- 10 Sep 2020
- 47
- 5
От МВР започнаха едни немислими за правовата и демократична държава определени квалификации за съдии, за конкретни съдебни актове, които представляват изключително тежък конституционен проблем. В правовата държава би трябвало да има механизъм чрез Конституционния съд, така че принципът за разделение на властите да бъде защитен от такъв тип опити на изпълнителната власт в лицето на МВР да нахлува по брутален начин, буквално със взлом в изключителните прерогативи на съдебната власт, това каза за информационна агенция КРОСС Михаил Екимджиев. И още: Най-недостойната роля в тази война за съжаление е на Прокуратурата. До преди известно време Прокуратурата се спотайваше, защото тя носи отговорността за това изгубване в превода между полицията и съда.
<p><strong>Г-н Екимджиев, между Съда, МВР и Прокуратурата непрекъснато има напрежение, което някои го определят като война. Като юрист и адвокат Вие, как определяте случващо се?</strong></p>
<p>Това е война, която изцяло беше провокирана от пропагандните центрове на МВР. Оттам започнаха едни немислими за правовата и демократична държава определени квалификации за съдии, за конкретни съдебни актове, които представляват изключително тежък конституционен проблем. В правовата държава би трябвало да има механизъм чрез Конституционния съд, така че принципът за разделение на властите да бъде защитен от такъв тип опити на изпълнителната власт в лицето на МВР да нахлува по брутален начин, буквално със взлом в изключителните прерогативи на съдебната власт, каквито са определенията за мерките за неотклонение „задържане под стража", каквито са някои оправдателни присъди и т.н. войната беше провокирана или от непознаване на Закона и Конституцията, или от един правен нихилизъм, проявен преди всичко от министъра на вътрешните работи, на когото за съжаление в последно време приглася и премиерът. Казах, че това е немислимо в правовата държава, защото там, където има демократична традиция е ясно, че съществува разделение на властите. Там е ясно, че работата на полицията е да осъществи едно разследване, да предостави доказателства на Съда, а Съдът е този, който преценява дали тези доказателства са достатъчни и годни за задържане по стража на една лице или за неговото осъждане. Тук най-недостойната роля в тази война за съжаление е на Прокуратурата. До преди известно време Прокуратурата се спотайваше, защото тя носи отговорността за това изгубване в превода между полицията и съда. Имам предвид това, че прокурорът е този, който от една страна ръководи разследването. Той трябва да направлява органите на дознанието - това са разследващите полицаи - какви доказателства да съберат, как да ги съберат, как да ги оформят така, че те да издържат пред Съда. На второ място прокурорът е този, който преценява дали доказателствата са достатъчни за да бъде поискана мярка за неотклонение „задържане под стража" или за да бъде внесен обвинителен акт в Съда. Вместо да правят това и работейки не за честта на закона, а за честта на пагона, прокурорите съвсем слугински се поставиха в услуга на пропагандата осъществявана от МВР. Те съвсем безкритично, в насипно състояние приемат всички доказателства по гръмко обявяваните полицейски акции и в този насипен вид, в състояние на един доказателствен полуфабрикат ги предоставят на Съда, като го поставят в изключително деликатна ситуация. Ако съдът има самочувствието, професионализма, ерудицията и готовността да отстоява Закона, той ще игнорира тези доказателства, защото те не са годни. Много внимателно четох мотивите на съдебния състав, който промени мярката за неотклонение „задържане под стража" на „Килърите" и нямам причина да се съмнявам в тяхната обективност. Прокуратурата злепоставя Съда защото, ако тези съдии си свършат работата и отхвърлят искането за „задържане под стража" или постановят оправдателна присъда, те неизбежно ще бъдат обвинени от изпълнителната власт в корупция в лицето на МВР, която е инвестирала твърде много време, усилия и ресурс за една предварителна пропаганда, при която хора, които още не са обвинени в дадено престъпление биват обявявани за престъпници, определят им се години затвор, като това става най-често от вътрешния министър. Т.е. Прокуратурата е липсващото звено. Тя би могла да бъде надежден коректив, ту би могла да бъде професионален ментор на разследващите полицаи и в същото време сито, което да допуска само годните доказателства до Съда. А поставяйки се в една раболепна услуга на пропагандата на МВР, тя върши лоша услуга както на полицията, защото техните акции се провалят, заради липсата на прокурорски коректив, така и злепоставят Съда, защото голяма част от хората, които не са юридически изкушени, остават с впечатление, най-вече заради изключително мощният пропаганден ефект на полицейските акции, че добрите полицаи задържат престъпниците, а корумпираните съдии ги пускат и ги оправдават. Това е пагубно за правовата държава, за разбирането на обикновения човек за държавност, тъй като в старите демокрации държавността се олицетворява най-вече от Съда.<br />Съдът е тази най-стабилна, най-консервативна държавна институция, която е коректив и на изпълнителната, а в някаква степен и на законодателната власт. Неслучайно в някои държави съдиите са пожизнени, а у нас са несменяеми, а министрите, включително и тези на вътрешните работи понякога си отиват за няколко месеца, понякога за няколко години. Идеята е, че държавността се олицетворява много повече от независимия Съд. Той е константата. Политическите мнозинства се менят през четири години, изпълнителната власт е още по-проветрива, но Съдът със своята стабилност, с дългите, неопределени във времето мандати на магистратите, дава най-надеждното усещане за стабилност, за държавност, за приемственост, за върховенство на Закона и на Правото. Защото Държавата говори чрез Правото и чрез Закона, а фактически Правото говори чрез Съда.<br /><br /><strong>Къде е мястото на българската адвокатура в тези спорове и конфликти?</strong></p>
<p>Адвокатурата е малко по встрани от тези конфликти като институция. По-скоро може да се постави въпросът - каква е ролята на конкретния адвокат по тези скандални, знакови дела. Аз смятам, че има колеги по тези дела, които изиграват чудесно своята роля и като защитници на конкретните си клиенти, и като представители на адвокатурата, защото въпреки заплахите, които отнасят за разгласяване на следствена тайна и за какви ли не безумия, те коментират безобразията, които се правят в хода на разследването. Те дават публичност на тези безобразия и от тази гледна точка отделните адвокати и адвокатурата се явяват един коректив на злоупотребите с власт от страна на полицията. Ето случаят с ареста на бившия министър Николай Цонев, всички си спомняме бруталното нахлуване в къщата на Борислав Гуцанов във Варна. След всички тези случаи имаше остри изявления на адвокати и смея да твърдя, че полицията вече не се хвали толкова със своята бруталност. Тя вече се оправдава така, както се получи сравнително скоро по случая с Кърджали, т.е. съобразява се с част общественото мнение, каквото е и това на адвокатите.<br /><br /><strong>Това, което се случва може ли да се промени? Смятате ли, че тези институции, които са част от системата за опазване на обществения ред в страната ще намерят общ език?</strong></p>
<p>Не си представям, че превръщането на една тоталитарна държава, каквато България беше преди 20 години в правова, може да стане за един миг или за една година буквално с вълшебна пръчица и да се събудим демократи. Старите демокрации в Европа са извървели един дълъг еволюционен процес - като се започне от Ренесанс, през Просвещение, през буржоазни революции, за да изкристализира тази идея - за разделението на властите, за правовата държава и т.н. Ние, като че ли все още на този етап сме най-близо до идеята за „просветения монарх". Като че ли някой трябва да обяснява на нашия премиер какво означава Конституция, какво означава Закон, за да може в състояние на просветление, от време на време да се смекчи тона - примерно към Съда и да се разбере, че в края на краищата без Съд не може, и че Съдът не пречи, а дава необходимият баланс между човешките права и намесата на държавата в тях уж в обществен интерес. От тази гледна точка смятам, че е необходим един относително дълъг период на наместване на тези власти по принципа „власт, власт възпира". Това е принципът, чрез който се осъществява разделението на властите, то не е механично, няма крепостни стени, а е динамично равновесие, при което всяка власт се оказва в някаква степен коректив на другата. Опасни са тези крайно агресивни, нетолерантни изявления от представители на МВР спрямо съдебната власт, защото едно е да критикуваш структурата на съдебната власт, нейното администриране, нейното финансиране, което може да го прави всяко правителство, всяко парламентарно мнозинство. Друго е обаче да се критикуват конкретни съдии, конкретни съдебни актове. Това вече е недопустимо вмешателство. Критиката по отношение на конкретните актове на съда може да идва само отдолу, само от страна на гражданското общество, защото тогава е в периметъра на изразяване на мнение, но когато това мнение вече се изразява от хора, представляващи институции, това вече действително е междуинституционална война, това е вече един конституционен проблем, който е вреден за всяка държава.<br /><br /><strong>Необходима ли е реформа на българския Съд и той може ли да извърши сам да я извърши, както твърдят съдиите?</strong></p>
<p>Категорично - реформирането на Съда е необходимо. Категорично смятам, че не може да се извърши реформа отвътре, от съдии, защото самата съдебна система се е самоопределила, самоструктурирала, самопроизвела в този си вид и тя се възпроизвежда в този вид, защото така й е по-лесно, защото така й харесва. Защото е много удобно някак си независимостта да се интерпретира и консумира от някои магистрати като независимост и от Закона, като свобода за корупция и т.н. Точно тези хора, които са изградили сегашния гротескен вид на съдебната система са все още на ръководни места в нея. Промяната трябва да дойде отвън, но тя няма да дойде чрез критика, зъбене и игнориране на съдебната система, а чрез действия - законодателни инициативи. Нека чрез закон да бъде променена съдебната система, нека чрез закон бъде променен Висшия съдебен съвет. Парламентарното мнозинство на ГЕРБ може да го направи, вместо министърът да сочи с пръст конкретни съдии и да казва, че техните актове са негодни. Това е редът. Има нужда от промяна, има нужда от проветрение, от свеж въздух в съдебната система, но той няма да дойде по този начин, чрез ежби и махленски свади. Напротив, имам впечатление, че този пит критика от страна на министъра на вътрешните работи към съдебната система я капсулира и като че ли понякога, някои съдии се чувстват мотивирани да показват колко неподготвени, колко некадърни са полицейските служители. Не казвам, че съдиите нарушават задълженията си само заради яда си спрямо Цветанов - примерно пускат престъпници, но в тона на мотивите не личи вече дължимата от съда неутралност, а личи удоволствието, с което се описва некадърността на свършената работа от подчинените на Цветанов. Това е лошият резултат от тази междуинституционална война. Никой не печели от нея. Вместо да ругаят съдиите, и Цветанов, и Бойко Борисов имат ресурса по парламентарен път да приемат закони, които смятат, че биха могли да реформират тази съдебна система. Другото е контрапродуктивно, другото е хабене на една обществена енергия.</p>
<p><em><strong>Интервю на Десислава Конакчийска, Информационна агенция КРОСС</strong></em></p>
