Мария Мусорлиева: Сценарият, че ЦИК е заключила хората в залата, целеше да ни дискредитира

Мария Мусорлиева: Сценарият, че ЦИК е заключила хората в залата, целеше да ни дискредитира
"Централната избирателна комисия никога и никого не е заключвала, никога не е давала пример или указания със свои действия или бездействия да се прави подобно нещо. Моето лично възмущение, произлезе от опита точно заключването в случая в „Арена Армеец“ да се лепне на ЦИК", казва в интервю за "Гласове" Мария Мусорлиева, зам.-председател на комисията. "Сценарият, че ЦИК е заключила хората в залата, целеше да понесем отговорност за нещо, което не ни е вменено със закон. И не само това. Когато заведох по поръчение на ЦИК двадесет от най-добрите наши сътрудници и поисках да вляза с тях, г-жа Иванова, тогава шеф на ОИК – София, ме помоли да напусна територията на залата. Явно се е опасявала за нещо", разказва Мусорлиева. Интервюто се дава в лично качество и по никакъв начин не ангажира Централната избирателна комисия.

 

- Защо според вас се стигна до истерията в зала „Арена Армеец“?

 

- Слава Богу, в този случай няма действителна смърт, но можеше и да има. Пак казвам, слава на Бога, защото не искам да си представям хипотези, в които например някой заключен е имал законен пистолет или наистина е бил тежко болен и е починал.

Парченцата от пъзела обаче на случая „Арена Армеец“ са разпилени в репортажи, разкази на очевидци, различни фрагменти.

 

- Има едно сигурно нещо – че хората са били заключени и не са можели да напускат свободно това пространство.

 

- Ефектът на заключването за мен е все едно да застреляш някого. Този някой е бил примерно много болен, претоварен с огромно количество протоколи, с чували, с грешки и в крайна сметка, като се съберат всички грешки на едно място, ефектът им се мултиплицира като тромб, стигнал до аортата, става страшно.

Трябва да се разбере, че Централната избирателна комисия никога и никого не е заключвала, никога не е давала пример или указания със свои действия или бездействия да се прави подобно нещо. Моето лично възмущение, произлезе от опита точно заключването в случая в „Арена Армеец“ да се лепне на ЦИК . 

 

- Бихте ли да описали изборната нощ и последвалите събития в залата от ваша гледна точка?

 

- От моя гледна точка смятам, че точно заключването според сценарий трябваше да се препише на ЦИК. Бях ужасена, че са заложени толкова много хора и живота им в подобен сценарий. Не знам дали знаете, че след предаване на протоколите и след подписване от страна на тримата членове, приносители от всяка СИК, те по закон се саморазпускат. После е много трудно да намериш съответните хора, ако това е необходимо, особено когато нямаш документацията, имената, адресите и всичко, което е в автономната ОИК и тя не е длъжна да ти го предоставя.

Много голяма част от СИК, ако не дойдат в деня на избора поради определени причини, се заместват по закон от съответната ОИК и т.н. Затова особеността на местните избори е: ОИК веднага след назначаването си става автономна, защото няма как ЦИК да назначава хора, да ги обучава и т.н. за 13 хил. секции в цялата страна, всяка от които с по пет и нагоре членове. Самите общини имат автономия по конституция и закон. Сега излизат наяве и ще се доказват в съда и огромни фалшификации по изборите в София.

БСП обжалва избора и жалбата им, доколкото виждам, е сериозно аргументирана. Сценарият, че ЦИК е заключила хората в залата, целеше да понесем отговорност за нещо, което не ни е вменено със закон. И не само това. Когато заведох по поръчение на ЦИК двадесет от най-добрите наши сътрудници и поисках да вляза с тях, г-жа Иванова, тогава шеф на ОИК – София, ме помоли да напусна територията на залата. Явно се е опасявала за нещо. Да ви върна в лентата на моята лична хронология:

Още от 25.10.2015 имаше нарочно провокирана и някак инсценирана истерия за това, че някъде питали дали се искат бюлетини за референдум, на други места СИК питали дали гражданите искат всички 3–4 бюлетини за местен вот. Няма как да сбъркам инсценировка, на всички избори се правят подобни „постановки“ най-вече на нашите телефони, които са публични… Отговаряме, че няма пречка, защото нито един от изборите не е задължителен, а вече взели бюлетини, гражданите трябва да ги пуснат в урните. Иначе на СИК ще се объркат проверки и контроли.

Специално в обученията си до ОИК сме „проигравали“ тези моменти – на какво да обръщат внимание на СИК при обученията, за кое да показват, даже сме им давали указания да подготвят още за обученията кафе, чай за СИК, за да имат време да им прочетат почти целите методически указания, да им покажат видеото, което винаги подготвяме по разяснителна кампания. Имаше председатели на ОИК, напр. Даниела Петрова в Кърджали, мисля, че и Деница Чингарова в Пловдив, които бяха наясно, че сами могат да правят учебни видеоматериали и да ги показват на СИК… и т.н. като част от своята автономност. Тези председателки бяха наясно, че са малката ЦИК за съответното място. Има различни списъци и различна уседналост за местен вот и за референдум (едно от нещата, с които референдумът изключително много затрудни изборната администрация в страната в момент на много тежки избори, извънредно много оскъпи и т.н., все неща, за които бяхме предупреждавали правителството, че ще се случат още преди насрочване на референдума, затрудняване на отпечатването на протоколи и книжа от БНБ, извънредни урни, извънредни проверки дали гражданинът трябва да е в двата списъка или само в единия, различни забранителни списъци и още куп неща).

26.10.2015 – 6,30 сутринта, в коридорите на ЦИК съм, прелитат един-двама други членове, по фотьойлите при нас има спящи сътрудници от нощната смяна, които са по график до 8,00 ч. Някъде час по-късно слизам в зала „Света София“, започваме да приемаме някои ОИК, подготвяме залата за бъдещия наплив от хора, поглеждаме графиците от нощта, при която наши сътрудници са се обадили и са прозвънили всички 265 ОИК да ги питат как горе-долу вървят и кога се очаква да пристигнат, за да съсредоточим в пиковите моменти повече хора, да предвидим повече ресурс 

 - В кулоарите на зала „Света София” (където ЦИК приема протоколи) започват някакви слухове за починали, за припаднали… Започвам да се ужасявам… Питам… Опитът ми от 2009 година показва, че напрежението се покачва някъде към обяд.

- В коридора виждам шофьор на "Информационно обслужване", питам го къде отива, казва, че отива към „Арена Армеец”, казвам на Румяна Сидерова, която единствена виждам, че отивам да видя какво става. 

- 8,30 влизам през входа, през който влиза информационно с картата ми на ЦИК вътре, виждам като цяло налягали хора по чувалите, гледам даже, че до едни полицаи гражданите са си организирали пушком, не съм наясно със залата, не и знам архитектурата, но ми се струва, че коридорите я опасват. Една част от коридора виждам с картонена, гипсокартонена преграда с полицаи, питам усмихнато, те не ме познават, какво пазят там. Казват ми, че нещо се снима. Информационно ми показват мястото, където работят, 120 компютъра и оператори, повечето седят празни… Говоря с Поли, която единствено познавам от ОИК (сегашната председателка, която ми показва опашките и казва, че просто много протоколи са сгрешени). Питам за починали хора, тя казва, че чува от мен подобен слух. Моля я да не заключват хората. Отговаря ми, че имат всичко, че всичко е спокойно, че могат да излизат навън в някакво оградено пространство… Много по-късно, връщайки лентата, се сещам, че една жена държеше в ръката си номер 1672 или нещо подобно, номер, който се взима при оформяне на протоколите от ОИК, а такъв номер на такава секция няма.

Около 9 и нещо се връщам в ЦИК, вече има извънредно заседание, на телефона на нашата председателка звънят всички хора на властта от Цецка Цачева през Томислав Дончев и казват, че са им предали, че ще има бунт заради това, че не могат да излизат. Мисля, че никой не осъзнаваше, че броят нас за заключвачи. Отговаряме, че нашата компетентност е до това съгласувано с МС да дадем почивни дни, материално стимулиране, правим връзка със залата, питаме има ли възможност да се осигури стая да се съхраняват бюлетините, за да могат хората по списък да влизат и излизат свободно. Има, разбира се, че има и охрана. Ивилина Алексиева на висок микрофон пред цялата ЦИК говори с Диляна Иванова и я моли хората да не стоят заключени, пита дали да прати от нашите сътрудници за помощ в организацията, отговорът е, че няма никаква нужда, че всичко е наред, че всичко е спокойно… Слизаме отново да броим протоколи.

На телефоните ни звъняха разярени мъже – роднини на хората вътре, обяснявахме чия е компетентността по заключването, в интерес на истината, като разбираха, се извиняваха и затваряха. Заплашваха ни гласове, че ще ни намерят. Пак кротко четяхме членове от кодекса, обяснявахме, извиняваха ни се, затваряха.

Целия ден предлагахме помощ всякаква. Вечерта насила по заръка на ЦИК заведох около 20 сътрудници. На входовете беше пълно със служители на МВР, които пазеха.

В някакъв коридор, закрит от гипсокартон, от който не виждах изобщо залата, ни прокара МВР с моята карта на ЦИК. Излезе Диляна Иванова, попита как ще й гарантирам, че нашите сътрудници с баджове и карти не са застъпници и наблюдатели. Отговорих й, че нашите сътрудници са проверени за всичко преди назначаването им и когато вече влизаха, наистина като в затвор, самите ни сътрудници се чувстваха неловко и враждебно приети и един от тях ме попита на висок глас: „Госпожо, нали няма да ни оставите?”. Отговорих усмихната: „В никакъв случай, ще съм с вас”. Какъв беше потресът ми, когато госпожата каза, че нямам никаква компетентност на територията на „Арена Армеец”, и ме помоли да напусна…

Напуснах след разговор по телефона с Алексиева, че фактически гонят ЦИК.

Прозвъних сътрудниците ни един по един веднага, отнасяха се с тях враждебно, караха ги да носят кафе, а не да помагат, постепенно някои седнаха до някой от членовете на ОИК, видя се, че са много компетентни, и постепенно им дали да работят

За няколко часа нашите сътрудници обработиха към 500 протокола.

Защо бях изгонена?

Защо не се искаше никой от ЦИК?

Защо отказваха помощ преди това?

Защо не контактуваха с отговорниците от ЦИК за София?

Защо за първи път от мноооого избори не поканиха предварително ЦИК да огледа залата?

Защо, защо, защо.

Защо на 26–27, точно когато не можехме да вдигнем глава от броене на протоколи, когато никой не чуваше Камелия Нейкова и Александър Андреев в обясненията им, валяха само информации за оставката на ЦИК като виновна за заключените хора?

Защо след интервюто ми в „Нова” (не се оплаквам, просто уточнявам) ме заляха с помия бивши... хайде да не ги наричам, без да ги познавам…

И пак защо, защо, защо…

 

 - Кой нареди на полицаите да заключат вратите и да не пускат хора да излязат?

 

- Не знам.

 

 - Как от ваша гледна точка журналистите отразяваха случилото се?

 

- Знам само, че нямаха никакво понятие от Изборния кодекс и не си проверяваха информацията, не бяха прочели нито ред от Кодекса, не чуваха обясненията на говорителите ни или не искаха да ги чуят. А и това е въпросът – дали това бяха журналисти? Защото, ако някой беше допуснал (съвсем хипотетично) тези, които аз считам за журналисти, например Тома Томов или Димитри Иванов или Иван Гарелов, да отразяват изборите, картината щеше да е съвсем различна. Така мисля.

 

- Има ли ЦИК правомощия да дава разпореждания на полицията и на ОИК?

 

- Нито на едните, нито на другите.

 

- Твърдите, че на минали избори хора също са чакали по цели нощи и никога не са роптали.

 

- Не казвам, че не са роптали, но никога не са били заключвани.

 

- В своя статия Валери Найденов ви обвини, че като член на ЦИК самата сте гласували против увеличаване от 19 на 39 членове на ОИК – София по молба на Йорданка Фандъкова.

 

- Доколкото знам, Валери Найденов не е юрист, нито специалист по изборни процеси. Може би е бил добър журналист? Не го познавам. Отдавна не чета българска преса, не гледам bTV и „Нова”. Гледам само някои предавания на БНТ за история, за писане на романи. Гледам от време на време и техните новини. На въпроса за ОИК. Бях докладчик по едно решение, с което предложих на комисията фактически да нарушим закона, за да опитаме да въведем повече ред и да не допуснем хаос във връзка с жребия за номерата на бюлетини, и две трети от присъстващите членове на ЦИК се съгласиха. Върховният административен съд във великолепно решение и с право отмени фактически противозаконното ни решение.

Същото е и с 19-те членове на ОИК – София. Член 76, ал. 4, т. 4 от ИК е безпрекословен, а именно: Парламентарно представените партии и коалиции предлагат членове на общинската избирателна комисия (ОИК), включително председател, заместник-председатели и секретар, според броя на избирателните секции на територията на общината, както следва:

1. с до 150 избирателни секции – до 11 членове;

2. с над 150 избирателни секции – 13 членове;

3. за районите в градовете с районно деление – 17 членове;

4. за Столична община – 19 членове.

Каквито и молби да има в ЦИК, от когото и да са, Централната избирателна комисия няма право да нарушава закона или да компилира някакви мисловни схеми от други закони в решенията си.

 

- Може ли да опишете работния процес в зала „Арена Армеец“, а после и в НДК на балотажа, каква е процедурата и колко души трябва да работят, за да няма проблеми?

 

- Както в ОИК – София, така и в останалите 264 ОИК в страната процедурата е една и съща. Тук е мястото може би да отбележа, че всеки един от членовете на ЦИК поддържа комуникацията, заедно с друг член от различна квота, с всеки един от районите в страната. Например аз осъществявам такава за Смолян, Кърджали, Пловдив (от повече от 4–5 избора) и Хасково (за тези избори). 

Преди да отговоря по същество на въпроса ви, искам да поздравя изключителните председатели на ОИК – Пловдив – Деница Чингарова, на ОИК – Смолян – Виктор Монев, на ОИК – Кърджали – Даниела Петрова, както и на ОИК – Хасково, за изключителното съвместно сътрудничество, за удоволствието в тези много тежки избори да бъдем заедно и да общуваме професионално.

Та какво се случва? Като цяло: пристигат членовете на секционните избирателни комисии (СИК), по трима членове от всяка СИК, приети с решение, в ОИК, по ред и организация, определена предварително от ОИК и съгласувана с подпомагащата общинска и областна администрации, започват да въвеждат данните от протоколите, като окончателният момент на този акт е една разписка от „Информационно обслужване АД (към всеки ОИК има представители и компютри на „Информационно обслужване“). За София специално „Информационно обслужване“ имаше 120 компютъра с обслужващи ги специалисти. В случай че някъде е допусната някаква грешка, което се засича при контролите, се търси причината, като по-подготвени преглеждат възможностите. Понякога това са много дребни грешки от невнимание, които обаче водят до това на екраните на „Информационно обслужване“ да излизат блокажи и незасичане на контролите. Тук е и възможността ми най-искрено да благодаря на партньорите на ЦИК „Информационно обслужване“ АД, които както винаги правеха и невъзможното за нормалното протичане на понякога ненормалните процеси. Знам, че за всяка моя дума ще се хващат. Бих могла да ви говоря много дълго, но като цяло е много трудно съвсем обикновени хора, каквито са членовете на секционните избирателни комисии (по села и по паланки), да се справят с тежките протоколи, с всички задължения, които се стоварват върху тях, камо ли да прочетат 48 страници методически указания, които ЦИК им дава (искам да уточня, че почти е невъзможно да бъде махната която и да е дума от тези указания), заради тежките процедури, и то не конкретно на Кодекса на Мая Манолова, а въобще на последните два изключително политизирани избирателни кодекса. Винаги съм казвала, че изборите са огледало на обществото. Каквото е обществото – такива са му изборите.

 

- Безгрешна ли е ЦИК?

 

- О, в никакъв случай!

Първо, е изключително тежко 20 човека с равен глас, с абсолютно равен глас, да постигат каквото и да било единомислие. Оптималният вариант в световен мащаб е между 7 и 13. И това се знае.

Второ, няма как да искат хем членовете на ЦИК да са по квоти, хем да е независима, хем да е правоприлагащ орган, хем да казват, че сме власт. Не, не сме власт – чрез прилагане на закона такъв, какъвто е, формираме, обличаме във форма властта. Искат да има съответен брой от съответна квота, което се определя от числото на депутати от съответна партия или политическа сила в парламента, и искат независимост. На предните избори ни нападнаха хората на Расате, знаете…И какво, мислите, се случи. Посъветваха ни, след като НСО ги „локализира“ и събра в една стая под нас, да сме слезели да ги черпим с пица и да си говорим!? Ами ако тогава някой от ЦИК или от администрацията беше пострадал? Половин час една сътрудничка, която първа реагира и заключи една врата в близост до залата, трепереше и не знаеше на кой свят е.

 Би могло (един от множеството варианти) всички парламентарно представени сили да имат по равен брой членове, напр. по двама, плюс, да речем, представители от неправителствени организации на ротационен принцип по двама, но трябва да са изключително подготвени, защото ако някой си мисли, че работата е лесна, може да влезе (всички заседания на ЦИК са публични и след заявление и определена кратка проверка на основание на закона може да се възползва от даденото му право). Тогава няма как да стане така, че множеството от едните да накланя везните в една или в друга посока. Ще се спестят много нерви за постигане на мнозинство при определени решения. По-близо ще са членовете на ЦИК до понятие за независимост. Няма как да знаем кой от членовете на ЦИК по какъв начин контактува с партията си. За себе си знам (и съм го казвала многократно), че лидерът на партията, от чиято квота съм, и това е истина, нито един път от 2009 г. насам, откогато, консултирайки се с адвокатите на политическата партия, ме предложиха за ЦИК. Нито веднъж не ме е помолил, казал или разпоредил да извърша каквото и да е против волята си, разбиранията си и професионалната си квалификация. За другите не зная.

Централната избирателна комисия съвсем не е безгрешна. От безумните дебати, понякога за дребни поводи, вследствие на умора, на закон, на егото на членовете (все достойни юристи, математици и социолози), се стига до странни, меко казано, решения. Защо забравиха обаче всички, че за първи път вследствие на множество скандали от предни избори се стигна до това всички заседания на ЦИК да бъдат излъчвани онлайн, като всяка дата, дебат или решение бихте могли и сега да наблюдавате в архивираните файлове от съответната дата, съответния час и съответната минута. Ако направите това, ще видите до колко късни часове се е налагало все пак 20 смъртни хора най-малкото да заседават, да взимат решения, да прилагат разпоредби, с които може би не са съгласни. Никой не ги е питал за това. Ако отворите, там ще видите всичко, за което говоря. Като засечете от качените протоколи от съответната дата, можете бързо да се ориентирате за какво иде реч.

 

- Има ли България подготвена администрация за произвеждане на избори? Вярно ли е, че „кодексът Манолова“ е причина за „Арена Армеец“? Нужна ли е ЦИК? Мой колега, който пишеше в „Тема”, Божидар Чеков, емигрирал във Франция много отдавна и участвал в много избори там, твърди, че няма нужда от Централна избирателна комисия.

 

- Да започна отзад напред. ЦИК в последните два кодекса е такава, каквато я поискаха на първо място политическите сили, съобразявайки се с препоръките на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и европейските институции. Германия например няма ЦИК. Германия обикновено не кани наблюдатели. Последните два избора в Германия бяха под т.нар. дистанционен мониторинг, който фактически отчете много добри показатели на изборния процес. Имам даже специално писмо до последната мисия на ОССЕ в изборите за Европейски парламент за опита за налагане от тях на език за агитация в избори, различен от официалния по конституция, а именно българския. Това също е огромна тема и ако желаете, по тази тема бих ви дала отделно интервю. За сравнение само ще кажа, че подобни организации наложиха в Грузия език за агитация, различен от грузинския, който впоследствие чрез, грубо ще го кажа, различни совалки искаха да влезе в Конституцията на Грузия като официален език. Ще спра дотук.

На първия въпрос смятам, че ви отговорих, че причините са комплексни.

Въобще изборните процеси в Република България през последните четири години са безумни.

В гръцкия изборен закон например съдебната администрация на Гърция е задължена, и то безвъзмездно, да осъществява функцията фактически на нашите секционни избирателни комисии като подготвена и грамотна администрация. Съвсем не казвам, че тази „безвъзмездност“ следва да се пренесе в България. Гърците са националисти, гърците се поддържат един друг. Струва ми се, че все още гърците биха умрели за родината си. Тук понятията са несъвместими. Помолила съм мой приятел да ме снабди с пълния набор от законодателната рамка на Гърция, за да преценя за себе си какво би могло и въобще дали би могло да се заимства.

 

- В интервю за Нова телевизия цитирахте една прочута фраза на Киркегор за журналистите. Защо го направихте?

 

- Имам приятел в българското представителство на Гугъл за България и дали на майтап, дали наистина, ми каза, че кликовете върху името на Киркегор са се повишили извънредно след интервюто. Поне малко внесохме ограмотяване (това в кръга на шегата)... Основното за Киркегор е, че е писал за вярата, как да се постигне истинна вяра, какво е вярата въобще, изпитвал е изключително силни съмнения за себе си и при тежките критики на журналистите срещу това, което той е писал, явно в някакъв момент е реагирал така. Фактът обаче, че хората, от една страна, толкова много харесаха цитата, и от друга страна, някои, които явно се припознаха в него, говори само за огромната пропаст, която стои между нуждите на българина от добра журналистика, от почтена журналистика, най-малкото журналистика, стъпваща на проверена информация. Подробно съм обяснила мнението си в официалното писмо до СБЖ. Ако имаха чувство за хумор, щяха напр. да предположат, че като датчанин, Киркегор най-вероятно е имал предвид само датските журналисти. Ако обаче, някой няма достатъчно чувство за хумор, ще отбележи, че тенденциите на непровереност на информацията, на заблуда от страна на журналистите на общественото мнение, на тенденциозност и т.н. са много, много опасни.

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Валентин Георгиев Симеонов

    06 Ное 2015 20:04ч.

    Цитирам: "По добре дъщеря ми да беше станала проститутка, от колкото синът ми, журналист !" Много точно !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Робеспиер

    06 Ное 2015 22:57ч.

    Интересно интервю с важни истини. Интелектът и честната позиция на г-жа Мусорлиева изненадват приятно (докато другите по-известни лица от ЦИК досега се показват като зомбита без мисъл и достойнство).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Shine

    07 Ное 2015 3:29ч.

    Заболя ме главата, докато четох интервюто. Някой може ли да ми даде смислено обяснение на този абзац: "Бях докладчик по едно решение, с което предложих на комисията фактически да нарушим закона, за да опитаме да въведем повече ред и да не допуснем хаос във връзка с жребия за номерата на бюлетини, и две трети от присъстващите членове на ЦИК се съгласиха. Върховният административен съд във великолепно решение и с право отмени фактически противозаконното ни решение."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васик

    07 Ное 2015 12:50ч.

    ЦИК е можела да направи много неща, за да накара полицаите да отключат хората, но всички ги е било страх, че заключването на залата е наредено много отгоре и затова никой не си е мръднал пръста. МВР нали е държавната полиция, а не частна - защо тогава никой от ЦИК не е вдигнал телефона да звънне на Дончев, Бъчварова и Борисов? От страх, всички са се скрили като мишки и са се занимавали с други глупости, за да имитират дейност. Вместо този воподад от думи трябваше да се каже: Мълчахме си, защото ни беше страх, чухме за починали хора, но ни беше страх да вдигнем телефона....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • въпросче

    08 Ное 2015 8:49ч.

    Честно казано не мислех да чета това интервю, но то наистина прави много добро впечатление, защото от него лъха прагматизъм. Публична тайна е, че членовете на СИК са прекалено много, обикновено са недодялани партийни симпатизанти и не рядко се стремят дори да пречат на нормалната работа. Освен това, едва ли има СИК, чиито членове да не бързат да претупат броенето и попълването на протоколите за да си отидат по-бързо в къщи. Затова е най-добре членовете да са не повече от трима, да са от местната администрация, работата им да може да се наблюдава и дори заснема с камери от застъпниците на партиите, за грешки в работата да се предвидят сериозни глоби, а при доказване на умисъл - дори затвор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Питам:

    08 Ное 2015 23:55ч.

    И все пак ще научим ли кой даде нареждане да бъдат заключени хората в Арена армеец и ще му се потърси ли сметка за това?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЪЪЪЪЪ

    09 Ное 2015 17:07ч.

    Мария Мусорлиева е адвокат, възпитаник на Немската езикова гимназия в София. През 1990 г. завършва право в Юридическия факултет едновременно с „Теория и история на изкуството“ в Историческия факултет на СУ. На 33 г. специализира режисура в НАТФИЗ. Била е главен секретар на Българската лига за правата на човека към ООН и Съвета на Европа, както и член на Висшия дисциплинарен съд към Висшия адвокатски съвет. От 2000 г. до момента е изпълнителен директор на правен институт за обучение и медиация и член на УС на дружество на немскоговорящите адвокати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи