Лицата на джихадизма

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47565_8Ahliu0ri744id2OD4b0VLJySlZlx2.jpg" style="height:366px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Смятате ли, че джихадистката заплаха бе или все още е подценена?</strong></p> <p>- Днес повече или по-малко сме хванали бика за рогата, но заплахата бе подценена най-малко в продължение на две години, от началото на сирийския епизод, не само във Франция, но и в цяла Европа. Съществуваше форма на прекалена толерантност, по-рано трябваше да се вземат решения. Няколко хиляди европейски джихадисти вече са от другата страна. Заплахата засяга по-скоро бъдещето, отколкото настоящето. Повечето младежи, които са заминали на джихад, все още не са се върнали. Рискуваме да ни бъдат поднесени изненади, още повече че не всички те са регистрирани. Тези, които са, при завръщането си ще бъдат поставени в специални отделения в затвора, за да се предотврати влиянието им върху други задържани. Това е добрата страна, защото една част от затворниците са много уязвими и следователно подлежащи на влияние: 30 на сто от затворниците имат психологически проблеми. Но не бива да се успокояваме, защото може да има и негативни последици от тази мярка. Джихадистите могат да се запознаят помежду си и впоследствие да подготвят много по-опасни атентати, отколкото ако действат сами.</p> <p><strong>- Властите поставят въпроса за дерадикализация на тези хора.</strong></p> <p>- В Англия дерадикализацията започна преди няколко години. В Дания - преди няколко месеца. Във Франция малко сме закъснели. Пречи се на тези, които искат да заминат, което е добре. Има някаква ангажираност на психолози, на асоциации, които се специализират по този проблем, но истинската дерадикализация означава, че има създаден екип от психиатри, лекари, психоаналитици, имами, хора, свързани с кварталите, полицаи, които да следят развитието на тези младежи в продължение на няколко месеца, за да се уверят, че те няма да прибегнат до насилствено действие. Това би могло да бъде много опасно за обществото и демокрацията не само като загуба на човешки живот, но също така и като подкопаване на политическото доверие, което би увеличило гласоподавателите на екстремистки партии или да доведе да раздаване на лично правосъдие.</p> <p><strong>- Тоест джихадистите трябва да се &ldquo;лекуват&rdquo;?</strong></p> <p>- Живеем в демокрация. Можем да лекуваме джихадистите само ако те са съгласни, противно на по-деспотичните страни. Ако един джихадист не даде своето съгласие, не може да бъде подложен на дерадикализация. Тогава ще бъде изпратен в затвора.&nbsp;</p> <p>Трябва да се разбере нещо важно: не всички младежи, които отиват в Сирия, Ирак или Йемен, са закоравели джихадисти. Аз разграничавам три групи. Първо, закоравелите джихадисти, с които нищо не може да се направи: те трябва да бъдат вкарани в затвора и да бъдат наблюдавани, защото са опасни. Те имат такава логика на убеденост, която изглежда, че нищо не може да разклати. Втората група включва младежите, които са видели много насилие и са си дали сметка, че джихадисткото решение не е най-доброто. С тях трябва да се заемем. Третата група е тази на травматизираните, потенциално склонни към насилие, защото са много объркани психологически. Те трябва да бъдат подложени на отделно лечение. Но третирането на тези три групи заедно може да има огромен контрапродуктивен ефект. Закоравелите джихадисти ще окажат притегателно влияние върху по-меките джихадисти, което трябва да се предотврати.</p> <p><strong>- Какво е известно днес за процесите на радикализация?</strong></p> <p>- Опитах се да предложа модел с четири елемента. На първо място, радикализацията може да произтича от неравнопоставен начин на живот в предградията, който ви тласка към насилие, към разрив, към неспазване на закона. Асоциалното поведение ви отвежда в затвора. А в затвора имаш достатъчно време, за да развиеш омразата си към обществото.&nbsp;</p> <p>След това са онези, които наричаме <em>&ldquo;born again&rdquo;</em> (отново родени - б.ред. ): които се произлезли от мюсюлманско семейство, но които са били напълно деислямизирани и изведнъж преоткриват един митологизиран, джихадистки ислям. Омразата се превръща в свещен принцип. Накрая, идва пътуването до страни от Близкия изток, които са във война. Там те научават идеологията и боравенето с оръжия като братята Куаши в Йемен. Тези четири елемента се комбинират, за да породят радикализацията.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47565_ybb8k1s8XTzoQZ0W86xjPsMpAsrjpD.jpg" /></p> <p><em>Фархад Хосрохавар</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Каква са разликите между радикализацията, свързана с исляма, и тази на групировките от крайната левица през 70-те г.?</strong></p> <p>- Днес в Европа и особено във Франция има два модела на радикализация. Съществува радикализация на младежите от предградията - това са младежите, които са повече или по-малко в положение на икономическо, социално, психологическо изключване, което подхранва форма на пълно отхвърляне на обществото. Съществува освен това радикализация, най-вече от 2013 г. и Сирия, на младежи от средната класа, част от които набързо приемат един напълно въображаем ислям, измайсторен от техни другари в интернет.&nbsp;</p> <p>Тази радикализация има някои общи черти с радикализацията от 70-те г. Противно на младите от предградията, които са изключени, младежите от 70-те г. бяха от средната класа. Голямата разлика е, че тяхната радикализация се осъществяваше чрез един повече или по-малко вулгаризиран марксизъм и комунизъм. Това беше напълно секуларизирана идеология. Днес по-скоро сме в регистъра на сакрализирането, на връщането към форма на митологизирана религиозност, която е в разрив с доминиращата култура във Франция, една хиперсекуларизирана страна. Съществува форма на символичен разрив с френското общество, която не съществуваше при &ldquo;Action directe&rdquo;*. Класовата борба, империализмът са познат и близък език за Европа и Франция. Днешният джихад ни кара да мислим за една почти средновековна идеология.</p> <p><strong>- А радикализацията на Андерш Брейвик от същия тип ли е?</strong></p> <p>- Това е също много опасна крайнодясна идеология. Но досега 95 на сто от формите на радикализация през последните години са били джихадистки. Възможно е в следващите години тази форма да се развие като реакция на джихадизма и исляма.</p> <p><strong>- Каква е ролята на унижението и виктимизацията в днешната радикализация?</strong></p> <p>- Виктимизацията се отнася до първия модел, до младежите от предградията, не до онези от средната класа. Те имат чувството, че обществото ги мрази и нямат никаква възможност да излязат от икономическото изключване. Те нямат възможност за надежда. Тези от средната каса се осланят на една митологизирана форма на хуманитарност. Това е начин да спасят своите братя мюсюлмани от ноктите на кървавия режим на Башар ал Асад. Но лекарството е още по-опасно от злото, за което те не си дават сметка. Има много висок ръст на младежи, приели исляма. Това поставя проблем за авторитета, който надхвърля училището и засяга семейството.&nbsp;</p> <p><strong>- Защо Хаят Бумедиен, приятелката на Амеди Кулибали, буди толкова интерес?</strong></p> <p>- Съществува един малко изненадващ наплив на млади жени на възраст от 15 до 17 г. Има два нови факта: има повече млади жени, отколкото в миналото - най-малко 20 на сто - което все пак е доста и много висок ръст на конвертирани. Понякога и неочаквана форма: няколко евреи и най-малкото едно будистко семейство са приели радикалния ислям. Има много католици, неколцина протестанти и най-вече много младежи, чиито семейства нямат отношение към религията, били те атеисти или агностици. Това е доста смущаващо. При Хаят промяната е пълна: за една година тя минава от бикините към пълното фередже. Тези феномени са свързани също с крехкостта на нашето его в една Европа, обзета от униние. Навлизането на средните класи в джихадизма повдига много въпроси. Можем да изградим форма на рационалност за радикализацията на младежите от предградията - те се чувстват отхвърлени и след това в един момент избухват и започват джихад, за да си отмъстят. По-сложно е с онези, които произлизат от средните класи.</p> <p><strong>- Каква е връзката между арабските революции и джихадистката радикализация?</strong></p> <p>- Неуспехът на арабските революции доведе до форми на радикализация. Този неуспех се изрази в появата на много немощни държави като Либия, Йемен или гражданската война в Сирия. А от друга страна, до това, което може да се нарече контрареволюционни форми, подкрепяни от Саудитска Арабия. Сирийският режим се подкрепя от Иран и Русия, а също и от Китай по индиректен начин. Джихадистките групировки се създават безнаказано върху немощта на тези революции и появата на общества, чиято държава е в дълбока криза. В Сирия &ldquo;Ислямска държава&rdquo; завзе територия, еквивалентна на Великобритания. Затъването, 200-те хил. убити и прокудени породиха чувство на бунт в част от европейските младежи, което бе експлоатирано от джихадистите.</p> <p>&nbsp;</p> <p>* <em>&ldquo;Action directe&rdquo; </em>е анархо-комунистическа групировка, поела отговорността за повече от 80 атентата или убийства от 1979 до 1987 г. на френска територия. Забранена е с декрет на 24 август 1982 г. Оттогава тя се смята за терористична организация от френските власти. Последните активисти на групировката са арестувани през 1987 г., съдени и осъдени за убийство, опит за убийство и атентати.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>