“Ще ви кажа една баналност - една цивилизация живее, докато се съпротивлява на онзи, който желае смъртта й. Отслабена, в един момент тя не може повече да се съпротивлява, тогава умира. Ако отслабването засегне слабо и хилаво тяло, то може да го превземе бързо. Но когато става дума за силно и здраво тяло, тогава е по-дълго. Нашата цивилизация е на две хиляди години, това е достойно за уважение при смърт”.

 

Френският философ Мишел Онфре публикува втората част от своята “Кратка енциклопедия на света” (Brève encyclopédie du monde). Обширен труд, който очертава зараждането и края на юдео-християнската цивилизация. Мишел Онфре не пощадява нито християнството, нито революцията, нито съвременната епоха. Интервю с един интелектуалец, който не подлежи на категоризация, публикува “Фигаро”.

 

 

- “Упадък” (Décadence), втората част на вашата “Кратка енциклопедия на света”, очертава зараждането, апогея, а след това и края на юдео-християнската цивизилизация. От книгата ви става ясно, че това не е нито радостно събитие, нито нещастие, а факт. Откога датира началото на този упадък?

 

-  След като се роди едно дете, то е достатъчно възрастно, за да умре. Моята схема е виталистична, тя предполага, че така както един вулкан или тектонските плочи имат свой собствен живот, така и цивилизациите имат свой живот. Този живот може да бъде прекъснат от събитие, както едно създание умира в ранна детска възраст или по-късно, във възрастта на разума, на стогодишна възраст. Философът и лекар виталист Биша дефинира живота като “съвкупност от сили, които се съпротивляват на смъртта”. 

Ще ви кажа една баналност - една цивилизация живее, докато се съпротивлява на онзи, който желае смъртта й. Отслабена, в един момент тя не може повече да се съпротивлява, тогава умира. Ако отслабването засегне слабо и хилаво тяло, то може да го превземе бързо. Но когато става дума за силно и здраво тяло, тогава е по-дълго. Нашата цивилизация е на две хиляди години, това е достойно за уважение при смърт. 

Що се отнася до нашата цивилизация, в продължение на хиляда години разумът е служел, за да оправдае вярата - за да напредва бързо. От отците на Църквата до схоластиката. Идва момент, в който разумът вече не работи в полза на вярата, както някога при Августин или Тома Аквински, а в полза на онова, което я подлага на съмнение, на критиката, на онова, което изследва нейните причини и исторически основи. Ренесансът е този момент като цяло. За да бъда по-точен, ще кажа, че началото на края започва с откритието на текста на Лукреций “За същността на нещата” (…). С пълния си материализъм и присъщата си радикалност, този текст става оръжие за масово поразяване на католическата вяра: през януари 1417 г., когато Поджио, велик италиански ерудит и хуманист, открива тези страници в един манастир във Фулда, това беше първата пукнатина в сградата. Впоследствие тя се пропуква до срутване…

 

- Християнството е много отслабено в Европа, но все пак остават един милиард християни на земята. Папа Франциск е по-популярен от всякога. Наистина ли тази религия е на път да изчезне?

 

- Трябва да кажем за кое християнство става дума! Далеч е времето, когато католическата религия обединяваше вярващи, които бяха твърдо убедени в непорочното зачатие, в тайнството на причастието, в папската непогрешимост, в Светия дух на Петдесетница, в Успение Богородично, във възкресението на плътта! Католицизмът след Втория ватикански събор секуларизира католическата религия, превръщайки вярващия народ в сила на истината, равна почти на тази на пастора. Светостта, трансцендентността, тайнството често изчезваха в полза на един бойскаутски морал, един вид католически социален договор.

Бенедикт ХVI, който пледираше за безшумно връщане към онова, за чието унищожаване бе допринесъл с Втория ватикански събор, се оказа принуден да подаде оставка - ще узнаем ли някога истинските причини за това доброволно отказване на един папа, който надживява физически (и толкова по-добре за него…) това странно събитие от края на февруари 2013 г., т.е. почти преди четири години… Замяната му с един папа, до такава степен йезуит, че прие францисканско име, също има значение. Католицизмът триумфира в медиите, защото папата умее да ги използва, като йезуит, а не защото привлича привържениците на един изтощен католицизъм. Медийното количество и броят на вярващите не казват нищо за теологичното качество на вярванията. Когато папа Франциск каза преди точно две години, на 15 януари 2015 г.: “Ако един голям приятел говори лошо за майка ми, той може да очаква удар”, аз не съм много сигурен, че Рим все още е в Рим…

 

- С какво може да бъде заменена нашата цивилизация?

 

- С онова, което ще се окаже по-силно от нея и срещу което тя няма да може да се бори. Демографията, забранена наука в съвременното медийно пространство, ни казва, че бялата и католическа Франция върви към изчезване. Аз не се шокирам, не предлагам никаква реакционна политика, за да попреча на това, не се присъединявам към хора на оплаквачите, чиито имена всеки знае, аз констатирам, така както Мишел Фуко обяви смъртта на човека, чието лице ще изчезне от пясъка на един плаж, залят от морето, че можем да обявим в същия дух смъртта на европейския човек, който някога беше предимно бял и юдео-християнин. Това е така, отвъд добро и зло. Демографията свидетелства в полза на Африка, на Китай, на Индия и Азия. Отговорът на вашия въпрос се крие в тези страни…

 

- Бихте ли казали като Мишел Уелбек, че “оцеляват онези, които вярват във вечния живот. Религията винаги печели накрая”?

 

- Не. Религията печели винаги в началото, но накрая винаги губи. Смятам, че цивилизацията се образува единствено на базата на религия. Свещеното е нужно и само един изостанал свят е способен да го предложи на възможно най-голям брой хора. В началото винаги е имало воин, но той е бил придружен от свещеник. Той има за задача да вкорени свещеното слово възможно най-здраво в хумуса. В един момент остава само воинът, свещеникът не намира вече приемници за своите фикции. Но воин без свещеник е обезоръжен човек. След обезглавяването на Луи ХVI вече има само воини без свещеници. С други думи, марионетки в примката на иманентността. Тук също и отново просто констатирам, без да се радвам или шокирам.

 

- Вие сте материалист и въпреки това пишете, че няма цивилизация без религия, която да я вдъхновява. Значи признавате, че човекът е обзет от духовна тревога. Как обяснявате това противоречие?

 

- Атеизмът не е преобладаващ в една цивилизация, в нашата цивилизация. Той дори е рядкост. Откровеното отричане на Бог или поне неговото обяснение като измислица на хората, за да издържат пред очевидността на смъртта, засяга малцина. Всеки има религия подръка, с вярата в нещо след смъртта. Този ужас от нищетата на човек без Бог, толкова добре анализиран от Паскал, когато казва, че човешката ситуация е на хора, оковани в мазе, чиято врата се отваря и пропуска светлината само когато палачът идва да потърси онзи, когото ще убие, ми изглежда справедлив! Религията се храни от този ужас. Тя иска реалното да не е истинско и фикцията да бъде по-истинска от нея: смъртта, която е истинска, не е такава, а безсмъртието, което не е, е истинско: ето я цялата религия. Цивилизацията кристализира около тази онтологична нужда.

 

- С религиозния атеизъм вие свързвате социалния атеизъм. Така че сте безмилостен с идеологиите и прогресизма: Френската революция, комунизма, но също така консуматорството. Не сте ли в крайна сметка анархист?

 

- Думата “анархист” е зле конотирана: това е епитетът, който характеризира онези, които поставяха бомби през ХIХ век, размирниците, които искат да свалят социалния ред с барут, атентатите, извършени с прочутите адски машини - първите саморъчно направени бомби на терористите. Това е традиция от ХIХ век, която все още има своите привърженици. Тя не е моя.

Съществува едно второ значение, по-неизвестно, малко техническо, което препраща към Прудон, според когото анархията, която той нарича положителна, е начин на договорена организация на обществото. Това е самоуправлението, хоризонталната власт, създаването на свобода чрез конкретни, практически и ненасилствени формулировки. Това наистина е моята чувствителност.

Моят социален анархизъм засяга вярванията на либералните десница и левица, но също така вярванията на радикалните левица и десница, които се заблуждават, защото вярват, че якобинската държава е идеалната механика, докато властта трябва да се върне на народа, за да управлява сам своя общински, местен, департаментален, регионален живот, след това, чрез системата на областните парламенти, които посочват личностите по логиката на императивния мандат, да управлява също своя национален и международен живот. Ще публикувам през март книга по този въпрос: деколонизирането на провинцията. Това ще бъде моят принос към президентските избори…

 

- Много политици или интелектуалци смятат носталгията за патология. Вие не прикривате известен брой човешки, регионални, творчески, политически връзки. Носталгичен човек ли сте?

 

- Когато е необходимо, да: загубата на онова, което беше по-добро и по-хубаво, отколкото днес, може напълно основателно да породи съжаления. Мирно време в миналото е по-добро, отколкото военно време днес, време на разума някога е по-хубаво, отколкото време на кретенизъм днес, време на свобода е по-хубаво от време на ограничение днес, време на любов към литературата вчера е за предпочитане пред днешното време на презрение към нея.

Но ако днес е по-добре от вчера, тогава предпочитам днес: по-напреднала медицина за по-добро здраве, лесни за достъп и употреба цифрови технологии, които позволяват достъп до културата, изчезване на неуместните йерархии, което позволява наистина договорни и иманентни отношения, по-малко феодален статут на жените, отколкото преди май 68-а, и ред други неща.   

Онези, които са само консервативни, грешат, онези, които са само прогресивни, грешат: трябва да се съхрани съвършенството и да не се доверяваме на онова, което ни дърпа надолу. Понякога прогресът е регрес, защото дърпа надолу, понякога консерватизмът е прогрес, защото поддържа съвършенството. Понякога е обратното. Единствено интелигентността се съобразява с нещата. Не идеологията…

 

- Дълго време ви приписваха политически амбиции. Изборите през 2017 г. важен залог ли са според вас или са тривиално събитие в един процес с безкрайно по-голям мащаб?

 

- Те са отдръпване назад, за да скочиш по-добре… Наблюдава се е известно търпение, защото всеки знае, че изборите ще ни отърват от един президент, отвхвърлян дори в собствения си лагер… Но изборите ще доведат човек, който ще продължи да води същата политика, защото тя се осъществява в либералната рамка, наложена парадоксално от маастрихтската държава. Ако случайно един Меланшон или една Марин Льо Пен дойдат на власт, за да провеждат различна политика, те ще имат същата съдба като Ципрас и “Сириза”, техните герои: уклон към авторитарност, наложен от маастрихтска държава с необичайно тоталитарна формула. Тогава народът ще разбере, че отричането от демокрацията, което насища медиите, е било игра, в която той е загубил. Тогава улицата би могла да вземе думата…

 

- Четейки ви, човек остава с усещането, че светът се срива и това сриване може да помете всичко със себе си. Защо, въпреки тази мрачна констатация, продължавате да пишете, да преподавате във вашия народен университет, да участвате толкова активно в интелектуалния живот?

 

- Защото не ни остава нищо друго, освен елегантността. Да умреш прав, с усмивка, след като ти лично не си допринесъл и с най-малкото за тази катастрофа.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

29 коментар/a

биогноза на 09.01.2017 в 13:52
Цитат: "Религията се храни от този ужас. Тя иска реалното да не е истинско и фикцията да бъде по-истинска от нея: смъртта, която е истинска, не е такава, а безсмъртието, което не е, е истинско: ето я цялата религия. Цивилизацията кристализира около тази онтологична нужда." Не е казано обаче най-важното: универсалията "реалност" е също фикция, ала фикция с власт, отдадена й като жест откъм епохата. Колко по-прям и философски необорим е един например Жак Дерида: "Знакът е изначално обработен от фикцията". Но малцина имат привилегията да преминат през достоянията на постфеноменологията, не и въпросният г-н Мишел Онфре. Все пак, благодарим за материала!
биогноза на 09.01.2017 в 14:03
Пропуснах да добавя, във връзка с горното: така онтологията се оказва нищо повече от философия на властта (властта, която изначално и отвътре е вградила в теб усетите за реалност, доколкото е приела основополагането като даденост, т.е. е подела нечий разказ, минаващ за меродавен и значим).
Картафилолокализатор на 09.01.2017 в 15:18
Да бе... Юдео-християнин! Само като видях заглавието и вече не си дадох зор да чета по-нататък. Но е факт, че на "юдео-християните" като тоя май им иде времето и ще останат само християните... т.е. европейския бял човек. Елинист, варварин, християнин... Мдааа...
observer на 09.01.2017 в 16:05
Ми да мре. И римската цивилизация е умряла, а тогавашните варвари са били къде къде по-диви и примитивни от днешните. А я какви културни са днес наследниците на келтите и германите с човешките им жертвоприношения. Всъщност далеч по-интересно ще стане, когато изядем и последните ресурси на Земята, а населението стигне стоте милиарда.
bnm на 09.01.2017 в 16:27
Келтите и германите все пак са бели хора и са приели християнството. Сега какви идват? И защо наказани са онези, които защитават родините и народите си? Биват наричани националисти, фашисти, комунисти и какви ли не?
кривата краставица на 09.01.2017 в 17:11
Може би терминът "юдео-християнство" е измислен, за да може юдеите по-лесно да се присламчат към жертвите на "Аллаху акбар", тоест към християните. Прилича ми на нов проект за крупен бизнес с обезщетения.
кривата краставица на 09.01.2017 в 17:20
Опа! Изтрихте Спиноза, който твърди, че не съществува "юдео-християнство". А защо не изтриете observer, който пожелава смърт на европейците?
Айде, айде! на 09.01.2017 в 17:37
Стара истина е че колкото по-сложен е един механизъм толкова по-голяма е вероятността той да се повреди. В ЕС се водят спорове за кривината на краставицата и за планинските пасища. При наклон по-голям от 12градуса кравите да не могат да пасът на такова пасище! При мюсюлманите нещата са къде по-ясни. Всичко което трябва да се знае и спазва, Мохамед го е написал в Корана. За всичко друго - главата долу! Да, средновековен мрак но изповядващите исляма си го харесват. Как иначе може да се обясни ислямизирането на Европа? Ето, в България де що е мюсюлманин се радикализира. Тихо но упорито! Така че от нас зависи!
Парадоксът «юдео-християнство» навява мисли за други подобни оксиморони: «дървено желязо», «млад старец» и всичко, подобно на тях. на 09.01.2017 в 18:15
Факт е, че Християнството се е зародило в Юдея и че Големият Ум, който е осъзнал необходимостта от КОРЕКЦИЯ на затъналото в грехове Юдейство, е евреинът Йоан, наречен Кръстител. Той е духовният баща на евреина Исус — Спасителя, когото Кръстителят е отгледал от малък и възпитал така, че момъкът един ден да стане основен пропагандатор на възгледа за замяна на Юдейството с нещо, което да е неговата ПРОТИВОПОЛОЖНОСТ. В последствие е имало много такива замени — Ислямът се опита да замени Християнството, защото не съответствуваше на менталитета на племената от Аравийската пустиня (самият Мохамед е бил много добре запознат с Християнското учение, защото жена му — ПЪРВАТА от допустимите четири — е била коптска християнка, а самия ислям е конструиран със съвместните усилия на Мохамед и неговия шурей, който е бил коптски свещеник). Мохамед и екипът му са се постарали да създадат нещо, което да е противоположно както на Християнството, така и на Юдейството. Така че ако си позволим геометрични представи, то трите велики монотеистични религии са разположени по върховете на един РАВНОСТРАНЕН ТРИЪГЪЛНИК. Друга корекция на НЕУДОБНА РЕЛИГИЯ беше извършена на Никейския Събор, когато се осъществи СХИЗМАТА между Източното и Западното Християнство. Изтокът и Западът винаги са били културно несъвместими и това намери своето въплъщение именно в СХИЗМАТА от Никейския Събор. По късно човечеството стана свидетел на още една подобна КОРЕКЦИЯ — в лоното на Католицизма (сиреч, на откъсналото се при схизмата Западно Християнство). Тогава се зароди Реформацията на Мартин Лютер и на Калвин. Реформацията издигна стена между Севера на Европа и нейния Юг (стена, подобна на Берлинската, но без надежда някой ден да се намерят пишман-либерали, които да я сринат…)! А защо — каква бе разликата между Севера и Юга? Разликата е очевадна — Католическият Юг на Италия, Испания, Португалия, че и на Бурбонска Франция се оказа безгрижен и разхайтен, докато нравите на Севера — в Германия, Холандия, Британия и Скандинавския регион — са по-сурови (поради климатичната зависимост по тези ширини, вследствие на която менталитета на хората от Севера е такъв, че налага един по-стегнат стил на съществуване). И ето ти го Протестантизъма! Е, а сега какво? Сега се появиха РАЗЮЗДАНИ ЛИБЕРАЛИ, които заговориха за Ойкуменизъм, сиреч за сливане на Църквите в някаква изначална аморфна маса, заговориха за Юдео-Християнство, с тенденцията един ден за заговорят за Юдео-Ислям и за Ислямо-Християнство. Либералната тенденция към СЛИВАНЕ и ИЗЛИЧАВАНЕ на РАЗГРАНИЧЕНИЯТА има за цел ПОТУШАВАНЕ НА ВЪЗМОЖНИТЕ КОНФЛИКТИ, породени от несъвместимостта между индивидите, населяващи тази планета. По същия начин либералите искат да няма ОБОСОБЕНИ РАСИ, а всички да го ударят на зверски промискуитет, в резултат на което след няколко поколения на земята да има само една раса — с цвета на «мляко с кафе» — което ще бъде най-изгодно ЗА НЯКОГО СИ… Но за кого? — питаме ние (питаме риторично, защото отговорът ни е пределно ясен!).
Мишел Онфре заявява: Наближава смъртта на европейския човек, който някога беше предимно бял християнин. на 09.01.2017 в 19:24
Този негов възглед е изречен с такава наслада от предвкусване на предстоящите събития по прерязване гръкляните на на всички, които досега са били бели християни, че това ни кара да се замислим кои са мотивациите на Мишел Онфре и всички, които мислят по този начин. Неизбежно се питаме: кои са тези «не съвсем бели» и «не съвсем християни», които много ще се възрадват на такова «отделяне на главите от телата». С положителност това не са изпълнителите на декапитацията. Изпълнителите са само «момчетата за мръсната работа», които тук-там ще пострелят, тук-там ще взривят бомби, тук-там ще връхлетят с тежкотоварен камион върху шляещата се тълпа, или пък ще застрелят този или онзи дипломат. След което ще бъдат ликвидирани, защото те са «момчета за еднократна употреба», отправили се с радост към своя Едем, при знойните девици, които се гънат в еротични танци — за упокой на «героите»… Победителите (ако изобщо се стигне до победители) е замислено да бъдат съвсем други. Но кои са те? Защо не сме виждали лицата им? Защо не знаем имената им? Защо те искат да остане на нашата планета само тяхното жалко анонимно малцинство? И защо те са толкова глупави, та не схващат, че след като ни изтребят и останат само те, неминуемо ще трябва да запретнат ръкави и да се заловят за работа. Понеже: който не работи (след като способните за работа са пратено в Отвъдното), не му остава друго, освен да мре от глад и той. Каква безславна кончина, а? «Героично» да изтребиш човечеството, а накрая да пукнеш от глад като изоставено псе!…
«Едно второ значение, …което препраща към Прудон, според когото анархията …е начин на договорена организация на обществото. Това е самоуправлението, хоризонталната власт, създаването на свобода чрез конкретни, практически и ненасилствени формулировки.» на 09.01.2017 в 20:02
О, наивник на средна възраст!
observer на 09.01.2017 в 20:39
Що не са ме изтрили, значи. А що не са ме арестували? Ами щото не сте дошли на власт, затова.
До парадоксът на 09.01.2017 в 20:40
Напротив, Мохамед не се е старал да се противопоставя на християнството. Ислямът е синтез от юдаизъм и християнство. Мохамед е бил убеден че сглобява нова религия като съчетава най-доброто (според него) от двете съществуващи религии. Така сглобената "нова" религия се е считало и се счита че тя е еманация на вече съществуващите юдаизъм и християнство. По тази причина ислямът не приема съществуването на тези религии като нещо изживяло си времето. Според ислямът не той а предшестващите го религии са ретроградни. За това мюсюлманите твърдят че ислямът е религията на мира. Чрез унищожаването на съставляващите го "стари" религии ще се постигне мир. Просто няма кой да противоречи на исляма, нещо като да изчистиш плевелите от градината си. Поради тази причина ислямът не е признавал, не признава и няма да признава правото на другите да съществуват!
Къмто безспрно у бил м на 09.01.2017 в 22:09
А не може ли да се помисли, че просто те се раждат повече и сега се чувствуват достатъчно силни за да завладеят света. А мохамед не е създавал дабра религия, не е. Той е създал нещо, което му помага да завладява посредством войни. Тук е разликата с християнството. Другото предимство е, че ислямът не се противопоставя на светската власт, а напротив тя го използува за управлението на масите. Няма разграничението между светска власт и религия, което е постулат в модерните западни общества. И все пак да се кланяш 6 пъти на ден в името на един психопат и педофил, какъвто безспорно е бил мохамед е доста съмнително като културен фундамент на нова цивилизация. Вярно, че е удобно след всяка молитва да си чист и после отново можеш да правиш както ти е удобно до следващато пречистване. Но това не прави цивилизация и не води до развитие. Просто те са професионални лъжци и лицемери. Хора много прагматични и фаталистично гледащи на света, живеещи днес с най-материалните неща като храна, секс, грижи за дома, опазване на името и семейната и лична чест. Никакво развитие вече векове наред. Митовете за великите достижения на мюсулманите през т.нар. средни векове са просто измислици и митове. Нищо друго. Няма ислямска цивилизация и най-вероятно няма да има. Няма кой да я създаде. А тези плачове и прогнози за смъртта на западната цивилизация са пресилени и късогледи. Да тя има днес твърде много врагове и съперници, но всички те чакат на нея да ги дърпа напред където и каквото и да е това напред. Тя днешната западна цивилизация е все още единствената, която определя посоката и се движи. Все още има потенциал за развитие. Тоест не е застинала, не е мъртва цивилизация. Охканията са причинени от това, че не поглеждаме назад и не разбираме историята на хората. А тя е непрекъснати войни, борби, победи и загуби, ражданея и умирания, върхове и падения, но и непрекъснато движение и развитие.
до " Къмто безспрно у бил м на 09.01.2017 в 22:09 " на 10.01.2017 в 09:58
Поувлякъл сте се, драги. Никой нищо не чака от западната цивилизация, нито иска да бъде дърпан. Вкопчил сте се в един прогресистки фундаментализъм, с който искате да абсолютизирате бъдещето. тъкмо от товасе опитва да ви предпази Мишел Онфре, ама явно вие не го четете внимателно. Човекът почти без заобикалки ви казва, че прогресизмът е една красива илюзия, продиктувана, както казваше Лиотар, от вкопчеността в Големите Разкази. Такова нещо обаче не е задължително да има. И за какви цивилизации говорите, мюсюлманите не са част от никакъв преднамерено буржоазен ред, човекът там (в близката Ориента) даже не знае какво е homo civilis, та камо ли да претендира за подобен антропологичен статус.

Напиши коментар