Митът за „неблагодарните“ братушки

Митът за „неблагодарните“ братушки
На 7 юни 2016 г. сайтът „Сегодня.ру“ публикува статия на Николай Севастянов „Българското дъно“. В нея авторът показва висша степен на историческа предубеденост, преминаваща в откровено изопачаване на фактите и откровена българофобия.

 

Впрочем няма нищо вярно в това, което той пише: стари лъжливи митове за „неблагодарните“ български братушки, които, видите ли, винаги са предавали своята освободителка Русия.

 

Тези митове са крайно опасни преди всичко за самата Русия, защото България е най-важната балканска държава, чието стратегическо положение дава на нашата страна изключителната възможност да осъществява своите геополитически и икономически интереси в този район. Това не се отнася нито за Сърбия, нито за Румъния, нито за Гърция.

 

Ако Русия е в лоши отношения с България, няма да види нито „Южен поток“, нито военен съюз със същата тази Сърбия, най-краткият път до която по море минава именно през България.

 

Още великият руски императорски граф Н. П. Игнатиев разбира добре изключителното значение на България за Русия от гледна точка на геополитиката. Той е убеден, че създаването на „Голяма България“, която да оглави съюз на славянските балкански държави, би я превърнало в надеждна опора за Русия в този регион.

 

За това пише и авторът на плана за войната от 1877–1878 генерал Н. Н. Обручев: Да се откъсне от властта на турците християнска България, в която те извършиха толкова злодейства. Тази страна се състои от три части: Дунавска област с Русчук и Търново, Задбалканската област със София и Македонската – с Битоля.

 

Тоест още преди началото на активните военни действия Александър II и неговите сподвижници са се виждали в пределите на Мизия, Тракия и Македония. Значението на България за Русия са разбирали и нейните врагове през XIX век – Англия и Австро-Унгария. Именно те не допускат създаването на „Голяма България“. В резултат на Берлинския договор България е раздробена на три части: Македония отново е дадена на Турция, на юг от Балкана е основана автономната област Източна Румелия, подвластна на султана, а самата България остава зависимо от Турция княжество. Отнемайки Македония от България, Берлинският конгрес поражда силно желание у София да си я върне обратно.

 

А сега да анализираме пасажа на Севастянов за това, че в отговор на освобождаването на България Русия получила от българите само празни думи на благодарност, зад които се крие най-черното предателство. По-нататък авторът пише:

 

В най-тежките месеци на Първата световна война именно българите не се поколебаха да влязат в съюз с Германия и същата тази Турция, която само няколко десетилетия по-рано пропи с кръв въстаналите български села. И не става дума за формален акт, българите взеха най-активно участие в тази война. Това е показателно. С оръжие и жива сила Сърбия цяла година удържаше австрийската армия, понасяйки колосални загуби и сражавайки се на границата на своите възможности – с враговете на фронта, с епидемията от тиф в тила. Но именно неочакваното българско нахлуване сломи съпротивата и осигури поражението на сръбската армия. Най-страшното е, че не говорим за политическа воля, която българският народ прие със свито сърце. Напротив, изключително много хора в българското общество активно подкрепяха удара по сърбите, смятайки, че територията е къде-къде по-важна от моралните категории.  

 

Така ли стоят нещата в действителност? Веднага правим следната уговорка: през 1915 г. българският княз Фердинанд в 1915 г. предава общославянското дело, предава Русия и обрича страната си на поражение в Първата световна война. Този факт, както се казва, е клинично доказан. Неизбежно ли е обаче това предателство? Съответства ли на реалността идеализираният от автора образ на Сърбия? Обикновените българи предали ли са руснаците?

 

Ще направим още една уговорка. Сърбия е братска за Русия страна, с която ни свързват и православната вяра, и братството по оръжие, и взаимно пролятата кръв. Но, първо, всичко това ни свързва и с България. А второ, любовта към Сърбия съвсем не предполага идеализирането й и основаващата се на него враждебност към България.

 

Отговорността на Сърбия за провала на славянския съюз в навечерието на Първата световна война съвсем не е по-малка от тази на България. А политиката на сръбските управляващи кръгове в началото на ХХ в. е не-по-малко користна по отношение на Русия от политиката на българското правителство. За това говорят историческите факти.

 

Печелейки войната, при подписването на мирния договор в Сан Стефано, Александър II дава на българите завзетите турски територии, но Сърбия изявява претенции към част от тях и на 2/14 ноември 1885 г. под предлог, че протестира срещу присъединяването на Източна Румелия към България, й обявява война. Сръбските войски обаче претърпяват съкрушително поражение.

 

През нощта на 29 май/11 юни 1903 г. група сръбски офицери убива проавстрийски настроения крал Александър Обренович и качва на престола русофила Петър I Караджорджевич. Въпреки обрата в сръбската политика в посока към Русия, който се случва при крал Петър I, управляващите сръбски кръгове, както и преди, в отношенията си с Петербург поставят на първо място тяхната „полезност“ за Сърбия.

 

През 1908 г. замисълът на император Николай II е да помири и обедини във военнополитически блок балканските славянски държави, което би позволило на Русия да влияе сериозно на политиката на Австро-Унгария и Германия в региона. На 1/13 март 1912 г. при подкрепата на Русия между България и Сърбия е подписан съюзнически договор. На 16/29 март 1912 г.

и Гърция подписва такъв съюз с България. По този начин под егидата на император Николай II е създаден Балкански съюз, който има всички шансове да стане действащ инструмент в ограничителните действия спрямо Австро-Унгария.

 

Спазвайки съгласието помежду си, страните, членки на „Балканската Антанта“, не биха позволили Виена да извърши агресия по отношение на Сърбия. Рискът от избухването на Първата световна война също в значителна степен би намалял, тъй като на страната на Русия и Франция близо до границата с Австро-Унгария се появява мощна сила.

 

Приветствайки създаването на Балкански съюз, руската дипломация предупреждава участниците в него, че руският цар е против всеки опит да се придаде настъпателен характер на този съюз. Междувременно балканските държави, създавайки съюзнически отношения, се стремят веднага да започнат война срещу Османската империя и за нейна сметка да решат своите териториални проблеми, заложени още на Берлинския конгрес.

 

Такава война заплашва да се превърне в голямо европейско противопоставяне. Николай II предупреждава София, че в съюзническия договор трябва да отсъстват каквито и да било клаузи за настъпление. Независимо от всички усилия на Русия да не допусне ескалация в напрежението на Балканите, Сърбия, България, Гърция и Черна гора влизат във война с Османската империя, постигайки съкрушителна победа.

 

Само че, давайки на Балканския съюз своите европейски територии, младотурското ръководство залага в Балканския съюз бомба със закъснител. Познавайки нравите и апетитите на своите победители, при сключването на мира турците заявяват, че им предоставят правото те сами да си поделят завоюваните територии. А всеки един от победителите мечтае страната му да бъде „велика“: „Велика България“, „Велика Сърбия“, „Велика Гърция“ и даже „Велика Черна гора“. Започват горещи спорове за тази или онази част от завоюваното. 

 

„Вестник Европы“ пише: Най-лошите шовинисти са балканските. Всяка от балканските държави тайно мечтае за хегемония. Всякакви сантиментални изказвания няма да доведат до нищо, докато цяла Македония е в ръцете на Сърбия. Що се отнася до недоверието към Русия, то е значително по-силно в средите на сръбските „напредници“, отколкото сред българските „либерали“. На Балканите има такава македонска поговорка: „Който ми даде, за него и ще бъда“.

 

Затова още преди да изсъхне мастилото на подписите под Лондонския мирен договор, поставящ край на Първата балканска война, започва Втората, този път – вече между бившите съюзници. Виновници за тази война са всички държави от Балканския съюз, а не единствено България. Така през януари 1913 г. либералните и националистически вестници разгръщат кампания против сръбско-българския съюз.

 

По същото време такава вълна, само че срещу Сърбия, залива и България. От двете страни се чуват обвинения и псевдоисторически обосновки за „изконните“ права над Македония. България, бившата лидерка на съюза на Балканските държави, която е понесла на плещите си основното бреме на войната с Османската империя, претендира за Македония – още повече че нейното население по същество е българско.

 

Македония обаче бива окупирана от Сърбия. Български управляващи кръгове започват да настояват за изтеглянето на сръбските и гръцки войски от македонските територии, към които те имат претенции. В отговор Сърбия и Гърция сключват съглашение съвместно да защитават завоюваните територии и да ги поделят помежду си.

 

Николай II е категоричен противник на разпадането на Балканския съюз и се стреми да регулира спора между България и Сърбия по мирен път. Руското Министерство на външните работи веднага свиква конференция на премиерите на страните от Балканския съюз (Сърбия, Черна гора, България и Гърция) и при посредничеството и арбитража на Русия (впрочем предвидено от сръбско-българския съюзен договор от 1912 г.) за намиране на изход от така сложилото се положение.

 

Но докато Петербург мъчително търси решение за запазването на мира на Балканите, Австро-Унгария и Германия правят всичко в рамките на този район да не се появи мощна сила, която да бъде съюзник на Русия.

 

Затова австрийската дипломация в Белград подтиква сръбския крал към война с България и Гърция, а в София – Фердинанд към война със Сърбия и Гърция. На сръбското правителство се внушава, че в Първата балканска война сърбите не са получили желаното – достъп до Адриатическо море, но могат да компенсират това, анексирайки Македония и Солун.

 

На българското правителство се внушава същото – възможността за анексиране на Македония. Австро-Унгария обещава на България подкрепа по този въпрос. 

 

Руската дипломация оказва силно влияние върху правителствата на Сърбия и България, но не успява да увенчае с успех усилията си – дори независимо от личното послание на император Николай II до София и Белград с искането да се прекрати военната подготовка. В ответните си телеграми до Николай II цар Фердинанд прехвърля цялата отговорност на Сърбия, а крал Петър – на България. 

 

През нощта на 17/30 юни 1913 г. българите атакуват сръбските части, дислоцирани в Македония, но получават отпор и са отблъснати на изходните им позиции. В София вече са склонни да оттеглят българската армия от Македония и да обявят случилото се за пограничен инцидент. Правителствените кръгове на Сърбия и Гърция обаче се възползват от ситуацията и официално обявяват война на България. Последват ги Черна гора и Румъния, след това и Османската империя.

 

В резултат българската армия се оказва на границата на пълно поражение. Както виждаме, въпреки твърденията на Н. Севастянов Сърбия не се гнуси от съюз с Турция срещу православна държава.

 

При посредничеството на Русия на 28 юли/10 август 1913 г. в Букурещ приключват мирните преговори. България практически губи всичките си придобивки, завоювани в Първата балканска война. Македония е поделена между Сърбия и Гърция. Турция си връща голяма част от Източна Тракия с Адрианопол. Румъния взима Южна Добруджа. 

 

В действителност обаче истинският победител във Втората балканска война са германските империи и преди всичко Австро-Унгария. Изхождайки, както и всички балкански държави, от тясно егоистичните си интереси, в Белград не успяват да оценят правилно отслабването на позициите на Русия на Балканите.

 

В онзи момент нищо не отделя Сърбия от могъщата и крайно враждебна Австро-Унгарска империя. Враждата между Сърбия и България съвсем скоро води до тежки последствия за цяла Европа. Както правилно пише след началото на Първата световна война „Вестник Европы“: Ако Австрия знаеше, че Сърбия може да разчита на България, едва ли през 1914 г. щеше да има война. Може с увереност да се каже, че такава нямаше да има.

 

Що се отнася до Първата световна война, то признавайки несъмненото предателство на Фердинанд Кобурггски, следва да се отбележи, че и в този случай не всичко е така просто, както го описва Н. Севастянов.

 

За разлика от неговото уверение, че през 1915 г. „българите, без да се замислят“ са участвали във войната на страната на Германия и Турция, на определен етап българските управляващи са готови да подкрепят Антантата. Но в такъв случай би им се наложило да поддържат и Сърбия, която само две години преди това в съюз с пет държави е участвала в тежка война срещу България.

 

Фердинанд се нуждае от някакви осезаеми компенсации, които биха направили съюза със Сърбия оправдан в очите на народа. Такава компенсация би могла да стане Македония и българският цар съобщава на съюзниците, че е готов излезе срещу германския блок, в случай че тази територия бъде върната на България. Петербург, Париж и Лондон подкрепят това предложение на Фердинанд.

 

Но когато Николай II съобщава това в Белград, среща единствено възмутено неразбиране. Сърбите категорично отказват да правят каквито и да било отстъпки на „предателите на славянското дело“. Императорът напразно се позовава на неизбежните обширни компенсации на Сърбия след войната за сметка на Австро-Унгария, напразно убеждава Белград, че с присъединяването на България към Антантата силите на последната ще нараснат многократно, което несъмнено ще бъде изгодно и за самата Сърбия. Всичко е всуе. В Белград не искат и да чуят за каквито и да било контакти със София. 

 

При тези условия България се присъединява към германския блок, а Сърбия е разгромена и окупирана. Редно е да се отбележи, че през Първата световна война руснаци и българите воюват непосредствено само на второстепенния Солунски фронт, където има незначителни сблъсъци между българските и руските войски.

 

Най-нелепи, антиисторически и откровено лъжливи са следните твърдения на автора на статията: А после дойде Втората световна и се случи абсолютно същото – същите тези „славянски братя“ отново бяха срещу Русия, но вече на страната на нацистите. Едва когато в страната навлезе съветската, а по същество, руската армия, българите внезапно премислиха и до края на 80-те години отново се превърнаха в приятели, получавайки безплатни кредити и безвъзмездни енергоресурси. Когато обаче слободията приключи, ние получихме това, което виждаме сега – доброволен преход в статута на още една западна колония под управлението на местния комплексиран „елит“.

 

Странно е, че авторът не знае, че по време на Втората световна война България не обявява война на СССР и никога не е воювала с него. Нещо повече, цар Борис III отказва да изпрати на Източния фронт дори доброволци. Това, че България се оказва в Тристранния пакт, е предизвикано от конкретната военнополитическа предвоенна обстановка, свързана с пълното господство на нацистка Германия в Европа.

 

Българският цар прави всичко възможно страната му да не стане член на този пакт. Впрочем в хитлеристкия пакт е и Югославия – при това даже след преврата през 1941 г. и идването на власт в Белград на антигерманското правителство тя не излиза от него.

 

Нека припомним също така, че на 5 април 1941 г. Сталин подписва договор за ненападение за „дружба и ненападение“ между Москва и Белград, при условие че Югославия няма да излезе от хитлеристкия пакт и няма да приеме помощ от Англия. Така че, както виждаме, България съвсем не е самотна в Тристранния пакт.

 

Но когато започва Великата отечествена война, хиляди българи с оръжие в ръка излизат в планините, за да воюват със своето правителство, тъй като го считат за виновно за агресията срещу „Майка Русия“ – макар цар Борис ΙΙΙ да не е изпратил дори един войник на Източния фронт.

 

На 27 юни 1941 г. народният комисар по вътрешните работи на СССР Л. П. Берия нарежда на заместник-началника на НКГБ (разузнавателното управление) П. А. Судоплатов да изясни при какви условия

Германия ще се съгласи да прекрати войната срещу СССР и да преустанови настъплението.

 

Берия заповядва на Судоплатов да се срещне с българския посланик в СССР И. Стаменов, който изразява своята увереност, че Германия ще загуби войната.

 

На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България. „Войната“ продължава четири дни и прелива в масови възторжени демонстрации на българския народ. Създаден е прокомунистическият

Отечествен фронт начело с Кимон Георгиев. През септември 1944 г. правителството на ОФ обявява създаването на Българската народна армия, на 19 септември започва мобилизацията.

 

Да края на войната са мобилизирани 450 000 души, във военните действия участват 250 000 български воини. Българската войска взима участие в бойните действия срещу Германия на територията на Югославия, Унгария и Австрия (в това число в Белградската операция и в сражението до Балатонското езеро). 

 

От септември до 1944 г. до края на войната загубите на българите възлизат на 31 900 души. Командващият Първа българска армия генерал Владимир Стойчев участва в Парада на победата. 360 български войници и офицери са наградени със съветски ордени. Ето това представлява „всеобщото предателство“ на българския народ.

 

Накрая. В наши дни изобщо е смешно да се говори за предателство от страна на държавите, членки на Варшавския договор, защото главният предател са умиращият комунистически строй и приемникът му в лицето на режима на Елцин. Предатели са Ерих Хонекер, Тодор Живков, Николае Чаушеску и т.н.

 

Кой пръв се хвърли в обятията на НАТО и САЩ? Не бяха ли елцинско-гайдаровските „пазители на висините“? Не носят ли те основната вина за всичко, което се случи, в това число със страните от Варшавския договор?

 

Защо сега българите да са виновни за цялата случила се неблагодарност? Те не искаха да влизат нито в НАТО, нито да са васали на САЩ. Руските либерали сами ги тласнаха към това. Както през 1940 г. Сталин бе готов да влезе в Тристранния военен пакт, както през 1991 г. Елцин нямаше нищо против влизането на Русия в НАТО.

 

България, като и Украйна, Грузия, Югославия, Армения, Приднестровието, руснаците в Прибалтика, Казахстан – всички те бяха притиснати и манипулирани. За което с днешна дата плащаме.

 

Днес България представлява печална картина: разорена, обезкръвена, със съсипана икономика, с инвалидизирана армия, с русофобски проамерикански режим. Но въпреки всичко това в България ние срещаме най-искрената, най-неподкупната любов към Русия. България е единствената страна, в която съществува Национално движение „Русофили“, наброяващо над 30 000 души, само индивидуални членове.

 

Именно благодарение на всенародното желание в центъра на София до ден днешен се издига паметникът на Царя Освободител Александър II, който дори комунистите не посмяха да свалят. Тава се отнася до стотиците паметници на руските освободители от годините 1877–1878, до ден днешен те си стоят в цяла България.

 

Паметта за тази война и днес е свещена за всеки българин. За разлика от Русия, където тя практически е забравена.

 

Попитайте на улицата който и да е наш съотечественик да каже фамилията на, примерно, трима герои от Освободителната война през годините 1877–78. Почти 100% е вероятността да не назове нито един.

 

А в България всеки ученик знае имената на Царя Освободител, на генералите Скобелев, Гурко, Столетов. На подполковник Калитин. В цяла България улици и булеварди са кръстени в тяхна чест. След всяка литургия във всички български православни храмове свещеникът споменава „Государя императора Александра Николаевича и русских воинов за освобождение Болгарии живот свой положивших“.

 

През февруари 2016 г. бе канонизиран отец Серафим Соболев, чиито мощи се съхраняват в криптата под православната черква „Св. Николай Чудотворец”, известна като руската църква в София. Руският владика, бил в изгнание в България, е дълбоко почитан там. София не бе виждала такова тържество отдавна. Хиляди се събраха в центъра на града, за да почетат паметта на светия владика.

 

Откъде у нас в Русия постоянно се взема тази неразбираема, антихристиянска ненавист към българския народ? Защо подхващат и се наслаждават на всяка американска интрига срещу България? Така през март 2016 г. информационният портал The Bulgarian Times съобщи, че властите в България били поканили на тържествата в чест на Освобождението от османско иго президента на Турция Ердоган, при това, без да изпратят покана на руския президент Владимир Путин. В съобщението се отбелязваше, че причина за този акт е политическото сближаване с Анкара, а един от главните аргументи – че в България са загинали повече турски войници, отколкото руски.

 

Почти веднага говорителят на МВнР на България Бетина Жотева опроверга тази информация, наричайки я лъжа. Тя заяви, че на честването са поканени само представители на дипломатическия корпус, а на празничните мероприятия не е имало чуждестранни лидери.

 

Имаше опровержение, но в Русия то потъна в яростните вопли на „диванните“ блогери за „братушките предатели“.

 

Отдавна е време да се разбере: поощрявайки и тиражирайки българофобията, ние изпълняваме плановете на нашите заклети „приятели“ от Вашингтон и Лондон.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

Коментари

  • Общонеславянин

    22 Юни 2016 12:43ч.

    Статията се опитва да опровергае руската мания и възкресен мит за дежурното българско предателство, като използва други стари митологеми. Прави впечатление, че на няколко пъти авторът използва термина "общославянско дело" и обинява българите, че през 1915 г. били предали това дело. Явно въпреки оправдателния тон на статията, според Мултатули българите няма как да имат свои интересни извън това "общославянско дело". Само че незнайно защо авторът е пропуснал да посочи какво е това "общославянско дело". Ако иде реч за разчленяваването на Австро-Унгария и превръщането на чехи, словаци, хървати и словенци в нови руски протекторати, както и завладяването на Цариград от Русия, то това "общославянско дело" си е чисто руско имперско дело. А що се отнася до цитирането на The Bulgarian Times като достоверен източник, със същия успех Мултатули е можел да се позове и на един роден сайт за майки и кърмачки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Много им здраве

    22 Юни 2016 13:59ч.

    Русия е скарана с почти всичките си съседи с няколко изключения. За да се подържа рейтинга на техният татко махно постоянно се натяква и втълпява в главите на пияните руснаци че те са заобиколени от врагове,те са умните,другите са тъпаци. Диктаторска държава с народ овце. Ако е имало някакви отблясъци те са в миналото преди 1917 година.После е само въздух под налягане. Много са зле но не го осъзнават. Простено им е ,щото и аз се мислех за нещо като българин но след като напуснах БГ и вече живея в истинска държава с истински институции разбрах как са ни лъгали и манипулирали. Майната им на пияндетата.Опасни са за мирът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самуил Хънтингтов

    22 Юни 2016 13:59ч.

    До Общонеславянин Посочването на това общославянско дело не е предмет на публикацията. И изобщо как може според Вас да се преразкаже примерно т.н. Източен въпрос в рамките на една статия. Явно мястото да не е стигнало да се отдели повече време на въпросът за Македония, основен и гордиев възел на българо-сръбско-гръцки-албанските противоречия от края на 19 и началото на 20 век.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Симеон Радев

    22 Юни 2016 14:08ч.

    Най-после реакция на човек, макар и с не българско име, в защита историята на България!!! Къде са другите български историци??? и най-вече кутрето Митов да лайне по въпроса? Или в Америка не ги учат на това, а само на русофобство! Или такова изопачаване на историята не е работа на неговото министерство???? Нека да обмени опит с гръцките си колеги - нахвърлят се върху всеки, който посегне на историята им или я изопъчава!!! Бих си позволи да помогна на автора на статията, да цитира и С.Радев, който в своите "Строители..." доста подробно описва как от името на руския император Александър III, на българските регенти се казва: "От Русия няма да получите цар! Идете си търсете такъв в Европа!". И те намериха в едно Виенско кабаре-Фердинанд Кобурготски. По-нататък всичко следва своята логика в чии съюзи участва България и защо Русия наказва непослушните Българи, като неумело прилага принципа "разделяй и властвай" между два славянски народа... Убеден съм,че архивите ще покажат обективно как и защо цар Борис III в началото на ВОВ 1941-45г. отказва на Сталин да посредничи пред Хитлер, и обратно да откаже на Хитлер да изпраща български войници на Източния фронт. Той, потомъкът на Фердинанд, проумя историческата правда, а соросоидите по цял свят само тровят нашите отношения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • J.V.S.

    22 Юни 2016 14:22ч.

    Напълно съм съгласен с автора в два момента:факта че Русия ни чувства като вечни длъжници факта че лекето Горбачов и пияницата Елцин предадоха всички соц.страни включая и СССР.-всичко останало е от лукаваго!Като израз на това е гадоста на ген.Колев който смело коли от седлото руските казаци заедно с турският аскер през |-Та СВ.война!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аз казах

    22 Юни 2016 15:06ч.

    Аз не мога да разбера защо Русия трябва да е дипломатична с България, след като българите са тези, които се обърнаха на 180*. Историята винаги е субективна. Тези, които я пишат го правят с пристрастие към собствената си държава. Така е и с тази статия! Осъжда завоевателните действия на Русия? По време на войните, герой е този, който побеждава. Историятя на Русия е наистина велика и само един героичен народ, като руския, може да гради такава история. За руснаците не се тревожа, те ще издържат на всичко и за в бъдеще. Тревожа се за нас българите, които не знаят що е род и родина, нямат никакво достойнство и се лашкат между две супер сили като изгубени. Факт е, че по-естествено би било да сме партньори с руснаците. До сега винаги сме били комфортно настанени в техния двор. В задния двор, където ни натикаха сега американците, ни създава известен дискомфорт и изисква подчинение, за да не бъдем изхвърлени. Е, така ще бъде докато Русия отново си върне световното влияние. А това време стремително приближава. Една по една държавите започнаха да се съобразяват с руското мнение и убедена съм, че Русия отново ще стане признат световен лидер. Какво ще правим тогава?! До тогава обаче със сигурност ще я плюем, за да пригласяме на "силните" Само така ние се чувстваме силни

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Юни 2016 19:07ч.

    Първо, за защитата на България от залялите руските медии клевети, поздравления за автора. Второ, отношението на Русия към страни като България и Сърбия е чисто прагматично, но по стара руска традиция е облечено в силни емоции на любов и омраза. България съвсем естествено се ориентира към Запада и така влезе в кръга на днешните руски врагове, а Сърбия, която подпали кървава братоубийствена война не успя, макар през всичките години след Втората световна война да гравитираше към същия този Запад. Изолирана, за разлика от повечето бивши югославски републики, Сърбия се оказа без други възможни съюзници освен Русия на Елцин и набързо пресметна ползите от русофилството. Няма да се спирам на нечистоплътния момент в един съюз с военопрестъпник като Милошевич. Но днешната и близост с Русия е принудителна, няма никаква морална подплата и утре много лесно може отново да се изпари както при Тито. За разлика от нас, за които нито съюзите ни с Кайзерова Германия и Хитлер в последствие, нито днес в ЕС и НАТО, не са успели да ни променят. Вкорененото на базисно ниво отношение на признателност и близост си остава. Но дали ругаещите България си дават сметка, че приятелството се изгражда на взаимно уважение? Дали гласът на автора ще бъде чут? Как ще се развият нещата в бъдеще?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир

    22 Юни 2016 19:38ч.

    Всички исторически факти ще станат кристално разбираеми, ако си дадем сметка за една често потулвана истина — а именно, че има Две Русии и Две Българии. Едната Русия е тая на Руския Народ, както и едната от Българиите е тая на Българския Народ. Тези два компонента — единият Руски, а другият — Български, ще бъдат вечно обвързани с несломима братска, Християнска, Православна обич. Що се касае до Другата Русия и Другата България — това са Русия на Олигарсите и България на Мекеретата. Руските олигарси винаги (подобно на Викторианска Британия) ще имат само своите интереси, а мекеретата на България дори никога няма да са наясно какъв е техния интерес — те просто ще правят всичко възможно, «за да им се размине» и тоя път… Историческите Егоисти (олигарсите), както и Историческите Страхливци (всички досегашни български правителства след Ал. Стамболийски насам) обитават най-чудовищната пустиня, в която всеки попаднал в нея е обречен на мъчителната смърт, причинена от духовна жажда. Спасението е в топлия и влажен хумус на «черноземна Русия» и «черноземна България». Амин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джордж Оруел

    22 Юни 2016 22:47ч.

    Два пъти против Русия две национални катастрофи . На ред е третата .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • оригиналът

    22 Юни 2016 22:50ч.

    http://www.segodnia.ru/content/176729

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ХАРИ

    23 Юни 2016 8:05ч.

    Всех болгар одной краской мазать нельзя. Но факты -- упрямая вещь. А они свидетельствуют: в политической жизни Болгарии традиционно преобладает антироссийское большинство, вне зависимости от памятников, магазинов и школ на русском. Способ опровергнуть изложенное автором статьи для болгар предельно прост: выйти из НАТО, отказаться от санкций против России и поддержать волеизъявление крымчан. Всё иное - трёп и словоблудие. Безусловно: вина властей Болгарии и Евросоюза в промывке мозгов южных славян велика. Но что могут думать болгары о России, если корреспондент российского журнала, каковым Николай Замятин является, вещает языком государственного департамента США? Теперь вернусь к тому, что в моем памфлете, по утверждению Замятина, я оскорбляю болгарского президента. Выражусь точнее: его я презираю. В моих глазах г-н Плевнелиев конченный мерзавец. Мерзавец потому, что предал героическое прошлое, историю своей Родины, находясь в военном союзе с Турцией против России. Мерзавец, так как поддерживает экономические санкции против страны, народы которой отдавали свою жизнь за освобождение Болгарии. Мерзавец и потому, что плюёт на волю народов Крыма и непокорённого Донбасса, на пролитую киевскими карателями кровь русских людей: женщин, стариков и детей. Но всё-таки я верю: придёт время и болгары окончательный выбор сделают в пользу братской России. А Росен Плевнелиев, вместе со своей партией "Граждане за европейское развитие Болгарии", окажется на помойке истории.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За Хари

    23 Юни 2016 9:00ч.

    "…Но факты -- упрямая вещь. А они свидетельствуют: в политической жизни Болгарии традиционно преобладает антироссийское большинство…" Такова мнозинство в България никога не е имало – нито преди, нито сега. Истинското мнозинство, обаче, е напълно наясно с абсолютната нереалистичност на реализацията на русофилството при съвременните условия и в резултат или не гласува на избори, или гласува за най-малкото зло. "…Способ опровергнуть изложенное автором статьи для болгар предельно прост: выйти из НАТО, отказаться от санкций против России и поддержать волеизъявление крымчан…" Това е абсолютно нереалистична фантазия. Достатъчно е човек само да се опита да си представи дали някога България би могла да напусне Варшавския договор, да не се присъедини към някоя протестна акция на соцлагера, инициирана от СССР против някаква американска външнополитическа простотия, или да подкрепи скритото желание на Украйна за повече самостоятелност – такава за мен беше видна от контактите ми с граждани на УССР още през 70-те и 80-те години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • licho

    23 Юни 2016 10:49ч.

    Абе какво оправдавате България. Вижте как се държи сега. Тогава какво е било по-различно. Глупави и алчни управници - това не ни е липсвало никога. За предатели да не говорим. Ще го докарат отново до под кривата круша. И относно че Елцин или Горбачов били виновни: Ако твоя благодетел е болен и е паднал това не ти дава право да вървиш и да го риташ или да го хапеш заедно с глутницата псета. Това говори зле за теб. Казах

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    23 Юни 2016 23:53ч.

    Планът на Русия преди Балканските войни е бил напълно в интерес и на трите балкански страни, и на самата Руска империя. Той не е бил движен от ничия любов, а от сходни интереси. България да бъде голяма и да бъде основа на Балканския съюз; Сърбия да има опора здрав гръб срещу мощната Австроунгарска империя; Гърция да има възможност да получава пряка помощ от Русия и от нас срещу Турция и Английския флот; а самата Руска империя - да отвоюва Цариград и да си осигури излаз на топлите морета, за да не допусне повторение на Кримската война. Това са били обективни интереси, независещи от чувства. Изклочително тясно скроените, късогледи и лакоми балкански елитчета обаче са се сбили за плячката. Така Сърбия се е озовала сама срещу Виена, България - срещу цялата Антанта, Гърция - зависима от Англия и Франция. А Русия остава запушена. Балканците са играли ролята на пешки в играта на Британия и заедно са се обрекли на незначителност и бедност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин

    24 Юни 2016 11:49ч.

    Не ме гледай какво пиша, не ме гледай какво говоря, гледай ме какво върша! В статията умело е пропуснато, че ябълката на раздора на Балканите е населената с българи Вардарска Македония .До ден днешен не съм чел никъде Русия официално да признава, че във Вардарска Македония живеят БЪЛГАРИ! Решението на Коминтерна от 1934 за създаването на "македонска нация " не е оспорено до днес!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин

    24 Юни 2016 12:00ч.

    До пишещия на руски език! България НЕ разтури Варшавския договор и СИВ! На страните от Източна Европа им беше забранено да вървят по Китайски път! Кирилицата е Българска азбука въведена с решение на Българската царска власт! Старобългарския език е наречен "църковнославянски" от тези които ги е страх да признаят цивилизационния принос на средновековна България в Европа. България е една малка страна на геостратегическо място въртяна като пумпал от Великите сили през последните 150 години. Не обвинявайте България в предателство другари!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    24 Юни 2016 12:26ч.

    За да вървиш по пътя на китайците, трябва да си китаец. Империя на 3000 години с недосегаем елит и покорен трудолюбив народ, в която формата се мени, но същността остава. За разлика от църковно-славянския език, който може и да е старобългарски, но отпреди 1000 години, а и с по-късни руски заемки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин

    24 Юни 2016 15:45ч.

    Дааа observer Китайски път трябва да бъде поставен в кавички "Китайски път". Пътя, по който върви икономиката на България през последните 25 г. е начертан отвън и е неуспешен за 95% от нас българите! Хиляди разрушени работещи предприятия, системно гонене на специалисти и образовани българи вън от България, политика на ниски доходи за образованите хора, а резултата .... България най бедната страна в Европа. А това минало отпреди 1000 години предопределя бъдещето на един народ, когато не го ... забрави. Та не разбрах observer във Вардарска Македония, българи ли живеят или "македонци"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    25 Юни 2016 2:04ч.

    Някой ми изтрил коментара на руски. Половин час го мъчих, докато го натаманя на чужд език. Трябва да е бил робот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • байо Петко - до "Българин"

    30 Юни 2016 19:28ч.

    В статията не се споменавало за Македония? Ето какво пише там: ..."България, бившата лидерка на съюза на Балканските държави, която е понесла на плещите си основното бреме на войната с Османската империя, претендира за Македония – още повече че нейното население по същество е българско..." Ама Българин не читател, Българин писател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин

    12 Юли 2016 17:43ч.

    Бае Петко, Българин прочел статия и знае какво пише там, Въпроса е кой от Великите днес споделя факта, че във Вардарска Македония "нейното население по същество е българско". Не е важно какво е написал журналиста, а каква е официалната позиция на "Големите братя"!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи