Изложение
Преди да започнем, нека накратко да изясним ситуацията. Какво собствено представляват златно-валутните резерви? Говорим за чужда валута и злато в Централните банки. Често в тях се включват и облигации на чужди държави. По такъв начин тези резерви носят доход. Златно-валутните резерви са необходими на Централните банки като ресурс, които позволява да се въздейства на обменния курс на националните валути. Например, ако долара е поскъпнал спрямо националната валута, Централната банка може да реши да продаде част от доларовите си резерви, за да спре поскъпването. Ако говорим за Русия, основен източник на долари са приходите от експорта на нефт и газ, които по същество са инструмент за натрупване на валута в страната. Половината от експортните приходи в Русия през 2016 г. идват от продажбите на нефт и газ. Ще отбележим също така, че през същата година 28% от руския експорт се пада на еврозоната, а 11% на Китай. За САЩ експортът е бил 4.6%, а вносът от САЩ - 3.8%.
До началото на украинската криза през 2014 г. Русия е продавала нефта на европейците и китайците в долари. Това положение на нещата е свързано с централната роля на долара в международната търговия. Но след 2014 г. Русия започна да се дистанцира от САЩ. С това е свързано и значително намалялото използване на долари от Москва.
Тази тенденция набра обороти през второто тримесечие на 2018 г., когато руската Централна банка обмени повече от 100 милиарда от доларовите си резерви в евро и юани. Това решение бе взето след ожесточаване на американските санкции през април миналата година срещу страната.
Преструктурирането на златно-валутните резерви на Русия придоби следния вид. През първото и второ тримесечие на миналата година по сметките на Руската Федерация имаше 200 милиарда долара. Три месеца по-късно обемът на зелените пари в резервите на Централната банка намаля до 100.32 милиарда долара.
Едновременно с това американската валута беше обменена в евро. В първото тримесечие на 2018 г. общото количество евро по сметките на руската Централна банка беше еквивалентно на 102 милиарда долара. Към 30 юни 2018 г. то нарасна до 201.02 милиарда долара. Но независимо от този впечатляващ прираст, той отстъпва на прираста в юани. През първото тримесечие ставаше въпрос за еквивалента на 23 милиарда долара, но само след едно тримесечие това количество нарасна три пъти. В края на юни 2018 г. количеството юани по сметките на Централната банка на Русия е равняваше на 67.34 милиарда долара. Този ход на Москва е впечатляващ, защото с него тя се противопостави на централната роля на долара в международната търговия.
Крал долар
За да разберем значимостта на долара, достатъчно е да видим учудването на журналистите от американския информационен сайт „Блумбърг“ при новината, че европейското ръководство възнамерява да наложи еврото в търговските операции на континента. Същите тези журналисти отбелязаха, че Китай от 2017 г. също започна да продава голяма част от доларовите си активи. Явно светът се оттегля от долара.
Учудването на американските специалисти е разбираемо. Доларът играе ролята на ядро в международната валутна система след края на Втората световна война. Подписаното на 23 август 1944 г. Бретън-Уудско споразумение се опира върху системата от фиксиран паритет на валутите към долара. Американските банкноти на свой ред бяха обвързани със златото, като цената на една унция злато беше равностойна на 35 долара. Привързването на долара към златото означаваше, че САЩ няма да допуснат сериозни диспропорции в своя външнотърговски баланс, ако искат да запазят стойността на валутата си, която е в основата на цялата система.
Впоследствие обаче те се отказаха от тази система. Доларът стана неустойчиво ядро. Американските златни резерви вече бяха недостатъчни да покрият цялото количество долари извън пределите на САЩ. Старата Бретън-Уудска система даваше възможност на всяка страна, след съгласието на останалите партньори, да прави корекции в курса (девалвация или деноминация). Всяка една от страните участници в системата разполагаше с резерв от долари, които във всеки момент можеше да обмени в злато от резервите на САЩ.
Положението на долара беше описано много вярно от белгийския икономист Роберт Трифин. Той отбелязва следния парадокс в паричните отношения между западните нации: След края на Втората световна война Европа и Япония бяха опустошени, докато в същото време промишленото производство в САЩ за периода от 1940 г. до 1945 г. се удвои. По този начин САЩ натрупа капитал, от който се нуждаеха намиращите се под техния чадър нации, за да се възстановят. Така оформения от Бретън-Уудската система свят работеше като схема за финансиране ръста на американския експорт, чрез формиране на платежоспособно търсене в Япония и Западна Европа. Или иначе казано, според логиката на нещата, доларът внушаваше доверие.
Международната валутна система се градеше върху долара, което по естествен начин създаваше привличане към американската валута. Колкото и да е парадоксално, всичко това доведе до отслабването на американския долар, защото предоставянето на ликвидност за целия, активно заел се с възстановяването си западен свят, можеше да доведе само до дефицит в американския платежен баланс.
С напредването на времето емитирането на долари дестабилизира валутната политика на чичо Сам. Освен това страните, които експортираха в САЩ, получаваха долари, които след това обръщаха в местна валута. Това способстваше за увеличаване на инфлацията, защото валутната маса нарастваше от наличието на два обменни курса. Германия не беше забравила за хиперинфлацията в периода между двете войни и реши да започне да обменя излишъка си от долари в злато. Но САЩ, които не искаха да поставят под заплаха доларовите си резерви, преустановиха конвертирането на собствената си валута в злато на 15 август 1971 г. Плаващия курс повлече след себе си сериозни последствия, защото разликите между валутите станаха много по-значителни във връзка с движението на капитали. Но все пак доларът запази централната си роля в международната валутна система след 1971 г. Останалите страни се заеха да финансират дефицита на САЩ, който беше станал причина за разпадането на Бретън-Уудската система. Ако по това време долара беше се сринал, това щеше да потопи цялата международна търговия.
След 1971 г. в САЩ имаха само четири години профицит в бюджета си: 1998 г., 1999 г., 2000 г. и 2001 г. Освен това от 1977 г. Америка вече имаше хронично отрицателно салдо във външната си търговия. Ако разгледаме всички приходи в САЩ от външния свят, си струва да анализираме така наречената сметка на текущите операции. Тя е била положителна само в продължение на няколко години след 1970 г.: през 1970 г., 1971 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., 1976 г., 1980 г., 1981 г., и 1990 г. Излиза, че доларът явно е служил като инструмент за външно финансиране на дефицита на САЩ. Именно тази ключова съставка на международните финанси постепенно започна да се руши пред очите ни.
Възраждането на Китай
Няма съмнение, че преструктурирането на руските резерви е пряко свързано с ожесточаването на американските санкции срещу Москва. Това се доказва много лесно, ако се спрем само на няколко цифри. Юанът формира 15% от резервите на Руската Федерация, при средно-световен показател от 1.5%. Що се отнася до еврото, неговият неотдавнашен бум в сметките на Централната банка на Русия рязко контрастира с големия спад на позициите на европейската валута по сметките на Централните банки в целия свят.
Тежестта на еврото нарасна значително в периода от 2001 г. до 2003 г. В този период делът на европейската валута в банковите резерви нарасна от 24% до 27%, след което се стабилизира на 26%. Финансовата криза 2006-2007 години повлече след себе си рязък и устойчив спад на европейската валута. Тя се стабилизира в края на 2016 г. на ниво от 22% в световните резерви. В същото време Русия не беше изключение от общата тенденция на бавното и незабележимо укрепване на позициите на юана. Тази тенденция продължи и през 2019 година, въпреки спада в курса на китайската валута спрямо долара.
Централната банка на Китай увеличи своите активи в юани с 32.6% през второто тримесечие на 2018 г. Според прогнозата на „Голдмън Сакс“, към 2022 г. делът на юана би трябвало да се удвои и като цяло да стигне до 3% в резервите на световните Централни банки. Ако това се случи, на първо време ще пострадат две валути - доларът и йената. Впрочем, именно японската валута ще пострада най-много от преориентацията на активите на Централната банка на Китай. Спадът на дела на йената в резервите видимо ще превиши 12%. С долара нещата ще бъдат по-скромни. Неговият спад се очертава на около 4%. Въпреки това, в дългосрочен план заместването на долара с юани ще придобие много по-изразен характер. Промените в резервите на Централната банка винаги стават с изоставане от промените в икономиката. Така например, макар никой да не се съмняваше в силата на САЩ след Втората световна война, фунтът стерлинг остана като резервна валута на Централните банки до 50-те години, след което окончателно отстъпи място на зелените пари.
През 1950 г. на английския фунт се падаха 55% от световните резерви на Централните банки. През 1960 г. вече се говореше за 30%, а от 1970 г. за по-малко от 15%. Освен това, ръстаът на китайската икономика в бъдеще допълнително ще допринася за още по голямо укрепване влиянието на Пекин в международната валутна система. Спуснатият през 2015 г. план „Произведено в Китай през 2025 г.“ е насочен към ускоряване развитието на националната индустрия. Това е първият десетилетен план, призван да превърне промишления гигант, какъвто сега е Китай, в световна промишлена държава.
Важен въпрос
Един друг важен момент в укрепването на юана е свързан с подема на икономическия модел на Китай, за разлика от този на САЩ. Работата е там, че курсът на китайската валута се контролира от държавата, докато стойността на долара се определя свободно на база съотношението между търсенето и предлагането на световните пазари. В резултат хищническият натиск на финансовия капитал върху труда и производствените процеси отслабва вследствие на конфронтацията между долара и юана и едновременно с това води до укрепване на позициите на китайската валута в международната търговия.
По-нататък ще разгледаме механизмите, които позволяват на юана да бъде по-малко конвертируема валута, отколкото долара или еврото. Без съмнение, описаните моменти, които не се подчиняват на логиката на неолибералния финансов капитализъм, може да станат ориентир за дълбоката криза, обхванала западния неолиберален свят в днешно време.
Когато се говори за валута с регулиран курс, обикновено става дума за механизъм за фиксиране на цените. Обменния курс на валутата, това е цената й в друга валута. В този смисъл курсът на юана се регулира, тъй като политическото ръководство определя цената му по отношение на останалите валути. От 2005 г. такива валути са основно доларът, йената, еврото и вона (Южна Корея).
Управлението на юана се отличава с доста голяма гъвкавост, защото китайските власти допускат той да се колебае в определени предели. Така например, ако на 17 март 2014 г. обменния курс на юана е определен сутринта от Централната банка, то неговото повишение или намаление в течение на деня е допустимо в пределите на 2%. Ако юанът наруши тази граница и цената му започне да пада, Централната банка започва да продава чуждестранна валута, за да не допусне силната му девалвация. Ако пък цената на юана започне силно да нараства, Централната банка действа обратно, започва да продава юани. По този начин Китай използва своите валутни резерви от 3 трилиона долара (най-големите в света) за регулиране на обменния курс на националната си валута.
Останалите страни от южния регион постъпват по друг начин. Под натиска на МВФ и Световната банка държавите от третия свят до голяма степен работят, опирайки се на лихвените проценти. Ако цената на валутата им пада, те повишават лихвения процент, за да привлекат чужд капитал. Ако цената на валутата им расте, лихвеният процент намалява, за да се намали и нейната привлекателност. Тази стратегия може да изглежда атрактивна за страни, които притежават по-малки резерви от тези на Китай, но тя има един сериозен недостатък. Бъдещето на тези страни става силно зависимо от западните финанси и те са подложени на силни колебания относно притока на инвестиции.
Лихвените амплитуди са обвързани с икономическата конюктура в страните доставчици на капитали. Ако там възникне криза, веднага се наблюдава изтегляне на капитали от развиващите се страни. Така за периода от 2008 г. до 2009 г. от развиващите се страни са изтеглени 60 милиарда долара. Китай искаше да избегне подобна схема. За това той се стреми да не допусне бързото нахлуване и извеждане на капитали да навредят на стабилността на икономиката му. Преценката на икономистите е, че Китай и досега не е либерализирал движението на капитали. Ако пък в дадена страна има ограничения на движението на капитали, това означава, че нейната валута не може да се обменя напълно свободно.
Появата на юана на световно ниво и силата на китайската държава
Както успяхме вече да се убедим, Китай е възраждаща се и набираща сила държава. Затова той иска неговата валута да се използва активно в търговските операции с останалия свят. Тази разбираема цел би могла да влезе в противоречие с ограничаването на свободата на движение на капитали. Работата е в това, че международното използване на валутата се облекчава от разширяване на движението на свързаните с нея капитали.
Как на Китай му се отдаде да се справи с този проблем? Китайското правителство забеляза растящото търсене на юани, като отчете мащабите на търговските си връзки със страните от света. От китайските власти едва ли се изискваха големи усилия, за да привлекат международни партньори. По такъв начин, те можеха да диктуват своите условия на международния финансов капитализъм, отчитайки известното съотношение на силите. Това балансиране определи методиката за разпространяване на юана в света.
Нека да разгледаме внимателно този аспект. Както виждаме, до този момент откритостта на Китай към международните инвеститори стана по решение на самите китайци, без някакъв външен натиск. За да бъде поставена икономиката под контрола на политиката, е необходима определена практика в планирането. Тя представлява нещо твърде сложно в представите на европейците, които от десетилетия са привикнали към либерализация на финансовите пазари и затова е интересно да се опишат пътищата и средствата, с помощта на които Пекин управлява своята икономика.
За търговията с юани съществуват не една, а две платформи. От едната страна има платформа за вътрешен юан (CNY), а от другата - за външен (CNH). Вътрешния юан се разпространява само в пределите на китайските граници и формира голямата част от китайската парична маса. Този тип юани строго се контролират от китайските власти. При такива условия, западните капитали нямат възможност да спекулират с юана и така да дестабилизират китайската икономика. Те са принудени да се задоволяват с външния юан, който може да придобият само извън пределите на китайските граници.
Създаването през 2004 г. на външния юан е показател за изкуството на китайското правителство да планира. Налагането на тази валута се извършваше постепенно. Отначало тя можеше да се намери само в Хонгконг и Сингапур. В западните държави външният юан се появи по-късно, най-напред във Франция. Чак през 2014 г. Китайската Централна банка, в рамките на интернационализацията на юана, определи какво количество външни юани могат да се разпространяват във всяка една от страните партньори на Китай.
Самият Китай не допуска да излизат големи обеми юани извън пределите на страната. В противен случай, плащанията и инвестициите в юани биха могли да потопят икономиката на страната. През лятото на 2018 г. извън пределите на Китай в обръщение се намираха 1.25 трилиона юани. За сравнение, валутната маса в самия Китай възлизаше по същото време на 180 трилиона юана. Струва си да отбележим, че външният юан се обменя без проблеми въз основа на закона за търсенето и предлагането. Отчитайки малкия обем на търгувани външни юани, тази ситуация не влияе върху китайската икономика и управлявания курс на вътрешния юан. За безпрепятственото движение на юана на международната сцена пряко отговарят китайските държавни банки. Например, в Белгия тази задача се изпълнява от държавната „Банка на Китай“. Тъй като именно тази широка мрежа от държавни банки има достъп до емисиите от юани, те са заставени да следват установените правила за разплащане, които е наложила китайската комунистическа партия. За да предотврати паричните потоци от спекулативен характер, операциите в юани между частни лица са забранени. В резултат на това, например, господин А от Антверпен не може да направи паричен превод на господин Б от Шанхай, който да спекулира с парите на борсата и след това да върне на господин А капитала му плюс печалбата, като отчисли за себе си договорената комисионна.
Китайските банки, които бяха определени от правителството за операции с юани, поставят цяла серия от изисквания пред западните си колеги при реализация на политиката за интернационализация на юана. Ако западните предприятия искат да правят операции в юани, те трябва да спазват много строги условия. Като начало, те трябва да удостоверят предмета си на дейност и съществуването на търговски взаимоотношения с Китай. Това означава, че плащания в юани, било то в Китай или извън него, могат да се осъществяват само при наличието на належаща делова необходимост, която трябва да бъде доказана пред определената, в качеството на посредник, китайска държавна банка. Целта тук пак е в това да бъде защитена китайската икономика от спекулации. Ако връзката с местната икономика се потвърждава, китайската страна с радост приема плащания в юани, защото те, в крайна сметка, я правят по-малко зависима от долара. Наличието на делова необходимост се признава само в случай, че западният клиент има дъщерни предприятия или търговски партньор в континентален Китай. Най-малкото, което може да се каже за този подход на китайските власти е, че той се превърна в безусловен успех.
Юанът е петата валута в международните операции. През 2013-2014 години от 14% до 16% от китайската търговия се пада на юана, като вземем предвид, че през 2009 г. този процент беше нула. Този излаз на международно ниво стана на фона на инициативата на Китай за урегулиране на вътрешната финансова криза, която, при отсъствие на необходимите мерки, можеше да нанесе сериозен удар върху държавните финанси. Получава се така, че здравата банкова мрежа и държавните ограничения върху пазарната дейност представляват много по-успешен модел от финансовата либерализация и намаляването на контрола. За това трябва сериозно да се замислим, тъй като на хоризонта и в Европа, и в САЩ, се мержелее нова финансова криза…
Превод за "Гласове": Никола Стефанов
Източник: agoravox.fr