Любомир Дацов: И новото правителство няма идеи за реформи

<p><strong>Повечето икономисти &bdquo;скочиха&rdquo; срещу идеята на финансовия министър Симеон Дянков за по-рисково управление на фискалния резерв. Вероятно поради това премиерът обяви набързо, че средствата от фискалния резерв няма да бъдат депозирани в търговски банки. Все пак как коментирате тази идея?<br /></strong></p> <p>Ненужно, неподходящо и ненавременно. Не мисля, че това е добра идея. Трябва да се направят поне две неща, без да коментирам отражението върху валутния борд в момента, за да се реализира активно управление на резервите от страна на Министерството на финансите. Първо, ако се прави, добре е да бъде променена формулата на валутния борд, тоест т.нар. &bdquo;фискален резерв&rdquo; да не бъде част от пасива на валутния борд, и второ, да се създаде агенция за управление на актива и пасива на правителството (т.нар. &bdquo;активно трежъри&rdquo;). Ирландия и повечето държави в ЕС имат такава структура. За изграждането й обаче са необходими минимум 2&ndash;3 години. <br /><br /><strong>В икономическата си платформа от началото на тази година НДСВ предложи &bdquo;държавата да използва част от огромния си финансов ресурс (фискалния резерв, както и средствата на големите държавни предприятия) под формата на депозити в българските банки&rdquo;. Каква е разликата между тази идея и предложението на Дянков?<br /></strong><br />Има огромна разлика поради времето, в което се прави това предложение. В началото на тази година имаше временен проблем с ликвидността и някои банки тръгнаха да трансферират пари под една или друга форма към банките майки. Това, което предложи тогава НДСВ, беше навременно. Сега не мисля, че има ликвиден проблем в банките и че лихвите не са пазарни. Проблемът е, че рискът в реалния сектор е много висок и няма достатъчно качествени проекти, които да генерират достатъчен паричен поток. Така че това няма да отпуши кредитирането, нито ще свали лихвите. Освен ако не трябва да се връщат тези пари.<br /><br /><strong>До какви негативни последици върху икономиката би могло да доведе подобно рисково поведение?</strong><br /><br />Най-общо през механизма на валутния борд ще повиши риска на страната поради намаляване на резервите на БНБ, което автоматично ще вдигне риска и съответно лихвите за рефинансиране на банките отвън. Според мен това е достатъчно, а има още много проблеми.<br /><br /><strong>Според Симеон Дянков лихвата срещу депозита на част от фискалния резерв ще е поне 6% и това е сума, която би могла да закърпи дупката в здравеопазването. Реалистичен ли е този процент, както и очакваните ползи? </strong><br /><br />Фискалният резерв е около 8 млрд. лв., това включва депозити и средства не само на правителството, но и на здравната каса, на пенсионния фонд, на общините и средства от ЕС. Махнете около 1,5&ndash;2 млрд. лв., с които не може да разполагате поради причина, че не са ваши или имате международни споразумения за управлението им. След това определете минимален резерв за консервативно управление, който не може да бъде по-нисък от 3&ndash;4 млрд.лв., и разликата, която остава, може да бъде управлявана по-активно. В най-добрия случай това са 60&ndash;80 млн. лв. допълнително.&nbsp; Дали това ще закърпи дупката в здравния бюджет? <br /><br /><strong>Как ще отговорите на упреците на финансовия министър за неефективно управление на фискалния резерв през последните десет години, за няколко милиарда лева, които са &bdquo;изпуснати&rdquo;?</strong><br /><br />Управлението на дълга никога не е било мой ресор и ми е трудно да правя такива генерални заключения. Но простата аритметика винаги работи в такива случаи и тя не потвърждава това. <br /><br /><strong>Според вас балансиран бюджет ли ни е нужен, или може да бъде допуснат малък дефицит, който да се финансира със заем? Много държави харчат повече пари, за да съживяват икономиката си.</strong><br /><br />Има едно понятие в публичните финанси, което винаги е вярно като политика. Бюджетът трябва да е структурно балансиран. След&nbsp; това се правят съответните корекции. Подкрепям консолидирания бюджет да е номинално балансиран. Но това няма как да бъде постигнато по нормален начин, при положение че не се правят реформи в отделните сектори. Почти е сигурно, че&nbsp; за 2009 и 2010 г. ще има малък дефицит до 1&ndash;1,5 % от БВП. <br /><br /><strong>Доколко адекватни и съживителни за икономиката са идеите на Симеон Дянков за осигуряване на нови източници на приходи в бюджета? Например драстичното увеличение на акциза на цигарите ще доведе ли до търсения фискален ефект?<br /></strong><br />Вижте, ако идеята на министър Дянков за фискалния резерв е изключително спорна, това не означава, че цялостната му бюджетна политика не е правилна. Мисля, че макар и някои идеи да са доста екзотични, той работи доста последователно за една генерална цел, въвеждането на еврото. В края на краищата, за мен това е важното, другото са детайли.<br /><br /><strong>Нерядко финансовият министър сменя позициите си и прави противоречиви изказвания. Според вас на какво се дължи това?<br /></strong><br />Да си финансов министър е доста самотно занимание. За да реализираш идеите си, ти трябва доста широка подкрепа. Тепърва мисля, че му предстои да разбере, че българите подкрепят реформите, стига те да не се отнасят за тях.<br /><br /><strong>Разкритията на новите министри за дупката в хазната и за изхарчените милиарди от предишното правителство звучат почти апокалиптично. Вие как ще ги коментирате? Каква е оценката ви за състоянието, в което правителството &bdquo;Станишев&rdquo; остави държавните финанси?<br /></strong><br />Новите министри за съжаление работят като старите, няма промяна в системата. Човек не трябва да бърка политическия пиар с реалността. Всеки може да сравни месечните данни от отчета на Министерството на финансите. Коректният&nbsp; измерител на наследството е нивото на фискалния резерв. Всички останали показатели са променливи величини. Но дори тогава разликата между сумите на разходите за последните месеци, които са около 2 млрд. лв. месечно, и юни и юли е до 260 млн. лв. средномесечно, т.е. отклонението е около 500 млн. лв. за двата месеца на предизборни харчове.&nbsp; Ако случайно някой анализира по-дълбоко данните, ще види, че две позиции се отклоняват спрямо предходните години в реално изражение. На първо място, това са социалните разходи, включително за пенсии, и капиталовите разходи. Само разходите за пенсии могат да имат дългосрочно въздействие върху стабилността на системата. Така че проблемът е другаде, той не е в цифрите. Проблемът е в системата, как се одобряват, за какво се харчат парите. Изобщо за принципите. За съжаление при правителството &bdquo;Станишев&rdquo; практиките за съставяне на бюджета се върнаха на нивото от 1998 година. За ефикасност и качество на публичните финанси не се говореше. Реформите бяха забравени с малки изключения и това за мен е най-големият грях на предишното правителство. Само че сега стартът на новото правителство е обезкуражаващ. Аз лично почти не различавам каквато и да е идея за реформи и модернизация. И това вече е много голям проблем. Защото в условия на криза се изисква много повече смелост и знания от тези, които управляват, отколкото когато икономиката се развива в една добра среда.<br /><br /><strong>Наскоро Европейската комисия съобщи, че България е в групата на 5-те държави с най-стабилни публични финанси в Европейския съюз, наред с Дания, Естония, Финландия и Швеция. Означава ли това, че стабилността се дължи на действията на новото правителство, или по-скоро информациите за дупката в хазната бяха силно преувеличени? </strong><br /><br />Това се дължи на приемствеността в политиката на бюджета поне на последните три правителства. Теоретично, когато правите оценка, няма как да базирате анализа си на данни от последния месец. Нали поне един месец някой събира, анализира и пише тази оценка. Но въпроса не е, че ЕК е дала добра оценка на макроикономическата политика. България извървя своя път в тази област, време е за промени в ефективността на микрониво. Там куцаме. Или преведено на бюрократичен език, липсват реформите от така нареченото второ ниво. Така че време е някои хора да се залавят за работа.<br /><br /><br /><br /><br /></p>