“Честъртън казваше, че когато хората престанат да вярват в Бог, те вече не вярват в нищо. А когато не вярват в нищо, те вярват във всичко. С удоволствие ще приложа тази просветляваща мисъл към демокрацията. Когато хората, обзети от популизъм и желание за разчистване, не вярват вече в демокрацията, нито в представителната система, нито в друга система, те са готови да приемат всичко. Разбира се, сам по себе си популизмът не е фашизъм. Но вчера, както и днес, той си остава един от най-сигурните начини, които водят до него”. Това пише френският историк и есеист Жак Жюлиар в своя статия във “Фигаро”.

 

 

Ето ни в третия следвоенен период. 

 

Първият беше периодът на Студената война, символично приключил с падането на Берлинската стена през 1989 г. и разпадането на Съветския съюз. Вторият бележи апогея на либералния капитализъм, останал сам и триумфиращ на бойното поле. Победата беше толкова пълна, че Франсис Фукуяма се чудеше тогава дали има нещо след това и дали не живеем в края на историята. Финансовата и икономическата криза от 2008 г. даде отговор: можем да бъдем сами и да загубим играта. 

 

Оттогава навлязохме в популистката епоха.

 

Няма смисъл да се заяждаме за думите. Думата “популизъм” се наложи и трябва да я приемем. При две условия: първото е да разберем, че днес популизмът вече не е идеологията на народа, както вчера социализмът не беше идеологията на работническата класа. И в двата случая тези формулировки не бяха нищо повече от опортюнистична теоретизация, дело на интелектуалци и политици, на движения в социалното тяло. Умишлено дадох на тази статия заглавието на един труд на Ленин (“Какви са приятелите на народа”, 1894 г.), плод на конференции, насочени… именно срещу популизма и неговия основен теоретик в Русия в края на ХIХ век, Михайловски. Народът не е темата на тази история: той е неговият залог. 

 

Второто условие е да се изчисти речника от всички лъжи, които прокарва. А именно думата “народ”, както в Русия през ХIХ век, така и в нашия свят днес, през ХХI век, е тази, която деспотите и демагозите непрекъснато използват, за да оправдаят своите начинания на присвояване и да я превърнат в оръжия срещу свободата. В демократичната епоха политическите битки са битки на речника, а победителят е този, който съумее да си присвои ключовите значения в момента. 

 

Различните значения на думата “народ”

 

“Народ” означава най-малко четири неща. Първо, цялото население на една страна. В демократичните държави, управлявани от всеобщото избирателно право, то се припокрива с политическото, дори с електоралното тяло. Такова е значението му в  латинския израз Senatus populus que romanus (първото значение).

 

В Рим той се различава от плебса (plebs), който обозначава гражданите, които не са патриции, т.е. благородници, които първоначално имат ограничени граждански права. В съвременна Франция това е народът без елитите; което във фамилиарния език се нарича populo или “простолюдие” (второ значение). 

 

Но народът е и неразличимата маса от индивиди, събрани на едно място заради конкретно нещо: искане, демонстрация, протест, окупация. Тогава народът е синоним на тълпа, съставена от онези, които са се срещнали някъде в определен момент (трето значение).

 

И накрая, народът днес се идентифицира с всички онези, които издигат глас в публичния дебат: това е мнението, което винаги се е изразявало спонтанно, но чийто обсег днес се усилва от интернет и се предава от “социалните мрежи”; именно тази постоянна говорилня твърди, че превръща анонимността си в доказателство за своята представителност (четвърто значение). 

 

Да вземем за пример “жълтите жилетки”

 

33 поредни съботи на демонстрации в десетки градове, подкрепени в разгара на движението от 72 на сто от французите: какво повече? Впечатляваща равносметка, която няма еквивалент в днешна Франция. Кой би могъл да оспори, че месеци наред “жълтите жилетки” бяха френския народ?

 

Да, но кой народ? Със сигурност народът-тълпа, както го определихме по-горе. Трябва да признаем, че движението непрекъснато отхвърляше изкушението да се структурира като партия или политическа организация, за да служи на нещо различно от онова, което беше в ума на демонстрантите. Когато преминем впрочем от народа-тълпа към народа-политическо тяло или електорално тяло, неговата представителност се срива: изведнъж от 72 на сто подкрепа пада до 2 или 3 процента като намерение за гласуване! 

 

Нека отбележим също, че работническите синдикати, чийто народен характер е неоспорим, останаха извън движението, въпреки усилията на някои активисти от Общата конфедерация на труда (CGT). Що се отнася да единствената партия, която се опита да си присвои “жълтите жилетки”, тази на “Неподчинената Франция”, тя претърпя кървав неуспех, подплатен с шумен провал на последвалите европейски избори. Стратегията на Жан-Люк Меланшон беше ясна: да се опре на народа-тълпа, за да го превърне в народ-плебс, което да доведе или до изборна победа, или до бунтовническо движение. 

Хората не са толкова глупави: те не са готови да предложат повод на професионални революционери, които никога не са нищо друго освен политици от краткия жанр.

 

Резултатът: във Франция, както и в Испания, левият популизъм, който, както и в Латинска Америка, се състои в 

 

опит да бъде заменена опозицията ляво-дясно от разцеплението народ-елити, 

 

този популизъм е агонизиращ, ако някога изобщо е бил жив. Няма да съжаляваме, защото той, в крайна сметка, отразяваше по-скоро нарцистичното насилие на своите инициатори, вместо да разкрива нови пътища. Днес всечки се подиграват на корабокрушенето на социалдемокрацията, докато би трябво да се съберат около трупа на “Подемос” или на “Неподчинената Франция”. Що се отнася до социалдемокрацията, тя наистина не е чак толкова зле в Испания, Португалия, в скандинавските страни. Залезът й във Франция и дори в Германия, се дължи не толкова на изчезването на традиционния й електорат, колкото на интелектуалното й отслабване, т.е. на нейната неспособност да анализира реалния свят в светлината на най-изпитаните ценности: нацията, заслугата, интегриращата функция на училището, светския характер, еманципаторската роля на труда, с други думи републиканските традиции. 

 

Разчистващата вълна

 

Оригиналността на “разчистването” (dégagisme) е в амбицията народа-плебс да бъде превърнат в цялостно политическо тяло (populus), чрез премахването на малка шепа привилегировани и експлоататори. Това е голямото изкушение на народното единодушие и тук отново откриваме “Неподчинената Франция” с проекта й за Шеста република и управление на Националното събрание, както през 1793-1794 година. Това е заместване на марксистката класова борба със сблъсък на целия народ с няколко символични фигури на богатството, като основен конфликт в обществото. Това е и заместване на демократичното ръководство с харизматичния и авторитарен принцип (на немски Führerprinzip). 

 

Това, което прави този популизъм толкова вреден и опасен, е, че той не предлага да създаде нищо конкретно, освен да зачита волята на народа. Но тъй като не казва какво има предвид под това, нито начините да го постигне, 

 

популизмът отваря вратата за всички лични приключения и предварително оправдава всички тирании. 

 

Честъртън казваше, че когато хората престанат да вярват в Бог, те вече не вярват в нищо. А когато не вярват в нищо, те вярват във всичко. С удоволствие ще приложа тази просветляваща мисъл към демокрацията. Когато хората, обзети от популизъм и желание за разчистване, не вярват вече в демокрацията, нито в представителната система, нито в друга система, те са готови да приемат всичко.  Разбира се, сам по себе си популизмът не е фашизъм.  Но вчера, както и днес, той си остава един от най-сигурните начини, които водят до него. 

 

Омарът на раздора

 

Това е третата ни илюстрация на трафика на значения. Тук не става въпрос за “разчистването”, а за морализма, т.е. приложния морал, не сам по себе си, а приложен към другите. Народът-мнение е превърнат в добрия рицар и в политическа инстанция. И тук главният виновник са медиите; народът-мнение се взема за суверенния народ. Току-що видяхме отлична илюстрация на това с аферата “Рюжи”*. 

 

След зимата на “жълтите жилетки”, дойде лятото на омарите. Демократичната придирчивост трябва да е паднала толкова ниско, че основната част от публичния дебат да се занимава цял месец не с пенсиите, нито с Иран, нито с финансовия балон, който всеки миг заплашва световното равновесие, а с няколко омара и няколко бутилки от избата на резиденцията на председателя на Националното събрание. Като цяло, предпочитам прахосниците пред палачите, организаторите на вечери с рачешки глави пред онези, чиято мечта е главите да се търкалят в коша на гилотината. Поучително ще повтаряме, че трябва да се съобразяваме с новите изисквания на публичния морал и други бабини деветини. Каква шега! Сякаш моралният ред а ла Mediapart не бе измислен от най-лошата антирепубликанска реакция в началото на Третата република!

 

Предпочитате Дьо Гол, голям джентълмен и голям политик? Аз също. Това, което ме тревожи във всички тези случаи, е 

 

раболепието на повечето журналисти, тяхната сервилност 

 

към вечните тъжни страсти на народа-крал. В деня на оставката на Франсоа дьо Рюжи в Европейския парламент имаше дебат за назначаването на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия. Съществен дебат, предаден с едно-единствено изречение по BFMTV, докато “аферата Рюжи” стана тема на телевизионни предавания, дебати, безкрайни редакционни статии. 

 

Ето го популизмът на журналистите, в цялата му посредственост, заслепение, цинизъм!

 

Това е голяма тема: отстъплението на демокрацията по света под ударите на популизма е факт от първостепенно значение. Всичко подсказва, че отсега нататък Франция и Европа като цяло не са защитени от едно явление, което заплашва нашите свободи. 

 

Не засегнахме възхода на популизма. Стагнацията на стандарта на живот на средните класи, деиндустриализацията, преходът към мултиетнически общества, развитието на интернет и социалните мрежи са някои от обяснителните фактори, към които трябва да се върнем. 

 

Не народът е популист, а демагози и авантюристи с надеждата да заменят институциите със своя произвол. 

 

Именно кризата на демократичните институции, партиите, синдикатите, мисловните течения, Църквите обясняват това явление, докато традиционно плодородната за интелигенцията почва е по пътя на ускорено заблатяване. 

 

Левият популизъм се провали. Популизмът непременно е десен и най-вече крайнодесен, защото почива на радикална критика на представителната система и на сляпо доверие в “движението”, а не в разума. И въпреки това, при всички споменати по-горе епизоди, партията на Марин льо Пен прояви много повече благоразумение и сдържаност от тази на Жан-Люк Меланшон. Каква тогава е днес стратегията на Националното обединение?

 

Идеята за народ, обединен извън всякаква организация, е лъжа. Тя почива на объркването на различните значения на думата “народ” и на недоказуемия постулат за сближаването на интересите на всички части от населението. Това е едновременно предлиберален и предмарксистки възглед, по-близък до германския романтизъм, отколкото до картезианския дух.

 

Какво да се прави? (отново Ленин!) 

 

Решението на проблема с демокрацията през следващия век почива на една нова, безпрецедентна комбинация на класическата представителна система с легитимните стремежи на гражданите към форми на пряка демокрация. Без представителната система, либералният характер на демокрацията ще бъде заплашен. Без прякото участие на гражданите, тяхната ангажираност към самата демокрация ще бъде поставена под въпрос. 

 

Ах! Ето ни в подножието на стената! Това е истинско предизвикателство, истински строеж! Нужно е новаторство, смелост и несломима мъдрост!

 

*Аферата “Рюжи” - Пищните вечери, скъпите ремонти за сметка на данъкоплатците, заемането на социално жилище в Нант и др. разкрития на сайта Mediapart за начина на живот на Франсоа дьо Рюжи, бивш председател на френското Национално събрание, впоследствие министър на екологията, станаха причина той да подаде оставка през юли 2019 г. (бел. пр.). 

 

Превод от френски със съкращения: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Джерусалем Пост на 08.08.2019 в 19:56
Народът е един-божият!!!Другото са гои и шабеси-създадени да служат на народа!!
Father Brown на 08.08.2019 в 22:05
Честертън ме създаде като литературен герой, но попадна в капана на моите идеи.
Денев на 08.08.2019 в 22:47
Авторът е уплашен джерусалемец. Основателно, периодично мислещите се за богоизбрани стават по-зле и от "гои". Щото само се мислят, при това не са и народ, а секта.
Мълчанието ще ви направи да изглеждате умни на 08.08.2019 в 23:30
До тримата, които може да са и един.
защо ме изтри на 09.08.2019 в 00:57
цензурата ви издава страх , това са явни признаци на съществуваща диктатура на личния режим в управлението на Територията ви....А мълчанието е знак за одобрение.Жалко...но иде ден...
Народът на 09.08.2019 в 08:33
за мен е комунистическо понятие, което обхваща 60 - 70% от населението, което са работници и селяни, но без средната класа, както и без единия % от населението, които са богатите хора, и които трябва да се унищожат според комунистите. Но този един процент богати са най големите общественици. За мен правилното понятие са гражданите , които са 100% от хората и са в Гражданското общество. И църквата също са 100% от хората, но те са в религията. Във Франция в тогавашните Генерални щати, или парламента на французите е имало дясно крило начело с Дантон, ако се не лъжа, ляво крило начело с Робеспиер и среда, която е била наречена "блато", която не е вземала никакви решения и само е гласувала или за дясно или за ляво. В древен Рим имало плебеи, които са имали народни трибуни, които са можели да говорят публично, но само това си спомням от историята. Такива са братя Гракхи, но мисля, че това беше социалистическа пропагандна история за се абсолютизира образа на братя Гракхи. А мисля, че гражданите са най важната част от обществото на диамантената цивилизация в която влязохме. Да не са гледа на тях, като на блато, а като на върховен суверен в обществото, както е и по българската Конституция. Сега всички хора - гражданите са много умни хора. Дори и необразованите са много умни. Но важно е да се знае, че има елит от много образовани и умни хора, които трябва да ръководят обществото. И гражданите да изберат именно образованите си и умни хора във властта. Но досега в България се избираха "борци за власт", които бяха и хитреци, а не най умните образовани хора и политици, които умеят да градят, а не да мачкат хората, както правят "борците за власт". А хората трябва постоянно да се образоват, и така да бъдат граждани, а не "блато". Затова в обществото, а и в целия свят се държи токова на мнението на гражданите. Гражданите трябва да имат своя Четвърта контролна гражданска власт, която те сами да предлагат и избират, както в Рим е имало народни трибуни, тази четвърта власт трябва да има конституционно право да отзовава министри, депутати и съдии. Това някои хора го наричат популизъм, но това е народовластие. Все още, в примерно България, има много необразовани хора, както българи, турци или цигани. Но и те са граждани като всички други и то български граждани. Затова трябва да мислят за доброто и благото на България, а не на чужди държави. Има и българи, които мислят не за благото на България, а примерно на Русия. А понеже сме диамантено общество, ако се погледне диамант, се вижда, че целият диамант е блясък, а не само елит - ляв или десен.
"Авторът е уплашен джерусалемец. Основателно, периодично мислещите се за богоизбрани стават по-зле и от "гои". Щото само се мислят, при това не са и народ, а секта." на 09.08.2019 в 10:16
"Финансовата и икономическата криза от 2008 г. даде отговор: можем да бъдем сами и да загубим играта."
Николай Николов на 09.08.2019 в 10:55
Мисля че днес народ е онова което не е политически представено,онова което прави политиката да съществува(както и религията).Бизнеси с човешки души!В този смисъл НАРОД и ЕЛЕКТОРАТ ми изглеждат като синоними.
Как на 09.08.2019 в 11:07
се организират гражданите? Партиите са организация на граждани, които имат идеи за развитието на обществото и по закон за партиите се регистрират и имат идеи, идеология и виждания за обществото. Партии е имало и ще има. По закон за избори има предизборна борба и гражданите гласуват за партии, или за личности от партиите, които са носители на идеи. и влизат в държавата тези, които са спечелили изборите и управляват държавата. Партиите имат вертикални и хоризонтални структури. Но гражданите също трябва да могат да се свързват и да се организират. Те имат хоризонтална структура и връзката хоризонтално се осъществява при сегашното развитие на технологиите чрез Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Вайбър и т.н. може да има и една или две вертикални структури, но най добре е да има хоризонтални структури. Ако се избират хора, от гражданите, за да се направи една вертикална структура, то това трябва да става на принципа на тотото, чрез жребий. и да се изберат примерно 30 човека, които да наречем народни трибуни и те да предложат по трима човека, за Четвъртата контролна гражданска власт. И гражданите да гласуват за 30 човека от 90 те предложени, които да станат Четвърта контролна гражданска власт. Това е демокрация с четири власти - диамант, които власти са: Законодателна, Изпълнителна, Съдебна и Контролна власти. но не може суверена в обществото да не може да контролира избраните от партиите власти. Защото сега суверена може само през 4 години да гласува и толкова. И партиите си правят каквото си искат, и уж опозицията контролирала изпълнителната власт. Мижай да те лажем!
Много умно, почти! на 09.08.2019 в 15:11
Преди да се коментират въпроси, свързани с демокрацията, трябва да се даде пълно и точно определение на това, какво е демокрация! Защото излиза, че псевдо демокрацията е демокрация! И, оттам нататък всичко става боза, която прелива в управлението по света! Изключение са диктатурите, които са огледалното изображение на псевдо демокрацията и, което, разбира се, не ги прави предпочитани нито от гражданите, нито от селяните, даже и от народа!
Демокрацията на 09.08.2019 в 16:43
е власт на демоса - народа. Но тук се дават четири версии на народната власт. Като популо беше нещо като комично народно. Или популизъм е народовластие. Защото с популизъм като понятие трябва да се работи много внимателно и човекът преди мен е прав. Трябват за всяко нещо точни понятия, а не понятието популизъм да значи четири неща. От тук трябва да се даде точно понятие за демокрацията. Кой да управлява държавата? Диктатор, или демократично избран лидер, но предложен от партии или партия, или предложен от гражданите директно, без да се зачитат партиите, или държавен лидер да предлага свой човек за държавен лидер както Елцин предложи Путин и както Путин предложи Медведев, а той върна жеста и пак предложи Путин, или да има правителствени партии, като Единна Русия, създадена от Путин. В България се появява силен лидер като Бойко Борисов и граждани създават ГЕРБ. Или медийни проекти за партии, като партията на Бареков или сега както ще се създаде партия на Слави Трифонов. Много начини има, но мисля, че дори форумците в този сайт могат да напишат какво е демокрация. А има случаи като социализма или комунизма където диктатури се наричаха народни демокрации, защото народа - работници и селяни и лява интелигенция бяха народа, а много богатите и средната класа и заможната интелигенция и кулаците, бяха врагове и трябваше да бъдат избити като врагове на народа.
народът.... на 10.08.2019 в 04:58
УЖКИМ СЪЗДАВАЛ ПАРТИИ...ха ха ха герб я създадоха в канцелариите на ЕНП в Мюнхен,Бавария , дебелогъзия и лидер евреина Йозеф и финансираха създаването и фондациитр "конрад аденауер" и "зигфрид зайдел",както сам се похвали Тиквата.А защо ТЯ...питайте ДС генерала Любен Гоцев...!!!
впрочем на 10.08.2019 в 05:11
в Мюнхен Бавария навремето също като ГЕРБ бе създадена и НСДП ,нацистката партия на адолф,чо , с парите на западните плутократи , за да я протипоставят на надигащата се под ръководството на герм.компартия вълна на недоволство и бунт от резултатите от ПСВ и последвалата я световна финансова криза,започнала в САЩ и заляла света. Аналогията е очевадна.Краят им ще е същия
Демокрацията на 09.08.2019 в 16:43 на 10.08.2019 в 09:02
Избудалкали са Ви и продължават да Ви будалкат по отношение на изходната Ви теза. Демосът не е никакъв народ "сам по себе си4, а вид демон, който работи с егрегора на тълпите човешки. Кажи го 80% и няма да сбъркаш. Който е заложил на демос, далеч не е стигнал.
Койчо от Койнаре на 10.08.2019 в 19:46
Демокрация? Дума прихваната от Робовладелчески строй - Древна Гърци пришита в политическия речник и приложена върху народите в техен ,,интерес''. В Древна Гърция право на глас не са имали жените, робите, чужденците и други категории. А иначе автора е в защита на парламентарната (Фасадна ) демокрация. Видяхте какво стана във Франция за повече от 8 месеца протести. Правителството не желае да преговаря със ,,Жълтите жилетки''. Не иска и да чуе за рефередум иницииран по гражданска инициатива-т.н. (RIC). А камо ли за пряка демокрация. Досега по официални данни в резултат на движението на ,,Жълтите жилетки' - данни от Mediapart: 11 души са загубили живота си, 5-ма са с откъснати ръце, 23-ма са загубили око, повече от 4000 ранени, около 10000 арестувани, има и доста осъдени. А иначе минава за демокрация? И защо е всичко това. За да се запази статуквото за няколко % богат капиталисти, за които някой беше казал, перефразирам - обсебиха властта, откраднаха националното богатство и даже започват да си вярват че са легитимни. Капиталистите станаха много изобретателни и използват по всякакъв начин инструментите на държавата за собствено обогатяване.(вижте статията ,,Франсис Фукуяма греши, Путин не е Елцин Автор: Петър Къртев'' ) Този тип демокрация иска да защити автора на горната статия, но е доста неубедителен. Хем е власт на народа, хем не е. Народът реално няма представителство в т.н ,,Народно събрание''. Аз не желая да бъда представян от някого избран зад гърба ми - на седянка, клуб по интереси и прочие, а иначе легитимен според законите на тази престъпна организация наречена държава.

Напиши коментар