Иванка Иванова: Изумително е отсъствието на прокуратурата в конфликта между съда и МВР

<p><strong>В последните дни и най-вече около доклада на Европейската комисия за напредъка на България в съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията се състоя поредната размяна на остри реплики между изпълнителната и съдебната власт. Този път в нея се включи и премиерът Бойко Борисов и дори поиска извинение за едно съдебно решение. Това как променя отношенията между двете власти, обостря ли се конфронтацията?</strong></p> <p>- Аз се занимавам с анализи и изследвания в областта на правото и от тази гледна точка ми е трудно да коментирам този конфликт. Може би тук трябва да е използва друга наука. Бих коментирала обаче две неща. Първо, за мен е изумително отсъствието на прокуратурата от разговора между съда и полицията.<br />Според принципите на правото, ако полицията има доказателства за корумпирани съдии, тя ги предава на прокуратурата и прокуратурата повдига обвинение. Защото правосъдието освен процес е и ценност и то самото често става жертва на посегателства.<br />При всеки случай на крупно престъпление, свързано с корупция и организирана престъпност, винаги има извършено и второ престъпление - срещу правосъдието, което има за цел да забави или изобщо да предотврати наказателното преследване на основното престъпление.<br />Може да повярваме, че у нас има истинска политическа воля за борба с корупцията и организираната престъпност, ако паралелно с големите разследвания и обвинения от последните две-три години имаше и разследвания и обвинения за престъпления срещу правосъдието, извършени от полицаи, прокурори или съдии. Това е правомощие на прокуратурата, а тя не го използва.<br />Нормално би трябвало да понесе отговорност, но конституцията не е предвидила процедура за това - прокурорите са несменяеми, главният прокурор не ги назначава и уволнява, а той самият не може да бъде уволнен.<br />В същото време изпълнителната власт е отговорна пред избирателите за резултатите в борбата с организираната престъпност и корупцията. И тя има прост избор - или постига резултати, или намира виновен.<br />Съдът го отнася не защото наистина е виновен, а защото е по-слаб политически и защото няма конституционна процедура за налагане на отговорност на прокуратурата. Изпълнителната власт обаче няма да може да прехвърля постоянно вината върху съда.</p> <p>Някои от ключовите съдебни решения напоследък, които бяха във вреда на обвинителната теза, бяха четени от съдии с безупречна репутация и съдържат тежки обвинения към прокуратурата за това, че обвиненията не са добре подготвени. Като се натрупа критична маса от такива, правителството няма да има друг изход освен да предложи на Народното събрание промяна в конституцията, за да намери начин за налагане на отговорност на прокуратурата.<br />Защото отношенията между властите са конституционен въпрос, за който тази рамка е тясна, и изпълнителната власт трябва да има волята да предложи на законодателя да я промени и знанието как точно да го направи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Какви са истинските причини за конфликта между съдебната и изпълнителната власт и какви са опасностите от него?</strong></p> <p>- Конфликтът е идеологически. Той е за това кой има властта да посочва и санкционира обществено неприемливото поведение. Конституцията съдържа един европейски модел, при който всеки е невинен до окончателното произнасяне на съда, но у нас порядките са по-други. Правителството се опитва да избяга от този модел, защото се намира под силен натиск да произведе резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, то беше избрано точно за това. В същото време му липсват инструменти, за да постигне тази цел - от една страна, няма установена демократична процедура да активизира и да подобри качеството на обвинението и няма знание или административен капацитет как би могло да постигне резултати без участие на обвинението.</p> <p>На всичкото отгоре правителството няма истински демократичен коректив от страна на Народното събрание, което да сложи границите и да каже какво точно разбираме под резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Вместо парламента сега Брюксел се е нагърбил с тази роля и в последния доклад ни казва три неща.</p> <p>Първо - резултати означава присъди, но постигнати при условията на справедлив процес и при спазване на основните права на гражданите (в частта, където цитира мнението на Венецианската комисия за проекта за нов закон за отнемане на престъпното имущество).</p> <p>Второ - трябва да се акцентира върху превенцията, т.е. намесата на държавата да не е чак след като бъде извършено престъпление, а да се подобри административният контрол, за да не се стига изобщо дотам.</p> <p>И трето - трябва да се акцентира върху административните и финансовите мерки за борба с корупцията и организираната престъпност. Най-често използваните понятия в доклада на ЕК са конфликт на интереси и отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Всъщност чрез превенция, административни и финансови мерки&nbsp; правителството може да постигне резултати срещу престъпността, без да използва прокуратурата изобщо.</p> <p><strong>Липсва ли говорител на съдебната система - личност, която да се ползва с авторитет и да изразява позицията на магистратите?</strong></p> <p>- От такъв няма нужда. У нас мълчанието на съдиите е такъв голям проблем, защото техните традиционни "защитници" също мълчат. В англосаксонските държави адвокатите активно говорят в защита на принципите на справедлив съдебен процес и тълкуват за обществото мотивите на съда. Те го правят, защото успешният адвокат един ден може да стане съдия. У нас това не е практика и вероятно не може да се промени. Вторият голям защитник на съда е науката, а у нас науката в юридическите факултети е на командно дишане. Криминологични изследвания не се правят, а когато има някакви, които да покажат реалните проблеми, са изготвени от неправителствени организации и финансирани от външни донори.<br />Единственото изследване на средната продължителност на делата е на Центъра за либерални стратегии, единствените виктимологични изследвания са на Центъра за изследване на демокрацията. При това положение не е странно, че наказателната политика се формулира през скандали и опипом.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Стоят ли зад цялото това говорене между властите реални идеи за реформа и намерения за осъществяването им?</strong></p> <p>- Въпреки обсъдения по-горе конфликт между властите в момента всъщност се намираме в период на подем по отношение на много показатели. Дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет се развива активно, има повдигнати обвинения срещу лица от високите етажи на властта и магистрати, прокуратурата е по-активна по отношение на престъпления като пране на пари и членство в организирана престъпна група, ръководството на МВР припознава като една от своите основни цели подобряването на разследващия капацитет на полицията...</p> <p>В сравнение с предишни правителства, които трайно и системно отричаха да има проблем с корупцията и организираната престъпност, сега поне основните предпоставки за действие са налице. По отношение на разследващия капацитет на полицията нямам съмнения, че има реална воля за реформи. Истинският проблем е да се сложат границите на процеса и да се определят ясно целите.<br />В същото време е отчайваща липсата на признание от правителството, че прокуратурата е средоточието на напрежение и липсата на виждане как може да се подобри качеството на работата й и да бъде направена по-отговорна.<br />Освен липса на административен капацитет има проблем и с прокарването на трайна и последователна воля за реформи, а, уви, това не ме прави оптимист. Казвам това основно заради наличието на мерки, които са планирани, т.е. имало е капацитет да се измисли какво да се прави, но не се изпълняват. Основно това е планираната реформа за подобряване качеството на законодателството.<br />Тази мярка е в плана за действие на правителството, тя е първа и в стратегията за борба с организираната престъпност и корупцията. Когато последният доклад на ЕК казва, че тази стратегия не се изпълнява, има предвид точно това. Правителството трябва да предложи реформа, при която законите да се правят при ясна, публична и предвидима процедура.</p> <p>Законопроекти трябва да се планират след професионална оценка на приложението им, след предварителна оценка на въздействието им, след обществено обсъждане, след финансова обосновка. Вместо това проектът за промени в Закона за съдебната власт за създаване на специализиран съд е придружен от по-малко от страница и половина мотиви!</p> <p><strong>Как разбираме, че живеем в полицейска държава? Как ще коментирате обясненията на вицепремиера Цветанов за случая в Кърджали?</strong></p> <p>- Не знам какво значи полицейска държава. Имам по-ясна представа какво е правова и това, което ни дели от нея, са продължаващите случаи на нарушения на основните права от страна на полицията и държавното обвинение, което не носи никаква отговорност за действията или бездействията си. За Кърджали трябва да се изчака резултатът от разследването.<br /><br /><strong>Проектът на правителството за създаване на специализиран наказателен съд чрез поправки в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт избягва ли опасността от извънреден съд?</strong></p> <p>- Рискът от извънреден съд е свързан с определяне на подсъдността въз основа на определени качества на лицата - депутати или хора с имунитет. Също толкова е опасен и рискът за равенството на гражданите пред закона. Два паралелни наказателни съда ще задълбочат разнобоя в съдебната практика и ще се получи така, че за сходни престъпления ще се носят различни наказания.<br /><br />Това е проблем и сега и вместо той да бъде разрешен, ще се задълбочи. Основното, което ме притеснява във връзка с този съд, е, че не ми е ясно какви проблеми ще реши. Няма обективно изследване на причините за забавянето на делата.<br /><br />Съдебният съвет смята, че причината е в експертизите и призовкарите, полицаите мислят, че е в съда, а пък прокуратурата изобщо не се изказва по въпроса. Съдиите казват, че бавят делата заради липсата на зали. Докато няма съгласие за проблема, няма смисъл да обсъждаме варианти за решаването му.</p> <p><em>Иванка Иванова е ръководител на правната програма на института "Отворено общество". Тя наблюдава процесите и реформите в съдебната власт и я потърсихме за коментар на измеренията и ефектите от конфликта между магистратите и изпълнителната власт.</em></p> <p><em>С Иванка Иванова разговаря Павлина Желева</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a href="http://www.dnevnik.bg" title="www.dnevnik.bg">в. "Дневник</a><br /></em></p>