Ли Ер*: Западът не разбира Китай

<p><strong>В Китай се засилват националистическите настроения. Защо?</strong></p> <p>Национализмът не се засилва. Той продължава да е едно от многото идейни течения. Но от няколко месеца става по-осезаем. При това както в Китай, така и на Запад.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Защо става по-осезаем?</strong></p> <p>Западът вижда Китай като все по-сериозен конкурент, а китайците реагират по-чувствително на въпроси, засягащи тяхната роля в света, признаването им.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Не се ли подклажда този нов национализъм обаче от китайските държавни медии? Преди няколко дни популярният телевизионен коментатор Ланг Сянпин каза например, че Западът иска да подложи Китай на натиск, защото Китай изразходва заради икономическия си успех твърде много полезни изкопаеми.</strong></p> <p>Правителството предоставя на Ланг повече пространство за действие, за да канализира нагласите. От една страна, то смята, че самочувствието и гордостта от собствената страна стабилизират нацията. От друга страна, правителството се опитва да контролира надигащите се националистически настроения, като поставя в подкрепа на ревностните националисти по-умерени фигури като Ланг. Управляващите са притеснени, че един прекален национализъм би могъл да наруши баланса на икономическото развитие на страната.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Това не е ли игра с огъня? </strong></p> <p>Национализмът в Китай със сигурност лесно може да бъде разпален. Видяхме това например през 2008 г., когато в знак на протест срещу Франция (след френските протести срещу китайската политика в Тибет във връзка с преминаването на Олимпийския огън &ndash; б.ред.) китайците изведнъж започнаха да бойкотират френските супермаркети. Правителството с мъка успя да овладее ситуацията. Но както казах, национализмът е едно от многото течения в Китай. И Западът не трябва да забравя, че съществуват също така и силно заинтересовани кръгове, които не искат национализмът да вземе превес.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Кои са тези кръгове?</strong></p> <p>Всички, които имат общо с икономическото развитие. Те не искат ненужно да дразнят западните държави, на които продават продукти и от които получават технологии.<br /><strong></strong></p> <p><strong>А с какво Западът притеснява националистите?</strong></p> <p>С това, че не разбира китайските традиции. В китайското общество има консенсус за това, че първо трябва да бъде постигнато икономическо благосъстояние и едва след това вече може да става дума за разширяване на гражданските свободи. Китай се нуждае от стабилност, за да може много повече хора да получат дял от икономическото благосъстояние. А на Запад мнозинството просто е нетърпеливо към Китай.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Достатъчна причина ли е това, за да се приеме за нормално, че Лю Сяобо беше осъден на 11 години затвор?</strong></p> <p>Не, не е. Но това не означава, че аз споделям непременно неговите възгледи. Той не е играл важна роля в Китай. В контекста на подобни събития мнозина на Запад не искат да разберат позицията на китайското правителство: то смята, че стабилността на страната е застрашена, когато прекалено бързо се направи крачка в посока на разширяване на свободата. Тогава се поставят в опасност вече постигнати свободи, а в никакъв случай те не трябва да бъдат рискувани.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Но това основание ли е Китай да реагира толкова агресивно срещу Запада? В излязлата миналата година книга &bdquo;Нещастен Китай&rdquo; например се разказва за една група около Джан Сяобо, който още преди 15 години направи фурор със своята националистическа книга &bdquo;Китай, който казва не&rdquo;.</strong></p> <p>Джан е мой състудент. Знам какво мислят той и неговите приятели. Всичко написано в тази книга са празни приказки.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Но това все пак не са само няколко националистично настроени интелектуалци. Тонът на правителството по отношение на Запада и преди всичко по отношение на САЩ категорично е станал по-остър.</strong></p> <p>Не го възприемам така. Първо, вие на Запад изисквате от Китай да се интегрира повече в света. Когато обаче после съвсем ясно изразим нашата позиция и тя се различава от вашата, това се приема за национализъм.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Но по въпроси като срещата на върха за климатичните промени и в политическите конфликти с Иран китайските управляващи пречат.</strong></p> <p>Не. Китайското правителство има различни интереси от тези на Запада. А с това Западът просто не може да се примири. Не е провокация, а конфронтация на различни мнения. Което не вреди на отношенията между Китай и Запада, напротив, позициите стават по-ясни.<br /><strong></strong></p> <p><strong>А интересите на правителството съвпадат ли с интересите на населението?</strong></p> <p>По тези въпроси със сигурност.</p> <p><strong>Китай не е ли обаче твърде чувствителен, когато става дума за критика, идваща от Запада?</strong></p> <p>Да, най-вече китайските медии са чувствителни. Политиците не са чувствителни. Те познават играта на международната политика. Точно както и западните политици.</p> <p><em>Разговора води: Франк Зирен<br /></em></p> <p><em>*Ли Ер е роден през 1966 г. в китайската провинция Хенан, завършил е китаистика в Шанхай и живее в Пекин. Той е от по-младите известни китайски писатели и интелектуалци, спадащи към поколението на прехода, което не разглежда Китай от гледната точка на културната революция и нейните жестоки последствия, а описва собствените си емоционални и духовни конфликти. Международно признание получава неговият роман &bdquo;Наровото дърво, което ражда череши&rdquo;. Миналата година авторът беше специален гост на Франкфуртския панаир на книгата. Тогава на немски беше представена и последната му книга &bdquo;Колоратура&rdquo;, публикувана в Китай през 2002 г., чийто сюжет се развива по време на Японско-китайската война през 1937&ndash;1945 г.</em></p>