През последните дни в публичното пространство се постави въпросът трябва ли Народното събрание да гласува оставка, подадена от депутат. Краткият отговор е „да“, гласуването на оставката е задължително според действащото конституционно право. Отделен е въпросът с нейното неприемане, което вече излиза от стриктното разбиране за института на предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител на основание подадена от него оставка.

 

 

Д-р Борислав Цеков, доктор по конституционно право, университетски преподавател по сравнително конституционно право, основател на Института за модерна политика

 

Разбира се, теоретични възгледи и аргументи в друга посока може да се изразяват, но е вън от всякакво съмнение, че действащото в момента конституционно право изисква гласуване в пленарната зала, тоест изразяване на воля от парламентарната институция. Един от водещите наши професори по конституционно право – Пламен Киров, изясни пред медиите с необходимата прецизност и дълбочина това положение. Ще прибавя следните детайли. 

Има изрично тълкувателно решение на Конституционния съд относно съдържанието на чл. 72 от Конституцията, който урежда част от основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на народен представител, в т.ч. при подаване на оставка пред НС. Това е Решение № 14/2013 по к.д. № 17 от 2013 г. Както е известно, решенията на Конституционния съд са задължителни за всички. В това тълкувателно решение, по-конкретно в т. 2 от неговия диспозитив, се постановява изрично, че в случаите на оставка на депутат предсрочното прекратяване на пълномощията се постановява с решение на парламента. Тоест с акт, който се приема с гласуване. Друг е въпросът, че проектът за такова решение не е задължително да се разглежда в парламентарна комисия. По-важното обаче е, че парламентът не следва да се произнася по мотивите за оставката, а само да я констатира, приеме и по този да начин да прогласи предсрочното прекратяване, което влиза в сила, забележете, не от датата, на която е внесена оставката, а занапред от приемането на решението на Народното събрание. 

Трябва да се прави разлика между „оставка“, която е лично волеизявление и „предсрочно прекратяване на правомощията“, което става с акт на парламента. Конституцията неслучайно предвижда, че оставката на депутат се подава „пред Народното събрание“. Не става дума за сградата или тротоара пред парламента, а за институцията, тоест за нейния пленарен състав. Оставката има свой адресат – Народното събрание, и то следва да се произнесе по нея. А парламентът се произнася с предвидените от Конституцията актове – закони, решения, декларации. В случая е необходимо решение на парламента. Всичко това е обосновано и в цитираното тълкувателно решение на КС, което е действащо право и може да бъде критикувано, но е задължително за прилагане.

Това е така, защото народният представител не е просто някакъв публичен служител, към чийто статут могат по аналогия да се прилагат трудовото законодателство или уредбата на държавния служител. Депутатите са политически представители на нацията и трябва да се държи сметка за конституционното съдържание на политическото упълномощаване. Логиката Народното събрание да прекратява предсрочно пълномощията на народен представител при подадена от него оставка има защитен характер и гарантира правната сигурност. Парламентът трябва да констатира, че оставката е резултат от свободно волеизявление на депутата, а не е взета под натиск или принуда. Представяте ли си, например, ако властови или пък извънинституционални фактори упражняват тежък натиск върху един депутат да подаде оставка, защото например пречи на корпоративните интереси на дадена групировка или ако е от опозицията – не е удобен на управляващите. Ако даден депутат се поддаде на такъв натиск и подаде оставка и простото й депозиране беше достатъчно, за да бъде изваден от парламента, то демокрацията щеше да се постави в сериозен риск. Защото се дава възможност по недемократичен път, под натиск и с принуда да бъде променян състава на Народното събрание, излъчен от суверенния народ. Затова конституционният законодател е предвидил и втора процедурна крачка – произнасяне на Народното събрание. Тоест, дава се възможност при наличие на някакъв сериозен проблем и липса на свободна воля от депутата, да се реагира. Но отново дебело трябва да се подчертае, че парламентът не следва да обсъжда конкретните мотиви на подалия оставка народен представител, а само да констатира, че оставката е подадена от него в резултат от личното му волеизявление.

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Стоянов на 09.10.2017 в 21:46
Цеков като "виден" юрист, основател не на какво да е, а на Институт за модерна политика (такива институтчета ги финансират обикновено външни "благодетели"), се изказва като институция от последна инстанция, но за негово разочарование мнението му не тежи! Ако прочете аргументите на проф. Мръчков, но не както дявола чете евангелието, ако се вслуша в мнението и на други авторитетни юристи, а не на онези, произведени по време на "демокрацията" на кило в ПУЦ-ове разни, ще разбере защо оставка на депутат не се гласува!
Kubis на 10.10.2017 в 18:05
От всичкото казано до тук, едно е вярното и ясното - Добрев доброволно, с пълно съзнание, без да е заплашван и принуждаван си подава оставката. Тези професори са ”нови”, с други думи недостатъчно грамотни придобили научните си звания по неведоми пътища и както да го усукват от далеч се вижда, че не са прави - липсва всякаква логика. Почвам да мисля, че те не са запознати с науката логика или пък са поръчани, т.е. платени!
Стоян Лозински на 14.10.2017 в 19:38
Цеков, сериозно си скаран с материята, върху която се произнасяш! Дори правната логика показва, че отказът от заемана длъжност е личен и неприкосновен избор на лицето, подало оставка и никакви други решения - институционални, колективни и пр. нямат никакво основание за вмешателство в този избор. В противен случай се явява хипотезата, че съответното лице е непълноценно в лично качество от медицинска гледна точка и се нуждае от санкцията попечител по отношение на своите решения, което автоматично означава , че като такова то противозаконно заема въпросната длъжност. Оттук решението на който и да е орган в пирамидалната структура, с което се задължава да остане на заеманата длъжност, е престъпление против закона и държавата!
Ения на 14.10.2017 в 21:22
Двама изтъкнати юристи на различно мнение.А ние обикновените граждани как ще разберем кое е вярното.

Напиши коментар