Разговор на Явор Дачков с диригента Найден Тодоров – директор на Софийската филхармония, за концерта на Мариинския театър в София, за оркестъра като умален модел на обществото и за културата, която прави от населението нация.

 

„Симфоничният оркестър е последният остатък от феодалния строй. Диригентът е монарх“, казва Найден Тодоров и споделя, че изпълнението на Мариинския оркестър му е причинило безсънни нощи. „Говорих с много наши музиканти – всеки от тях беше почти в безсъзнание от въпроса как може да се случи това в залата... Динамични нюанси, които човек е трудно да си  представи – от пианисимо, което заглъхва и изчезва, а човек се чуди свири ли още оркестърът до блясъка на фортисимото, което ни кара да полетим от щастие“.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Къде е държавата?

Къде е държавата?

Един вечен въпрос, постоянно задаван и днес. Отговор търси и литератор...

3 коментар/a

П. Маринов на 07.06.2017 в 15:23
Прекрасен разговор! Благодаря.
Петър Грънчаров на 07.06.2017 в 16:51
Висока интелигентност и пристрастеност към изкуството! Чудесно е да слушаш умни и талантливи хора. Все по-рядко явление в мутренска България. Благодаря за удоволствието.
ВЕСТНИК КУЛТУРА - ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА на 21.10.2017 в 22:42
За поредното безобразие на диригента- директор Найден Тодоров в Русе Вече четвърта година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи „изключителната” си концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена за седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дни. Тези ‛постижения-еднодневки“ са голямата му гордост. А какво става с музиката, как се чувства оркестърът, къде отива равнището му, на какви „събития“ присъстват хората – това са подробности, с които се заяждат такива като мен. Всъщност знам, че дори подчинените му оркестранти, които доста се притесняват / заплашва ги чрез насилствени подписки за него, организирани от челистката Богдана Пенева!/ да не останат без работа в тази високо културна държава, която за класическата музика и музикантите пет пари не дава, са се опънали, когато Найден Тодоров съобщил, че за две репетиции трябва да изсвирят Шестата симфония на Малер. Идиотщината е толкова голяма, че нямало как вече да не му се съобщи, че това е невъзможно. Какво става сега? След като направи най-после един смислен ход като директор и покани диригента Алексей Измирлиев за главен диригент на ОФД-Русе, (за целта Измирлиев напусна високо платената си и престижна работа с два оркестъра в Аржентина, за да може отново да дирижира в страната си) Тодоров след 6 месеца не му поднови договора, който изтече на 2 юли тази година. Без никакво предупреждение. Най-интересното е, че и в Министерството нищо не знаят или ако знаят, го държат в тайна, надявайки се на музикантската ни апатия и безразличие. Така, без предупреждение, господин директорът е свалил всички програмирани концерти след много успешното откриване на фестивала ‛Мартенски музикални дни“ под палката на Измирлиев. Защо, ще попитате? Притеснил се е човекът – не допускал, че е назначил действителен диригент, на всичкото отгоре и работлив. Разбира професията си както се полага, промени звука на оркестъра и му е приятно да прочете докрай един музикален текст – не само;пряката реч“. Докато той, горкият, не може! И докато през януари и февруари тази година Тодоров ходил на гурбет, в поверения му оркестър някои неща започнали да се променят. Промяната бе повече от чута – и от публика, и от критика – радио, телевизия, преса – доколкото ги има, и от музикантите, които се завъртяха в Русе за фестивала. Какво извършва за благодарност после този титан на мениджърството (всъщност, той това е и завършил в разните чужбини, не дирижиране; свидетелството си, че е и диригент, е получил срещу заплащане в Нов български университет)? Сваля всички концерти на Измирлиев от програма. Ей така! И от 15 март досега главният му диригент изнася само един концерт – на 5 май, по изричното желание на общината. За да дойде краят на месец юни, когато на диригента Измирлиев, вместо продължение на договора, му връчват трудовата книжка – с което му дават възможност да се обяви за безработен. Има още детайли, които разкриват „административната мощ и дисциплина” на директора Тодоров: договорът, според който Измирлиев получава поста главен диригент и заплата, му е бил поднесен за подпис в края на юни, т.е. в края на шестмесечния период, който обхваща. Измирлиев не го е подписал – намерил, че е малко късно за това. Какви пари и на какво основание са му внасяни за осигуровки в НОИ и са му взимани данъци – по този въпрос може би Тодоров все пак ще трябва да каже две-три думи в Министерството на културата. Още: взима ли си директорът отпуск, когато го няма с месеци в Русе? Защо е приел поканата на Михаил Ангелов да бъде художествен ръководител на хор;Дунавски звуци“, когато там от месеци не са го виждали и на снимка? Но пък за сметка на това Тодоров имал чудната идея да заведе оперния хор на турне, а самодейците от ‛Дунавски звуци“ да пеят и играят на сцената на русенската опера в ‛Травиата“ през следващия сезон. Изобщо ако има нещо, в което този човек да е напълно последователен, това е упоритото рушене на всичко, което се смята за елементарна професионална норма в живота на един музикален институт. Да беше за първи път, да кажеш, сбъркали са в министерството, че и в комисията. Ама не беше толкова отдавна състоялото се разбиване от него и на Пловдивската филхармония – и там поразбраха от безхаберието Тодорово. Че после няколко години там се възстановяваха, оцелели от чумата. Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България. И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с…евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме. И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер! Екатерина Дочева – музикален наблюдател на вестник „Култура”

Напиши коментар