Красимир Костов: Никой не ме е принуждавал да подам оставка*

<p><strong>Поискахте да поговорим...</strong><br /><br />Да, благодаря ви, че се отзовахте, благодаря ви и за коректно написания материал. Помолих да се видим заради две неща. Бих искал по някакъв начин да стане ясно, че не съм доносник в онзи смисъл, който влагат повечето български граждани.<strong><br /><br />Съгласна съм, че в запазените документи липсват писани от вас текстове, които чистосърдечно бихме нарекли &bdquo;доноси&rdquo;.</strong><br /><br />И другото нещо е, че никой не ме е принуждавал да подам оставка. Знаех, че рано или късно това ще стане ясно и си поемам отговорността &ndash; така, както я разбирам. Това ми е животът, не мога да се откажа от него. При първия ни разговор с министър Желева, когато се запознахме и ме покани да стана заместник-министър, очаквах тя да ми зададе такъв въпрос. Това не се случи, затова в края на разговора аз й казах, че след като съм работил в МВнР 27 години, ако по някаква причина стана проблем или хвърля сянка върху нея или правителството, съм готов веднага да си подам оставката. След това други длъжностни лица ми зададоха точния въпрос и аз отговорих точно. Последваха втори разговор с министъра, на който темата отново не беше засегната &ndash; но аз предполагам, че тя вече знаеше, и моето назначение. Поех си работата. Когато решението на комисията беше публикувано, още същия ден се видяхме с министър Желева, която току-що се беше върнала от САЩ. От вратата й казах, че съм готов да си подам оставката. Отговори ми да изчакам. На другия ден разбрах, че министър-председателят е под голям натиск. И в петък бях повикан при него. Отидох с написаната си оставка.<strong><br /><br />Как протече срещата?</strong><br /><br />Покани ме да седна. Разказах му накратко... всъщност няма кой знае какво за разказване. Видях от документите си в комисията, че са ме набелязали още с постъпването ми в МВнР през 1983 г. Започнах в отдела за африканските страни. Контактът обаче беше осъществен, когато вече бях прехвърлен в ІV отдел &ndash; &bdquo;Западна Европа, САЩ и Канада&rdquo;, да работя като референт за Испания и Португалия и т.нар. европейски институции. Обади ми се мой съученик от английската гимназия, две години по-голям от мен, срещнахме се и той веднага ми се представи като офицер от външното разузнаване. Приех да работя &ndash; не можех да откажа, защото съм в МВнР, но винаги от първия момент до края съм знаел, че има една черта, която няма да прекрача. Оттам нататък започнаха тези срещи. Кирчо &ndash; нека така да го наричам, ми задаваше въпроси, на които трябваше да отговарям. Възнаграждения не съм взимал, възстановявани са ми няколко пъти разходи за обяди и вечери, които съм давал. Между другото, някои неща ми се струваха доста несериозни. Първо, работех с този човек, тъй като бях референт за страната, от чието посолство беше. Той беше току-що пристигнал, много интелигентен, но на мен ни ми беше приятно, не влизам в лични отношения с хората, с които работя, не е професионално. В разказите на моя водещ офицер той споменава документи, които липсват, а аз помня, че съм му ги дал. Защото за мен това не беше трудно &ndash; според правилата за всеки разговор дори и по телефона ние сме длъжни да пишем паметни бележки... Искам да ви кажа също, че знаех предварително, че не мога да стана щатен офицер, защото съм далтонист. Все пак попълних необходимите документи, но след медицинския преглед в болницата на МВР нещата бяха ясни. Дълго време нищо не последва, явно тази страница беше затворена. Мисля, че вече беше минал 10 ноември. След първите избори напуснах БКП, знаех, че като дипломат е по-добре да съм деполитизиран. Така затворих и тази страница. Но с Кирчо продължихме да се виждаме. Не мога да си спомня дали съм изпълнявал някакви задания по чужденеца, или съм му давал само паметните бележки, но категорично заявявам, че с този чужденец не съм обсъждал ръководството на СДС. Ще ви кажа защо &ndash; в прав текст, не само испанецът, но и целият дипломатически корпус имаше много лошо мнение за СДС...<strong><br /><br />Точно това е записано в един от рапортите на водещия ви офицер.</strong><br /><br />Вие намеквате, че едва ли не ДС е искала чрез връзката ми с испанеца да събира информация за СДС. ДС нямаше нужда от това, вие днес знаете кои хора къде са били...<strong><br /><br />Не намеквам, факт е, че в рапортите на водещия ви офицер тези информации фигурират. Отразени са и срещите с Катрин Лалюмиер, с Фернандо Ордонес, с португалския външен министър...</strong><br /><br />Това по-скоро са били наши разговори с Кирил, честно казано, не си спомням да съм работил такива задачи.<strong><br /><br />Съвестно е работил вашият водещ офицер. Какво ще кажете за Екофорума?</strong><br /><br />Не съм сигурен откъде ми беше пропускът, но бях на Екофорума с покойния ми колега Чавдар Попов &ndash; бяхме изпратени там от началника на отдел ІV Страхил Червенков. Имахме задачата едва ли не в реално време да го информираме какво се случва там. Пишехме и паметни бележки като луди, трябваше да дадем достоверната информация, която от С. Червенков да отиде директно при Петър Младенов. По-късно разбрах, че е имало щаб, оглавяван от вътрешния министър Димитър Стоянов, който е покривал форума. Петър Младенов, казват, е подкрепял по-мека линия. Трябваше да установим толкова много ли се атакува българското правителство заради възродителния процес. Впрочем допускате ли, като е известно как се получаваха пропуските за Екофорума, че този българин, който контактуваше там с чуждите дипломати, не е бил контролиран също? До ден днешен не му знам името. На една от пресконференциите представиха жената на К. Тренчев и един младеж с късо кожено яке... След 10.11. исках да ги видя на митингите тези хора, повярвайте ми, аз се радвах на 10.11. и на &ldquo;Екогласност&rdquo;, но ето това момче никъде не го видях, Илия Минев &ndash; също, и още един-двама души. Разбирате, че и аз съм си направил своите изводи. Един от най-тежките моменти на Екофорума беше изказването на ръководителя на турската делегация и временно управляващ посолството им тук &ndash; Алев Калъч. След това в МВнР имаше предложение да го обявим за персона нонграта, слава Богу, линията на ІV отдел победи и не го допуснахме. И затова бях на Екофорума. И само още нещо искам да кажа. В началото на 1990 г. бяха закрити 19 посолства и 1 генерално консулство и прибрани 250 души, защото България официално обяви на държавите, членки на НАТО, че прекратява шпионажа спрямо тях.<strong><br /><br />Но в Португалия например знам, че кадрови разузнавач беше изпратен в посолството именно по това време и си изкара целия мандат.<br /><br /></strong>Допускам, че са смятали, че като приберат тези, които са били до 10.11., след това отново могат да изпращат хора от службата на такива места под прикритие. Обаче едва когато прибраха тези 250 души, разбрах какво чудо е било. Сега вече мога да кажа, че стана ясно, че в посолствата на Испания и Португалия имаше един-единствен човек от МВнР...</p> <p><em>*След публикацията в миналия брой на ГЛАСОВЕ &bdquo;Добрите ченгета на Бойко Борисов&rdquo; Красимир Костов се обади в редакцията и пожела да даде някои пояснения, свързани с неговата агентурна дейност като секретен сътрудник на ДС. Припомняме, че той подаде оставка като заместник-министър на външните работи преди две седмици, след като беше обявена принадлежността му към ДС. </em></p>