“Ще ви кажа една баналност - една цивилизация живее, докато се съпротивлява на онзи, който желае смъртта й. Отслабена, в един момент тя не може повече да се съпротивлява, тогава умира. Ако отслабването засегне слабо и хилаво тяло, то може да го превземе бързо. Но когато става дума за силно и здраво тяло, тогава е по-дълго. Нашата цивилизация е на две хиляди години, това е достойно за уважение при смърт”.

 

Френският философ Мишел Онфре публикува втората част от своята “Кратка енциклопедия на света” (Brève encyclopédie du monde). Обширен труд, който очертава зараждането и края на юдео-християнската цивилизация. Мишел Онфре не пощадява нито християнството, нито революцията, нито съвременната епоха. Интервю с един интелектуалец, който не подлежи на категоризация, публикува “Фигаро”.

 

 

- “Упадък” (Décadence), втората част на вашата “Кратка енциклопедия на света”, очертава зараждането, апогея, а след това и края на юдео-християнската цивизилизация. От книгата ви става ясно, че това не е нито радостно събитие, нито нещастие, а факт. Откога датира началото на този упадък?

 

-  След като се роди едно дете, то е достатъчно възрастно, за да умре. Моята схема е виталистична, тя предполага, че така както един вулкан или тектонските плочи имат свой собствен живот, така и цивилизациите имат свой живот. Този живот може да бъде прекъснат от събитие, както едно създание умира в ранна детска възраст или по-късно, във възрастта на разума, на стогодишна възраст. Философът и лекар виталист Биша дефинира живота като “съвкупност от сили, които се съпротивляват на смъртта”. 

Ще ви кажа една баналност - една цивилизация живее, докато се съпротивлява на онзи, който желае смъртта й. Отслабена, в един момент тя не може повече да се съпротивлява, тогава умира. Ако отслабването засегне слабо и хилаво тяло, то може да го превземе бързо. Но когато става дума за силно и здраво тяло, тогава е по-дълго. Нашата цивилизация е на две хиляди години, това е достойно за уважение при смърт. 

Що се отнася до нашата цивилизация, в продължение на хиляда години разумът е служел, за да оправдае вярата - за да напредва бързо. От отците на Църквата до схоластиката. Идва момент, в който разумът вече не работи в полза на вярата, както някога при Августин или Тома Аквински, а в полза на онова, което я подлага на съмнение, на критиката, на онова, което изследва нейните причини и исторически основи. Ренесансът е този момент като цяло. За да бъда по-точен, ще кажа, че началото на края започва с откритието на текста на Лукреций “За същността на нещата” (…). С пълния си материализъм и присъщата си радикалност, този текст става оръжие за масово поразяване на католическата вяра: през януари 1417 г., когато Поджио, велик италиански ерудит и хуманист, открива тези страници в един манастир във Фулда, това беше първата пукнатина в сградата. Впоследствие тя се пропуква до срутване…

 

- Християнството е много отслабено в Европа, но все пак остават един милиард християни на земята. Папа Франциск е по-популярен от всякога. Наистина ли тази религия е на път да изчезне?

 

- Трябва да кажем за кое християнство става дума! Далеч е времето, когато католическата религия обединяваше вярващи, които бяха твърдо убедени в непорочното зачатие, в тайнството на причастието, в папската непогрешимост, в Светия дух на Петдесетница, в Успение Богородично, във възкресението на плътта! Католицизмът след Втория ватикански събор секуларизира католическата религия, превръщайки вярващия народ в сила на истината, равна почти на тази на пастора. Светостта, трансцендентността, тайнството често изчезваха в полза на един бойскаутски морал, един вид католически социален договор.

Бенедикт ХVI, който пледираше за безшумно връщане към онова, за чието унищожаване бе допринесъл с Втория ватикански събор, се оказа принуден да подаде оставка - ще узнаем ли някога истинските причини за това доброволно отказване на един папа, който надживява физически (и толкова по-добре за него…) това странно събитие от края на февруари 2013 г., т.е. почти преди четири години… Замяната му с един папа, до такава степен йезуит, че прие францисканско име, също има значение. Католицизмът триумфира в медиите, защото папата умее да ги използва, като йезуит, а не защото привлича привържениците на един изтощен католицизъм. Медийното количество и броят на вярващите не казват нищо за теологичното качество на вярванията. Когато папа Франциск каза преди точно две години, на 15 януари 2015 г.: “Ако един голям приятел говори лошо за майка ми, той може да очаква удар”, аз не съм много сигурен, че Рим все още е в Рим…

 

- С какво може да бъде заменена нашата цивилизация?

 

- С онова, което ще се окаже по-силно от нея и срещу което тя няма да може да се бори. Демографията, забранена наука в съвременното медийно пространство, ни казва, че бялата и католическа Франция върви към изчезване. Аз не се шокирам, не предлагам никаква реакционна политика, за да попреча на това, не се присъединявам към хора на оплаквачите, чиито имена всеки знае, аз констатирам, така както Мишел Фуко обяви смъртта на човека, чието лице ще изчезне от пясъка на един плаж, залят от морето, че можем да обявим в същия дух смъртта на европейския човек, който някога беше предимно бял и юдео-християнин. Това е така, отвъд добро и зло. Демографията свидетелства в полза на Африка, на Китай, на Индия и Азия. Отговорът на вашия въпрос се крие в тези страни…

 

- Бихте ли казали като Мишел Уелбек, че “оцеляват онези, които вярват във вечния живот. Религията винаги печели накрая”?

 

- Не. Религията печели винаги в началото, но накрая винаги губи. Смятам, че цивилизацията се образува единствено на базата на религия. Свещеното е нужно и само един изостанал свят е способен да го предложи на възможно най-голям брой хора. В началото винаги е имало воин, но той е бил придружен от свещеник. Той има за задача да вкорени свещеното слово възможно най-здраво в хумуса. В един момент остава само воинът, свещеникът не намира вече приемници за своите фикции. Но воин без свещеник е обезоръжен човек. След обезглавяването на Луи ХVI вече има само воини без свещеници. С други думи, марионетки в примката на иманентността. Тук също и отново просто констатирам, без да се радвам или шокирам.

 

- Вие сте материалист и въпреки това пишете, че няма цивилизация без религия, която да я вдъхновява. Значи признавате, че човекът е обзет от духовна тревога. Как обяснявате това противоречие?

 

- Атеизмът не е преобладаващ в една цивилизация, в нашата цивилизация. Той дори е рядкост. Откровеното отричане на Бог или поне неговото обяснение като измислица на хората, за да издържат пред очевидността на смъртта, засяга малцина. Всеки има религия подръка, с вярата в нещо след смъртта. Този ужас от нищетата на човек без Бог, толкова добре анализиран от Паскал, когато казва, че човешката ситуация е на хора, оковани в мазе, чиято врата се отваря и пропуска светлината само когато палачът идва да потърси онзи, когото ще убие, ми изглежда справедлив! Религията се храни от този ужас. Тя иска реалното да не е истинско и фикцията да бъде по-истинска от нея: смъртта, която е истинска, не е такава, а безсмъртието, което не е, е истинско: ето я цялата религия. Цивилизацията кристализира около тази онтологична нужда.

 

- С религиозния атеизъм вие свързвате социалния атеизъм. Така че сте безмилостен с идеологиите и прогресизма: Френската революция, комунизма, но също така консуматорството. Не сте ли в крайна сметка анархист?

 

- Думата “анархист” е зле конотирана: това е епитетът, който характеризира онези, които поставяха бомби през ХIХ век, размирниците, които искат да свалят социалния ред с барут, атентатите, извършени с прочутите адски машини - първите саморъчно направени бомби на терористите. Това е традиция от ХIХ век, която все още има своите привърженици. Тя не е моя.

Съществува едно второ значение, по-неизвестно, малко техническо, което препраща към Прудон, според когото анархията, която той нарича положителна, е начин на договорена организация на обществото. Това е самоуправлението, хоризонталната власт, създаването на свобода чрез конкретни, практически и ненасилствени формулировки. Това наистина е моята чувствителност.

Моят социален анархизъм засяга вярванията на либералните десница и левица, но също така вярванията на радикалните левица и десница, които се заблуждават, защото вярват, че якобинската държава е идеалната механика, докато властта трябва да се върне на народа, за да управлява сам своя общински, местен, департаментален, регионален живот, след това, чрез системата на областните парламенти, които посочват личностите по логиката на императивния мандат, да управлява също своя национален и международен живот. Ще публикувам през март книга по този въпрос: деколонизирането на провинцията. Това ще бъде моят принос към президентските избори…

 

- Много политици или интелектуалци смятат носталгията за патология. Вие не прикривате известен брой човешки, регионални, творчески, политически връзки. Носталгичен човек ли сте?

 

- Когато е необходимо, да: загубата на онова, което беше по-добро и по-хубаво, отколкото днес, може напълно основателно да породи съжаления. Мирно време в миналото е по-добро, отколкото военно време днес, време на разума някога е по-хубаво, отколкото време на кретенизъм днес, време на свобода е по-хубаво от време на ограничение днес, време на любов към литературата вчера е за предпочитане пред днешното време на презрение към нея.

Но ако днес е по-добре от вчера, тогава предпочитам днес: по-напреднала медицина за по-добро здраве, лесни за достъп и употреба цифрови технологии, които позволяват достъп до културата, изчезване на неуместните йерархии, което позволява наистина договорни и иманентни отношения, по-малко феодален статут на жените, отколкото преди май 68-а, и ред други неща.   

Онези, които са само консервативни, грешат, онези, които са само прогресивни, грешат: трябва да се съхрани съвършенството и да не се доверяваме на онова, което ни дърпа надолу. Понякога прогресът е регрес, защото дърпа надолу, понякога консерватизмът е прогрес, защото поддържа съвършенството. Понякога е обратното. Единствено интелигентността се съобразява с нещата. Не идеологията…

 

- Дълго време ви приписваха политически амбиции. Изборите през 2017 г. важен залог ли са според вас или са тривиално събитие в един процес с безкрайно по-голям мащаб?

 

- Те са отдръпване назад, за да скочиш по-добре… Наблюдава се е известно търпение, защото всеки знае, че изборите ще ни отърват от един президент, отвхвърлян дори в собствения си лагер… Но изборите ще доведат човек, който ще продължи да води същата политика, защото тя се осъществява в либералната рамка, наложена парадоксално от маастрихтската държава. Ако случайно един Меланшон или една Марин Льо Пен дойдат на власт, за да провеждат различна политика, те ще имат същата съдба като Ципрас и “Сириза”, техните герои: уклон към авторитарност, наложен от маастрихтска държава с необичайно тоталитарна формула. Тогава народът ще разбере, че отричането от демокрацията, което насища медиите, е било игра, в която той е загубил. Тогава улицата би могла да вземе думата…

 

- Четейки ви, човек остава с усещането, че светът се срива и това сриване може да помете всичко със себе си. Защо, въпреки тази мрачна констатация, продължавате да пишете, да преподавате във вашия народен университет, да участвате толкова активно в интелектуалния живот?

 

- Защото не ни остава нищо друго, освен елегантността. Да умреш прав, с усмивка, след като ти лично не си допринесъл и с най-малкото за тази катастрофа.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

29 коментар/a

кривата краставица на 10.01.2017 в 12:59
До observer. Ти винаги ще бъдеш властен във форума, защото си прилепнал към силните на деня - Сорос, брюкселските зелки, натовските геЙнерали, "приятелите на бежанците" и други от одобрения списък. И ако обичаш кажи точната дума - кои сме "ние", дето още не сме на власт? Изразявай се без недомлъвки, както подобава на активен борец против фашизма и хетеросексуализма..
Някой по-горе е изрекъл безусловната истина, че «ИСЛЯМЪТ не прави цивилизация и не води до развитие. на 10.01.2017 в 17:34
…Мюсюлманите са прагматични и фаталистично гледащи на света, живеещи и до днес с най-материалните неща, като: храна, секс, грижи за дома, опазване на името и семейната и лична чест. (Изобщо — задушлив ПРОВИНЦИАЛИЗЪМ!) Никакво развитие вече векове наред.» Не е вярно обаче, че: «Мохамед не се е старал да се противопоставя на християнството, че Ислямът е синтез от юдаизъм и християнство, че Мохамед е бил убеден в полезността от сглобяването на една нова религия, която съчетава най-доброто (според него) от двете съществуващи монотеистични религии.» Една нова религия няма никакъв смисъл да вижда бял свят, ако е СГЛОБЕНА от стари чаркове. Това не е БОСТАНСКО ПЛАШИЛО; това е нещо, което има за задачата да вдъхнови огромен брой човешки същества и да ги хвъли към нови завоевания. Така че Ислямът е замислен именно като антитеза на всичко преди него. Трагичното е, че докато предишните монотеистични религии (дори и прокълнатият от нас Йудаизъм) имат по една дълбока нравствена основа (която не се и цени достатъчно в нашия секуларистки век), то Ислямът не се ВПРЯГА за такива неща. По-старите монотеизми са се изхабили именно защото в похода си към все повече завоевания са изневерили на нравствените си фундаменти. (Всеки поход към завоевания крие в себе си изкушението да загърбиш — в момент на «цивилизационно изтощение» — нравствените си принципи!) При Юдаизма и Християнството фундаментът на ѐтиката е сложен и многообразен — той поставя пред индивида сериозни отговорности, които понякога стават непосилни. При Християнството например завоеванията са преди всичко един непрестанен диктат на личността сама спрямо себе си. Личността се чувствува задължена да бъде самата тя безупречна, преди да предяви претенции и към другите да бъдат безупречни като нея. При Исляма няма такова нещо — Всевишният е единственият, който е безупречен, докато от нас, правоверните, безупречност не се изисква: достатъчно е да можем да воюваме — да въртим ятагана, в името на Мохамеда и за славата на Всевишния… Е така е лесничко, още повече, че евентуалната наша смърт в боя при всички случаи ще бъде възнаградена с всички ЕРОТИЧНИ наслади на Едема.
Това е встрани от темата за западната цивилизация, но не мога да се въздържа: на 10.01.2017 в 21:58
И тук както и навсякъде, материалистите гностици въвеждат терминология за да "доказват" нещо, което вече е предположено в тази терминология; какво имам пред вид: цитат: "... в продължение на хиляда години разумът е служел, за да оправдае вярата..."; т.е. "Разумът" е както те го разбират: той е само това което може да се докаже по абстрактно логически начин; ловко се игнорира нуждата да се доказват първоначалните "аксиоми" - които не подлежат на доказателство, а се приемат как? приемат се на доверие (забележете, че "доверие" има в себе си общ корен с "вяра"; и ако ползвахме стария правопис, щеше да е по-очевидно; но това е друга болка, която пак те причиниха като изхвърлиха Ятовата Гласна от азбуката); това може да е вярно само в неговата/техната измислена вселена, където разумът (разбирайте присъщата му причинно-следствена обусловеност) предхожда вярата; "Вярата" затова е вяра, защото няма нужда от абстракто-логически обосновки; и тогава ще излезе всъщност, че Невярата (на неверниците) е "Неразумна"; или по-добре казано: Разумно е да се вярва в аксиомата, че Бог съществува;
Васил Здравков на 11.01.2017 в 00:05
Не съм философ да коментирам със сложни думички, облечени с розови комбинезончета разпада на френската цивилизация. Католическата и православната църква заедно и поотделно брутално погазиха учението на Исус Христос и се облякоха в едни злата и диаманти, нахлупиха едни помпозни корони, които нищо общо нямат с неговия трънен венец. Векове наред клирът профитира върху искрената вяра на миряните. От друга страна вдъхновените от идеите на М. Лутер и Ж. Калвин така се нароиха и разлюспиха през последните 2 века, че вече не се знае кой кой е и за какво се бори. Единственият светъл лъч в цялата какофония бяха изборите в САЩ, които УАСП спечелиха напук на вашингтонско-, ню йоркско-, калифорнийско-, холивудския лигоч и перверзия. Дано Д. Тръмп се окаже на висотата на положението си и заедно с Путин и Си Дзи Пин положи основите на един истински нов световен ред на мястото на хаоса.
До този, който е писал непосредствено преди нас! на 11.01.2017 в 00:06
Колега, не се тревожете, че се отклонявате от темата за «западната цивилизация» — тя не е толкова интересна, защото всъщност «западна цивилизация» (както и «източна такава») — НЯМА. Има Галско-Франкска (Френска) Цивилизация, има Испаноезична Цивилизация, има Англоезична цивилизация, има Ислямска Цивилизация… Останалото са Велики Култури — Великата Руска Култура е една от тях. Също и Великата Немска Култура!!! А защо едното са Цивилизации, а другото са само Култури, макар и Велики Култури? Защото Цивилизация е онова явление, което се е разпространявало ПО МОРЕ. Ако се е разпространявало през вековете по СУХОЗЕМЕН НАЧИН, то вече не е ЦИВИЛИЗАЦИЯ, а само Образцов Стил на Съществуване, което е възприето да се назовава с понятието «Култура». По този въпрос — толкоз, защото никак не е интересно. Много по-интересна е темата, до която се докосвате Вие: КОЕ ДОКАЗВАМЕ С РАЗУМА и КОЕ ОСТАВЯМЕ ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С НЕГО ВЯРАТА? Разумът, който е странно растение, забило корени в почвата на «сетивния опит», е явление, изцяло детерминирано от материалния свят, който обитаваме с нашите човешки тела, направени от кокали, месо и кръв. За да съумяваме да съхраним някак си — поне за известно време — непокътнатостта на нашите кокали, месо и кръв, ние сме снабдени със сетива и чрез тези сетива ние добиваме единствената възможност да изградим представа за всичко, което ни заобикаля. Но тази представа — опосредствувана от недовиждащите ни очи, недочуващите ни уши, слабо чувствителната ни кожа, безпомощния ни нос и смехотворните вкусови брадавици по езика, — по всяка вероятност е илюзорна, защото самият материален свят е една измама, конструирана за целите на нашето театрално пребиваване на Този Свят. Което — за щастие или нещастие — е краткотрайно… И ето, стъпили самоуверено върху фундамента на «сетивния опит» ние градим НАУЧЕН ПОДХОД, който поставя себе си в диаметрално противоположна позиция спрямо ВЯРАТА, приемайки, че всичко може да се счита за вярно, ако за него се намери беупречно доказателство. И нещата достигат до границите на абсурда, с който може да се охарактеризира един съдебен процес: на всички е ясно кой е убиецът, но съдебната процедура търси «безусловни» доказателства за вината на подсъдимия. Без такива доказателства той може дори да бъде оправдан — за да върши нови убийства! В това, което наричаме НАУКА, ситуацията е съвършено същата — нищо не бива да се приема «на вяра». Но в науката също има «пропадания в абсурда». И наистина, какво друго може да бъде, ако не абсурд, невъзможността аналитичната мисъл на учѐния да направи и крачка напред, щом не се базира на някакви аксиоми, след като самите аксиоми са нещо, което тъй или иначе трябва да се приеме също «на вяра». И каква би трябвало да е тази наука, която стига до съвършено различни изводи, когато веднъж тръгва от една аксиоматика, а друг път — от друга. Но нека да си разкрием — за сетен път — всеизвестната, макар и вечно пренебрегвана «ТАЙНА», че всички научни открития досега са направени в резултат на някакво НАШЕПВАНЕ СВИШЕ, което свежда нещата отново не до доказателствата и логиката, а до ВЯРАТА.
Полет над кукувичо на 11.01.2017 в 08:41
гнездо
биогноза на 11.01.2017 в 10:56
Да резюмираме дискусията (по Дельоз-Гатари в книгата им "Що е философия?"): Универсалиите, уповаващи "доказателствата", нищо не доказват, защото самите те трябва да бъдат доказвани.
Муйо на 11.01.2017 в 12:22
Понеже ми изтриха коментара, само да питам - когато белите европейски юдео-християни измрат, кой ще заеме мястото им? Мюсюлманите? Православните? Юдеите? Хиндуистите? Будистите? Анималистите? Даоистите?
до муйо: "огняроекзистенциалистка" на 11.01.2017 в 13:05
Никой не може да заеме точно твоето място. Затова са ми смешни всичките тия новоамерикански модерни номади, които са се самозалъгвали и продължават да го правят, опитвайки се да избягат от себе си. Приличат ми на кучето, което си гони опашката.
Муйо на 11.01.2017 в 13:08
Пак да питам - а къде в тая космогония е мястото на атомните физици Демокрит и Левкип?
Муйо до "огняроекзистенциалистка" на 11.01.2017 в 13:25
Все отлагам изучаването на тая космогония, види ми се и много проста, и много сложна. Лошото е, че източниците трудно се намират. По темата - „Ако се смятате за граждани на света, вие сте ничии граждани“. Тереза Мей, премиер на Великобритания.
демос не е мос на 11.01.2017 в 14:10
Хайдегер: "нещата са места". Нищо не е конституирано отнапред. Няма място за Левкип и Демокрит, що се отнася до демокрацията - тя е предтеча на физиката на твърдото тяло.
Муйо на 11.01.2017 в 17:58
Не се допуска критика на словесното многоточие, обозначило се като "демос не е мос". Нема лошо. Драга редакция, дали си мислите, че по тоя начин ще успеете да убедите някой, че две и две е равно на седем (с) Станислав Лем?
емуйсия на 11.01.2017 в 18:09
Две и две може да бъде равно на колкото си искаш - за целта изхвърли математическата абсолютизация на числото като израз на чисто количество - и си готов!

Напиши коментар