- Автор: Жоашим Имад, “Фигаро”
- 10 Sep 2020
- 15569
- 48
- Предприетите от италианското правителство мерки срещу епидемията от коронавирус са безпрецедентни. Държавата буквално спря. До какви последствия може да доведе това?
- Това, което се случва с коронавируса, е от решаващо значение. Може да се окаже, че това е „индустриалната авария“, която осветлява несъстоятелността на системата, каквато беше Чернобил за СССР навремето. Тя рискува да взриви основите на неолиберализма и европеизма и да осветли Европейският съюз като най-мащабното проявление на неолибералната идеология в континентален мащаб. Както отбелязва италианският философ Диего Фузаро, „казваха ни, че трябва да премахнем границите. Че частното е по-добро от общественото. Че Държавата е зло. Че болниците трябва да се закриват по икономически съображения. (...) И ето че един вирус показа целия фалш на неолиберализма“.
Резултатите от неолиберализма са особено видими в Италия. Една статия в „Ла Кроа“ предизвика широк емоционален отзвук с цитираните вътре признания на италиански лекари. Те обясняват, че заради недостига на средства, са принудени да избират кои пациенти да бъдат лекувани с предимство в зависимост от оставащите им години живот. Според доклад на фондацията „Джимбе“ от декември 2019 г., за последните десет години Италия е съкратила разходите си за болнично лечение с 37 милиарда евро и е закрила 70 000 легла. Болниците страдат от недостиг на персонал, до степен, че правителството на страната се видя принудено да издаде наредба за спешното наемане на 20 000 медицински лица. Огромна цифра, която говори за страшен дефицит на кадри в системата.
А какво да кажем за нашата собствена система? Непрестанните стачки на работещите в спешната помощ и протестите на лекари срещу лошите условия на труд показаха, че болниците във Франция също са на ръба...
Италия е послушен член на еврозоната. Но спазването на строгите ограничения води до хронично недофинансиране на обществените сфери, влошаване на публичните услуги и дефицит на кадри.
По отношение на бюджетните икономии обаче Италия надминава Франция. Трябва да отбележим, че от момента на встъпването си в еврозоната, Италия няма дори процент икономически растеж, а единната валута буквално уби конкурентноспособността на икономиката й. Всичко това, разбира се, доведе до рязко увеличаване на задлъжнялостта (ако БВП не расте, отношението на дълга към БВП може само да нараства). В същото време, за да гарантира платежоспособността на Италия, така че да продължи да си плаща вноските по огромния дълг (2,4 трилиона евро), Брюксел налагаше все нови и нови икономически ограничения на Рим, прилагани последователно от всички лидери – като се почне от „технократа“ Монти, та до центриста Ренци. В резултат, в страната отдавна съществува първичен профицит. Тоест, Италия може да бъде наречена „примерен ученик“ на еворзоната. Но, както е известно, подобни мерки за строги икономии водят до хронична липса на държавни инвестиции, разпад на обществените услуги и недостиг на държавни служители.
Във всеки случай става дума за една вече болна икономика, която сега буквално спира. А в скоро време, вероятно, я чака и рецесия. Освен това, към колосалния дълг и слабия растеж се добавя и нестабилността на банките. Напоследък положението им леко се подобри и те успяха да се оттърват от част от невъзвръщаемите кредити, но за целта държавата трябваше да подпомогне някои от тях и още през декември 2019 г. наля 900 милиона евро в капитала на Банка Популаре ди Бари.
Но в това несигурно положение са не само италианските банки. Същото се отнася и за Дойче Банк...Както и за цялата германска икономика.
- Германската икономика наистина забавя оборотите напоследък. Тази криза ще изостри ли ситуацията?
- Несъмнено. Даже не е изключено да се стигне до катастрофа. Страните, чиито икономически модел е изцяло насочен към извличане на печалба от глобализацията, вече сериозно пострадаха от спада на активността в Китай и от напрежението в търговските отношения между Вашингтон и Пекин. Автомобилният отрасъл на Германия, който създава 5% от националното богатство и 800 000 работни места, изпитва затруднения. Производството му спада трета поредна година (-9% през 2019 г.). А 2020-та започва със сериозен застой в икономиката на Китай, който е основен търговски партньор на Германия.
Като цяло в момента, когато вече се дискутира необходимостта от загърбване на глобализацията на световната икономика, страната, заложила изцяло на износа и отварянето навън не може да не чувства, че целият й икономически модел е поставен под въпрос.
Както най-уязвимата страна в еврозоната (Италия), така и най-силната (Германия) рискуват да бъдат сериозно разтърсени.
Но това още не е всичко. Този модел доведе до немалък профицит, който ФРГ, в съответствие с бюджетното „златно правило“ държи в спестявания, а не в държавни инвестиции. В резултат, във финансовата сфера остават колосални неизползвани суми, което повишава уязвимостта на Германия от финансова криза. Както отбелязва икономистът Александър Мирликуртоа „при най-малко сътресение в света на финансите Германия ще се окаже гола, а натрупаните й от десетилетия спестявания ще се изпарят“.
- Какво я очаква Франция при това положение?
- Ние все още не можем да кажем какви ще са мащабите на епидемията и дали страната ще мине в забавен режим. Тревожното в случая е това, че при евентуална икономическа криза най-потърпевши ще се окажат хората на наемния труд, както стана през 2008 г. Приетият по времето на Оланд закон „Хомри“ и утвърдените при Макрон постановления „Пенико“ доведоха до промени в трудовия кодекс и улесниха уволненията на хора. В същото време безработните ще получават по-малки обезщетения след реформата в системата за осигуряване при безработица. Добре че във Франция поне не беше приета системата за изплащане на пенсии въз основа на капитализацията, макар че приетите пенсионни решения показват движение в тази посока. Кой би искал в сегашната ситуация пенсията му да зависи от борсовите котировки?
- Покрай коронавируса сякаш позабравихме за новата мигрантска криза на турско-гръцката граница...
- Така е. Европейският съюз е заообиколен от съществуващи и потенциални кризи от различен вид, които са следствие от начина, по който е конструиран и по който разрешаваше предходните кризи (дълговата криза, кризата на еврото 2008-2012, мигрантската криза 2015 г.)
Що се отнася до последната, Германия първоначално прие през 2015 г. решение за масов прием на мигранти. После преосмисли решението си и започна да се договаря с автократа от Анкара. Ангела Меркел действаше по своя инициатива и без консултации с партньорите: тя сключи с Турция споразумение, което предвиждаше предоставяне на средства за сдържането на мигрантите на турска територия. Турското правителство получи щедро възнаграждение (6 млрд. евро) и реши, че може лесно да шантажира Европа. Сега подновява шантажа и цинично използва мигрантите, даже ги кара с автобуси до гръцката граница и ги принуждава да я пресекат. Благодарение на този шантаж, Ердоган успя да договори през 2015 г. откриването на нови глави от преговорите за присъединяване на страната му към ЕС. Сега пък настоява за военна помощ в Сирия. Като паралелно се опитва да заработи още няколко милиона.
Първата европейска страна, която се сблъсква с претенциите на Турция, естествено, е Гърция. Гърция, чиято икономика ние разрушихме напълно, благодарение на усилията на „тройката“ и „меморандумите“. Гърция, чието население в момента изнемогва, както се досещате. У гърците се засилва усещането, че им отнемат суверенитета във всички сфери, че никой не се съобразява с тяхното мнение и че Европа (която, по всичко личи, не възнамерява да налага икономически санкции на Турция) не им помага по никакъв начин. Жителите на островите излизат на протести: миналата седмица на Хиос и Лесбос се стигна до сблъсъци между населението (което не иска повече бежански лагери на и без това пренаселените острови) и силите на реда. И ако по време на „гръцката криза“ от 2015 г. наричаха гърците мързеливци и мошеници, то сега ги представят като ултрадесни радикали...
- Санитарна криза, назряваща мигрантска криза. Задаваща се финансова криза, възможна икономическа криза...И на този фон един ЕС, по-разединен отвсякога. Ще успее ли да преживее всичко това?
- Зависи от мащабите на кризите. Не вярвам Франция да напусне ЕС, макар че технически е напълно възможно. Така беше и до влизането в сила на Лисабонския договор с прословутия му член 50. Всяка суверенна държава е в правото си да напусне вече подписано споразумение и/или международна организация, в която членува. Независимо от това, „Фрексит“ ми се струва политически маловероятен.
В същото време не вярвам особено в дълголетието на сътвореното от нас самите наднационално чудовище, както и в единната валута. Така че виждам само един възможен сценарий: външен удар, който да го взриви. Коронавирусът се оказа такъв неочакван външен удар, чиито последствия не сме в състояние да предвидим. Още повече, че той се наслагва върху други, също толкова неочаквани, проблеми. Неприятно ми е да го кажа, тъй като не звучи особено оптимистично. Но, уви, не всяка заплаха може да бъде избегната.
Разбира се, трябва да следим внимателно събитията, тъй като засега всичко е като гледане на кафе. Старият ред не желае да умре и неведнъж досега е доказвал способността си да се вкопчва в живота. Въпреки това ми се струва, че се приближаваме към края. Към края на ЕС и това, което той въплъщава: неолибералната глобализация.
Превод от френски: "Гласове"
Източник:lefigaro.fr
