подготвен преводач. Признавам, че и аз преди двадесет
години в никакъв случай не бих могъл да посегна към нея, обезсърчен от една
страна от невъзможността да бъде издадена, от друга страна човек трябва да
натрупа повече опит, за да преведе такъв знаменит роман, гигантски и по обем и
по съдържание.<span style=""> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Всъщност от романите на тези трима автори, които
изброихте само „По следите на изгубеното време” първи и втори том беше
преведено от Лилия Старева.</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Лилия Старева е огромна наша преводачка. Преди
две-три години излезе „Одисей” на Джойс, в отличен превод на Иглика Василева. И
сега запълнихме и тази трета празнина. На практика, от днес тъй да се рече,
зората на европейския модернизъм е представена достатъчно добре на български
език. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Актуално ли ще прозвучи на българските читатели тази
книга?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Докато превеждах книгата, а това ми отне близо
четири години, мога да ви кажа, че стигах до най-различни прозрения. Според мен
ще звучи актуално за българските читатели, така както звучеше и за мен. Става
дума за един калейдоскоп на европейския дух, нарисуван с прекрасни
изобразителни средства. Някои считат тази книга за невероятно тежка и трудно
смилаема, но аз не я възприех така. Не я възприех така, защото в нея има, примерно
хумор, има невероятен комизъм. Докато превеждах, по едно време ми светна пред
очите и видях, това е продължение или допълнение с нонви средства на „Швейк” –
любим роман на много поколения. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Музил е живял от 1880 да 1942г. Починал е млад. Кога е
писал тази книга? <span style=""> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Между 1932 – 1942г. Той е австриец, роден в Клагенфурт,
обаче особено след съюза на Австрия и Германия, неговото творчество е забранено
и той намира предлог (разклатеното си здраве), за да избяга в Швейцария, където
е зает, не толкова с писане на романа, колкото с необходимостта да заблуди по
някакъв начин местните власти, за да не бъде екстрадиран от там. Непрекъснато
изтъква като претекст лошото си здраве. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Значи той е писал до края на живота си?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев: </b>Да, но не го е и дописал. Според мен, няма как да
бъде довършен. Това е една от особеностите на модернизма - романа и изобщо
творчеството се възприема като процес, като непрекъснато движение, като
безконечност. Впрочем, романите на Кафка: „Процесът”, „Замъкът” и „Америка” не
са завършени, но това не им пречи да бъдат едни от най-големите романи на ХХв.,
какъвто безспорно е и този. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Това произведение е роман, дори виждам, че в
представянето на издателството „Атлантис”, колегите се осмеляват и да разкажат накратко
роман. Може ли той да бъде разказан?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Не бих се осмелил, както не мога да разкажа
стихотворение примерно, но все пак нещичко, поне една сюжетна линия ще загатна.
Действието се развива през 1913г., в навечерието на Първата световна война.
Тогава точно Австро-Унгария и висши кръгове в Австро-Унгарската империя си
дават сметката, че след пет години, през 1918г., техният австро-унгарски
император Франц Йосиф навършва седемдесет години от коронясването си, от
встъпването си на престола и тъй като в същата година се навършват тридесет
години от коронясването на немския кайзер Вилхем ІІ те решават да направят
много по-шумно и много по-внушително празненство, създавайки т.нар успоредна
акция. Тук се стига до много комични сцени, защото сред тези привидно подредени
хора, цари огромен хаос. Те не могат да намерят тази обща идея, този общ
знаменател и в края на краищата не се стига до никъде. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Това е един роман за модерния човек. Така ли е? За
модерна Европа?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Самата истина. Самата истина. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> А как се превежда? Вие казахте: „нямаше да издържа,
ако нямах малки острови на отдалечаване. Преведох други книги”. Това ли са
островите на преводача?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Всеки преводач си измисля трикове, с които да се
спаси. Това е наистина океан, в който щях да се удавя, ако не си бях измислил
тези островчета. Става дума за съвременна немска литература, за нашумелите
напоследък Бернхард Шлинг, Даниел Келман, Уве Тим, Мартин Зутер и най-накрая
Гюнтер Грас, книгата му „Да люспиш лука”. Мога да ви кажа, че ако не се бях
захванал с тази книга, „Човекът без качества” щеше да излезе по-рано, може би
около година по-рано. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> А какво стана след публикуването на този роман(„Да
люспиш лука”)? Малко се отклоняваме от Музил, но е интересно. Става дума за
изповедите на Гюнтер Грас, че е бил офицер от ВАФНСС, въпреки, че не е сторил
никому нищо лошо…</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b>… въпреки, че е бил на 17 годишна възраст и е бил
взет по къси панталонки от училищната скамейка и въпреки, че не е произвел нито
един изстрел, и въпреки, че още през 60-те години си признава всичко това.
Тогава обаче никой не му обръща внимание. Междувременно обаче той се разви, по
думите на други, като морален апостол на немската нация, като съдник, който
упрекваше наистина своите сънародници в доста неща и те не му простиха това
негово късно признание, което за мен беше нелепо. Ако се вгледа човек в тези
хиляди статии и репортажи,<span style=""> </span>които съпътстваха
появяването на книгата на бял свят, ще помисли човек, че едва ли не книгата се
състои само от негови самопризнания за участието му във ВАФНСС и то едва ли не
от ръцете му капе кръв, а то не е така. Признавам, че беше огорчен, аз добре го
познавам,<span style=""> </span>но не се предаде, макар че
имаше много хора, които настояваха да си върне нобеловата награда, да дари
хонорара си на някоя почтена фондация и т.н., изобщо да запушат устата му. Той
обаче не се съгласи и според мен излезе от тази схватка по-укрепнал, отколкото
беше преди това.</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Това ми беше въпросът. Мислите ли, че е сгрешил като е
написал тази книга?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев: </b>В никакъв случай. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Много е важен този въпрос, защото в България излязоха
досиетата на редица интелектуалци, големи интелектуалци, доколкото големи могат
да бъдат в България, разбира се. Никой от тях обаче не можа да намери смелостта
да каже: „Съжалявам”. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Дори нашият президент можеше да вземе пример от
Гюнтер Грас и да си даде сметка, че едно признание е пречистване.<span style=""> </span></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> А той излъга и после призна с половин уста. Това е
вярно. Да се върнем на Музил. Какво можете да кажете на хората, които се
интересуват от книжни класации. Има едно предаване, което сега тече. То е за
романи. Аз там не видях любимите си романи и общо взето това приличаше на
ученическата ми библиотека, и на една средностатистическа социалистическа
библиотека, с изключение на „Властелинът на пръстените”. Тази книга може ли да
влезе, според вас, в една българска класация? </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Не, в никакъв случай. Вижте, тази книга не може и да
бъде наречена бестселър и в касовия смисъл на думата, но нея трябва да я има
непрекъснато. Тя трябва да стане част от българската култура. Между другото, точно
преди две седмици бях при Гюнтер Грас, моя приятел, и с него си говорехме.
Такава класация мина през 2004г. в Германия, освен това е имало ББС формат и в
Унгария. Аз си позволих да направя паралел между българската и немската
класация. Първо, в Германия не ограничиха присъствието само на романи, там беше
просто любимата книга. Това е и причината още на второ място в класацията да
бъде Библията. На 15 място е една драма – Гьотевия „Фауст”. На второ място,
лично за мен е прекалено присъствието на българската литература в нашата
класация. В Германия, а всеки знае, колко качествена е немската литература, на
4 мято е „Парфюмът” на Патрик Зюскинд, на 6 място „Буденброкови” на Томас Ман и
по-нататък няма в първата десетка немски книги. Много любопитно е обаче
присъствието на немски заглавия в българската класация. Четири пъти Ремарк.
Докато в немската класация го има само веднъж. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Това е интересно е за изследване и за разговор. Аз ви
попитах, защото ми стана интересно - не видях например”По следите на изгубеното
време”…</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> … не видяхме например Джойс, хайде тази книга едва
сега излиза и няма как да бъде част от класацията, но тя би споделила съдбата
на Джойс или Пруст, както и на Кафка, него също го няма, и Томас Ман го няма
също. Аз бих направил паралел с нобеловите награди и там има хора неполучавали Нобелова
награда, макар че сигурно са я заслужавали. Това е вече споменатия Кафка, това
е Чехов. Като стана дума за нобелови награди да ви издам една тайна. Гюнтер
Грас свиква в Бремен, в края на този месец, всички живи нобелови литературни
лауреати да говорят върху бъдещето на книгата. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Това е много интересно. За нещо като семинар, или
някаква среща?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Кръгла маса по-скоро. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Какво мисли за бъдещето на книгата Гюнтер Грас?</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Любомир Илиев:</b> Той е малко отчаян, не само за бъдещето на книгата,
но по-скоро той твърди, че е време за ново поколение от 68 година, знаете,
поколение, което обнови духовно Германия тогава. Тоест нужен е потрес. Нужно е
сътресение, което да извади днешното поколение от летаргията си. Ако писателите
съумеят да го направят толкоз по-добре. </p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><b style="">Явор Дачков:</b> Още веднъж поздравления и успех на книгата!</p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><o:p> </o:p></p>
<p class="MsoNormal" style="text-align: justify;"><span style="" lang="EN-US"><span style="">
</span></span><span style="font-weight: bold; font-style: italic;">Разговорът е излъчен по RE:TV</span><span style="" lang="EN-US"><o:p></o:p></span></p>
