- 10 Sep 2020
- 82
- 8
Г-н Костов има информация, която досега не е споделял и вероятно ще се наложи да сподели. Спомням си една снимка от „правителствения” навремето ресторант „Олимп”, където в компанията на многоуважаемия г-н Костов беше дори единият от подсъдимите днес братя Маргини. Не си спомням добре повода, но ставаше дума за някаква благотворителна кауза. Не искам да задълбавам по яхтени снимки и дружески разговори с главите на организираната престъпност в кабинета на вътрешния министър, това каза пред ГЛАСОВЕ Мария Капон. И още: Спомням си, че и Иван Костов беше безалтернативен. Поне в първите две години от мандата си. Така беше и с г-н Симеон Сакскобургготски. В края на 2005 година тройната коалиция изглеждаше стабилна и непоклатима. Предричаха им поне два мандата. Така че не бързайте с прогнозите. Българският народ винаги е бил по-мъдър от припрените анализатори. А иначе алтернатива ще има! Тя и днес съществува в насипен вид.
<p><strong>Покрай акция „Октопод” политиците съживиха за пореден път дебата за миналото и потребността да придобием яснота по теми и въпроси, които бяха заровени в задкулисието на прехода. Възможно ли е този път призивите за отваряне на „икономическите досиета на прехода” или на „досието на Държавна сигурност” да минат отвъд пропагандата и политическата употреба?</strong></p>
<p>Смятам, че това е по-скоро пропагандна теза. Опитите да се разкаже за действията на Държавна сигурност и за т.нар. „икономически досиета” датират от далечните години, когато Димитър Луджев беше вицепремиер на България и се захвана от името на правителството да издаде „Бяла книга” с дейността на външнотърговските фирми, работили под опеката на Четвърто управление на Държавна сигурност. От тогава до днес по тази тема се спекулира периодично в зависимост от политическия интерес. Не искам да звуча като песимист, но ми е трудно да повярвам, че е по-лесно истината да излезе сега, когато парите са изпрани няколко пъти и сме се отдалечили с повече от 20 г. от този период, отколкото преди години, когато това не стана. Ще кажа и нещо повече – към виновните за източването на националното богатство е време да присъединим и тези, които бяха на власт през изминалите 20 г. и не извадиха тайните на бял свят, а се възползваха от тях и ги осребриха за собствена изгода. С любопитство наблюдавам изказванията на част от тези хора, които днес са „ни лук яли, ни лук мирисали” и говорят за отваряне на „икономическите досиета”.</p>
<p><strong>Как ще обясните целенасоченото фокусиране на Георги Първанов върху „икономическите досиета” и позакъснелия апостроф на Иван Костов за „досието на Държавна сигурност”? Какво се крие зад тази игра на реплики?</strong></p>
<p>Чужда ми е ролята на тълкувател на хора като Иван Костов и Георги Първанов. Това, което мога да кажа като политик и като гражданин, е, че ме притеснява думичката „трябва”. И двамата са имали възможност – единият в качеството си на премиер, а другият в качеството си на президент, да направят това отваряне досега. Днес г-н Първанов отново е президент на Република България, а г-н Костов контролира комисията, която надзирава специалните служби. Не ми е ясно към кого се обръщат с това „трябва”.</p>
<p><strong>Кои досиета всъщност трябва да бъдат отворени, за да бъде осъществена инвентаризацията на прехода? Къде се намират тези „икономически досиета на прехода”, за които говори президентът Първанов?</strong></p>
<p>Никой не знае дали въобще има такова нещо като „икономически досиета”, или това е поредната фикция, която ни се разиграва. Ако такива досиета въобще има, вероятно са пръснати и част от тях се намират в няколко къщи в Бояна и Драгалевци. Друга част са във Виена, в Цуг (Швейцария), в Гърция и разбира се, в Москва. Но ако аз имам възможност да започна издирването на тези пари и на тази информация, ще започна от архива на Българската народна банка.</p>
<p><strong>Приемате ли, че е вярна и доказана тезата, че „политиците в безогледната си борба за властта са използвали престъпници и след това са поделяли тази власт с тях”, както твърди Иван Костов? Какво не знаем за финансирането на политическите партии в България?</strong></p>
<p>Очевидно г-н Костов има информация, която досега не е споделял и вероятно след това изявление ще се наложи да сподели. Може би има основание за подобно твърдение, като се вземе предвид разцветът на силовите групировки. Спомням си една снимка от „правителствения” навремето ресторант „Олимп”, където в компанията на многоуважаемия г-н Костов беше дори единият от подсъдимите днес братя Маргини. Не си спомням добре повода, но ставаше дума за някаква благотворителна кауза. Не искам да задълбавам по яхтени снимки и дружески разговори с главите на организираната престъпност в кабинета на вътрешния министър. Така или иначе, ако г-н Костов е бил смутен да изясни тези обстоятелства до този момент, очевидно вече е набрал смелост и е време да ги сподели с широката публика.<br />Общоизвестен е фактът, който можем да споменем и с добро, че голямата част от приватизацията, свързана с голямата промяна в България, бе извършена по време на неговото правителство. Сега, след като г-н Костов дава знак за механизма, по който са взаимодействали политиците и престъпността, може би ще разберем и кой и как е приватизирал...<br />Колкото до финансирането на политическите партии, публична тайна е, че до приемането на последните изменения в Закона за политическите партии на практика нямаше нормален начин партиите да функционират прозрачно, покривайки нормалните си нужди за извършване на обществена дейност. Със сега действащия закон партиите имат възможност да бъдат почтени. Това не значи, че всички са такива, но поне има такава възможност.</p>
<p><strong>Съществува ли независим властови субект в България – в законодателната, изпълнителната или съдебната власт – който би могъл да осъществи подобна инвентаризация на прехода и да удовлетвори потребността от справедливост?</strong></p>
<p>Най-краткият отговор е не. Но ние сме парламентарна република и ако наистина има воля за извършване на подобно действие, политиците биха могли да създадат парламентарна комисия със специални, ако щете извънредни пълномощия, на паритетен, а не на квотен принцип, за да се избегне партийният субективизъм. Тази комисия може да започне работа съвместно с други органи на държавата, които са част от изпълнителната и съдебната власт. В този парламент това явно няма да се случи. Между другото, сега си задавам въпроса какво стана с временната анкетна комисия за проверка на разходите, назначенията и сделките, извършени в последната една година от мандата на правителството на Сергей Станишев? Не съм чула да има резултати.</p>
<p><strong>Смятате ли, че премиерът Борисов и вътрешният министър Цветанов имат воля, желание и потенциал да стигнат докрай в преследването на мафията и да засегнат интересите на „недосегаемите”, или операция „Октопод” е поредният медиен спектакъл с политически измерения?</strong></p>
<p>Длъжни сме да вярваме в добрите им намерения до доказване на противното. Трябва да оказваме подкрепа на всеки, който е готов да поведе такава борба, и то ефективно. Предстои да видим резултатите. <br />Колкото до медийния спектакъл, него вече го имаме налице. Но за да бъдем добронамерени, ще го приемем за гарнитура към основното ястие. Ако действията, които се предприемат сега, се окажат разчистване на лични сметки или форма за малтретиране на политически противници и установяване на едноличен властови монопол, то тогава нещата биха били много страшни, защото ще се изправим пред модерна форма на диктатура, в която „икономическите досиета” са се превърнали в икономическа власт, облечена в политически дрехи. Ако това се окаже вярно, гражданското общество и всеки свободен български гражданин трябва да направи своя избор. Личен избор в каква България иска да живее.</p>
<p><strong>Очаквахме през февруари да излезе поредният междинен доклад на Европейската комисия за напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка. Съществува ли пряка връзка между последните акции на МВР и предстоящото излизане на доклада? Какво очаквате да е неговото съдържание?</strong></p>
<p>Със сигурност очаквам съдържанието да е позитивно, и то разбира се, имайки предвид последните акции. Този доклад ще бъде технически и се забави поради по-късното встъпване в длъжност на втората комисия „Барозу”. За правителството този доклад е от изключителна важност, защото ще е поредното доказателство за ефективността на кабинета през погледа отвън. Но пак повтарям, би било много тъжно, ако се провеждат определени действия само за да рапортуваме „преизпълнението на петилетния план”. Защото в нашата България с тази престъпност и с тази корупция живеем ние, а не чиновниците в Брюксел, така че основният проблем си е наш. Иначе България е свикнала някой да й размахва пръст – ту от Москва, ту от Вашингтон, ту от Брюксел, защото нямаме самочувствие сами да държим юздите на държавата в ръцете си. А юздите на държавата са желанията на българите – на тези, които продължават да плащат данъци тук, дори и на тези, които не изтърпяха и се махнаха от България, но пращат парите си тук, за да помагат на възрастните си родители.</p>
<p><strong>Според последните социологически данни рейтингът на кабинета „Борисов” се крепи най-вече на акциите на МВР срещу организираната престъпност, а голяма част от останалите действия на правителството предизвикват неодобрение и противоречиви реакции. Кои решения на този кабинет според вас са най-противоречиви и неблагоприятни за развитието на страната?</strong></p>
<p>Кабинетът работи на стария и добре изпитан принцип, известен от римски времена, и когато няма хляб, дава зрелища. Най-големите слабости на днешното управление са в социално-икономическата сфера. Стъпките на кабинета през последните осем месеца са своеобразна форма на натиск срещу дребния и среден бизнес, защото освен ефектите на кризата хиляди хора очакват парите си от хазната, която продължава да не се издължава. Има невъзстановени ДДС и акцизи за около 800 млн. лева и директни плащания по обществени поръчки за над милиард. Когато субектите, предприемачите биват доведени до фалит, нищо добро не може да се очаква като приходи в хазната. Съвсем скоро ще станат ясни и конкретните резултати за приходната част на бюджета, тъй като в момента е кампанията по плащането на данъци на физически и юридически лица. Базирайки се на неофициални данни и на видимото безпокойство във финансовото министерство, отново повтарям това, което казах в края на 2009 година, че министър Дянков надцени приходната част и поради лошата си икономическа политика ще постави кабинета в много трудни условия още през второто тримесечие на настоящата година. Безработицата расте главоломно и реалният й размер в момента вероятно надхвърля 400 000 души. Това е социална бомба, но е бомба без закъснител и всички ще станем свидетели на резултатите от взрива. Не на последно място трябва да спомена и неумелите опити за провеждане на здравна и пенсионна реформа по време на икономическа криза. На този фон стоят някак неестествено опитите да бъде уреден чрез законодателство животът на някои нотариуси, на група ловджии или да бъдат прокарани кошмарните закони за електронните съобщения и за генномодифицираните организми.</p>
<p><strong>Как ще коментирате дискусията за въвеждане на генномодифицирани организми в България и предложените от ГЕРБ промени в закона? Смятате ли, че след завоя, който направиха депутатите от ГЕРБ в края на миналата седмица, когато гласуваха оставането на 30-километровата буферна зона, общественото мнение и неправителствените организации спечелиха битката, или управляващите подготвят други текстове в полза на отглеждането на ГМО?</strong></p>
<p>Последните гласувания в парламентарната комисия са категорична победа. До края на войната обаче имаме още дълъг път. Въпреки усилята на управляващите да използват всички механизми, заблуда, лъжа, манипулация, опит за въвеждане на „незаконен мораториум”, подигравки и какво ли не поради очевидно мощен икономически интерес, гражданското общество показа своята чувствителност. Хората усетиха, че става въпрос за децата им и за националния интерес да имаме чиста земя и природа, да живеем екосъобразно и да развиваме модерно и екологично чисто земеделие, което се продава изгодно на западните пазари. Спомняте ли си Комитета за спасение на Русе? Тогава майките излязоха с количките си и сега пак имаше колички пред парламента! Мнозина подценяваха тези колички, но след това падна режимът на Живков, който беше стабилен и с 35-годишна история зад гърба си. Повярвайте, с обслужващия персонал на Живков ще бъде по-лесно. Оттук нататък темата представлява обект на постоянно „наблюдение” от страна на гражданите, защото натискът може да се отложи във времето, да промени формата си, но едва ли ще изчезне. Трябва да проведем и битката за етикитирането на храните и обозначенията, които да предоставят информация за състава на продукта.</p>
<p><strong>Споменахте и Закона за електронните съобщения. Този закон беше приет доста тихо на второ четене. Медиите като че ли се измориха да следят тази дискусия. Защо неправителствените организации останаха неудовлетворени от последната версия на закона?</strong></p>
<p>Този път трябва да сме благодарни на всички представители на медиите, на неправителствените организации и на партиите, които намериха форма на протест и успяха да натиснат управляващите, да ги накарат да направят отстъпки в желанието си да следят всички български граждани. В сегашния текст на закона въпреки отпадането на интерфейса все още няма достатъчно гаранции срещу възможността да се съставят електронни досиета. Затова от Единната народна партия заедно с колегите от партия „Зелените” и всички, които участваха активно в тези протести от неправителствения сектор, възнамеряваме да продължим действията си, докато не решим този въпрос.</p>
<p><strong>Някои анализатори определят дейността на този парламент като изключително лобистка. Смятате ли, че това е така? В кои решения на Народното събрание прозира задкулисие, свързано с частни интереси?</strong></p>
<p>Не смятам, че е редно това петно да бъде лепнато само върху това Народно събрание. Имало е опити за прокарване на лобистки интереси и в предишни парламенти. Колкото до сегашното Народно събрание, примерите със Закона за нотариусите и Закона за ГМО са достатъчно показателни. Истината е, че такива интереси винаги ще има. Начинът думата „лобизъм” да спре да звучи като мръсна дума, е да се приеме закон за лобизма, за да може тези, които упражняват тази дейност, да я вършат официално. Тогава ще е ясно кой зад каква кауза е застанал, какви са мотивите му и чии интереси защитава. По-точно е да се каже интересите на каква част от обществото защитава, защото нерядко има теми, които засягат само определени групи, и това е нормално. Например болните от паркинсон са около 2000 души. Това означава, че когато човек работи по тази тема, директно представлява и лобира за интереса на около 2000 семейства. И понякога се налага този интерес да бъде защитен със солидарното съучастие на цялото общество, със средства от държавния бюджет. Давам умишлено този пример, защото у нас лобизъм се практикува и се схваща като пробутване на определени регулации в закона, които облагодетелстват финансово бизнес кръгове. Като обхват лобизмът е много по-широко понятие и в цивилизованите страни е намерен цивилизован начин той да бъде практикуван.</p>
<p><strong>Според социолозите и анализаторите една от причините, поради които се запазва високо доверието към Бойко Борисов и неговото правителство, е липсата на някаква значима алтернатива. Съществува ли потенциал за зараждане на подобна алтернатива в бъдеще? Къде?</strong></p>
<p> Това са изненаданите от възмущение предприемачи, Спомням си, че беше безалтернативен и Иван Костов. Поне в първите две години от мандата си. Така беше и с г-н Симеон Сакскобургготски. В края на 2005 година тройната коалиция изглеждаше стабилна и непоклатима. Предричаха им поне два мандата. Така че не бързайте с прогнозите. Българският народ винаги е бил по-мъдър от припрените анализатори. А иначе алтернатива ще има! Тя и днес съществува в насипен вид.които не могат да повярват, че държавата официално ги рекетира с 10 процента. Тук са и омерзените учители, научни работници и лекари, на които някой все им обещава реформа, а се оказват отново жертва на объркани експерименти. Това са и стотиците хиляди пенсионери, които си броят стотинките за оцеляване, в това число са, ако щете, и полицаите, които пак пиха студена вода, но не в градинката до Министерството на вътрешните работи, а за да преглътнат горчивия залък на неизпълнените обещания. Срещам такива хора всеки ден. Алтернатива ще бъде осъзнатият взаимен интерес на всички подобни групи за една икономически възродена и просперираща България.</p>
<p><em><strong>С Мария Капон разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>
