Проектът би увеличил държавния дълг, съответно дълга на българските граждани към външни кредитори, със сума, която би била 40% от дълга, който България престана да плаща през март 1990 г. - поне с 5 милиарда. Това казва пред ГЛАСОВЕ председателят на УС на Института за пазарна икономика. И още: Митко Димитров, Гарабед Минасян и Стоян Александров, които познавам лично, по неизвестни причини предполагат, че когато от хората се взема повече, ще имат повече стимули да работят и да живеят добре. Те не биха приели това по отношение по отношение на себе си и не е ясно, защо го предлагат за другите.
Красен Станчев: Дори с цената на загуба от 860-900 милиона лева АЕЦ „Белене“ трябва да спре

Г-н Станчев, станаха известни идеите за реформи на екип от БАН, поръчани от президента Георги Първанов, повечето експерти от БАН. Те се фокусират върху премахването на плоския данък. Одобрявате ли това предложение?

Не става дума за одобряване или не на идеята за премахване на плоския данък, макар да има и такъв момент. Въпросът е, че не е ясно защо се предлага тази реформа. Плоският данък беше предложен и приложен по няколко съображения. Първото беше справедливост – т.е., всички са еднакво третирани от данъчните власти и имат еднакви стимули да забогатяват и да живеят добре. Второто се съдържа в мотива предишното правителство да въведе плоския данък - от една страна се създават възможности за по-добро плащане, за неукриване на данъци и съответно за увеличаване на приходи в бюджета. Това се случи и се доказа от бюджетните излишъци, които бяха натрупани първо от плоския корпоративен данък, а след това и от ДОД. Друг важен мотив беше, че страната става привлекателна за чужди инвестиции, защото се опростява данъчното законодателство.

Не съм адвокат на президентските икономисти, но аргументът им е, че досегашният подход е изчерпан и е време за нова стратегия.

Неефективност, но от гледна точна на какво? Ако се гледат приходите в бюджета, те нарастват. А ако се гледат разходите, те зависят от волята на правителството и ако се твърди, че има някаква неефективност, тя се състои в разходната политика на предишното правителство, което похарчи 7% от брутния вътрешен продукт за 9 месеца. Става въпрос за неефективност на управление на средствата, които правителството насила е иззело от гражданите, данъците сами по себе си не на нито ефективни, нито неефектини – те просто са почти винаги вредни за благоденствието, по-високите са по-вредни.

Новият подход предлага нулева ставка за месечните доходи до 1000 лв., 10% данък за доходите от 1000 до 3000 лв. И 20% данък за доходите от над 3000 лв. До какво ще доведе тази промяна, ако я възприеме новото правителство?

Първо, ще бъдат поставени под въпрос всички положителни развития, постигнати с намаляването на данъците и тяхното опростяване. Второто нещо, което ще бъде поставено под въпрос, е привлекателността на страната за чуждите инвестиции, които намаляват със 70% за тази година. Не е съвсем ясно и какъв ще е положителният ефект от такива реформи. От това, което е публикувано, става ясно, че се цели събирането на повече средства в бюджета. Не е ясно обаче за какво са тези средства. Да се харчат с този темп, с който е харчено досега или да се прави нещо за нещо друго. Според мен трябва да се намаляват правителствените разходи, а не да се увеличават. И още по-важното е, че повече пари няма да бъдат събрани.
От статията в „Труд” личи, че се предлага увеличение на правителствените разходи, което е доказана неефективна политика. Митко Димитров, Гарабед Минасян и Стоян Александров, които познавам лично, по неизвестни причини предполагат, че когато от хората се взема повече, ще имат повече стимули да работят и да живеят добре. Те не биха приели това по отношение за себе си и не е ясно защо го предлагат като отношение към хора, които нищо лошо не са им направили. Има някаква нарушена логика във всичко това. Предполага се, че ще бъде по-ефективно правителството да вземе и след това разпределя средства, вместо тези средства останат у хората. Но досега няма случай в историята, в който правителствата да са се справили по-добре. Обикновено правителствата правят нещо що-годе разумно, след като са изпробвали напчужд гръб всички вредни варианти. Колегите предлаган вече изпитало лош вариант, може би защото подозират, че правителството знае по-добре от тях самите какво да прави с техните собствени пари. Може би е по-честно просто да преотстъпят своето състояние пари на президента, хем ще дадат пример, хем ще проверят кой ще ги последва.

Предлага се и диференцирана ставка на ДДС, например върху лекарствата. Бихте ли посъветвали новото правителство да предприеме подобна стъпка?

Всяко диференциране на каквито и да било ставки, в това число и на ДДС, е вредно. Причината е, че се създават различни условия за различни играчи на пазара и за злоупотреби от страна на данъчните власти. Ако се прегледат големите исторически злоупотребите по линия на ДДС, ще се види, че те винаги са били със спомоществователството или водачеството на данъчните власти . Една от причините за участието им в измамите е самият факт, че има от една страна разлика между различните юрисдикции в ставките с ДДС, второ, че ставките по ДДС така или иначе са високи и трето, че различните търговци имат различни условия за участие в размяната и съответно – в облагането. Колкото повече се усложнява системата, толкова по-трудно се събират данъци. Проблемът със скъпо струващи лекарства има други начини за решаване, а не лекарствата да се изведат в отделна група по ДДС. Има какво да се прави по прилагането на ДДС по отделни групи стоки и услуги. Практика е, там, където ДДС не може да се приложи, той да не се прилага. Това са обикновено сферите на услугите, включително и интернет услугите, защото не може да се определи обсега на юрисдикцията. Когато работите в „електронната мъгла“, тя няма границите на законите на България или на ЕС.

„Правителството на Станишев проигра златна възможност за извличане на изгода от развихрилата се световна и икономическа криза. България имаше всички шансове да приюти немалка част от уплашените от кризата капитали.“ Може ли да бъде упрекнат предишния кабинет, че е прогонил чуждите капитали?

В общи линии се предполага, че правителството може да направи така, слънцето да изгрява от запад, а не от изток. Кризата и начинът, по който се проявява в България, е следствие на процеси, които се развиха извън България и са извън силата на въздействия на правителства на такива страни, като САЩ, Китай, Русия, големите икономики в ЕС. Да се предполага, че българското правителство е в състояние да направи нещо в такава ситуация, е прекалено голямо доверие в българските власти, които същевременно моите колеги критикуват. Много важно в този ред на мисли е, че онова, което не трябваше да бъде направено в условия на криза, беше направено – да се харчи неразумно и да се финансират интереси в други икономики, в случая - в руската. Това безобразно и безотговорно поведение имаше предишното правителство, включително и президентът. Разбира се, трябва да се види самият текст и да се прочетат точните аргументи на колегите. Но за момента ми се струва, че предишното правителство направи всичко възможно, за да бъдат много тежки последиците. Що се отнася до изгонването на чуждите инвеститори – предходният кабинет търпи укори, но те си имат конкретен адресат. Прогонването се дължи най-вече на политиката по изразходване на външни субсидии.

Какво имате предвид?

Най-вече ЕС и структурните фондове. Предишният министър на околната среда и водите Джевдет Чакъров се превърна в главен администратор на чуждестранните инвестиции и има съществена роля на спирането на над 1000 разрешителни за стопанска дейност. Включително такива съществени инвестиции като разработване на минни находища, имам предвид „Дънди Прешъс Метълс” в Челопеч и такива предприятия, които са знакови за българската икономика – независимо дали печелят или губят, като „Кремиковци“. Задържането на подобни процеси, ако е вярно твърдението на новия министър на околната среда и водите Нона Караджова, че става дума за около 1000 разрешителни, става дума за задържане на инвестиции, които са процент и половина – два от брутния вътрешен продукт или половината от регистрирания спад в икономиката.

Споменахте обвързването с Русия. Как оценявате изчаквателната позиция на новия кабинет по отношение на руските енергийни проекти?

Не е изчаквателна. Може би не могат да се организират и да преценят за какво става дума. Времето е много кратко, има признаци на хаос в държавната администрация. Той донякъде се дължи на неопитност, донякъде – на любов към медиите и донякъде, че останалите в администрацията правят спънки, което не е трудно и са го правили много пъти до сега.

Трябва ли да продължи работата по руските енергийни проекти? Например по АЕЦ „Белене“?

Дори с цената на загуба от 860 -900 милиона АЕЦ „Белене“ лева трябва да спре. Но смятам, че няма такъв сценарий, при който да се загубят чак толкова пари – загубата ще е толкова, колкото е вложено и похарчено до момента, но не мога да знам колко точно.

Защо да спре проектът?

Поради това, че такава мощност не е необходима. Поради това, че, когато бъде построена, нейната електроенергия няма да може да се продава, конкуренцията ще продава по-евтино и защото има достатъчно алтернативи за по-евтина електроенергия от други източници. Проектът би увеличил държавния дълг, съответно дълга на българските граждани към външни кредитори, със сума, която би била 40% от дълга, който България престана да плаща през март 1990 г. - поне с 5 милиарда.

Kакъв подход препоръчвате за петролопровода „Бургас Александруполис?

Там нещата са в по-напреднала фаза, този договор е по-сложен като международна конструкция, и трето, загубите от него не са толкова съществени, колкото при АЕЦ „Белене“. Там има пропуснати ползи – отдаване права на собственост на руски компании, които можеше и да не получат това право толкова лесно.

Още от категорията

5 коментар/a

Quest на 16.09.2009 в 01:40
Краси Станчев е икономист със здрав разум и добра подготовка, но по конкретната тема не мога да се съглася с него. Мнението ми е професионална оценка - все пак съм консултант (не в БГ, разбира се) по данъчни и икономически проблеми. Още когато беше въведен плоския данък с особено ниска ставка обърнах внимание на моите клиенти за отличните възможности, които той предоставя за инвестиции и намаляване на данъчните разходи дори само като се изнесат определени функции и рискове в България. Клиентите ми проучиха тези възможности и масово се отказаха с аргумента, че не искат да инвестират сериозно или да изнасят ключови функции в територия овладяна напълно от мафията. Които вече присъстваха на този пазар бяха ОК само да импортират стоки и услуги и да имат минимално производство. И бяха прави. Данъците са аргумент за инвестиции и реструктуриране, но не най-важният. Така че прехваленият плосък данък в БГ по същестов обслужва само местната олигархия. Няма нинакъв стимулативен ефект върху предприемачеството, защото никой не иска вече да се занимава с частен бизнес в мафиотска държава. Частният бизнес си стана монополно право на мафията. Така че масово хората не могат да се възползват от плоския данък. Те предпочитат да си кретат на една заплата и да получават социални добавки от държавния бюджет, като техния размер би бил по-голям ако се премине към прогресивно подоходно облагане. "Държавата" също вече има проблем с плоския данък. Когато имаше бурен икономически ръст и фирмите имаха сериозни печалби, 10те процента добре захранваха приходната част. Сега при рецесията обаче печалбите намаляват и 10% стават недостатъчни. Съкращаването на държавните разходи няма да реши проблема. Особено сега, когато държавите и в Европа и САЩ прилагат активни стимулативни пакети за да рестартират икономиките (не коментирам правилността на тези действия, това се прави и това се очаква и от българското правителство). И след като БГ е в паричен борд и не може да въздейства пряко върху паричното предлагане, какви ще са данъчните постъпления става решаващ въпрос за правителството за противодействие на кризата. Аргументите на Краси може и да важат за действително пазарни икономики, но България не е пазарна икономика, тя не е действаща демокрация, тя не е и държава по същество. Това е положението. Хубаво би било да сме като Швейцария, но не сме. Това е положението.
do Quest - glasove на 16.09.2009 в 03:48
moze li da publikuvame mnenieto vi v hartienoto izdanie? Ako napishete razshiren komentar - oshte po dobre! Srok - sryada 17.napihete i neshto za vashe predstavyane
Quest do Glasove на 16.09.2009 в 05:38
Не възразявам да публикувате мнението ми в Гласове. Ако имам време ще напиша нещо по стройно и логично и ще ви го изпратя утре.
jjjiijijk на 16.09.2009 в 07:42
И красен и Quest са се сложили в некакви филми. Американска трагедия...
Киров на 16.09.2009 в 23:24
Нещо, което не мога да разбера: как държави като Германия облагат доходите прогресивно и как ДДС там е "променлива величина" в зависимост от стоката/услугата? Да не би германците да са по-глупави, а французи и други? За евентуален отговор благодаря предварително!

Напиши коментар