В сайта на МК сега се кипри текст, че Рашидов бил удостоен с нещо си – дали не беше почетен гражданин на Правец – покрай другото и за “активна гражданска позиция”. Къде беше той, когато на същите тези хора насилствено им бяха отнети имената – да протестира, да негодува, да я прояви тая пуста “активна гражданска позиция”, това каза поетът Кирил Кадийски. И още: Експерименти като този с Вежди Рашидов освен вредни са и оскърбителни. Разбираемо е, че премиерът е откликнал на внушението на Брюксел в новото правителство да има и етнически турчин. Но те в никакъв случай не са искали той да е в креслото на министъра на българската култура. И да е скандално малокултурен.
Кирил Кадийски: Световната известност на Вежди Рашидов е сапунен мехур

Защо решихте да съдите Вежди Рашидов?

Защото по време на своята предизборна кампания в Кърджалийско на среща с местни интелектуалци (по точно на 1 юли от 18 ч. в Керимовата къща, база на художниците) си е позволил да ме обижда, както и да разпространява клевети по отношение на битността ми на директор на Българския културен институт в Париж. Моля ви да ми спестите усилията да обяснявам какво точно е казал, а да цитираме засягащата ме част от публикацията на журналиста Георги Андонов, дългогодишен кореспондент на в. “Труд”. Сравнението, което направих със записа, показва, че той е бил абсолютно коректен.
Нещо повече, изнесъл е само част от дивотиите, които е наприказвал “най-големият български творец”, както без капка свян се самоопределя Рашидов. Но да му дадем думата, за да не излезе, че става дума за обикновен артистизъм от страна на “Веждичката”, пък аз, видите ли, съм прекалено чувствителен:
Отивам наскоро в Париж... Там, в културно-информационния ни център, има един тъпанар Кадийски (поетът Кирил Кадийски – б.а.). Направо си е тъпанар, мога само да го обидя. Безполезен човек. Ако имах власт, направо ще го уволня... Директор, получава 2500 евро заплата, цял ден седи в едно помещение с един телефон, където не може да вкара един човек. Вика бай Антон Дончев да чете от време на време “Време разделно”. Събира двайсетина пияници и алкохолици българчета от Париж, дава им евтино българско вино и така той провежда мероприятие. Вместо да намери френски издател, който да го преведе и от 6 млн. французи поне 600 000 да го прочетат. Това е неговата мисия. Не да пести за апартамент и кола, а за да прави контакти... Такъв обратно в България!!! Няма национална стратегия за изграждане на духовните ни ценности, загива  идентичността ни. Тия копелета ще ни претопят. Те пеят чалга до сутринта...
И първото – обидните квалификации, и второто – явните клевети, вероятно са плод на простащина – лош меланж от липсата на природна интелигентност, съчетана с недоученост, и силен комплекс за малоценност – и честно казано, едва ли щях да му обърна голямо внимание. Щом смята, че подобно поведение му придава артистизъм, нека се държи така. Не всеки може да покаже истински артистизъм. Но ако за каруцарите и хамалите, за кварталните пияници това е нормалният начин на общуване, когато тези думи са изречени от един бъдещ министър, и при това на културата, нещата стават къде-къде по-сериозни. Всяко премълчаване от наша страна е поощряване на подобен пехливанлък. Вижте го този пишман интелектуалец с разкопчаната до пъпа риза. Не може министърът на българската култура да лъщи от шарлан. Рапсодия “Вардар” не е за зурни и тъпани. Така че, ако има “тъпанар” и “безполезен човек” в случая, най-малкото съм аз. А още по-малко съм копеле. Мен започва да ме тревожи и друго – дали не е близко времето, когато Рашидов и подобни нему ще започнат да командват: – Такъв направо в кауша!
Най-вероятно този човек има ментални проблеми, щом е в състояние на обществено място да каже, че министър-председателят е маниак. И че му се искало да отхапе живо месо от действащ политик, само защото му бил опонент.

На какво се дължи това му отношение към вас? Познавате ли се лично?

Никога не сме се  познавали лично и не виждам с какво съм могъл да му дам повод за подобно озлобление. Негови колеги обаче смятат, че истинската причина за атаките му към мене било това, че не съм го поканил да направи изложба в Париж. Това му бил най-големият дерт. Каква изложба ще прави в Париж? Ако беше това, за което се представя, и ако имаше свой галерист, отдавна да я е направил. Всичките тези басни из българската преса за Вежди Рашидов като европейски и световноизвестен автор са сапунени мехури, които той надува с една болезнена хвалипръцковщина пред млади, неосведомени и неопитни в занаята журналистки. За мандата ми от близо пет години в БКИ – Париж сме направили повече от сто изложби. Има десетки български автори, живеещи било в България, било другаде по света, които са много, много по-изявени от Рашидов на международното поприще. Те са и по-талантливи, разбира се. Отворете интернет – той няма сайт. И как да има, като няма творчество. В гилдията се говори, че той от години бил зарязал изкуството и се занимавал с предприемачество. Наду ни главата с някакъв монументален ключ, който странно защо все не се появява върху буренясалия постамент в стилистиката на паметниците на руските воини от Руско-турската война. Всичко за Вежди Рашидов в интернетq и на латиница, и на българскиq се върти било около подвига му с побоя над полицая, било около прословутите му прасенца, било ни дотяга с дунанмите около депутатстването му и интронизирането му като министър. Знаете, че и на другия край на света да се случи нещо – веднага излиза в интернет. За творец с името Вежди Рашидов или Веждю Радишов обаче не се споменава никъде. Но той, завалията, дотам си е повярвал, че е успял, така е взел въжделенията за реалност, че се кани да оправи и българската култура – щял да я изкарва на пазара. Като че ли културата е гальота със зарзават.
Във въпросните си словоблудства по време на предизборната си кампания Рашидов ме упреква, че съм бил канил “бай” му Антон Дончев да четял пред пияни българчета в Париж откъси от “Време разделно”, вместо да съм се запретнал да му намеря издател, че да излезе тая книга на френски и да я прочетат не знам си колко хиляди французи от не знам си колко милиона. Антон Дончев бил известен, ама до Драгоман, трябвало най-после – разбирай по време на културното министерстване на Рашидов – да го направим известен и в Швейцария. Да де, в Швеция – поправя се утрешният ни културен управник, след като от залата му подсказват, че Нобеловият комитет е в Швеция. Смешен човек. Засилил се да става министър на културата, а не знае, че този роман от години е преведен на френски и има вече няколко издания във Франция и че е най-издаваната съвременна българска книга в чужбина. Дори в Турция. Би било лукс да искаме от пишман министъра да знае и подробности като това, че преводачът на въпросната книга Иван Оббов беше награден от Френската академия, което е голямо признание и за българската култура. Не Вежди и не Веждю, а Невеждю трябва да се нарича този неграмотник.

Не се ли боите, че ще ви обвини, че пак го прекръствате, че чоплите позараснали рани?

Изобщо не се боя, защото рани той не е носил, защото, когато него го прекръстваха, той венцехвалеше “възродителите”. Не се боя, защото имам какво да кажа и то е самата истина. Някои документи на Държавна сигурност са вече публикувани.
В сайта на МК сега се кипри текст, че Рашидов бил удостоен с нещо си – дали не беше почетен гражданин на Правец – покрай другото и за “активна гражданска позиция”. Това може да звучи убедително само за хора, които или не са чували никога за Рашидов, или го знаят само от последните му изяви, макар понякога и те да не са похвални, но онези като нас, които го помним по-отдавна, сме в правото си да запитаме: като се е загрижил толкова за съгражданите си “гладни като въшки”, къде беше той, когато на същите тези хора насилствено им бяха отнети имената – да протестира, да негодува, да я прояви тая пуста “активна гражданска позиция”. Може би ще се опита да се измъкне като мокра връв, че не е имал възможност. А другите как имаха? Едни в затворите, други на път към Капъкуле, а трети като момчето на Хасан Карахюсеинов, талантлив млад поет и преводач, предпочетоха да се самоубият – в знак на протест! Как да наречем тяхната позиция, ако тази на нашия новоизлюпен министър е “активна гражданска”? Който в същото това време в тихия кът на писателското кафене се наливаше като смок с един от вдъхновителите на възродителния процес, щастлив, че пак е минал метър – отървал се е с една буква и една метатеза. Тогава той се радваше, че е ВеждЮ РаДИШов. И пак тогава “тъпанарът” Кирил Кадийски заедно още една дузина български интелектуалци начело с Блага Димитрова, навярно също “тъпанари” за нашия герой, понеже не си гледат като него рахатлъка, подписваха протести против преименуването на българските турци, в това число и на самия него. Който също бил подписвал нещо си, само че в ДС, ама то било под строй и по заръка на ОФ. “Смешна жал, нелепа жал!” Че то ако тия неща бяха морални и се правеха така лесно, всички български турци щяха да се наредят в този строй. Омерзително е да се мисли за Рашидов-Радишов, камо ли да се говори или пък пише за него. Но има неща, които трябва да се кажат. Защото той говори – навсякъде и по всякакъв повод – и лъже, и манипулира общественото мнение. Трагедията му не е толкова, че като добър мюсюлманин се е омърсил с домуз (свиня, свинско) – прословутите му печени прасенца, които той в най-гладните времена за народа, за който уж толкова милее, ядеше с приятели пред телевизионните камери; неговата истинска трагедия е, че е омърсил душата си на човек на изкуството с редица свинщини – демонстративни приятелства с хора, от които един интелектуалец се срамува, побой над униформен полицай, и то в качеството си на овластен човек – общински съветник, оскърбления на колеги с безапелационен менторски тон. Не е моя работа да разисквам има ли този човек проблеми със себе си и какви са те, но не може да не те впечатли характеристиката, дадена му от един мой приятел психиатър: остра интелектуална недостатъчност! Безспорно Рашидов е  ярко явление в българската действителност. И макар да се възмущава от чалгата, той е именно това – чалгата в социокултурното ни пространство. Защото какво е чалгата, освен напомпани форми и простотии. А по-самонапомпан човек от Рашидов има ли? За простотиите му да не говорим – те са на всяка крачка.

От каква политика се нуждае българската култура?

Нуждае се от недостатъчното, а много често и липсващо разбиране у политиците, че ако има нещо, с което нашата страна може да се покаже пред света, без риска да се изложим – това е богатото ни културно наследство, а защо не и най-доброто от съвременната култура. Че ако вредните последици от калпавото управление в която и да е сфера излизат наяве много скоро и в известен смисъл са поправими, то в областта на културата негативите от веждирашидовщината ще поразят духовността на нашите наследници. И там загубите за България ще бъдат окончателни. Експерименти като този с Вежди Рашидов освен вредни са и оскърбителни. Разбираемо е, че премиерът е откликнал на внушението на Брюксел в новото правителство да има и етнически турчин. Но те в никакъв случай не са искали той да е в креслото на министъра на българската култура. И да е скандално малокултурен.

Трябва ли непременно творец да бъде министър и трябва ли въобще да има министър на културата?

Има страни, които нямат министерство на културата, като САЩ например, което не значи, че нямат развита култура.
Щом има творци, и то от най-висок ранг, които са били и президенти, и министър-председатели, защо министърът на културата да не е творец. Но творец, а не креслив самозванец, който отгоре на всичко вони от километри на алкохол. Всичко опира до личността. Когато си Леополд Седар-Сенгор, може да бъдеш и президент на Сенегал. Когато си Бюлент Еджевит, може да си министър-председател на Турция. Но когато си Вежди Рашидов, не бива да те слагат и за председател на читалище, пък ако ще то да се казва Кадрие Лятифова. Или тъкмо когато се казва така.

Вие бяхте шеф на културния център в Париж. Мислите ли, че центровете на България по света работят ефективно?

Мисля, че да. Нещо повече – при тази оскъдна издръжка и при минималните щатове, това, което се прави, като че ли е доста повече от всичко, което би могло и би трябвало да се очаква от работещите в тях. За Париж конкретно мога да кажа, че стореното е като на длан – достатъчно е да се надникне в богатия ни сайт и да се види, че в продължение на пет години сме направили не по-малко, при това на същото и дори на по-високо професионално ниво от повечето центрове на други страни, чиито субсидии и персонал са в пъти повече от нашите. Ако господинът си беше направил труда само да се поразходи из снимковия материал на сайта ни, ако беше направил най-минимални усилия, щеше да разбере, че личното честолюбие не може да бъде поставяно над общия интерес – пълноценното представяне на българската култура пред света. И нямаше да излага себе си и най-вече да злепоставя институцията, която изглежда му е вторият дерт след изложба в Париж, говорейки дивотии, колкото и те да са в унисон с цялостното му житейско и “гражданско” поведение.
Не ще и дума, че една от първите грижи на Рашидов в областта на културата ще бъде да поднови проекта си с ръждясалия вече ключ – някакви си 200 000 евро били необходими*. На нас ни остава утехата, че културбашията на България няма да иска златна въртяща се статуя. Защото той самият си е статуя, която се върти натам, накъдето духа вятърът.


* Тук г-н Кадийски вече греши. На 9 септември т.г. следобед на специална церемония в салоните на българското посолство в Париж министър Рашидов връчи почетния знак на Министерството на културата “Златен век” на френския галерист г-н Жан-Пол Вилен. Не стана ясно за какви заслуги. Вероятно заради тяхното познанство. Представител на редакцията се свърза още същия ден по обяд с френския галерист да му честити и той беше любезен да отговори, че досега не е работил с български автори. Но имали с г-н министъра идея за бъдещ проект. Изложба на бронзови пластики. От българския скулптор Вежди Рашидов. Честито и на скулптора! А на министъра – браво, не хвърля думите си на вятъра, започна изнасянето на българската култура на пазара. Насам народе, хайде на хубавите пластики... – Бележка на редакцията.


Още от категорията

24 коментар/a

да на 12.09.2009 в 19:49
за съжаление и двамата в "спора" имат право... нито Вежди е художник, нито културните центровете в чужбина са действително културни и имат смисъл.... :)
Олеле,е,е,е на 13.09.2009 в 00:45
Олеле,е,е,е, че то има ли разлика между Веждю и бат'Бойко? И двамата са чалга от горе до долу, с разкопчана риза до пъпа. Като сесетя и за Цецка, иде ми да хукна едновременно в няколко посоки.
Сидер на 13.09.2009 в 07:11
Кадийски, като те знам каква мижитурка си, ти се чудя на наглостта! Слугува най-раболепно два мандата подред на царисти и комунисти, а когато нагло поиска да останеш трети мандат в Париж и ти отрязаха квитанциите, изведнъж се озлоби. По-голямата част от написаното ми прилича - по стил и лексика - на истински донос. Не те е срам!
Филип Тотю на 13.09.2009 в 14:51
Леле и това доживяхме - хайдут Сидер сол-ташак с Чер Арапин и Жълта Безиргяна. Къде ми е джепането?
Иванчо на 13.09.2009 в 15:04
Ха бакалъм! Слагачи на всички режими.
Д-р Яна Вачкова на 13.09.2009 в 15:46
Този Сидер да не е някой приятел по чашка, облагодетелстван вече от Веждито. Иначе, като гледам,кой ще е толкова разтревожен от изнесеното за тоя самохвалко в изкуството и пехливан в живота. Извън всичко творчеството му е посредствено. А за министър е направо оскърбление. Не защото е турчин, а защото е примитивен, следващата степен след приматите. Кадийски го познавам още преди десети ноември. Има смелостта тогава да защити турците, в това число и Рашидов. През последните пет години наистина слугува - на българската култура. Близо една година бях на специализация в Париж и посещавах центъра. Отзивите са повече от похвални и то от французи. Само това, че сложи барелеф на Ботев върху фасадата - е, не е от свотовноизвестния ни скулптор-министър - и че издаде съчиненията му на френски му оправдава мандата. По какво приличат на донос нещата, които всички знаят, говорят под сурдинка и малцина се решават да ги изнесат в публичното пространство. Донос е това, което Рашидов си е позволил да говори. Дано да го осъди. Но като гледам нашите съдилище, ще посъветвам г-н Кадийски да не си оставя коня в реката и да отиде и до Страсбург, ако се набложи. Вежди Рашидов министър на културата - каква мизерия на духа, какъв упадък на нравите.
Мултак на 13.09.2009 в 19:29
тоя човечец веждито е посредствен правяч на некакви уродливи фигурки дето не се знае какво представляват, когото набедиха за творец другите некадърници изживяващи се като експерти по култура и изкуство и назначени за такива от БКП. Приятел на мутрите, самия той мутра, силен на маса, прост като картоф, единственот ому достойнство е че е турчин по произход но не му пука за турците и турция, поради което ще се ограничи само с дребни далавери и простотии в политическата си дейност. Изключително мъдра постъпка на Бойко Борисов е да го назначи на този пост, за което получава адмирации от всички които разбират от политика. както знаем по критериите на "толерантността" и цялата отровна помия която се крие зад тази думичка, във всяка проява, независимо дали е холивудски филм, национален отбор на холандия например или правителство на европейска държава, следва да има по един "негър". На по-наблюдателните им е направило впечатление, други го знаят, тъй като са чели по въпроса. В БГ не може да правим изключения и ние не го правим. Тъй като обаче си нямаме негри засега, си имаме мюсулмани които играят тяхната роля и поради това следва да ги включваме във всеки проект, бил той национална телевизия или правителство или борд на някое знаконво дружество например. ББ прецени че за да се покрие този норматив, естествено трябва да си има и турчин, затова си взе веждито. Сложи го на мястото, където най-малко ще пакости. за да се застрахова все пак, че турчето няма да реши да иска диш хакъ, му сложи за противотежест проф.Божидар Димитров, с което под сурдинка показа среден пръст в две посоки - на тия които си мислят, че турците ще си имат някаква "само тяхна си ниша" в неговото управление, и на тези които си мислеха, че могат да лустрират всеки неудобен, като му извадят досието в подходящ момент от архивите СИ. Още веднъж ЕВАЛА на Бойко Борисов!
ст. сержант Ясен Шойлеков на 13.09.2009 в 20:01
Тоя копелдак Рашидов дето би колега е имал касмет, че е попаднал на младо, неопитно и добро момче. На мен да ми беше посегнал щех да му обърна анадолския гион. Пък ако щеше да ме уволняват и да ме разжалват все тая. Ще удря полицай. Кой си ти бе читак скапан.
мехмед синап на 13.09.2009 в 20:23
Моля ви, не обиждайте българските турци.Масата са кротки и трудолюбиви. Образованите са културни и толерантни. Вежди Рашидов не е от тях, вероятно не е турчин, може би турски циганин - това са циганите, изповядващи исляма. При всички цигании, които върши, вероятно е циганин. Мехмед
Благо на 14.09.2009 в 17:29
Рашидов и Кадийски - хвани единия, удари другия... Органически не понасям пияндето Вежди. Но да ми се перчи КК като негова противоположност - много здраве има! По този въпрос могат да бъдат питани и вестник "Парижки вести", и ИСТИНСКИТЕ емигранти в Париж за гаменското му отношение към тях, накарало ги години наред да не пристъпват прага на културния център, както и кратковременния му заместник, големия български пианист Иван Дреников, когото тъкмо КК принуди да бяга презглава от Париж.
Тримата мускетари на 14.09.2009 в 18:55
Благо, знаем че ти горчи, братко! Но и на нас не ни беше сладко през тия пет години, когато КК не ни допускаше нас -истинските емигранти - Чобанов, Сашето Градинаров, Наско Попов. Не можахме да си пробутахме Антологията, и правилното коминтерновско становище, че Вапцаров и Паисий са Македонци. Другарите в Москва - хеле пък жена ми - останаха мнвого недоволни от нас. Тоя Кадийски е такъв националист. Но си имаме и ние утеха - ето аз станах евродепутат, - да живее СДС! - вестник "Парижки вести" се разрастна до 64 стр. и излиза вече два пъти в седмицата, Сашето получи нваградата "Голкур" за книгата си "Лъв стори", Наско се ожени и е професор в Сорбоната. Тъй върви животът. Има и горчиви моменти, но не се отчайвай. А за Рашидов не си прав, той е наше момче. Напърчено. Хайде със здраве и не страдай.
минувач на 14.09.2009 в 23:39
Със сигурност "Веждичката" е казал истината за Кадийски в Париж,защото впечатлението и на други българи е същото.
Д-р Вачкова на 15.09.2009 в 02:11
Минувачо, тия българи и те ли са като теб и като Веждичката - минувачи. Само че не можете да ни минете, нас, които сме били на мястото, виделли сме, оценили сме. Както е казал поетът: Под моста Мирабо минава Сена и завистта (българска)... И Веждичкатаа ще мине и замине. Както ти си минал и заминал край проблема.
сладурана на 15.09.2009 в 15:42
Абе Благо, ти на това вестник ли му викаш - "Парижки вести", подлистник от една (понякога и половин)страница на "Будилник". Ама пусто на гол тумбак чифте пищови - и главен редактор си имаше и директор, че и редколегия май. Съществува ли още? Следях го понякога в центъра, докато един ден не изчезна. Казаха, че Кадийски го забранил след публикацията на стиховете на главния редактор или директор, така и не разбрах до края кой кой е, Градинаров, в които той пишеше, че на добрия ебач и от пъпеш му ставала оная работа. Вероятно Кадийски е бил обладан от дива завист, че той самият никога няма да може да напише такива "шедьоври" и е решил да си отмъсти, като спре разпространението на "вестника". Хайде стига, не ни правете не луди - то не бяха виртуални революции за сваляне на правителството в България, не помня кое вече, то не бяха протести против Ширак че дал орден на Симеон, то не бяха вопли поради изгубването на емигрантската копанка. Е, не е сладък животът, когато си некадърен.
Молиер на 15.09.2009 в 19:37
Този тип е най-успешния модел на Бай Ганьо реализирал простащината си на територията на Париж./Kadijski/

Напиши коментар