- 10 Sep 2020
- 263
- 4
Най-логично е да подкрепим кандидат на Бойко Борисов за кмет на София, стига да не ни извива ръцете с някой друг негов приятел. Това каза пред ГЛАСОВЕ бившият шеф на Комисията по досиетата. И още: Лустрацията трябва да бъде превенция против корупцията, а не политическа репресия. Аз предлагам, висши държавни постове за следващите пет години да не могат да заемат лица, за които има данни, че са точили ДДС, участвали са в пране на пари, били са кредитни милионери, източвали са български банки, правили са заменки на държавни или общински имоти и се е стигнало до икономически загуби, участвали са в контрабандни схеми.
<p><strong>Г-н Андреев, познавате ли проектозакона за лустрацията, който Синята коалиция предлага на парламента?</strong></p>
<p>Според мен не трябва да се бърза с този закон, защото трябва да си избистрим какво искаме да постигнем с лустрацията. Ако в закон бъде превърната известната резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) 1096 от 1996 г., приета тогава с голямо мнозинство, най-вероятно нищо няма да се получи.</p>
<p>Какво съдържа резолюция 1096?</p>
<p>В нея се посочва, че тези закони трябва да продължат пет до шест години. Оригиналното тълкуване на лустрацията е свързано с разграждането на комунистическото наследство. Трябва да бъдат лустрирани хора, които са участвали във висшето ръководство на комунистическите партии или агенти, свързани със специалните служби. Веднага възниква въпросът: Защо, след като това е гласувано в ПАСЕ през 1996 г., а СДС спечели изборите на следващата година, не въведохме принципите на лустрацията?</p>
<p><strong>Защо, Вие бяхте народен представител тогава?</strong></p>
<p>Защото президентът Петър Стоянов беше категорично против. Той дойде в Народното събрание и пред депутатите от коалиция ОДС, 137 на брой, обосноваваше да няма лустрация по време на нашето управление, ние сме щели да извършим една естествена лустрация...</p>
<p><strong>137 депутати са с 16 повече от необходимите, за да се преодолее президентско вето. Имаше ли наистина политическа воля в онова мнозинство за лустрацията?</strong></p>
<p>Не, категорично. Това, което каза президентът Стоянов, послужи за оправдание на хората, които решаваха каква да бъде законодателната програма. Много добре си спомням как Георги Панев прокара Закона за осъждане на комунизма – все едно, че бяхме в опозиция. Той ходеше от депутат на депутат, за да събере подписи за него. След това много пъти предлагаше на парламентарна група, проектът да влезе в пленарна зала.</p>
<p><strong>Кой беше председател на групата?</strong></p>
<p>Екатерина Михайлова. А председател на Народното събрание беше Йордан Соколов. Те решаваха законодателната програма и казваха, че проектът е много политизиран и има по-важни неща. Най-накрая законът мина, но беше един символ на... безсилието на българите да се отърсят от призрака на комунизма.</p>
<p><strong>Имаше един друг закон „Панев“, който предвиждаше бившите партийни секретари да не заемат ръководни постове във висшите учебни заведения. Какво се случи с него?</strong></p>
<p>Той беше отменен по времето на Жан Виденов и не беше възстановен по времето на Иван Костов. Но законът „Панев“ действаше веднага след промените, това е смисълът на лустрацията. Идеята е тя да задейства веднага, след като се смени тоталитарният режим, за да не може тези хора, които са имали властта, да заемат икономически позиции.</p>
<p><strong>А каква лустрация предлагате днес, 20 години след падането на Берлинската стена?</strong></p>
<p>Искам тя да удари икономическата власт на тези хора. Политически не можем да ги преследваме, то е и смешно. Ранният Бойко Борисов, още като главен секретар на МВР, каза, че в основата на всяка голяма далавера, стои или едно бивше, или едно настоящо ченге. И е абсолютно прав. В момента въпросът е, лустрацията да бъде превенция против корупцията, а не политическа репресия. Аз предлагам, висши държавни постове за следващите пет години да не могат да заемат лица, за които има данни, че са точили ДДС, участвали са в пране на пари, били са кредитни милионери, източвали са български банки, правили са заменки на държавни или общински имоти и се е стигнало до икономически загуби, участвали са в контрабандни схеми.</p>
<p><strong>Ако тези лица са осъдени, те няма и как да заемат висши държавни постове. Но всеки е невинен до доказване на противното...</strong></p>
<p>Точно тук е тънкият момент. Осма година вече действа много тежък лустрационен закон – за защита на класифицираната информация. Ако искам да заема висш държавен, но не изборен пост, трябва да получа допуск за класифицирана информация. За да го получа, трябва да мина през сложна проверка. Елемент от нея е попълването на въпросник, в който има много ключов въпрос: „Какви са Ви доходите и каква собственост имате?“ Този въпрос може да бъде зададен например на шефа на Комисията по земеделие в предишния парламент Васил Калинов (БСП). За четири години той и съпругата му са успели да си купят имоти за над 500 хиляди лева, пишеше в уважаван седмичник. Аз съм бил народен представител, депутатската заплата е между 2300 – 2700 лева. Когато има несъответствие, органът, който прави проверката, например ДАНС, може да откаже допуск до класифицирана информация. Отказът за допуск не се мотивира, а обжалването става само пред Държавната комисия за защита на класифицираната информация. Ако и комисията откаже, молба за нов достъп може да бъде подадена чак след една година. А в резултат – лицето не заема висш държавен пост.</p>
<p><strong>Вие предлагате, да се разширят длъжностите, които да се проверяват по силата на Закона за защита на класифицираната информация?</strong></p>
<p>Този закон обхваща сферата на националната сигурност. Но когато един зам.-министър направи огромна далавера, например за стотици милиони, това не засяга ли националната сигурност? Тя не е ли застрашена, когато заради действията на шеф на агенция са спрени милиони евро от европейските фондове? Затова предлагам методиката, залегнала в Закона за защита на класифицираната информация, да не се ограничава само в зоната на сигурността, а да се разпрострем и в по-важната сфера – надеждност от гледна точка на държавния интерес и авторитета на Република България. В нея се вмества и националната сигурност. Това за мен е лустрацията. Разбира се, не съм забравил и офицерите и агентите от Държавна сигурност. Предлагам те да не бъдат допускани в зоните, свързани със сигурността на държавата. И не защото са били от ДС – ако имаше гражданско общество, тези хора нямаше да станат ръководители на крупни групировки, каквито са в момента. Но поне трябва да опазим страната от зависимостите, които те са придобили в миналото. Всеки по-висш офицер от ДС е завършил или школа на КГБ, или на ГРУ (съветското военно разузнаване, бел. ред.) Няма как да си завършил разузнавателна служба на друга държава и тя да не те е „хванала“...</p>
<p><br /><strong>Вие сте член на националния съвет на СДС. Предложихте ли тези свои идеи на сините за обсъждане?</strong></p>
<p>Да. Не искам да коментирам каква беше реакцията...</p>
<p><strong>Как оценявате лустрацията в парламента, предложена от ГЕРБ – шефове на комисии и зам.-председатели на НС не са обвързани с ДС?</strong></p>
<p>Много емоция – малко акъл! За съжаление ГЕРБ нямат политика по въпроса.</p>
<p><strong>Премиерът Борисов обеща пълно отваряне на архива на ДС. Какво мислите, че има предвид?</strong></p>
<p>Разбирам идеята му така: Всеки гражданин да има право да провери дали е бил агент на ДС всеки друг гражданин, независимо дали е публична личност. Защото има неравнопоставеност – изваждаме тези, които са под прожекторите, а тези, които са в страни – не. Аз не крия, че имам емоционална симпатия към българския премиер, защото държи на думата си. И ако е искал нещо да каже, трябва много бързо да го обясни на своите народни представители, за да не тръгнат в грешна посока – да определят кой е бил „добър“ и кой - „лош“. Такава е била системата, какъв е бил човекът – само Господ може да отсъди. Но, приятелю, ако обичаш – не влизай в сферата на сигурността. Само там! Ако искаш – участвай в обществени поръчки, но... ако не си прал пари, не си точил еврофондове.</p>
<p><strong>Как оценявате изборния резултат на СДС?</strong></p>
<p>Някои казват, че е загуба. Но за да говорим за загуба, трябва първо да сме имали желание да спечелим изборите. Ние нямахме желание да ги спечелим.</p>
<p><strong>Защо?</strong></p>
<p>Защото не можехме. Как да спечели СДС изборите, след като на предварителния вот се оказа, че членската му маса е около 7000 души?</p>
<p><strong>Е, нали имаше Синя коалиция?</strong></p>
<p>Всички знаят какъв е проблемът – в личността на г-н Иван Костов и старите муцуни. Да, политик се изгражда. Не можеш да вземеш един човек от улицата и да го направиш голям политик.</p>
<p><strong>Такъв ли е случаят с Мартин Димитров?</strong></p>
<p>Той стана лидер накрая, когато върна назад в листите софийската клиентела – имам предвид Борислав Бориславов. А дали е станал политик, е друга работа.<br /> <br /><strong>Той направи това в нарушение на устава на партията, на която е председател!</strong></p>
<p>Да, така е. Но този устав беше направен от други хора, за да защити техния интерес.</p>
<p><strong>Не беше ли този устав документът, който Димитров приложи в съда, за да бъде легализирано лидерството му?</strong></p>
<p>Той няма какво друго да покаже. Но какво представляват самите предварителни избори? Самата презумпция за тях е порочна! Знаете ли, че в София са гласували само 1200 души? Тук в София има една група хора, които са свързани в бордове и се поддържат взаимно. Всеки знаеше, че Иван Сотиров и Борислав Бориславов ще спечелят. Това е лидерският момент – Мартин Димитров да си поеме отговорността. Да, има нарушение на устава. Но как да се спазва устав, който излъчва човек като Бориславов, участвал в замяна на детска градина в „Лозенец“ срещу три апартамента?!</p>
<p><strong>Е, защо гласувахте Вие този устав миналата година?</strong></p>
<p>Не е проблемът в лошия устав, проблемът е в хората. Ние, в СДС, си нямаме хора! То се вижда! Като управленец Костов си имаше визия, но хората в България се настроиха срещу него. Истината е, че много хора не искаха да гласуват за него.</p>
<p><strong>Какво трябва да е поведението на СДС и на Синята коалиция на частичните мести избори за кмет на София?</strong></p>
<p>О, много труден въпрос ми задавате. Ако нямаме договорка с Бойко Борисов... Ние сме много зле финансово, самостоятелното участие иска и финансова подкрепа. Второ, кого ще издигнем? Аз не виждам такава личност.</p>
<p><strong>Говори се, че в НИС мислят за самостоятелна кандидатура.</strong></p>
<p>Аз нямам нищо против. Аз мисля, че тази самостоятелна кандидатура трябва да бъде на шефа на столичната организация на СДС.</p>
<p><strong>Защо, за да се покаже, че столичната организация не става?</strong></p>
<p>А защо се бори да има самостоятелна кандидатура? Какъв е проблемът, след като софийската организация иска свой кандидат, да предложи председателя си Бориславов? А ако той не иска да е кандидат, няма смисъл да е областен председател! Някои лансират Мартин Димитров да се яви на изборите за кмет на София. Но той е национален лидер. Председател е на парламентарната икономическа комисия.</p>
<p><strong>Надежда Михайлова се кандидатира...</strong></p>
<p>При Надежда Михайлова имаше лидерска битка.<br /> <br /><strong>Пред ГЛАСОВЕ Бориславов каза, че е по-вероятно организацията да подкрепи кандидат на ГЕРБ. Това не е ли по-правилният вариант?</strong></p>
<p>Ако питате мен – това е най-добре. Ако издигнем свой кандидат, какво ще докажем – че за пореден път няма да спечелим избори ли? Този път няма да можем да сме и втори! Какво ще обясним на нашите партньори от Европейската народна партия? Защо аз преглътнах Божидар Димитров?</p>
<p><strong>Защо подкрепихте обвързан с ДС за министър?</strong></p>
<p>Представете си, че Синята коалиция не беше подкрепила правителството на Бойко Борисов заради Божидар Димитров. В ЕНП щяха да кажат – в този парламент има 133 наши членове – 116 в ГЕРБ, 15 в Синята коалиция и двама при Яне Янев. И изведнъж голямата партия, член на ЕНП е на власт, а малката, Синята коалиция, е в опозиция! ЕНП в България е толкова силна, че една част е на власт, а друга – в опозиция. Това е смешно! Затова на тези избори е най-логично да подкрепим кандидатурата, предложена от Бойко Борисов. Стига той да не ни извие ръцете с някой друг негов приятел, да е човек с позиция, като повечето му министри, например. На какво да сме опозиция в София, на това, което гласуваме като мнозинство в парламента ли?</p>
<p><strong>Как се чувстват седесарите, след като нямат свои представители във властта?</strong></p>
<p>Аз се чувствам добре. Кои щяха да влязат във властта?</p>
<p><strong>Някои бивши министри?</strong></p>
<p>Е, да. По-добре е така. Чест прави на премиера Борисов, че пое отговорността. Рядко български политици постъпват по този начин в подобна ситуация. Те обичат тюрлюгювечът да е пълен – да не се знае кой е картоф, кой – зелен фасул, кой – патладжан, всичко да е смесено. Българският народ избра водещата роля да е на ГЕРБ. Аз искрено се надявам не само на този етап да сме в коалиционни отношения с ГЕРБ, без да участваме в изпълнителната власт. От наша страна е неразумно, ненормално, нелогично да искаме места в изпълнителната власт с 15 депутати. Ако Борисов реши, че в Синята коалиция има честни, почтени, добри професионалисти – като Евдокия Манева – добре. Някой може ли да каже нещо лошо за нея?</p>
<p><strong>А къде останаха уверенията на Мартин Димитров, че СДС държи златното ключе към демократичното управление?</strong></p>
<p>Честно казано и аз съм мислел като него, че сме много важни. Най-вероятно и Мартин, като мен, си е мислил, че сме много важни. Оказа се, че не е бил толкова важен нито той, нито СДС, нито Синята коалиция.</p>
