- 10 Sep 2020
- 61
- 13
"Целта на новата ескалация на сериала „Ние ги хващаме, те ги пускат” е изпреварващо да се посочи виновник за собствения провал на тандема Борисов–Цветанов и това да се повтаря до втръсване в услужливите и абдикирали от обществената си мисия медии, по известния Гьобелсов почин. И следващата цел е съдът да бъде принуден да „играе по свирката” им. Все пак и съдиите са хора. Няма как това целенасочено провеждано в медиите дискредитиране и натиск върху съда да не даде разултати – вече видяхме някои от произнасянията на съдии по мерки за неотклонение да са откровено съобразени с обществените настроения и тежестта на обвиненията, а не с доказателствата и фактите." Това казва в интервю за ГЛАСОВЕ председателят на ГИ "Справедливост" адвокат Иван Груйкин.
<p><strong>- Нека започнем разговора ни от частното към по-общото: от отношенията между изпълнителната власт, и по-конкретно МВР в лицето на министъра, и съдебната власт. Война ли водят Бойко Борисов и Цветан Цветанов срещу ВСС? Какви са целите на тази война? Намесата в наказателното производство законна ли е?</strong></p>
<p>- Цялата досегашна „успешна” медийна кариера на тандема Борисов–Цветанов се основава на презумпцията, че те са добрите, а „лошите” им пречат. Всъщност това е елементарна проекция на инстинктивния рефлекс на хора, които не знаят точно какво правят и най-вече какво трябва да правят, но са наясно, че не знаят и че се нуждаят от предварително обявено алиби за своята предизвестена управленска несъстоятелност. Същото беше и с мандата им начело на професионалното ръководство на МВР (2001–2005), минал под наслов „Ние ги хващаме, те ги пускат”. Затруднявам се да си спомня какво толкова са хващали двамата тогава, но този период се помни с изключителния брой на тежки умишлени престъпления, поръчкови убийства и др., и нито едно разкрито. След това, като кмет в Столична община, Борисов си избра в ролята на жизненонеобходимия виновник премиера Станишев. А в момента в тази роля отново е съдебната система и по-специално съдът. С други думи, целта на новата ескалация на сериала „Ние ги хващаме, те ги пускат” е изпреварващо да се посочи виновник за собствения провал на тандема Борисов–Цветанов и това да се повтаря до втръсване в услужливите и абдикирали от обществената си мисия медии, по известния Гьобелсов почин. И следващата цел е съдът да бъде принуден да „играе по свирката” им. Все пак и съдиите са хора. Няма как това целенасочено провеждано в медиите дискредитиране и натиск върху съда да не даде разултати – вече видяхме някои от произнасянията на съдии по мерки за неотклонение да са откровено съобразени с обществените настроения и тежестта на обвиненията, а не с доказателствата и фактите. Но като цяло съдът все още „се държи” и независимо от сериозните проблеми в системата като цяло днес е единствената преграда пред триумфа на симеоновско-вифаджийската правна школа. Въпросът е до кога.</p>
<p><strong>- Защо критиките към съдебната система пропускат прокуратурата?</strong></p>
<p>- Прокуратурата в лицето на Борис Велчев избра лесния път и се превърна в послушно допълнение към МВР и изпълнителната власт и затова се радва на височайшето им снизхождение и закрила. Това е познатото състояние на нещата от периода преди 1989 г., когато всички официални институции бяха откровено оръжие в ръцете на управляващата партия. Но в момента това е противоконституционно и опасно. За съжаление се оказва, че тандемът Борисов–Цветанов е еманация на управленски манталитет, нравствени качества, правно чувство и усещане за правова държава именно от тодор-живковска България, а характеровите особености на Борис Велчев много лесно го върнаха в безотговорния комфорт на дните от неговата младост (ако изобщо някога ги е напускал). Ние в ГИ „Справедливост” бяхме едни от малкото, които остро реагираха на абсолютно неприемливия начин, по който неговата кандидатура за главен прокурор бе прокарана безалтернативно с организиран публичен форум „Изборът на нов главен прокурор – фарс или необходимост”. За съжаление сбъдна се първата хипотеза и в момента фарсът започва да се превръща в трагедия. Разбира се, в интелектуален и в чисто човешки план Велчев изглежда като антипод на новите си покровители, но от гледна точка на ефикасност и практически резултати оценката за работата на прокуратурата е същата като тази на МВР – нула, и дори под нулата. Противоконституционната симбиоза между двете институции започва да се превръща в сериозен проблем за свободата в България. Съжалявам за многобройните честни и отговорни прокурори и служители на МВР, но с тази философия на тяхното управление, при очевидните лимити във възможностите на ръководството на МВР и безхарактерността и липсата на морален императив в личността на главния прокурор тази констатация е неизбежна.</p>
<p><strong>- От време на време представители на съда реагират с отворени писма и интервюта. Как възприемате тези реакции? Все пак и в съда не всички са светци, както е известно...</strong></p>
<p>- При тази офанзива на Цветанов и Борисов на засегнатите представители на съдебната институция не остават много възможности. Разбира се, съдът има изключително сериозни проблеми. В моята близо 20-годишна практика съм бил и продължавам да бъда свидетел на съдебни актове и действия, които са трудни за обясняване. Но така или иначе, съдът в една правова държава е единствената възможна защита за правата и свободите, живота и достойнството на личността. Дори самата организация на неговата дейност, инстанционността на производството, присъщият на институцията консерватизъм, характерът и нивото на образованието, естеството на професионалната дейност на съдиите, публичността са все фактори, които държат системата в относително устойчиво състояние въпреки очевидно погрешния конституционен модел на нейното конституиране и ръководене.</p>
<p><strong>- А какво ще кажете по повод обвинението, че съдебната система е нереформирана?</strong></p>
<p>- Реформирането на съдебната система е една от най-големите спекулации в необявената война на Борисов и Цветанов срещу съда. Всъщност не съм сигурен дали на тях изобщо им минава през ума, че реформирането на тази система (от което тя несъмнено се нуждае) е въпрос на законодателно решение, вкл. и на конституционно ниво. Няма как съдебната система да се реформира сама. Тя действа в параметрите и при правилата, отредени й от Конституцията и законите. А последните се правят и променят от парламентарното мнозинство, което в момента е на тяхната управляваща партия ГЕРБ. Но дори и да разбират това (в което силно се съмнявам), Борисов и Цветанов нямат потенциала, възможностите, уменията и желанието да направят каквото и да е за провеждането на необходимата съдебна реформа. Тяхното ниво и манталитет им диктуват друго – с оплаквания, внушения и закани да подчинят съда и той да играе по „свирката им”. Защо им е истински реформирана и независима съдебна система – като такава тя би била сериозно препятствие за комфорта на управлението и възможността му да прави каквото си поиска. При една наистина независима и съобразяваща се единствено със закона съдебна система няма да е възможно една или няколко свързани с властта банки да се облагодетелстват от парите на държавата. Една такава съдебна система може да бъде ефикасна пречка за противоконституционното и незаконно прокарване на опасни за сигурността и интересите на гражданите и държавата енергийни проекти. Ще бъде постоянна заплаха за незаконните актове на правителството при определяне на незаконни такси, разрешителни и лицензионни режими и всякакви други подзаконови актове, с които контролира бизнеса, икономическата активност и независимост на стопанските субекти. Истински независим съд ще бъде заплаха за облагодетелстването на властта с обществените поръчки на всички нива и т.н. По-лесно и удобно за властта е сегашното положение – уж съдът е независим (т.е. – ние не отговаряме за него), а пък прави това, което искаме ние, и много не ни пречи. Очевидно е, че за истинска реформа на съдебната система се иска широк кръгозор, чувство за обществена мисия, много голяма доза идеализъм и висок управленски и експертен потенциал – все качества, които ръководството и парламентарното мнозинство на ГЕРБ не притежават.</p>
<p><strong>- Много остро се коментира евентуалното създаване на специализираните съдилища? Вашето мнение?</strong></p>
<p>- Според мен е голяма грешка да отделяме много време и да се вглеждаме детайлно в едно или друго предложение на ГЕРБ, защото това създава измамливото усещане за правдоподобност и нормалност на управлението, каквито то никога не е притежавало. При положение че на концептуално, на философско ниво ГЕРБ не са заявили и очевидно нямат каквато и да е идеологическа яснота и управленски идеи, няма как конкретните им законодателни предложения да имат смисъл и логика. Специализираните съдилища са толкова съобразени с Конституцията, колкото Борисов и Цветанов я познават, разбират и спазват. Бъдете сигурни, че независимо дали ще успеят да прокарат тази своя идея, те непрекъснато ще вадят от ръкава си все нови и нови неща, с които да атакуват най-вече медиите и чрез тях да внушават на обществото усещането за активност и правдоподобност на своето управление.</p>
<p><strong>- За да допълним картината за т.нар. заболявания на съдебната система (по думите на Нели Куцкова), какво е положението с гражданските дела?</strong></p>
<p>- Гражданското съдопроизводство също има проблеми, но като цяло се отличава със стабилност и предвидимост въпреки много големите все още резерви в дейността на Върховния касационен съд (ВКС) по уеднаквяване практиката на съдилищата. Големият проблем според мен обаче е именно там, където интересите на правителството директно се сблъскват с правосъдието – при административното правораздаване. Независимо от целенасоченото извайване на позитивен медиен образ и честите емоционални откровения на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев, работата му не е на висотата на конституционните изисквания. Заиграването на този съд с властта и близки до нея икономически интереси е все по-неприкрито и това е основната причина ВАС да не е сериозна пречка пред незаконни актове и действия на изпълнителната и на местната власт. Негативните тенденции в практиката на този изключително важен съд в сравнение с мандата на предишния му председател (без да идеализирам това време) са очевидни. Това беше и причината още през миналата година „Справедливост” да поиска оставката на председателя на ВАС. Такава беше поискана и от Главния прокурор поради коментираното по-горе несправяне с конституционните задължения на поверената му институция.</p>
<p><strong>- В тази връзка конкретен въпрос: как тълкувате похвалената от премиера бърза реакция на ВАС по насрочването на делото „Доган” за конфликт на интереси във връзка с проекта „Цанков камък”? </strong></p>
<p>- Не бих казал, че насрочването на това дело е толкова „светкавично”, по-скоро това трябва да са нормалните срокове, с които ВАС работи, и те не са някакво изключение. Но наистина, прави впечатление различният „аршин” при различни дела в зависимост от критерии, нямащи нищо общо с правосъдието. Само за сравнение, по административно дело на „Справедливост” от тази година против четирипроцентовата такса, събирана от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, заседанието по делото се проведе през юни и бе отложено, без до момента да е определена конкретна дата. Тя със сигурност ще бъде насрочена след датата на делото „Доган”, като според нас причините за тази неравнопоставеност се дължат на различното отношение на управляващите към всеки от коментираните казуси.</p>
<p><strong>- Напоследък все по-често се говори, че България се превръща в полицейска държава. Как мислите? И защо?</strong></p>
<p>- Важно е да се направи разграничението между различни видове полицейска държава, с които се спекулира в опитите за приписване на нормалност на настоящото управление на държавата ни. Сочат се например САЩ и се правят аналогии със ситуации от българската действителност. Истината е, че полицейска държава без върховенство на закона и стриктно спазване на човешките права е неприемлива. Точно такива са тенденциите в България в последната година. Вземете за пример случая от миналата седмица с арестуваните румънски граждани, имали неблагоразумието да попаднат в неподходящо време на неподходящо място. Силовите институции в България нямат разбирането за дължимото се на гражданите поведение и служителите в тях продължават да се държат като хора извън закона и правилата, без никаква разлика с времето отпреди 1989 г. В ситуация като въпросната служителите на службите и на полицията трябва да бъдат образец на възпитание, любезност, подходящо и съобразено с контекста поведение и единствено в краен случай да прибягват до твърдост и употреба на сила. Знам от опит, че например в САЩ в подобна ситуация служителите се държат по-любезно от персонала в наш петзвезден хотел и това не им пречи да респектират всеки, когато в краен случай това се наложи. Но там в действията им личи система, наличие на конкретна технология, на обучение и школовка, целта на които е да не се стигне до никакъв личен или емоционален момент, до нежелани ситуации и нарушение на човешки права. Защото в последния случай отговорността ще бъде понесена от всички по веригата на съответната структура. А при нас е точно обратното – твърдост и респектиране от самото начало, никаква информация за случилото се, липса и на намек за нечия отговорност, и като правило – повдигане на обвинение на потърпевшите и налагане на мярка за неотклонение – за придаване на повече достоверност на иначе абсурдната ситуация. Какво тук значи някаква си личност – както в най-добрите образци на социалистическата поезия и практика. Същото важи и за случая в Кърджали със семейство Мустафови, като допълнението е недостойното поведение на самия министър. Макар че беше нереалистично да очакваме друго от Цветан Цветанов. Това е той, това е неговото ниво, той така го разбира и му личи убедеността, че така трябва да бъде. Ако нямаше толкова сериозни последици за много хора, контрастът между личностните и професионалните качества на вътрешния министър и демократичните стандарти, съответстващи на длъжността, би бил изключително комичен. Той не е на мястото си, не е на мястото си и неговият началник, и затова те двамата са като скачени съдове – взаимно се легитимират. Абсурдното поведение на единия цели легитимация и създаване на впечатление за нормалност в действията на другия, и обратното.</p>
<p><strong>- Какво всъщност е състоянието на демокрацията и на гражданските права и свободи в България? Има ли върховенство на закона? Кой олицетворява закона в момента в България?</strong></p>
<p>- Разбира се, България е коренно различна страна в сравнение с времето отпреди 20 години. Но състоянието на нашите институции и на политическата система е далеч от стандартите, които страната ни официално е приела. Факт е, че в България гражданите не са равни при третирането им от закона, и основната причина е липсата на независим и безпристрастен съд, който в работата си да се основава единствено на закона. Да, заявих вече, че въпреки това няма кой друг освен съда да е гарант за правата и свободите, за достойнството на българските граждани. Затова е изключително важно да се осъзнае определящото значение на съдебната система и за осигуряване на истинската й независимост от изпълнителната власт. Но за това, образно казано, политиците във властта трябва да „отсекат клона, на който седят” вече 20 години (самите Борисов и Цветанов – официално десета година) и да работят за създаването на ефикасен инструмент, който да ги „удря през ръцете”. Затова съм песимист, че днешните управляващи са в състояние да изпълнят подобна мисия, но това е пътят. Това е и един от основните моменти във философията на „Справедливост” – осигуряване на върховенство на закона, което би могло да се гарантира от истински независима съдебна система, чрез последователно прилагане на принципа на разделение на властите – включително и чрез конституционна реформа, която да замени сегашното „приятелство” и функционална зависимост на отделните власти, и да преустанови самовъзпроизвеждането на политическо, институционално, икономическо и правно статукво.</p>
<p><strong>- Веднага след изборите вашите прогнози за управлението, което ни очаква, бяха песимистични. До каква степен те се сбъднаха? </strong></p>
<p>- За съжаление сбъднаха се 100%. За съжаление човек не може да надскочи сянката си – при днешното българско правителство и парламентарно мнозинство това звучи като тежка присъда за всички ни. В „Справедливост” бяхме убедени от самото начало, че оптимистичните очаквания от личния политически проект на човек с ценностите, биографичните, експертни и поведенчески характеристики на Бойко Борисов, „доказал се” като управленец пред очите ни в последните осем години (към началото на мандата му), не почиват на никакво логично и фактическо основание. Честно да си призная, струваше ми се смехотворно и нереалистично човек като Борисов да оглави българското правителство. Разликата днес е, че никак не ми е до смях. И понеже поради спецификата на ГЕРБ цялото правителство е директна производна на личността на своя премиер, е безсмислено да отличаваме този или онзи министър поради безперспективността на всичките им смислени усилия под ръководството на този премиер. Правителството не работи като екип, като система, няма философия и ценности, няма идеология и приоритети, няма последователност, методичност и предвидимост на действията. Прилича на ТКЗС с харизматичен председател, който намръщено хока всички (особено предишния председател) и е впрегнал всичките си усилия за предстоящата жътва... а за след жътвата – ще му мислим после...</p>
<p><strong>- В условията на това „текезесарско управление” какъв е дневният ред на „Справедливост”?</strong></p>
<p>- В последната година „Справедливост” работи целенасочено за създаване на мостове и на чувство на общност между разделените и разочаровани дясномислещи хора в страната. Основните теми на срещите и разговорите ни с наши съмишленици в цялата страна са за конституционните, законовите и институционалните гаранции да се постигне висока степен на индивидуална свобода и защита правата на личността, освобождаване на индивидуалната активност и обществената енергия за работа в частен интерес под върховенството на закона и за гарантиране по този начин и просперитета на общността. Мечтаем за просперитет и възраждане на страната ни, която да не бъде сочена като лош пример, а да задава стандартите в обединена Европа.</p>
<p><em>Иван Груйкин е роден в София през 1964 г. Завършил е Националната математическа гимназия, а през 1992 г. и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1994 г. е адвокат. Женен, с три деца. Председател на „Гражданска инициатива „Справедливост”.</em></p>
<p><em>С адвокат Иван ГРУЙКИН разговаря Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА</em></p>
