Красимир Янков: Дано Янева и Ченалова не свършат като Мишо Бирата

- Господин Янков, очаквате ли сътресенията в „Реформаторския блок“ да доведат до разпад на управляващата коалиция?

- „Реформаторският блок“ се формира като коалиция за оцеляване. Дори влизането им в парламента е голям успех. Участието в управлението е прекомерно за тяхното представителство, така че колкото и позиции да освободят, пак поверените им властови лостове са в повече. Високопарно целият кабинет „Борисов 2“ прие да е „реформаторски“ като поведение и по определение. Флагманите Петър Москов и Христо Иванов с реформите в здравеопазването и съдебната система катастрофираха. Просветният министър е постоянен творец на хаос и каламбури. Военният министър не знае кога, какви и с каква цел чужди танкове пристигат у нас. Сега оставката на Христо Иванов ще доведе до преразпределяне на постове, ако Борисов реши да запази квотите на тази коалиция. Това няма как да не внесе напрежение. Така че ключът е в Борисов.

- Напоследък под ножа попадат единствено министрите на „Реформаторския блок“. Вие обаче неведнъж сте казвали, че Румяна Бъчварова не е подходяща да оглавява МВР. Кои са най-големите й слабости?

- Има една-единствена. Не съответства на поверения й пост. Самият кабинет не й отделя значение във функцията на министър на вътрешните работи. Как иначе е възможно министърът на финансите да провежда реформа в МВР чрез бюджета на ведомството без всякакво съгласуване с Бъчварова? Внезапното и нелогично отнемане на важни социални опции на служителите взриви системата и доведе до общи протести на всички направления в сектора за сигурност. Първоначално бе отказан всякакъв диалог между ръководство и синдикати, но накрая всичко завърши с пълна абдикация на ръководството и отпадане на промените. Такава кризисна ситуация във всяка нормална държава завършва с оставка на министъра. И тук се задава реформа. За една година управляващите два пъти правят закон за МВР. Това е демонстрация на липса на визия и управленски капацитет в сектора, както се вижда и от новите заложени текстове.

- Успя ли Бъчварова да изкорени порочните практики в МВР от времето на Цветан Цветанов?

- В кабинета „Борисов 1“ бухалката беше МВР. Сега вече са овладени всички властови механизми. Като негативи на първия си мандат Борисов отчете фидосовщината и произвола на Цветанов. Затова постави първо Вучков, а след това Бъчварова. За да изглежда МВР не толкова силово, а интелигентно и диалогично. Това е само привидно. И в двата кабинета МВР се ръководи всъщност от премиера.

- Как ще коментирате скандала с двете „каки“ Янева и Ченалова?

- Когато се провеждат важни разговори в България, се оказва, че задължително остават в историята, запечатани на съответния електронен носител. Независимо дали разговорът е от частен характер, или в него са вплетени широк кръг интереси. Така се случи с диалога, свързан с Мишо Бирата, разни разговори на Борисов с прокурори, а сега и новия сериал. Детайлите на тези разговори, колкото и да са фрапантни и уличаващи, се приемат от институциите и обществото като светска хроника. 

Без последствия, а само за информация. 

По-скоро публикуването им е с адресат извън кадър. Някой дава знак към някого за нещо, за техни си работи. Разговорът за Мишо Бирата завърши с фатален край за субекта на диалога, но доколкото се разбра, „по воля на съдбата“. Дано към участниците и споменатите лица в другите обществено занимателни диалози съдбата да е по-благосклонна.

- Напоследък Бойко Борисов казва добри думи за БСП. Още ли смятате, че коалиция с ГЕРБ е невъзможна?

- Основното нещо, което Бойко Борисов е научил за годините си в политиката, е, че политическото пространство е конструирано от ляво, дясно и център. Докато доминацията му е толкова очевидна, нормално е да изговаря добри думи за опонента си. Това е демагогията на политик, печелещ поредица избори, и закачка към губещите опоненти, а не уважението на държавник към избирателите, чиято подкрепа е за друг вид политика. Колкото до коалициите, БСП, като първопроходчик и модератор на политическите процеси, и в този модел на управление положи начало. За ГЕРБ в първия управленски 

мандат думата „коалиция“ беше ерес. 

Най-мрачните неща, изговорени от Борисов, започваха и завършваха с „тройната коалиция“. Липсата му на прозорливост за процесите държеше извън кръгозора му последвалата го участ, че няма да може да управлява без коалиция. Съответно направи най-голямата грешка. Създаде възможно най-безпринципната коалиция. Събра за партньори Костов и Първанов, Кунева и Красимир Каракачанов, Касим Дал и Валери Симеонов. 
Радан Кънев, който се самотитуловаше за лидер на реформаторите, обявяваше коалицията с ГЕРБ за абсурдна. После редуцира условието до възможен общ кабинет, но не и с премиер Бойко Борисов. Накрая се включи за участие в управление с всичко това плюс АБВ за партньор. Образуваното миксирано формирование натовари 

България за една година с 16 милиарда дълг 

и създаде хаос във всички сфери и сектори. 
На кое да стане БСП партньор? На отговорностите и негативите, които неминуемо ще сринат това правителство ли? 

- През пролетта ще се проведе конгрес на БСП, на който ще стане ясна съдбата на Михаил Миков. Трябва ли той да остане лидер на партията?

- Преди година и половина Сергей Станишев се оттегли, подавайки оставка. Идеята беше избраният председател и новото ръководство на партията да й дадат перспектива и най-вече да е с обществен кредит на доверие за по-добър резултат на предстоящите парламентарни избори. Важно беше бъдещият председател да е познат на партията, но и самият той да я познава, именно заради зараждащата се криза в БСП след участието ни във властта с кабинета „Орешарски“. Да е наясно с отговорността, която му предстои, и да има визия за необходимите мерки. Михаил Миков на пръв поглед покриваше тези критерии. На всичкото отгоре пое партията от твърде висока позиция в държавата - председател на Народното събрание, а и бивш министър на вътрешните работи. Това му даваше възможност и за бърза обществена адаптация в ролята му на лидер на БСП. След избирането му на конгреса не направи никакви промени в екипа на изпълнителното бюро от времето на Станишев, част от което беше и самият той. Промени правеше след отделни провали на БСП, и то само изваждайки по някой член от Бюрото. Щом работи със същия екип, това означава, че решенията и инициативите лежат изцяло на неговия гръб. При условие че истински желае да стабилизира и развие партията, да даде идейна посока и организационен порядък в структурите. Другият вариант беше да активира Националния съвет и да черпи от него идеи за оздравяване на партията, с отговорността и капацитета на целия орган. Миков направи обратното - превърна го само в инструмент на „легитимация с гласуване“ на решения, с които се запознавахме в последния момент, на самите заседания. Така утвърдихме кандидати за водачи на листи за парламентарните избори, а и за кметове, номинирани по неясни критерии, вместо утвърдените от местните структури. Започнаха и организационни инициативи, съобразно които бяха снети общински ръководства и на тяхно място се назначиха служебни. Това би трябвало да доведе до оздравяване на съответната организация, но обратно - там се стигна до катастрофални резултати. Затова цялата надежда на партията е с поглед към предстоящия конгрес. Тогава приключва мандатът на председателя Миков и очакването е за цялостно обновяване на ръководството. За по-широки и бързи крачки напред, без залитания вляво и вдясно и без облягане на чуждо рамо. БСП има утвърден идеен и програмен облик. Трябва само неотклонно да следваме своята мисия на социално ангажирана и патриотично отговорна политическа сила.