"Преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина (и това не е само мое мнение) все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието", казва в интервю за "Гласове" народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова.

 

- Г-жо Анастасова, бихте ли разяснили по-подробно какво предвижда проектът „Визия за България“ в областта на образованието? И кое е революционното?

 

- Обяснимо е, че се отнасям с особено внимание към „Визия за България” в частта й „Образование и наука”. Двадесет и седем години от живота си посветих на образованието и съм свидетел на неговия срив през последните две десетилетия. Както се казва, „Всеки от своята камбанария”, но слушайки представянето на нашата Визия в сферата на икономиката, регионалното развитие и здравеопазването си мислех, че в основата на всичко това стои подготвена, образована, интелигентна нация, т.е. образованието. Това, разбира се, не е мое откритие, а азбучна истина. Но в годините на прехода я забравихме. Казах го и на представянето на Визията в НДК. Затова, днес вече говорим за криза в образованието и науката. Притеснени сме, защото има признаци, че тази криза с все по-голяма вероятност може да прерасне в криза на нашата национална общност, на нашите национални характеристики и култура, на способността ни като общество да се организираме и да се борим за национален успех.

 

Няма да изброявам видимите и по-малко видимите измерения на тази криза. Те са пред очите ни всеки ден в качеството ни на родители, на служители, на ползватели на обществени и административни услуги, на пациенти и на какво ли още не. За нас по-важното беше да покажем изхода от тази ситуация.

 

Считаме, че образователният модел трябва да гарантира добро ниво на владеене на българския език, добри езикови умения, добра математическа подготовка и необходимите познания в естествените, хуманитарните и обществените науки. Смятаме, че от изключително значение днес са уменията за общуване и особено уменията за оценка на процесите в обществото. А образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения, да води до намаляване на неравенствата и до професионална готовност, съобразена с нуждите на обществото и бизнеса.

 

За да постигнем това, според нас, трябва да решим две главни задачи. Простичко казано – това са: да постигнем пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование и да постигнем високо качество на средното образование. Не считаме, че тези задачи са за година или две. В образованието нещата не се случват бързо. Трябва неотклонно да работим за това и да се стремим към национален консенсус, за да постигнем желания резултат.

 

За революционно – не зная дали има нещо революционно в нашата Визия. А и революциите в образованието са малко опасни. Просто има много несвършена работа през годините, много празни приказки, намерения само на думи, кухи ПР-акции и отчитане на неслучили се реално неща. Имаше „остатъчен” принцип при формиране на бюджета за образование и престъпно пренебрегване на проблемите в сферата. И днес всички „изведнъж” видяха, че „царят е гол”. Че има непреодолима липса на кадри за всички сфери! Нещо, за което ние, заетите в системата, предупреждавахме години наред. А относно „революционното” във Визията – лично за мен, това би бил пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание, защото най-важното е какво и как учат децата ни. Ние сме за програми и съответно учебно съдържание, съобразени както с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, така и с променената икономическа и обществена среда и съвременните научни достижения. Смятаме, че трябва да спрем подмяната на историята ни, независимо каква е била, и сме за силно присъствие на българската литература, история, изкуство в учебните образователни програми и в извънкласните дейности.

 

Не зная дали е „революционно”, но смятаме, че детската градина за всички деца, особено за тези в задължителна предучилищна възраст трябва да е за сметка на държавата, без такси, които да се заплащат от родителите. Като казвам това, съм наясно, че ще се каже „Откъде толкова средства?” Със сигурност има и със сигурност трябва да ги дадем! Ако искаме всички деца в първи клас да разбират какво се говори в клас и да могат да усвояват знания и умения. След като се намериха два милиарда за саниране – ще се намерят и за безплатните детски градини. Както обичам да давам пример: ако имате в семейството 1500 лева извън средствата за живот и сте пред дилемата – дали да ги дадете за смяна на дограмата си или за образованието на детето си – какво ще направите? Мисля, че повечето българи ще направят второто. Така трябва и трябваше от много години да е и в държавата. И сега щяхме да сме другаде.

 

Мога още да говоря – и за финансирането с бюджетни средства само на общинските и държавни училища, и за по-качествената квалификация на учителите, и за специалната грижа към образованието в откъснатите райони, но всеки, който се интересува може да се запознае с Визията подробно. Още повече, че ние търсим мнението, съгласията, несъгласията, предложенията на колкото се може повече български граждани. Това е целта ни.

 

- Съобразяването на образователната система с нуждите на бизнеса бе приоритет и на досегашните няколко правителства. Кое е по-различното във визията на БСП?

        

- Много обичам (в кавички) да се говори за тези приоритети в образованието. Защото това не е вярно или по-точно вярно е само на думи. По времето на правителството на Орешарски въведохме т.нар. дуална система в професионалното образование. Това, обаче, не е панацея. Още повече, че в годините след това по тази идея не се работеше много активно. Бизнесът е особено критичен към нивото на кадрите, но не е особено активен с участието си в подготовката им. Ние предлагаме Национална карта „Образование – икономика”, изработена съвместно от държавата, общините и бизнеса. Това означава да се планира дългосрочно необходимостта от кадри, да се обвърже училищната мрежа и обучението с регионалните планове за развитие, бизнесът да участва със свои прогнози с хоризонт от 5 до 10 години, професионалното обучение да е в реални производствени условия с помощта на бизнеса за стажове и практики и още много неща. Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища. Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние. Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”. Предвиждаме разширяване на мрежата от общежития, за да улесним достъпа на деца от отдалечени райони до професионално обучение и не само професионално, разбира се.

 

- Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. С поощряването на практичното, не рискувате ли да унищожите хуманитарното образование?

 

- Като философ по образование, винаги имам това подозрение. Но в момента нуждата от технократски кадри е изключителна. Вие знаете, в предишните години колко огромен интерес имаше към икономиката и правото. Както казвах, то вече няма икономика, но кадри колкото щеш. Пазарът регулира това и сега навсякъде се търсят инженери. Но когато оставиш регулацията само на пазара, се случва това, което се случи. В образованието не може да действа само пазарът и това е една от големите грешки, особено в последните години. Така че, не считам, че можем да унищожим хуманитарното образование. Смятам дори, че кадри, особено в областта на българския език или в чуждоезиковото обучение ще са изключително необходими. Още повече, че във Визията казваме „Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности”.  Т.е. не говорим само за бизнеса.

 

- С какво ще замените схемата “парите следват ученика”, която превърна училищата и университетите в търговия?

 

- Вижте, в определен смисъл, този принцип винаги е съществувал. Поне в средното образование. Но парите се смятаха не за отделни училища, а по общини, които ги разпределяха, както преценят. Разликата в момента е, че парите следват ученика до неговото конкретно училище. Това доведе до сериозна разлика в качеството на образованието в различните училища, което, особено за средното образование, е недопустимо. Така се случва, когато прилагаме пазарни принципи в държавното образование. Такъв елемент, който да зависи от броя на децата, винаги ще има. Но няма да е основен при определяне на бюджета. Ще се вземат предвид специфични особености за всяко училище и особено важно – качеството на образованието. До тези изводи, между другото, достигнаха и сега управляващите. Въпросът е да има воля промените да се случат реално, а не само на думи пред камерите.

 

- Колко университета трябва да има в България според вас?

 

- О, на този въпрос няма как да Ви отговоря. Не сме коментирали бройки. За висшите училища във Визията предвиждаме профилна оптимизация. Т.е. няма как всички ВУ да произвеждат юристи или лекари, или учители и т.н. Просто, защото това е несериозно от гледна точка на качествената подготовка на студентите. Нямаме такъв брой добре подготвен преподавателски състав и се получава едно пътешествие на определени преподаватели в по няколко ВУ, събиране на лекциите и упражненията по определени дисциплини в по няколко дни и т.н. Това определено не води до високо качество на подготовката. Предвиждаме и ефективна, обективна система за акредитация и строг акредитационен контрол; достойно заплащане на академичния състав, което и в настоящото Народно събрание сме предлагали нееднократно. Всичко това, както и много други въпроси ще са предмет на актуализирана Национална стратегия за висшето образование с хоризонт 2030 година.

 

- Мислите ли, че трябва да се отнеме част от пълната автономия на Висшите учебни заведения?

 

- Мисля, че в момента управляващите се опитват да направят това. И не мисля, че трябва да се случи. Автономията на висшите училища е символ на свободата ни. Там е интелектуалният елит на нацията. И така е навсякъде по света. По скоро, контролът върху дейността на ВУЗ трябва да е ефективен. И автономията им, както и всичко в подредените общества, е спазване на правила, които са валидни за всички. В този смисъл мисля, че ние в България имаме сериозен проблем със спазването на правилата. И то защото контролът е никакъв.

 

- След 1990 г. заменихме образователната система с либерални модели, които бяха наложени предимно от организации от типа на “Отворено общество”. Как се отрази на образованието тази смяна?

 

- Вече всички виждаме как се отрази. Между другото, ситуацията с образователните системи в света не е по-добра. Навсякъде вече, къде по-смело, къде по-плахо, се заговори за смяна на модела. Това, обаче, няма да стане лесно. Вижте, преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина / и това не е само мое мнение/ все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието. И отговорът на въпроса Ви е – просто всякакви НПО от рода на „Отворено общество” и присъдружните му нямат място в образованието ни. Това има начин как да стане. Трябва воля.

 

И още по повод на НПО: в предишни документи на БСП многократно сме говорили за порочната практика държавни ангажименти в сферата на образованието да се отдават „под наем” на НПО или частни юридически лица за усвояване на определени пари, естествено. Така се случва, например, и с квалификацията на педагогическите кадри. Нищо чудно – парите в образованието са в учебниците и в квалификацията. Едни 7 млн. годишно се разпределят за продължаващата квалификация на кадрите и отиват в „правилните” фирми. Ние винаги сме считали, че обучителните организации трябва да са висшите училища, в които педагозите получават базисната си подготовка. И когато управляваме – ще го направим. Извинявам се за отклонението, но това ми е болна тема, защото изтича държавен ресурс, без да се постига качество.

 

- Какво означава „образователна система, която е обърната към дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации, виртуални университети и ефективно дистанционно обучение“, както бе рекламирана частта от „визията“, свързана с образованието?

 

- Това означава да използваме активно съвременни средства в образователния процес. Да отделяме достатъчно средства за закупуването им и за обучението на учителите за работа с тях. Да прилагаме съвременни иновационни методи, защото днешните деца са различни от децата не преди 10 години, дори и не от тези преди 5 години. Днес децата са различни почти с всеки випуск. Процесите в обществото ни и в света са изключително динамични. Това поставя пред образованието много сложни задачи и едната е тази - „ използване на дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации” и т.н. Тук искам категорично да кажа, че тази задача не е основна цел, защото за нас тези средства са средства за постигане на основната ни цел в образованието - на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи Родината и готови за активно участие в пазара на труда и в обществения живот. Обърнете внимание „обичащи Родината” и разбира се, образовани и знаещи!Ето защо казваме, че по пътя към постигане на тази цел съвременните дигитални средства са само средства. Съдържанието на образованието е важно по пътя към целта, съдържанието! 

 

- Как БСП смята да извади джендър идеологията от училищата, при положение, че голям брой либерални НПО – проводници на доктринерната толерантност, са се впили в образователната система, не без финансовата подкрепа на чужди фондации?

 

- Не е сложно да се прекрати достъпът им до българското училище. Начини има. И сега, на много места, директорите не ги допускат, както съм правила и аз. Разбира се, ако не се получи писмена заповед свише. А тя може и да не се издаде. Зависи кой управлява МОН. БСП категорично заяви позицията си по повод на т.нар Истанбулска конвенция. Ние отстояхме докрай тази позиция въпреки многостранния натиск, включително и от нашето европейско социалистическо семейство. Нямайте съмнение, че бидейки управляващи, няма да допуснем объркването на мозъците на децата с понятия, като „социален” или „трети” пол. Това няма как да се случи! И позицията ни е последователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

Да, болшинството българи искат отлично държавно образование на 08.08.2018 в 11:55
за децата си, и не защото са мързеливи, по-скоро защото се чувстват лаици и се доверяват повече на професионалните учители отколкото на себе си.... Лошо ли е доверието в училището? Мисля че не е. Поне докато не сме "напреднали" до нивото на Швеция, където всичко е много политически коректно и хората отдавна са прегърнали джендърния неутралитет и цялата дж. теория... Представете си, че там, в Швеция, са издали нова брошура за 2 (две) годишните деца наречена "Horse and Master". Разказват много увлекателно на дечицата за едно конче, което се чувства вътрешно като куче, и за собственика му, мъж, който пък се чувства вътрешно като жена, и цялата гама от сложни емоции свързани с тези несъответствия.... Съвременно учебно помагало, приказка предназначена за две годишни деца....
Helleborus на 08.08.2018 в 18:24
До 08.08.2018 в 08:26. Моите думи не се опровергават взаимно, допълват се. Държавното образование е обречено до тогава, докато то не спре с монопола. Когато позволи на родителите да бъдат родители и поне малък процент от тях се впуснат да изграждат нови системи и да пишат нови учебници, те ще създадат новия стандарт, който ще предизвика промяната в държавното училище. Защото всяко едно ново откритие, макар и направено от един човек или няколко души, променя света светкавично. Но без този свободен творчески елемент, цялата система ще зацикли, както е и сега. Всякакви НПО ще подхвърлят идеи, които ще бъдат дървено-философски и безплодни. Аз не казвам нищо дървено-философско, говорим за практика. Свободата, която дава държавата е нула. Единственото, което е позволено в България е самостоятелна форма на обучение. Тя не се дава на всеки, който прояви желание, а е оставено отново на комисия да преценява. Но тя няма как да се случи без съответните учебници за самообучение, каквито министерството не е издало. Защото учебниците за самообучение са на съвсем различен принцип, тези в училище не съдържат достатъчно информация, понеже се предполага, че учителят ще я преподава. Т.е. държавата е дала правото, но не и учебниците и всъщност нищо не е дала. Тя принуждава дори деца с аутизъм и СОП да посещават часовете, което е губене на време. Под претекст за социализация, се губи възможността за създаване на индивидуални програми за тях, които наистина да активират ума им. Така че този 1 % хора, за които говоря, може и да са повече, са в нелегалност, държавата ги е приравнила към циганите, за които образованието не е ценност, гледа на тях като на хора, които не искат да си пускат децата на училище. Крият се, бягат в къщи на село, лъжат с адреси, изобщо са по-притеснени да не бъдат посетени от полицията, дори от издирваните престъпници. Такъв човек, който живее в нелегалност, не може да развива дейност. Няма право да напише учебник и да го продаде на други родители. МОН има пълен монопол. Отново казвам, че говоря за процес, който е легален в цял свят, освен България и Германия. Ако България легализира хоумскулинга в естествения му вид, тогава онова, за което говоря, ще се случи. Ще има раздвижване откъм идеи и добри примери на българска почва, което системата ще заимства незабавно и ще е полезно за всички. Системата днес няма от къде да се захрани. Всичко онова, което навремето е било свободни и конкурентни научни школи, днес е забранено. Бъдещият Питагор няма откъде да се появи, защото частната инициатива е забранена, ще чакате на Сорос или на Красимир Вълчев.
Helleborus на 08.08.2018 в 18:40
на 08.08.2018 Ще стигнем Швеция, може и да я задминем. Доверие в Училището така, както го казвате, не е нищо повече от доверие в политиката. Така наречените от вас професионалисти, са просто хора с висше образование по математика, физика, история или езици. Такъв професионалист, за да бъде вкаран в образователна система, трябва да има поръчител, който да му каже какви цели си поставя образованието, там има идеология, култура. Училището трябва да се разработи и като система от вътрешни правила. Това го прави чиновника. Точно това, обаче, трябва да правят родителите и са го правили десетки и стотици години. Тяхната култура е ставала основа на образователната система и на реда и дисциплината в училище. Родителите са имали правото и да избират не толкова научно, а по-професионално образование. А за учители не се е учило, по-скоро учители са ставали просто успелите хора. Пращам сина си при майстор Колю Фичето, да го научи на занаят и да си сложи името под документа му за завършено образование. Т.е., образователния процес винаги е бил симбиоза между търсещи родители и много успешни хора. В този процес чиновници никога не е имало. Именно чиновниците намаляват ефективността, защото дистанцират родителя с неговата култура и неговото желание как да възпитава детето си, а поръчват учебниците да се пишат от никому неизвестни авторски колективи. Спойката между най-успелите от една страна и семейните ценности от друга страна, е изгубена. Така че в какво точно вярвате, вие си знаете.
Като е симбиоза между родители и много успешни хора, на 08.08.2018 в 21:03
накарайте тези успешни хора да напишат учебниците, защо ги търсите от държавата, като не харесвате нейните?
@ Helleborus на 08.08.2018 в 18:24 на 09.08.2018 в 01:37
И какво пречи сега родителите да се включват по-активно в учебния процес? Има ли реални пречки да се изградят родителски съвети към училищата и родителите да влагат по 10-тина часа доброволен труд в полза на училището? Кой учител ще ви откаже ако му предложите да му помогнете да организира излет или ако поканите интересен събеседник и разговор на тема, която вълнува децата? Има една инициатива в Сев. Америка "Доведи детето си в работата"... За деветокласници е, защото те започват да се чудят какво ще учат, а нямат още право да работят... Една сряда през месец ноември всеки има право да доведе деветокласника си на работа. Ако детето не се интересува от работата на родителите си, могат да го поверят на друга организация, но всички работодатели са задлъжени да приемат деца, ако има желаещи, и да им организират обиколка на предприятието, купуват някакъв лесен обяд (не непременно, децата може да си носят храна, както на училище) и децата прекарват един ден в работна среда. Аз организирах сина ми да отиде в един автосервиз, при собственик мой познат. Целия ден си е прекарал с шкурка в ръцете, сменили са маслото на една кола, накрая са изчистили гаража.... Собственикът им е показал някаква страхотна кола (на някаква знаменитост) заключена във вътрешното помещение, поръчал пица за обяд на всички механици и на момчетата, накрая им платил по 20 $ за добре свършената работа и децата (2 момчета) се прибраха изключително доволни. Синът ми разбра през този ден, че механик и бояджия в собствен гараж НЕ Е неговата професия за цял живот (макар че до онзи момент точно такива мечти имаше)... Просто казвам, че както със всичко, в което човек влага сърцето си - и училището ни може да е много по-добро, ако всички родители влагаме повече енергия и желание да научим децата на нещо полезно...
Helleborus на 10.08.2018 в 11:28
на 08.08.2018 в 21:03 Аз ли търся нещо от държавата? Държавата издирва хората с полиция, за да ги вкарва в нискокачествената си услуга, където неграмотните преминават от клас в клас. И точно тя е забранила издаването на учебници, които не са одобрени от чиновниците. А за нея учебник е нещо, което само може да се използва в нейната система. Аз не искам от държавата учебници, грешно сте разбрали. Казвам само, че тя дори не е създала учебници в своята си структура, която тя управлява. Защото е позволила индивидуално обучение, но не е написала учебници за него. Индивидуалното обучение няма нищо общо с хоумскулинга, създаван от самите родители, то означава да си запишеш детето в някое училище, то да учи по техните учебници, но у дома, да бъде изпитвано там и да получи документ. Само че не е ясно по какви учебници детето ще усвои материала. Защото училищните учебници са направени така, че те не съдържат правилата, в читанката и буквара няма всички граматични правила за звук и буква, не е написано как се правят упражненията, измислени са така, че учителят да води часа. Учебниците за самообучение са съвсем различни.
Helleborus на 10.08.2018 в 11:49
09.08.2018 в 01:37 Родителят не е учител, той не е длъжен да води часове, не се борим за това. Родителят е отговорен за своето дете и за всичко, което ще му се случи до навършване на 18 година. Основният ангажимент на родителя е да формира среда за детето си, където то няма да получава сгрешени житейски уроци и няма да бъде малтретирано! Средата са хората и участниците в образователния процес, не само учебниците и учителите. Лошата среда е тази, в която преобладават хора без ценности. Цялата човешка мъдрост натрупана през всички години на развитие, свързана с възпитанието, води до това – избора на среда. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Ако моите деца бяха израснали в цигански катун, щяха да се държат като циганите, ако бяха израснали сред негрите в Африка, щяха да се държат като тях, ако бяха израснали сред талибаните, щяха да режат глави и да са пълни с омраза, а когато израснат в масовото училище, пак имаме ПРОФИЛ на поведение. Ние огледално отразяваме онова, което виждаме. Затова никакви министерства нямат правото да отнемат на родителя правото да избира среда за своите деца, а тяхната теория за социализацията и интеграцията е точно в тази посока. Тя е сгрешена, защото малцинството деца от добри семейства не могат да социализират невъзпитаните към себе си, получава се обратното. Капка вино в помията, не прави помията вино. Затова и днес говорим за повсеместна агресия, която няма как да бъде спряна по друг начин, освен част от родителите да създадат кръгове за своите деца, в които липсват подобни прояви. Така водещата среда ще бъде семейната. Съжалявам, че някои семейства са кофти, но нашите деца не са се появили на този свят, за да социализират техните, което е и невъзможно на такава възраст. Децата не са възприели устойчиво културата на родителите си, така на нашите деца се пречи да се социализират в нашата културна среда. Само зрял човек с устойчиви ценности може да интегрира към себе си хора. Учебният материал е втория проблем, той също е идеологизиран, без да се пита родителя. Затова родителят трябва да бъде организатора на образователния процес, а не само потребител. Освен, ако не иска да бъде само потребител, но трябва да има избор.
Helleborus, стига дървено-философски глупости! на 12.08.2018 в 11:45
Продължаваш да се оплиташ в противоречията си. Ама айде със драве!

Напиши коментар