"Когато човек тръгва на път, на дълъг път, първо да си представи как пристига успешно и да се въоръжи с търпение, да си обещае, че няма да го изкарат от нерви. Водещата причина за катастрофите е изненадата, която води до светкавична неправилна реакция. Оттук започват всички трагедии. Неоспорим факт е, че всички българи, които шофират агресивно и опасно у нас, веднъж стъпят ли извън България, стават невероятно примерни шофьори. Тези, които решиха, че и в чужбина могат да карат толкова бързо, че няма кой да ги хване, получиха фишове в България за по няколко хиляди евро от Швейцария, Франция, Дания и след като минаха и през съда и платиха, вече си знаят за цял живот. Явно някъде КАТ работи, но не и тук. Все още не". Това казва в интервю за "Гласове" Красимир Георгиев, председател на УС на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България.

 

 

- През октомври на пътя загинаха около 15 души, но от поведението на водачите на пътя не личи някой да се е стреснал. Когато започнахме този разговор, Вие току-що бяхте преминали покрай убит на магистралата работник, а до вечерта още двама души бяха мъртви на същата магистрала. 

 

- Чудя се най-искрено за кого е полезна службата КАТ? Да, човекът беше убит, завили го с одеяло, а все още живият му колега стоеше прав между двете мантинели в средата на магистралата. Дали защото беше жив, но никой не беше намерил за нужно да му обърне внимание и най-малкото да се погрижи той да не стои там, защото не е трудно да се предположи, че е в шок. Факт е, че работниците са редили конуси по пътя, но без да сложат зад гърба си онзи голям мигащ знак, който се движи като малка каросерия. 

 

КАТ няма законово право да спира коли на магистралата. Но го прави, нали така! Изобщо КАТ обича да спира, където му харесва и да прави проверки, без да го интересува как нарушава целия трафик, прави го и на тесни места, като създава реални предпоставки за катастрофи. 

 

Всеки катаджия трябва да е по-редовен от мен, от всеки друг, а човек може да шофира след тях, правейки нарушения с най-голямо удоволствие. 

 

- След последните челни удари при катастрофи със 100 процента смъртност на участниците, не само Вие, но и Ваши колеги заговорихте за това, че челният удар трябва да се избягва на всяка цена. Как става това, когато изведнъж срещу теб идва кола, фаровете те парализират от ужас и в тази секунда разбираш, че всичко свършва?

 

- Обикновено водачът разполага с около 1 секунда преди удара, а нормалната реакция в критична ситуация е между 0,18 и 0,30 от секундата. Спирачката може да свали до 40 км/ч от скоростта, рязко обръщане на волана може да преобърне колата, но и търкалянето, падането в канавка, стига човек да е с колан, е за предпочитане. В колкото по-голяма площ е първият удар, толкова по-нашироко се разпределя той. Затова ако допуснем, че отстрани на пътя са дървета, ударът трябва да бъде надлъжно.

 

- Вероятно много неща можем да си кажем за „добрите“ удари при катастрофа, но хората се учат да шофират, не да се размазват. 

 

- Поправка! Някога хората се учеха да шофират, а сега се учат да си взимат листовките, които са пълни с дивотии, ненужни и нелепи подробности. Сега младите водачи не се учат на философията на шофирането, на жизнено важните умения как да запазват спокойствие, как да опознават ситуацията на пътя и да предвиждат какво може да ги сполети, кога и как безопасно да отбият и да спрат, защото ако продължат, това е още по-опасно, как да гарантират сигурността си, когато се наложи да отбият насред пътя. 

 

Колко случая на масови катастрофи отбелязахме при изключително ниска видимост или при задимяване от пожари? Водачите виждат, че не виждат и продължават да натискат педала на газта, защото… някой може ли да обясни защо? Колцина знаят в такава ситуация къде да спрат, къде да застанат, за да са най-малко уязвими? Само поредната кървава река ли е основание някакви експерти да започнат да дават акъл набързо и на кило – който чул–чул! 

 

Много малка част от шофирането е управление от волана – зависи как се държим в темпото на целия трафик, кога си позволяваме да си изпуснем нервите и да натиснем рязко педала на газта, колко се концентрираме, когато движението е натоварено, колко мисли ни занимават, когато на пръв поглед наоколо няма много автомобили. Шофирането е способност всеки водач да се впише по правилния начин в общата пътна обстановка, а тя включва околните водачи, състоянието на пътя, атмосферните условия, нивото на осветеност, регион в който се движат. Мисленето по време на шофиране означава човек предварително да е намислил как ще се спаси, ако внезапно възникне проблем. 

 

- Трябва ли да шофираме с мисъл за смъртта? 

 

- Не с мисъл, че ще умрем, но с ясно съзнание, че животът ни всеки път зависи от водача, с който се разминаваме. И ако той не внимава, ако е заспал, пиян, говори по телефона, кара се с жена си, обърнал се е да си търси бутилката с минерална вода, ние трябва да реагираме мигновено. 

 

Когато човек тръгва на път, на дълъг път, първо да си представи как пристига успешно и да се въоръжи с търпение, да си обещае, че няма да го изкарат от нерви. Да се замислим: редно е да шофираме с около 90 км/ч, но някой на пътя ни пречи, бави ни, дразни ни. Ако се наложи да се съобразяваме с него, ще закъснеем с пет минути, десет, половин час да е, дори! Но в случай, че рискуваме непремерено, може изобщо да не стигнем и това да се окаже денят, в който всичко свършва. 

 

Някой трябва да внуши на бъдещите водачи, че дори в най-досадните задръствания и реално безумни препятствия по пътищата, те седят в затворено пространство, защитени от околната среда, могат да слушат музика, да ругаят, но няма нужда да жертват живота си. 

 

Никой обаче не учи бъдещите водачи на подобно нещо. Те трябва да знаят за категория А например, какво е съотношението мощност-тегло за подкатегория А1. Като не го знаеш, не изкарваш изпита. 0,1 съотношение мощност-тегло е валидно за категория А1. Следващият въпрос е къде се лепи винетният стикер, макар той вече не се лепи. И какво да направи курсистът? Да напише на ръка: „Уважаеми изпитващи, тук верен отговор няма, защото винетният стикер е вече само електронен!“.

 

Някога задължително се изучаваше "Теория на управление". Изучаваха се силите, които действат върху автомобила, центробежните сили, правилното поведение на водача, за да може максимално да неутрализира кинетичната енергия. В днешната учебна документация не е залегнал нито един час за теория на управлението. А там толкова много трябва да се обясни: за аквапланинга, за шофирането през зимата, по сняг, по лед, при малко дъжд, при проливен дъжд, в мъгла, динамика на автомобила при завои с малък радиус, поведение на пътя на магистрала. Последната част от един шофьорски курс би трябвало да бъде хващането на волана! 

 

- По българските пътища се срещат няколко вида гадни препятствия освен дупките: превозни средства, които се движат с 10-15 км/ч по път със завои и те трябва да бъдат заобиколени; каруци, които поне са по-тесни, но също са опасни; водачи, които под предлог, че са „внимателни“, наместо с позволените 70 км/ч, шофират например с 30 и претоварени камиони, които не могат да вдигнат повече от 20 км/ч. 

 

- И всеки от тези примери, когато е пред нашата кола или пред онези 20 коли, които са направили колона заради един такъв участник в движението, е предпоставка за катастрофа. Точно в тези моменти – вероятно сте забелязали – КАТ го няма никога! Да се оправя кой както може. Да, тук всички ще направят нарушение, но важното вече е кой какви умения по кормуване притежава, доколко познава капацитета на автомобила си, колко вярна е преценката му и дали разсъждава или се хвърля и каквото стане. Бих казал следното: видите ли в насрещното колона, водена от трактор, например, намалете – във всеки момент водачът с най-слаби нерви може да се изстреля рязко напред и поне вие трябва да можете да спрете. Не се радвайте, че пред вас няма трактор – онзи е опасен и за вас! 

 

- Много от инцидентите на пътя са заради „несъобразена скорост“. С какво да я съобразяваме – само знаците на пътя достатъчни ли са за безопасност на водачите? 

 

- Ако питате КАТ, те биха сложили места и с 5 км/ч, защото така е безопасно. А защо да не си бутаме колите, например? И ще сме в отлична форма, а ще бъде и екологично, че няма да хабим гориво! Хайде да коментираме тази велика глупост на скоростен път, какъвто е Цариградско шосе на излизане от София, ограничението да е 50 км/ч, защото на някой икономичен мозък му е хрумнало, че е по-евтино да начертае пешеходна пътека, а не да вдигне пасарелки. Водачите са вече стъпили на магистралата, но трябва да се движат с 50?! Безобразие е това! След това, на караулката, на някого му хрумнало да забоде кафене. Хоп – 60 км/ч. ограничение на скоростта. Продължаваме напред.

 

В определена отсечка от "Тракия", заради претоварване на пътя от страна на камионите на точно определена фирма, настилката е накъдрена и на коловози. Мислите, че тази фирма е глобена за унищожаване на част от републиканската пътна мрежа? Не! Санкционирани са всеки ден водачите, които километри наред трябва да се движат по уж магистрала с 90 км/ч и там ги дебнат с камерите, за да им съставят актове. Ролята на КАТ? Да пише актове заради лоши пътища, чието разрушаване не е предотвратила! Достатъчно е било всеки претоварен камион да бъде отбит, да му бъде направена проверка и да бъде глобена фирмата. Но това никога не се е случило.

 

- Професионалните шофьори често допускат големи нарушения. И като започнем от това, че им е под достойнството да използват мигач, те често са най-рискови на пътя. 

 

- И как няма да са рискови? Чуждите водачи знаят, че КАТ не санкционират и те летят през нашата територия, стига товарът им да го позволява, а в България за професионална категория СЕ, с която може да се кара неограничен тонаж с ремарке, се явяват хора, които в живота си не са се качвали на камион. Никакъв камион! 

 

- Колко от катастрофите се дължат на неумение да се шофира? 

 

- Преобладаващата част са именно такива. Едни водачи, които не знаят как да бъдат адекватни на трафика и на пътя са предпоставка десетки други да правят нарушения. Тези, които нарушават безопасността на пътя, често не знаят кога да предприемат рискова маневра. Срещу тях пътува водач, който не реагира адекватно. Професионални шофьори на камиони допускат по надолнище да се спуснат със скорост, която не могат да удържат. Отнемането на предимство включвам към неуменията – ако знаеш какво може да се случи, ако си с акъла си, то просто ще спреш за 1 секунда или за 2 – толкова е нужно да видиш дали е безопасно или да изчакаш. 

 

Водещата причина за катастрофите е изненадата, която води до светкавична неправилна реакция. Оттук започват всички трагедии. 

 

- Кой и как трябва да се намеси, за да не страдаме по пътищата от супер бавните камиони и автомобили, от тези, които нямат място там и създават условията за рисково шофиране? 

 

- КАТ – кой друг да го направи?! Неоспорим факт е, че всички българи, които шофират агресивно и опасно у нас, веднъж стъпят ли извън България, стават невероятно примерни шофьори. Тези, които решиха, че и в чужбина карат толкова бързо, че няма кой да ги хване, получиха фишове в България за по няколко хиляди евро от Швейцария, Франция, Дания и след като минаха и през съда и платиха, вече си знаят за цял живот. Явно някъде КАТ работи, но не и тук. Все още не. 

 

- Само преди дни излезе резултатът от мащабна акция на пътя за безопасност. Проверяващите са установили манипулация на тахографите в старите камиони, технически неизправности, водачи без колани в автобусите. От 1700 проверени, 400 са били в нарушение. При проверени 8400 тира, 3500 са нарушенията! 1400 от тях са се движили с превишена скорост.  

 

- Акция започнала – акция свършила. От утре на пътя изведнъж ще се движат 10 хиляди напълно изрядни автобуси и камиони? Не, няма! В много от случаите шофьорът ще бъде глобен от работодателя си за това, че са го хванали, но по същество нищо няма да се промени. 

 

- Мнозина ще кажат, че в Америка дори няма шофьорски курсове или поне не са задължителни за никого. Няма проблем баща ти да те научи, той да ти издърпа ушите, че не го слушаш внимателно, явяваш се на изпит, минаваш по няколко квартални улици и книжката ти е в джоба на 16 години! 

 

- Америка не е пример! Америка не е в ЕС, американската книжка не се признава в България. Там не се залага нито на качество на обучение, нито на изпит, а на жесток контрол. Нямаме жестокия контрол, но нямаме и обучение, нямаме и добър изпит и ето го резултатът – по пътищата ни се леят реки от кръв. 

 

- В Дания над 90 процента от желаещите за книжка взимат листовките от първи опит, но кормуването се отдава от раз едва на 20 на сто от всички кандидати. Повечето се явяват средно по четири пъти, а в някои случаи и по 10-12. Каква е ценността на трудно дадената книжка? 

 

- В респекта, с който водачът я получава. Той знае какъв труд е хвърлил, колко се е старал, как въпреки това са го спирали и са му поставяли изисквания, които и редовните шофьори не успяват така буквално да изпълнят. И в Дания глобяват много и за всичко. И в Дубай глобяват страшно много и постоянно вдигат данъците – ако искаш кола, трябва да можеш да я поддържаш в перфектно състояние и да не си рисков на пътя. Затова богаташите в много държави пътуват с шофьор – не защото не им харесва сами да управляват, а защото от позицията си на силни и богати, са склонни постоянно да правят нарушения. 

 

Такава система като в Дания обаче съществува само в три държави от целия ЕС. Как е в Хърватия, например? Там не полицаят провежда изпита, а неправителствена организация. Корупцията винаги е там, където има нещо държавно. 

 

- Обяснете тази дивотия с правенето на селфи с инструктора в началото и края на всеки курс? Какво става, ако телефоните не успеят да се сдвоят, за да стане тази снимка? Или ако кандидат-водачът просто мрази смартфони? С колко мерки трябва да се преосигурим и презащитим, за да си вярваме, че не правим измами? 

 

- Уморен съм вече да обяснявам колко са начините да се кръшка от шофьорски курс, колко е лесно да си откупиш курса. Някой научил някого да върти волана, той си научава за листовки, явява се, а не е стъпвал на кормуване. Основната, водещата, първата цел на цял кръг курсисти е как да прецакат системата, школата. От другата страна са школите, които искат да прецакат курсистите – едните се правят че ходят, другите – че ги обучават. Може да изглежда като дивотия това със селфитата, но изчерпахме механизмите да се борим с измамите. А през това време по пътищата се леят реки от кръв! И когато полицията за пореден път отбие движението заради поредната катастрофа и колите се движат в бавни колони, в мига, когато отминат, отново се хвърлят като бесни – нали пак за нечия чужда смърт става дума.
Въпросът не е в селфитата, с които за пореден път опитваме да спрем някаква тъпа измама – за живот говорим, не разбирате ли! 

 

- Фирмите, които твърдят, че осигуряват цялостно обучение – теория, вътрешни изпити и достатъчно часове практика – са с цени между 800 и 1000 лева. Срещу тях стоят онези с промоциите за по 195. Няма такова селфи с което да победите това! 

 

- Тогава ще побеждават и трагедиите по пътищата. Какво друго да кажа? Най-големи проблеми в работата на инструкторите създават онези млади хора, научени от някого да „въртят“ волана, а те са и склонни да отиват във фирми, които само взимат пари за вършене на нищо. 

 

- В обучението на водачите трябва да се включи и опазване на хора на тротинетки? Препоръчвате ли хората да си слагат видеорегистратори, за да доказват невинността си? 

 

- Категорично го препоръчвам! Това ще спести много излишни спорове, когато човек със слушалки в ушите и бързо и практически невидимо превозно средство се метне пред колата ви. Дал съм официално становище, че тротинетките трябва да се приравнят с мотопедите и водачите на тези превозни средства трябва да са с правоспособност като водачите на мотопеди. Това е становището и на МВР. Това е превозно средство с двигател! То не се задвижва с мускулна сила и затова е МПС. А за да управляваш МПС, трябва да имаш правоспособност. Ако водачът на тротинетка бъде санкциониран, защото кара насред Цариградско шосе, вече няма да може да управлява, а в бъдеще ще знае да спазва и правилата. 

 

Само преди дни шофирах по бул. „Владимир Вазов“, настигнах младеж с тротинетка, изравних се, карах 200 метра до него, а той се движеше със 60 км/ч! Това е скорост по-голяма от максимално разрешената за мотопед. Какво да правим? 

 

- Какво? 

 

- У нас чакаме да се понатрупат жертви и тогава някоя работна група ще започне да мисли по темата. Все още твърде малко са блъснатите, за да им бъде обърнато внимание. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

налюдател на 30.10.2019 в 09:49
Преди години едно недоразумение - беше шеф на КАТ, Алекси Стратиев се казва - даваше интервю по темата. И на въпрос: У нас колко от актовете на КАТ са за лоши пътища? - отговори, че 1,4%! А във Франция били 14%, Англия - 18% и т.н. Демек - нашите пътища са 10 - 15 пъти по-хубави от ония. И като го питаха - Защо?, отговорът му беше потресаващ - Ами така е!
Георги Марков на 30.10.2019 в 10:29
Поздравления за г-н Георгиев!
САШО ГЕОРГ ЗАСТРАХОВАТЕЛЯТ на 30.10.2019 в 15:23
Наплив от велосипедисти по бул. Малинов - София! Това, че интензивно вдишват отровни отработени газове - да им е сладко от всички страни, НО пречат страхотно на движението. И без това, безумната бус-лента на бойковата слугиня създава ежеминутно конфликтни ситуации. Напушените мотористи също са на терена. Скоро, велосипедист ще бъде размазан на бул. Малинов. Спрете ги, докато не е станало късно.
Коментатор на 31.10.2019 в 11:03
"Там не полицаят провежда изпита, а неправителствена организация. Корупцията винаги е там, където има нещо държавно. " Хахаха, дали? Колко примера има, че и веУиките частници гушат кинти. Достатъчно е да споменем строителния частен надзор. Що си мислите, че ще е по-различно? Кат гледам, все КАТ му е виновен. Верно е, че КАТ никога не са там, където трябва да бъдат, но според вас къде точно трябва да са? На всеки метър? на всеки километър? Дайте разстановка на екипите, умножете автомобилите и необходимите хора за трисменен режим и айде да видим дали ще стане. Не, няма да стане. И няма да стане, защото КАТ има вина САМО донякъде. Основна вина имат НАЧАЛНИЦИТЕ. Които спускат безумни критерии за брой актове, затова се пишат за светлини, колани и телефони. Не че последните не са проблем. Всеки е лапнал смартфона и говори, откъснат от обстановката. Проблем е и остарелия ЗАНН. Знаете ли от коя година на миналия век е ? Ами потърсете! Какви са тези велики формализми за актове, чакане с години за наказателни постановления, презаверки на актове?! Необходимо е моментално налагане на санкция и моментално отношение, ако не се плати в срок. За целта трябва да се преобърнат няколко архаични закона. На първо място Закона за гражданската регистрация, който е пожелателен. Има някаква мижава глоба сто лрева ако не си декларираш адреса, но ако си живееш повече от една година, вече е минал периода за налагане на адм.наказание. И кво правим? В белите страни е обратно. Всеки си декларира адреса, на който живее и ЩЕ ПОЛУЧАВА документи. И глобите се изпращат на този адрес. Ама не живеел там? Негов проблем. Другия проблем - нямал бил пари и нямало какво да му се вземе. Ами ако няма пари да плати глобата си - в затвора и да чука камъни при ниска норма, докато изплати задължението си. Точно заради това в чужбина карат кротко, а у нас са фурии.
Красимир Георгиев: Да помним, че сме смъртни, когато шофираме! на 01.11.2019 в 11:42
Да помним, че когато шофираме трябва стриктно да спазваме Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата. Всичко друго е излишно!

Напиши коментар