"У нас цялата политическа класа и Народното събрание знаете ли с какво се занимава? В резултат на лобирането да слагат ръцете на мафията, монополите, олигарсите и задкулисието в джобовете на обикновените, за предпочитане, нищо неподозиращи граждани. Нашата икономика не се направлява от някакви лоши олигарси. Те даже не са олигарси – те са еничари! Ще говоря директно. Левон Хампарцумян какво е? 30 пъти неговата банка е осъдена от граждани за незаконно събиране на вземания от граждани, които те не дължат по договор. Валентин Златев какво е? Еничари! Това са героите на нашето време!" Това казва в интервю за "Трансмедия" финансистът Любомир Христов.

 

- Трябва ли държавата да съхрани своята собственост в сферата на публичните услуги – производство на електроенергия, електроразпределение, водоснабдяване, след горчивия опит с приватизацията на тези дружества?

 

- Държавата трябва да има роля. Защото идеята за свободния пазар знаете ли откъде идва – от края на феодализма. Оттогава много неща са се променили. Имаме теорията на Кейнс, която е доминираща дълго време в икономиките на западните общества и това е естествено за XIX и началото на XX век. Но после идва великата депресия през 30-те години и времето за намеса на държавата.

 

40 години след голямата депресия друга дълбока икономическа криза – глобалната инфлация в края на 60-те и през 70-те години – вдъхнови революцията на свободния пазар на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън и така сложи началото на трета версия на капитализма, която се различава ясно. После дойде кризата, която ние познаваме от 2007-2009 г. Който се интересува от тези процеси по-задълбочено, може да си купи книгата, която преведох от английски език – „Капитализъм 4.0“ на Анатол Калецки. Тя е за раждането на новата икономика след кризата.

 

Господстващата идеология от 80-те години приемаше, че пазарите са винаги прави, а правителствата – почти винаги грешат. Предходната фаза на капитализма пък приемаше, че правителствата са винаги прави, а пазарите почти винаги грешат. Определящата черта на следващата ера на капитализма ще е признанието, че както пазарите, така и правителствата могат да грешат и че понякога грешките им може да са почти фатални.

 

- В България назряват конкретни казуси в икономиката. В началото на тази година един от частните монополисти ЧЕЗ обяви, че иска да изтегли бизнеса си от България. Трябва ли държавата да изкупи обратно собствеността си в това дружество?

 

- У нас цялата политическа класа и Народното събрание знаете ли с какво се занимава? В резултат на лобирането да слагат ръцете на мафията, монополите, олигарсите и задкулисието в джобовете на обикновените, за предпочитане, нищо неподозиращи граждани. Нашата икономика не се направлява от някакви лоши олигарси. Те даже не са олигарси – те са еничари! Ще говоря директно. Левон Хампарцумян какво е? 30 пъти неговата банка е осъдена от граждани за незаконно събиране на вземания от граждани, които те не дължат по договор. Валентин Златев какво е? Еничари! Това са героите на нашето време!

 

- Има ли критично мнозинство, което може да промени посоката на България?

 

- Няма да има критично мнозинство, защото когато се появи някой наивен идеалист, на него в най-добрия случай не му се обръща внимание. Ако всичко това, което мен ме възмущава, 2 млн. души го приемат с тихо мрънкане и нищо друго не правят, значи то ще продължи да се прави, докато го приема масата хора.

 

Приказката за неволята е българска. Ние седим и си викаме неволята. Не е дошла още неволята! Така разбирам резултатите от политическите процеси в България в момента. Господин Борисов ще има правителство №3 и даже №14 ще има. Той не е виновен. Той никога не е крил нищо – кой е, какъв е, за какво се бори, никога не е лъгал за намеренията си.

 

- Огнян Герджиков каза, че е намерил китайски инвеститор за БДЖ. Смятате ли, че БДЖ е част от националната сигурност и всъщност, ако лишим малките населени места от транспорт, това няма ли да е пореден крах за държавата? Приемате ли идеята да се приватизира БДЖ?

 

- Обикновено тези неща са наистина национални, но компанията е докарана дотам, че… Като си говорим за чест, за банки, за пенсионни дружества – те всички са частни и са чуждестранни. Нали трябваше да цъфнем и да вържем от тези чуждестранни инвеститори?! Държавата има незаобиколима роля, което не означава да се занимава с всичко и даже с производствена дейност. Аз имам предвид държавата, която е държана отговорна и подотчетна… В случая с БДЖ тя е занемарила работата си и се е провалила в поддържането на националната  политика. Това не означава, че понеже нашата държава не си върши работата, трябва да я махнем.

 

- Такива случаи затвърждават впечатлението за държавата като лош стопанин и сякаш няма възможност за крачка назад?

 

- В БДЖ историята е чисто кадрова, там имам специални наблюдения. У нас под политическо назначение се разбира да сложа на жена ми роднините, а те имат ли понятие какво правят – няма значение! И БДЖ е точно това. Така се случва последователно и с години. Ако дойдат китайците, ако дойдат австралийците, ако дойдат индийците… Те няма да дойдат, за да поддържат нашите железници, а за да извлекат необходимата норма от печалбата за себе си.

 

- На фона на всичко, което става в българската икономика, абсурдна ли е идеята България да влезе в еврозоната?

 

- Влизането не е абсурдна идея. Абсурден е начинът, по който се обсъжда това. Като хвърляне на ези-тура. Отговорът е в един стар виц:

 

Седят трима приятели в кръчмата и единият пита:

– Вие ще си купувате ли „Москвич“ тази година?

Другият казва:

- О, не знам, с тези дребни въпроси се занимава моята съпруга.

– Как, а ти с какво се занимаваш?

-О, аз се занимавам с по-едрите въпроси – как да се сложи край на апартейда и т. н.

 

В самия въпрос за еврозоната, както навремето беше с членството ни в Европейския съюз, прозира следното: ние ще седим и ще люпим семки пред телевизора, а някой отнякъде ще ни пусне манна небесна. Е, това се е случило в Синайската пустиня преди повече от 2000 г. Сега никой нищо няма да ни пусне. Ние имаме валутен съвет (борд) – знаете ли защо го имаме като паричен режим? Защото една институция, наречена БНБ, се провали тотално в най-важната си функция – провеждане на паричната политика.

 

Това го казвам най-отговорно, защото през 1994 г. аз бях част от тази институция и провалилия се екип. Но като видях, че няма как да повлияя, станах и си тръгнах, подадох си оставката. Ние се оказахме неспособни като екип, като държава, като институция да се справим. Вижте Румъния! През 1991-1993 г. румънците с нищо не бяха по-различни от нас. Всичко е до хората.

 

Аз не съм разбрал някоя политическа сила, макар че е малко преувеличено да ги наричаме така, някой политически субект да е казал ясно: какво цели, как ще го направи, защо го цели и след 3-4 години какво е направил и докъде е докарал нещата. Чувам някакви скандали – нещо ще приватизираме, друго ще купуваме, докато дойде друг скандал.

 

Вече ще станат 27-28 г. откакто бях свидетел и даже участник в техническите разговори и политическите промени в началото. Там имаше доста аматьорство, доста непрофесионализъм. Говоря като участник, отнася се и за мен. Частично и в много голяма степен не знаехме как да го направим. Нямаше достатъчно хора, които да знаят и трябваше да се учим в движение. Това, което не е естествено, е, че и сега е абсолютно същото. Още един виц:

 

Каква е разликата между американския и българския президент – американският се учи цял живот, за да стане президент, а българският като стане президент и започва да се учи.

 

Нямам предвид никакви действащи президенти. Ние нямаме проблем с президента. Но кажете ми за коя отговорна длъжност не се отнася това?!

 

- Една от мантрите на прехода е, че пазарът решава всичко. Вие обяснихте, че влизаме в нова фаза, която ще търси баланс между държавата и пазара. Но защо нашите български проблеми ни изглеждат толкова неразрешими?

 

- Всяка държава си има проблеми. На никого не му е лесно. Например, не съм аплодирал резултата от референдума във Великобритания, напротив, мъчно ми е, защото мисля, че такива като нас ще отслабнат, след като гласът на Лондон не се чува в Брюксел. Но бях сигурен, че ако англичаните го решат, не че са безгрешни или идеални, но са доказали, че могат да се самоуправляват като общество, като група хора. Затова в България все си говорим за пета колона, за Ердоган, Путин и Тръмп. Какво могат да направят те в моята къща, ако аз не ги пусна? Кой е виновен? Кой е отговорен?!

 

----- 

 

Любомир Христов е финансист, бивш член на УС на БНБ (1990-1994), съветник на директора на Световната банка (1995-2000), работил е в американски компании (2001-2006), бил е директор на Централния депозитар (2007-2008), член на експертна група в Европейската комисия (2008-2011),  член на Консултативна група към Европейския банков регулатор в Лондон (2011-2016). Завършил е УНСС.  През 2011 г. беше кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева, издигнат от Инициативен комитет.

 

Източник:

http://www.transmedia.bg

 

Още от категорията

4 коментар/a

Васил Павлов на 08.04.2017 в 17:53
И като как теорията на Кейнс е доминирала през 19-ото столетие :-)
Браво на 09.04.2017 в 09:22
На нито един конкретен въпрос не се отговори конкретно.
кривата краставица на 09.04.2017 в 11:03
Забележката на Васил Павлов е напълно уместна. Може би Любомир Христов има предвид неродения Кейнс, чийто дух е властвал през 19-ти век. Много съм скептична към рекламираната книга "Капитализъм 4.0", ако тя наистина описва предполагаема нова фаза на капитализма. Средната класа навсякъде се топи, държавите се разпадат - няма кой вече да крепи капитализма. От една страна няма потребители, от друга - няма кой да се грижи за "бизнес климата".
Ало! на 09.04.2017 в 21:48
Защо у нас някои четат демокрацията, като липса на държава? ____ Демек, за да има демокрация, трябва да няма държавна собственост? Що за логика? ______ И те не са еничари, те са еднодневки без пишлета!

Напиши коментар