Ирина Бокова: Не виждам сериозна причина да се оттегля от състезанието

Ирина Бокова: Не виждам сериозна причина да се оттегля от състезанието
"С втори кандидат за ООН България ще стане за посмешище. Много неудачно бяха подвели премиера, заблудиха го, вътрешен и външно- политически натиск беше оказан.", Това казва пред "24 часа" генералният директор на ЮНЕСКО и кандидат на България за генерален секретар на ООН Ирина Бокова.

 

 

- Г-жо Бокова, за първи път от началото на надпреварата за генерален секретар вие завършвате на шеста позиция. Как си обяснявате този резултат?

 

- Състезанието не е приключило, тепърва предстои сеpиозната битка. Петте кръга вотове бяха предварителен етап на отсейване и позициониране на кандидатите. Сериозната битка е тогава, когато постоянните членки на Съвета за сигурност започнат да участват във вота с цветни бюлетини.

 

Смятам, че позицията ми във всички кръгове е много сериозна, в началото бях на трето място, до този момент бях най-високопоставената жена в тази класация и мисля, че оставам като много сериозен кандидат. Но изглежда, че успешният ми старт не се хареса на някои кръгове в България и извън България, които видяха, че имам шанс да спечеля и затова срещу мен се разгърна негативна кампания. Аз, за съжаление, съм единственият кандидат, срещу когото в собствената му страна се водеше и се води истерична кампания за очерняне и клевети.

 

През цялото време, разбира се, я имаше и сянката на втори български кандидат, също нещо непознато и невиждано в историята на подобни избори. Тази неяснота, полуизречени думи и полуподкрепа - нещо изключително неудачно в този момент - разколеба някои страни-членки и доведе до по-лош резултат. Отново повтарям, това са предварителни неофициални гласувания и продължавам да мисля, че съм от сериозните кандидати.

 

Същите тези кръгове, които водят кампанията срещу мен, се опитват да подронят авторитета ми и като генерален директор на ЮНЕСКО. След като съм избирана два пъти от 180-190 държави. Вероятно същото щеше да се случи и през 2009 г., когато се състезавах за ЮНЕСКО, но по онова време много малко хора вярваха, че ще успея, и като че ли тогава тези хора ме “изпуснаха”, а сега видяха, че мога да успея, и затова побързаха да наваксат.

 

- Премиерът Борисов каза, че ако на 26 септември не се класирате поне на втора позиция, правителството може да предложи нов кандидат. Знаем, че това е еврокомисарката Кристалина Георгиева. Очаквате ли това да се случи и как ще реагирате?

 

- Ако се издигне втори кандидат, това ще е груба политическа грешка. Тя ще отслаби не само моите шансове, но и шансовете на новия кандидат, и ще струва загуба за България и, което е по-жалко, България ще събуди недоумение за това какво всъщност иска да постигне.

 

Много неудачно бяха подвели министър-председателя, заблудиха го, вътрешен- и външнополитически натиск беше оказан. Кампанията срещу мен бе засилена отвътре, включително и в някои кръгове на правителството, което, естествено, отслаби позицията ми, и събуди огромно недоумение не само в Ню Йорк, в Съвета за сигурност, но и в цял свят, защото това е едно световно състезание и всяка дума тежи, всяка казана реплика има огромно значение и това постави България в изключително неудобно положение.

 

Това, което очаквам сега, е една трезва политическа оценка и една искрена и сериозна политическа подкрепа от страна на правителството и на българските институции.

 

- Всъщност на вас ви беше обещана такава подкрепа между двете гласувания. Усетихте ли я?

 

- Не. Единствената подкрепа бе до известна степен от страна на президента Росен Плевнелиев. В цялата тази ситуация имаше много полусенки, много полудуми, много полуподкрепа, мисля, че за всички е очевидно какво се случи в последните седмици.

 

- В момента се внушава, че е редно да се оттеглите. Ще го направите ли? Как ще постъпите?

 

- Не виждам сериозна причина да го направя. Никой от другите кандидати, дори и тези с по-лоши резултати, не го правят, именно защото истинското състезание тепърва предстои. Тези призиви са недостойни. Това не се случва в нито една друга държава и с нито един от другите кандидати.

 

Бих казала, че това са “трогателни” грижи от същите тези кръгове, които повече от година водят тази истерична кампания от клевети срещу мен. Аз никога не съм падала и няма да падна на това ниво Казвала съм нееднократно, че се води такава кампания срещу мен.

 

Въпреки всичко успях да остана в състезанието. Мисля, че именно затова се опитват да ме отстранят с пиар кампании, със задкулисни сделки, с натиск върху премиера.

 

Бих искала да посоча още, че тази долна кампания вреди на доброто име на страната ни. Трябва да си даваме сметка за това. Аз засега съм успявала да опазя и моето достойнство, и това на България, и ще го направя и сега, независимо от крайния резултат.

 

 

Коментари

  • Мунчо

    28 Sep 2016 0:54ч.

    БРАВО ! Достойно поведение . Само така Ирина,ти си истинският български кандидат за ГС на ООН . Успех при ,,цветното'' гласуване ! Всъщност,ти вече си големият победител,каквото и да се случи .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сталинчо

    28 Sep 2016 2:46ч.

    Ами ако бъде избрана!? Ще се извини ли някой от тези мръсници? Или ще кажат, че всяка, която посочи Б.Б., щеше да бъде избрана? Срам...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    28 Sep 2016 12:47ч.

    няма да се отказва до последно такьв резил за бьлгария в 21 век управляващите нямате ли поне малко достоинство превьрнахте родината ми в клозет идват избори тези които ходят по избори мислете 100 пьти с главите си след този резил

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не се отказвайте, Ирина!

    28 Sep 2016 16:55ч.

    Така ще спечелите много повече уважение срещу недостойното поведение на продажното ни правителство. Хората виждат истината! Надявам се на Вашето достойно представяне в следващите сесии, все още шансът не е загубен, напук на зложелателите Ви. Пожелавам Ви успех на 5 октомври!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чико

    29 Sep 2016 9:45ч.

    Ако Путин не наложи вето на КГ ,това ще е втората му стратегическа грешка след сближаването му с Турция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ………..

    01 Окт 2016 7:02ч.

    Г-жо Бокова, Вие и да искате да се откажете, не можете. Ако го направите, това е отказ и за България. Никоя страна не може да участва с повече от един кандидат. И вашият отказ ще означава директно отказ и на България. Това е юридически пълна недомислица, че вашият отказ ще даде право за втори български кандидат. Къде спят юристите в ООН?! ………….. Помислете. Вашият отказ ще се чете, че България се отказва от по нататъшна надпревара. Тази история с подмяната е решение на нечии изтънели от напрежение нерви. Подмяна няма как да бъде направена, защото това автоматично означава втори кандидат за държавата, в случая България. …………………... Все едно у нас сега, ГЕРБ да играе на президентските избори с Цачева и ако тя не се представя добре и в последния момент ББ я сменя с Фандъкова за последния тур. ………………….Моля Ви, обърнете се към юристите там, няма такава игра! …. Дано усетите за какво Ви говоря. …….. Подмяната означава ново лице, т.е. втори кандидат. А това е недопустимо според правилата. Помислете, колко ваши колеги се отказаха от надпреварата, но държавите им не излъчиха нови кандидати, нали? Ако кандидаът се отказва, отказва се и държавата. ……………….. Така, че Вие няма как да се откажете. Вашият отказ е отказ и за България!……………. Не мога да повярвам, че някои се вързаха на тази елементарна игричка! …… Ще е жалко, тя да продължи. Г-жа Георгиева, ако беше номинирана първо, нямам против. но тук става въпрос за отказ на България. Не се отказвайте. Имате шанс! Успех!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и още нещо ……………………………...

    01 Окт 2016 7:16ч.

    Плюс, имаше ли срок за номинации на кандидатите на държавите? Имаше! Край! ……….. Всяка подмяна извън този срок е незаконна. …….. И пак пример с нашите президентски избори. …………………. Представете си, че всички желаещи да участват в надпреварата са си подали документите. Вратата хлопва, документите се завеждат на отчет. …………….. Минава един тур, няма изявен победител и ……….. ББ сменя Фандъкова с Цветанов! ………………………… Кажете, на кого му хлопа дъската у нас! Стегнете се, юридически Георгиева не може да бъде вписана като кандидат за България!……………… Пурво е извън срока, второ е втори кандидат! Ако ли спят в ООН-то, явно всички играят шах със зарчета! …….. Тогава, ООН-то да се закрива! Ако такъв елементарен казус не може да бъде решен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • татунчо

    02 Ное 2016 10:46ч.

    Бащата на Ирина Бокова – Георги Боков, е установявал същия този комунизъм, като е избивал културния елит на българската нация след 9 септември 1944 година. На него и през ум не му е минавала идеята за културно сътрудничество и световен мир, когато с ботушите и шмайзера си е разбивал главата на Райко Алексиев – един от най-популярните български журналисти и интелектуалци (преди Девети едното не е изключвало другото). Близките на Райко Алексиев разказват, че тестисите и половите му органи буквално били смазани от ботушите на неговия мъчител. Той е загинал няколко дни след побоя в ужасни мъки, а убиецът му се е издигнал и дълго време беше главен редактор на “Работническо дело” и член на ЦК на БКП. Съдбата на Райко Алексиев е споделена от още хиляди българи – писатели, учители, свещеници, банкери, едри и дребни предприемачи, музиканти, артисти, въобще цвета на българската нация, бих добавил – лицето, което е давало облика на тази нация. След като са ги убивали, Георги Боков и съпартийците му буквално са разграбвали имуществото им, като се започне от килимите в гостната и се свърши с бельото в гардероба. След това са се настанявали в домовете им, а някои от тази партизанска колибария дори са отглеждали прасета и кокошки в баните на апартаменти в центъра на София. Своеобразна българска културна революция. Освен че причини страдания на стотици хиляди хора, тя на практика прекъсна всички културни мостове на България с Европа. Днес би трябвало да посрещнем с радост новината, че дъщерята на убиеца на Райко Алексиев е оглавила ЮНЕСКО. Ами не съм горд от това, че Бокова е българка и е станала директор на една, общо взето, безсмислена организация, но за това – малко по-късно. Сега бих искал да поясня, че не прехвърлям греховете на баща й върху нея самата. Тя не е отговорна за неговите постъпки, но е отговорна, че се е възползвала от всички предимства, които нейното семейство е получило след това убийство. Добро образование, луксозен живот и най-вече – неравен старт, предимство от няколко десетилетия пред останалите българи. Една вметка – не съм сигурен дали образованието в МГИМО (Московския държавен институт за международни отношения) е добро, във всеки случай вероятността да излезеш оттам като сътрудник на КГБ е равна, ако не и по-голяма, от тази да излезеш добре образован. Но да продължим – за комунистическия елит нямаше Желязна завеса. Той държеше останалите в подчинение, но неговите представители пътуваха спокойно в този свят и се ползваха от духовните и материалните му постижения. Тук разправяха, че те са вредни и упадъчни и забраняваха на останалите да мислят и живеят свободно. Когато същият този елит реши, че Желязната завеса трябва да падне, натресе на така наречените обикновени хора така наречения преход. Една изключително сложна трансформация, за която никой освен червения елит не беше подготвен. При това в България тя премина с животинска жестокост под знака на ежедневна агресивност, диктувана от същия манталитет, който преди половин век налагаше старата система чрез насилие и кръв. Да ми разправя Ирина Бокова, че е получила признание за усилия, е нахално. Точно тя никога не е полагала никакви усилия. Само защото баща й е утрепал с ботушите си един голям български човек (а може би не само един). Не съм чул Ирина Божкова да поиска прошка за греха на баща си и неговата партия. Чул съм брат й да се гаври с трагедията, причинена от семейството и партията му на други хора, споменавайки за някакви вина и някакви мезета. Има нещо ужасно перверзно в тази история – бащите да избиват невинни хора с жестокостта на садисти, а децата им да ни говорят за мир, култура и разбирателство със заучени западни маниери. Пак казвам, не бива да съдим децата за престъпленията на родителите им, но е абсурдно, когато тези деца не само че не се разграничават от престъпленията на бащите си, но и цял живот се солидаризират с тях, а имат и претенции да ни бъдат ментори в новия демократичен свят. Не е толкова абсурдно обаче, че Бокова си намери място именно в ЮНЕСКО – една безсмислена организация, която години наред легализираше тоталитарните режими пред останалия свят. Неслучайно преди време САЩ и Великобритания я напуснаха с обвиненията, че пръска изключително много пари за безсмислено раздута администрация, която на всичкото отгоре се занимава с комунистическа пропаганда. Великобритания се върна през 1997, а Щатите – едва през 2003 година. Смешното е, че български политици, та дори и министърът на културата, започнаха да си правят тънки сметки за дебели културни проекти, а между другото, неефективността на тази организация може да се види от всеки, който е ходил до Несебър. Това, че този град бе сложен под егидата на ЮНЕСКО (звучи помпозно), не можа да го спаси от егидата на Митьо Очите и останалите български мутри, които го превърнаха в бетонен коптор. Това, което ЮНЕСКО можа да направи, бе да заплаши Несебър с изключване от своята егида. Ако това беше организация на място, би трябвало да не позволява подобни неща изобщо да се случват в нейните обекти, а не да ги констатира постфактум и да заплашва с изключване, защото самата тя не е предприела нищо преди това. Впрочем освен ЮНЕСКО има още редица международни организации, чиято ефективност е доста съмнителна, но затова пък периодично около тях избухват скандали, свързани със сенчест бизнес, пране на пари и международен шпионаж. Бих дал пример със Световния съвет на църквите, който подобно на ЮНЕСКО разполага с огромен бюджет и администрация, но практически не върши никаква работа. Това обаче е тема за друг коментар, който засяга световната бюрокрация. Впрочем отдавна тече дебат за смисъла и съществуването на ООН във формата, в който е сега, но това са теми, които, за съжаление, все още са далеч от българските ни разговори. Моят коментар беше предизвикан от изречението на Ирина Бокова, пък и от безкритичното веселие на българските медии, които привидяха в нейния избор пореден повод за патриотарски провинциални изстъпления. Не. Бокова не е Стефка Костадинова, ЮНЕСКО не е олимпиада, а чиновническите игри и политическите интриги, довели до избора на генерален секретар на тази организация, не са повод за никаква гордост. Смисленият дебат – и с това завършвам – би бил за ефективността на тези организации, а и за горчивата ирония на българската история, която ние все забравяме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи