"Преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина (и това не е само мое мнение) все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието", казва в интервю за "Гласове" народният представител от ПГ на „БСП за България“ Ирена Анастасова.

 

- Г-жо Анастасова, бихте ли разяснили по-подробно какво предвижда проектът „Визия за България“ в областта на образованието? И кое е революционното?

 

- Обяснимо е, че се отнасям с особено внимание към „Визия за България” в частта й „Образование и наука”. Двадесет и седем години от живота си посветих на образованието и съм свидетел на неговия срив през последните две десетилетия. Както се казва, „Всеки от своята камбанария”, но слушайки представянето на нашата Визия в сферата на икономиката, регионалното развитие и здравеопазването си мислех, че в основата на всичко това стои подготвена, образована, интелигентна нация, т.е. образованието. Това, разбира се, не е мое откритие, а азбучна истина. Но в годините на прехода я забравихме. Казах го и на представянето на Визията в НДК. Затова, днес вече говорим за криза в образованието и науката. Притеснени сме, защото има признаци, че тази криза с все по-голяма вероятност може да прерасне в криза на нашата национална общност, на нашите национални характеристики и култура, на способността ни като общество да се организираме и да се борим за национален успех.

 

Няма да изброявам видимите и по-малко видимите измерения на тази криза. Те са пред очите ни всеки ден в качеството ни на родители, на служители, на ползватели на обществени и административни услуги, на пациенти и на какво ли още не. За нас по-важното беше да покажем изхода от тази ситуация.

 

Считаме, че образователният модел трябва да гарантира добро ниво на владеене на българския език, добри езикови умения, добра математическа подготовка и необходимите познания в естествените, хуманитарните и обществените науки. Смятаме, че от изключително значение днес са уменията за общуване и особено уменията за оценка на процесите в обществото. А образователната система трябва да дава достъп на всеки български гражданин до съвременни знания и умения, да води до намаляване на неравенствата и до професионална готовност, съобразена с нуждите на обществото и бизнеса.

 

За да постигнем това, според нас, трябва да решим две главни задачи. Простичко казано – това са: да постигнем пълен обхват на децата в училищна възраст в системата на средното образование и да постигнем високо качество на средното образование. Не считаме, че тези задачи са за година или две. В образованието нещата не се случват бързо. Трябва неотклонно да работим за това и да се стремим към национален консенсус, за да постигнем желания резултат.

 

За революционно – не зная дали има нещо революционно в нашата Визия. А и революциите в образованието са малко опасни. Просто има много несвършена работа през годините, много празни приказки, намерения само на думи, кухи ПР-акции и отчитане на неслучили се реално неща. Имаше „остатъчен” принцип при формиране на бюджета за образование и престъпно пренебрегване на проблемите в сферата. И днес всички „изведнъж” видяха, че „царят е гол”. Че има непреодолима липса на кадри за всички сфери! Нещо, за което ние, заетите в системата, предупреждавахме години наред. А относно „революционното” във Визията – лично за мен, това би бил пълен преглед на учебните програми и учебното съдържание, защото най-важното е какво и как учат децата ни. Ние сме за програми и съответно учебно съдържание, съобразени както с възрастовите и психологически особености на децата и учениците, така и с променената икономическа и обществена среда и съвременните научни достижения. Смятаме, че трябва да спрем подмяната на историята ни, независимо каква е била, и сме за силно присъствие на българската литература, история, изкуство в учебните образователни програми и в извънкласните дейности.

 

Не зная дали е „революционно”, но смятаме, че детската градина за всички деца, особено за тези в задължителна предучилищна възраст трябва да е за сметка на държавата, без такси, които да се заплащат от родителите. Като казвам това, съм наясно, че ще се каже „Откъде толкова средства?” Със сигурност има и със сигурност трябва да ги дадем! Ако искаме всички деца в първи клас да разбират какво се говори в клас и да могат да усвояват знания и умения. След като се намериха два милиарда за саниране – ще се намерят и за безплатните детски градини. Както обичам да давам пример: ако имате в семейството 1500 лева извън средствата за живот и сте пред дилемата – дали да ги дадете за смяна на дограмата си или за образованието на детето си – какво ще направите? Мисля, че повечето българи ще направят второто. Така трябва и трябваше от много години да е и в държавата. И сега щяхме да сме другаде.

 

Мога още да говоря – и за финансирането с бюджетни средства само на общинските и държавни училища, и за по-качествената квалификация на учителите, и за специалната грижа към образованието в откъснатите райони, но всеки, който се интересува може да се запознае с Визията подробно. Още повече, че ние търсим мнението, съгласията, несъгласията, предложенията на колкото се може повече български граждани. Това е целта ни.

 

- Съобразяването на образователната система с нуждите на бизнеса бе приоритет и на досегашните няколко правителства. Кое е по-различното във визията на БСП?

        

- Много обичам (в кавички) да се говори за тези приоритети в образованието. Защото това не е вярно или по-точно вярно е само на думи. По времето на правителството на Орешарски въведохме т.нар. дуална система в професионалното образование. Това, обаче, не е панацея. Още повече, че в годините след това по тази идея не се работеше много активно. Бизнесът е особено критичен към нивото на кадрите, но не е особено активен с участието си в подготовката им. Ние предлагаме Национална карта „Образование – икономика”, изработена съвместно от държавата, общините и бизнеса. Това означава да се планира дългосрочно необходимостта от кадри, да се обвърже училищната мрежа и обучението с регионалните планове за развитие, бизнесът да участва със свои прогнози с хоризонт от 5 до 10 години, професионалното обучение да е в реални производствени условия с помощта на бизнеса за стажове и практики и още много неща. Отделяме специално внимание на инвестиции в поетапното модернизиране на професионалните училища. Състоянието на базата им за практика в момента е в плачевно състояние. Както каза един директор на професионална гимназия от Видинско: „Моите ученици като влязат в съвременен трактор няма да могат да си пуснат дори климатика”. Предвиждаме разширяване на мрежата от общежития, за да улесним достъпа на деца от отдалечени райони до професионално обучение и не само професионално, разбира се.

 

- Предлагате специалностите в университетите, които са потребни на бизнеса, да са безплатни. С поощряването на практичното, не рискувате ли да унищожите хуманитарното образование?

 

- Като философ по образование, винаги имам това подозрение. Но в момента нуждата от технократски кадри е изключителна. Вие знаете, в предишните години колко огромен интерес имаше към икономиката и правото. Както казвах, то вече няма икономика, но кадри колкото щеш. Пазарът регулира това и сега навсякъде се търсят инженери. Но когато оставиш регулацията само на пазара, се случва това, което се случи. В образованието не може да действа само пазарът и това е една от големите грешки, особено в последните години. Така че, не считам, че можем да унищожим хуманитарното образование. Смятам дори, че кадри, особено в областта на българския език или в чуждоезиковото обучение ще са изключително необходими. Още повече, че във Визията казваме „Държавна поръчка за университетите, основана на дългосрочно прогнозиране на нуждите на обществото и бизнеса от специалисти с определени квалификации и специалности”.  Т.е. не говорим само за бизнеса.

 

- С какво ще замените схемата “парите следват ученика”, която превърна училищата и университетите в търговия?

 

- Вижте, в определен смисъл, този принцип винаги е съществувал. Поне в средното образование. Но парите се смятаха не за отделни училища, а по общини, които ги разпределяха, както преценят. Разликата в момента е, че парите следват ученика до неговото конкретно училище. Това доведе до сериозна разлика в качеството на образованието в различните училища, което, особено за средното образование, е недопустимо. Така се случва, когато прилагаме пазарни принципи в държавното образование. Такъв елемент, който да зависи от броя на децата, винаги ще има. Но няма да е основен при определяне на бюджета. Ще се вземат предвид специфични особености за всяко училище и особено важно – качеството на образованието. До тези изводи, между другото, достигнаха и сега управляващите. Въпросът е да има воля промените да се случат реално, а не само на думи пред камерите.

 

- Колко университета трябва да има в България според вас?

 

- О, на този въпрос няма как да Ви отговоря. Не сме коментирали бройки. За висшите училища във Визията предвиждаме профилна оптимизация. Т.е. няма как всички ВУ да произвеждат юристи или лекари, или учители и т.н. Просто, защото това е несериозно от гледна точка на качествената подготовка на студентите. Нямаме такъв брой добре подготвен преподавателски състав и се получава едно пътешествие на определени преподаватели в по няколко ВУ, събиране на лекциите и упражненията по определени дисциплини в по няколко дни и т.н. Това определено не води до високо качество на подготовката. Предвиждаме и ефективна, обективна система за акредитация и строг акредитационен контрол; достойно заплащане на академичния състав, което и в настоящото Народно събрание сме предлагали нееднократно. Всичко това, както и много други въпроси ще са предмет на актуализирана Национална стратегия за висшето образование с хоризонт 2030 година.

 

- Мислите ли, че трябва да се отнеме част от пълната автономия на Висшите учебни заведения?

 

- Мисля, че в момента управляващите се опитват да направят това. И не мисля, че трябва да се случи. Автономията на висшите училища е символ на свободата ни. Там е интелектуалният елит на нацията. И така е навсякъде по света. По скоро, контролът върху дейността на ВУЗ трябва да е ефективен. И автономията им, както и всичко в подредените общества, е спазване на правила, които са валидни за всички. В този смисъл мисля, че ние в България имаме сериозен проблем със спазването на правилата. И то защото контролът е никакъв.

 

- След 1990 г. заменихме образователната система с либерални модели, които бяха наложени предимно от организации от типа на “Отворено общество”. Как се отрази на образованието тази смяна?

 

- Вече всички виждаме как се отрази. Между другото, ситуацията с образователните системи в света не е по-добра. Навсякъде вече, къде по-смело, къде по-плахо, се заговори за смяна на модела. Това, обаче, няма да стане лесно. Вижте, преди 20 и повече години ние обърнахме парадигмата в образованието. Как беше преди? Детето се ражда в един определен свят и трябва да се пригоди да живее в него. Сега говорим, а и действаме така – детето се ражда и светът трябва да се пригоди към него. И стигнахме до тук! Аз съм в училище 27 години. Особено в последните десетина / и това не е само мое мнение/ все повече констатираме липсата на авторитети за децата. Вече не само учителят, дори родителите не са авторитет. Последиците са видими. Ето това е резултатът от либералния модел в образованието. И отговорът на въпроса Ви е – просто всякакви НПО от рода на „Отворено общество” и присъдружните му нямат място в образованието ни. Това има начин как да стане. Трябва воля.

 

И още по повод на НПО: в предишни документи на БСП многократно сме говорили за порочната практика държавни ангажименти в сферата на образованието да се отдават „под наем” на НПО или частни юридически лица за усвояване на определени пари, естествено. Така се случва, например, и с квалификацията на педагогическите кадри. Нищо чудно – парите в образованието са в учебниците и в квалификацията. Едни 7 млн. годишно се разпределят за продължаващата квалификация на кадрите и отиват в „правилните” фирми. Ние винаги сме считали, че обучителните организации трябва да са висшите училища, в които педагозите получават базисната си подготовка. И когато управляваме – ще го направим. Извинявам се за отклонението, но това ми е болна тема, защото изтича държавен ресурс, без да се постига качество.

 

- Какво означава „образователна система, която е обърната към дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации, виртуални университети и ефективно дистанционно обучение“, както бе рекламирана частта от „визията“, свързана с образованието?

 

- Това означава да използваме активно съвременни средства в образователния процес. Да отделяме достатъчно средства за закупуването им и за обучението на учителите за работа с тях. Да прилагаме съвременни иновационни методи, защото днешните деца са различни от децата не преди 10 години, дори и не от тези преди 5 години. Днес децата са различни почти с всеки випуск. Процесите в обществото ни и в света са изключително динамични. Това поставя пред образованието много сложни задачи и едната е тази - „ използване на дигиталното - социални мрежи в учебния процес, игрови ситуации” и т.н. Тук искам категорично да кажа, че тази задача не е основна цел, защото за нас тези средства са средства за постигане на основната ни цел в образованието - на изхода на образователната система да имаме образовани, знаещи и можещи български граждани, обичащи Родината и готови за активно участие в пазара на труда и в обществения живот. Обърнете внимание „обичащи Родината” и разбира се, образовани и знаещи!Ето защо казваме, че по пътя към постигане на тази цел съвременните дигитални средства са само средства. Съдържанието на образованието е важно по пътя към целта, съдържанието! 

 

- Как БСП смята да извади джендър идеологията от училищата, при положение, че голям брой либерални НПО – проводници на доктринерната толерантност, са се впили в образователната система, не без финансовата подкрепа на чужди фондации?

 

- Не е сложно да се прекрати достъпът им до българското училище. Начини има. И сега, на много места, директорите не ги допускат, както съм правила и аз. Разбира се, ако не се получи писмена заповед свише. А тя може и да не се издаде. Зависи кой управлява МОН. БСП категорично заяви позицията си по повод на т.нар Истанбулска конвенция. Ние отстояхме докрай тази позиция въпреки многостранния натиск, включително и от нашето европейско социалистическо семейство. Нямайте съмнение, че бидейки управляващи, няма да допуснем объркването на мозъците на децата с понятия, като „социален” или „трети” пол. Това няма как да се случи! И позицията ни е последователна.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

38 коментар/a

desi на 03.08.2018 в 19:47
Сатанинската идея на ИК е да се изпразни от съдържание думата ПОЛ. Децата да се приучат, че сексуалната идентичност се играе като в театрална постановка- днес детето е принц, утре играе Пепеляшка. Джендърната доктрина не въвежда трети пол, а задължава обществото да обучава децата, че са полово неутрални. HE на джендърните НПО!
Лев Абалкин на 03.08.2018 в 23:58
Тези, които врещите против Сорос, ми се струвате същите като него, само че с обратен знак. Ако вземете да се прегърнете и анихилирате, може да стане по-добре за децата. Кое прави плановете на сатанинските инженери и хлътването в новото робство толкова успешни? Бунтът на мнозина против предшестващото робство. Припомнете си някои от книгите на ''певците на българското село'' от преди век. Мен ми настръхва косата от живота в такова общество. Такава преса над малко по-различния, веднага обявяван за луд. Какво ли е било да си хомосексуален по онова време? Или стара мома, парясница, ялова жена, кьорав, недъгав, със синдром на Даун...И какво ще правиш, ако семейството ти е лошо или пък си сирак? Самота. ''Другоселец''. Семейството, та семейството. Семейството е бездна. '' Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята. Не дойдох да донеса мир, а меч. Защото съм дошъл да настроя син против баща му, дъщеря против майка й и снаха против свекърва й. Врагове на човека ще бъдат собствените му роднини.'' Основаната карма на хората се проявява в семейството. Идеализацията му е излишна. Светът трябва да се приема като декор, а социалните инженери, революционерите и контрареволюционерите-като сценични работници. Радваш се на всичко, на всяка нова възможност и правиш най-доброто, на което си способен сред новия декор. А иначе най-готиното общество, за което съм чела, е в някои от повестите на Стругацки. Например бръмбар в мравуняка''. Там децата живеят в седмични интернати, които са прекрасни имения, а в събота и неделя се прибират при така любимите ви семейства. Класовете са от 5-7 деца и един учител ги учи от първи клас до края, но учителите са най-добрите и най-умните сред хората. И разбира се, и децата, и учителите са освободени от грижата за хляба и ултиматума да отговорят на нуждите на бизнеса, държавата, някой комплексиран и компенсиращ баща. И дори едно такова разумно от моя гледна точка и утопично от ваша общество, успя да убие различния..
До Sin на 04.08.2018 в 08:59
Sin на 01.08.2018 в 16:41 А Макаренко ? Той докога ще е в образованиет, т.е. в главите ви ? Човече, нямаш никаква представа от методите на Макаренко, нали? Само си чувал друг невежа да се майтапи. Вземи да попрочетеш повечко и много ще се изненадаш - методите на Макаренко са точно обратни на представите ти.
Системна грешка на 04.08.2018 в 09:38
Въпреки че тук не е точно мястото за дискусия по ИК, все пак трябва да се подчертае основната грешка или съзнателно изопачаване на нещата от страна на защитниците на Конвенцията. Те твърдят подобно на Абалкин(а), че противниците ѝ са патологични хомофоби, врагове на всичко различно и привърженици на идеята "жената бременна до печката и бита". Няма такова нещо! Времената на химическата кастрация отдавна са минали (впрочем "пресата" над Тюринг не е упражнена в България, нали?) и "различните" спокойно си живеят както си искат. Въпросът е в това, че Конвенцията смесва две несъвместими неща и покрай чудесната идея за защита от насилие (а защо само на жените, какво правим за малките момченца и защитата им от педофили?) иска да ни превърне в едно унисекс общество, в което изборът на рокля или панталони е по-важен от Х и Y хромозомите.
София Железарова на 04.08.2018 в 13:12
Хора с промити мозъци са лесно манипулируеми ! КОЙ има интерес да не знаем кои сме , какви сме и какво искаме ?
Един орк на 04.08.2018 в 14:05
Полезно четиво: https://www.actualno.com/actualno/ako-ne-podkrepjash-istanbulskata-konvencija-si-ork-news_687469.html
Helleborus на 04.08.2018 в 14:27
Лев Абалкин, семейството е от Бога и няма как то да е добро, ако не следва всички принципи на любовта, която също е от Бога. Аз изобщо не казвам, че всички семейства са добри, семейството може да бъде и ад, ако хората са егоисти, егоцентрици, използвачи, властолюбиви, невъздържани, похотливи. Май изброих най-модните качества . Джендър идеологията тук с нищо не помага, джендърите са също егоцентрици, невъздържани и похотливи и те също си причиняват болка в техните „семейства“. Джендърите също плачат, ако перефразирам една мисъл. Често се и самоубиват и са доста нестабилни и нещастни, докта по-нещастни от стандартните семейства. Само учението на Живота съдържа принципите, които правят хората способни да живеят добре заедно и те далеч не се изчерпват с подписването на брачно свидетелство между мъж и жена. Изисква се и определен начин на мислене, който вие искате да забраните, точно защото е нравствен закон, за да не се дразнят грешните. Христос правилно ви е казал, че има вражда, която не може да бъде изличена. Враждата е между доброто и злото и докато е даден свободен избор на хората, те ще избират доброто или злото и ще враждуват. Хармонията може да бъде постигната само в малките кръгове и общества, където има еднакви ценности, а един такъв кръг е семейството. Вие искате да изличите напълно тази вражда, която е изначално предпоставена да съществува, като просто изтребите хората, които стоят от едната страна на барикадата, използвате думата изкореняване на стереотипи, издевателствате по гестаповски. Ако няма нравствен закон, няма и грях, няма и виновни... гледай ти живот. Елате всички вкупом да се развратим, да станем всички егоисти и кариеристи, всички еднакво да си неглижираме децата, да станем всички джендъри, да пренапишем религиозните книги. Но ти сам си го казал, Творческото Слово е донесло на света не мир, а меч, който ще раздели естествата. Ще бъдат разделени житото от плевелите и овцете от козите, не може да унищожите модела на Самия Създател, нито онова, което Той прави между хората. Огънят, който е хвърлен на света няма да угасне, но как вие, които непрестанно тъпчете и изкоренявате семената на божествения Сеяч, ще отговаряте после пред Него? Струва ли си така ожесточено да се борите срещу нещо, което ще се обърне във ваша присъда? Какво оправдание ще намерите за себе си заради това, че сте стъпкали никому не навредили хора, родители, деца и семейства, че сте ги принудили да ви се подчиняват?
Ами сега на 05.08.2018 в 16:08
Helleborus "да обучаваш децата си по избрана от теб система не е престъпление, да ги социализираш в избрана от теб среда не е престъпление" Не оспорвам изключителната Ви интелигентност и правилност на пожеланията и съжденията Ви по принцип. Но реалния живот поставя различни задачи в държавното училище. Статистически Вие и добрия Ви резултат не сте правило, а изключение. Авторката Атанасова често критикува в медиите, но правилната и критика е абстрактна. Длъжностните лица вероятно трябва да критикуват с имена на служители по-горе, които разпореждат или съветват неприемливи неща, защото тя носи отговорност за необжалване на стотици заповеди и наредби на Министъра, отнасящи се до нея. Инструмента за възражениие на училищните директори не е статии по медиите, а административно дело срещу съответен документ, спуснат отгоре. Той е много мощен, защото обжалване от 1 директор спира заповед за цяла България. Бойко все се оплаква, че обжалвали неправилно други неща, но в частта образователни програми такива примери практически няма. Работещите в образователната система се нуждаят от две неща: умения за обжалване на неправилни действия и стачки за заплати. На първо време.
Все си мисля за това видео... на 06.08.2018 в 00:53
https://www.youtube.com/watch?v=YR5ApYxkU-U .... И да, определено трябва да се започне с възпитанието на децата...
Видеото по-горе на 06.08.2018 в 16:43
демонстрира един от вариантите на "разграждане на системата" (деспотична и застояла), какъвто ние вече повече от 25 години реално преживяваме. Разбихме с големия чук всичко лошо (а и доброто с него) в държавата ни.... И трябва да се приключи вече с разрухата. Чехословакия и Унгария избраха друг вариант на разграждане, много по-щадящ, и резултатите са на лице... Трябва спокойно да разгледаме какво годно и добро е останало читаво сред развалините, да изметем всички боклуци и с наличните здрави елементи да изградим нещо ново, подходящо за новото време. И трябва да се започне точно с възпитанието и образованието на децата. Чалга-поколението най-вероятно е изгубено, но следващите деца трябва да бъдат знаещи и можещи, конкурентноспособни... Здрави идеи проблясват всеки ден... Например - само в последната седмица се разчу, че няколко държави, и дори Албания го въвежда!!! - забраняват мобилните телефони в училище. Трябва веднага да се обсъди и може би - да се въведе след широко публично обсъждане... Не трябва да допуснем да премахнат от часовете по литература автори като Емилиян Станев, Йовков, Смирненски... ЕК може да ни спуска джендърни директиви колкото си иска, но ние можем и трябва да изградим някаква мрежа, нещо като клубове по четене точно на такива прекрасни български литературни произведения, за които няма място в учебните програми. Както читалищната мрежа през Възраждането... Трябва да се въведат основи на програмирането още в началния курс ... Можем да въведем задължителни часове на родителска помощ в училище например 10 часа на учебна година на дете - кой каквото знае и може - ако не можеш да работиш с децата - поправи оградата на тревната площ, или смени онова спукано стъкло на прозорец, или научи момиченцата да правят любимата ти торта... На КОЛКО МНОГО неща може човек да научи децата, ако ги чувства като свои... Ако животът в училище стане по-интересен и привлекателен, децата ще искат да ходят на училище. Имаме най-талантливите и интелигентни деца на света... До скоро това беше написано във Wikipediа.org... при последната редакция на страницата този интересен факт беше спестен, но фактът си е факт: Българските децата са страхотни и ще успяват във всичко, ако ги подкрепяме.
Helleborus на 06.08.2018 в 19:28
До Ами сега на 05.08.2018 в 16:08 Аз изобщо не коментирам държавното училище, то е обречено. Защото е монополист, но този монополист няма от къде да вземе ресурс за дейността си. Качественото образование в цялата история на човечеството е създавано от свободното общество. Държавата, която не е субект и не е творец, копира достиженията на обществото, когато създава държавни услуги. Държавните услуги винаги копират частните, нямам предвид частни като капитал, а като свободна инициатива. Винаги, когато се създава държавна услуга, тя имитира вече създаденото от обществото, с тази разлика, че чиновниците се опитват да направят нещо с по-ниска стойност и по-достъпно. В сфери, в които има свободна инициатива, държавата има откъде да погледне за идеи и тя също може да работи добре. Например медицината, там хората егоистично си плащат за здравето си и медицината се развива що годе, макар да има сериозни опити да се препятства на свободата, да се отричат някои методи, да се унищожава практиката на лекари, които не предписват определени лекарства, да се препятства фитотерапията, която е могъщ източник на здраве. Но тъй като ние сме егоцентрици, когато здравето ни е заплашено, не се страхуваме от правила и министерства и търсим алтернативи, борим се срещу ваксини и т.н . Така препятстваме на някакъв зловреден монопол да погълне напълно сферата, както е станало в образованието. Поради същия егоизъм, който кара хората да търсят в посока здраве, те не търсят в посока образование, защото ги мързи и не ги боли от лошото образование, нито ги боли от лошото възпитание на децата им. Пробутва им се мантрата, че такива са времената. Така държавата остава да създава сама тази услуга и тя е обречена без здрава конкуренция и без естествен творчески процес. Ако хората не създадат нещо сами, то няма откъде да дойде, но те не създават. От време на време изригва гняв срещу глупави учебници и агресията в училище, но лесно хората се забаламосват с една две добре звучащи теории за модернизация и др. Сигурно е, че българското образование няма да се подобри, докато обществото не започне да твори образование. Докато умни хора, мислещи за децата си, не им писне и не поръчат написването на учебници без плява и губещ време пълнеж и не изобретят по-добри методики, програми, форми на обучение. Поне тази част от родителите, която може. Не е задължително да са всички, но не е правилно да се забрани на умните. Изобщо не си мислете, че някой мързелив и безотговорен родител ще поиска да изкара децата си от училище и да си навлече толкова допълнителни грижи, ще го направят само най-умните и отговорни. Но после всички ще се възползват.
Ами нека се възползуват всички, Кукуряче. на 06.08.2018 в 23:35
Какво по-хубаво от това, децата които не са случили с родители, да случат с добри учители (учебници, програми)?
Helleborus, стига дървено-философски глупости! на 07.08.2018 в 08:48
Държавното училище било обречено. След възхваляването на частната инициатива в икономиката, която съсипа икономиката ни, сега и частното образование ли ще възхваляваме? Пак ли заради една шепа богати родители трябва да съсипем (всъщност да досъсипем, защото съсипването е в ход отдавна) нормалното образование?
Helleborus на 07.08.2018 в 12:48
Не сте ме разбрали, изобщо не искам нищо да руша, може да бъдете спокойни, че вероятно 99% от българите винаги ще изберат държавното, така е и по света. Аз няма тук да лъжа, че хоускулингът и свободните инициативи са широко разпространени, повечето родители избират лесното и не ги обвинявам. Но аз съм от този вероятно 1% хора, които не харесват държавното училище и не защото като ромите, за мен образованието не е ценност, а защото искам да дам нещо по-добро. Не би трябвало да препятствате на този 1% като мен, да правят нещо свободно. Ние няма да разрушим системата, хората са отдавна в матрицата, ние само можем да допринесем за появата в България на нови идеи, учебници, методи, които ще се заимстват после и в масовото училище. Това, което мотивирани хора ще направят за своите деца, ще бъде по-добро от това, което колективи правят за лесни пари. Вижте, говорим за права, които съществуват на няколко континента, включително в Русия и бивши държави от комунистическия лагер. България и Германия са вероятно единствените държави измежду дълъг списък от цивилизовани народи, които са все още репресивни. И на мен ми омръзна народът, който е пренесъл цивилизацията в света, да бъде днес най-поробеният и с най-промито съзнание, неспособен на инициативи и лична отговорност. Изрично подчертах, че не употребявам думата частно в смисъл на финансирано от хората, а в смисъл на свободно. Така или иначе всичко е платено от народа, от нашето ДДС най-вече, най-необяснимия данък. Разликата е само, че чиновникът в държавното училище стои на мястото на родителя. Обучението на децата се случва във възрастта, когато само родителят отговаря за тях и то е част от неговата родителска грижа. Затова исторически родителят е правел това, което днес правят министерските чиновници, давал е насоките. Той също не е преподавал лично и не е писал учебниците, но е организирал този процес, от него са зависели целите на образователния процес, от него са зависили правилата в училище и типа култура, от него е зависел избора на среда, в която децата му да учат, самостоятелно, в група, в кооператив или в по-голямо училище. Всъщност този вариант е естественият, историческият и забраната му означава отнемане на родителски права. Затова в демократичните държави държавното училище не е монополист, то визира своята услуга като услуга, която може да се приеме или да се отхвърли, както всяка една стока за деца! Единствено и само в тоталитарни държави, където е имало комунизъм или фашизъм, държавата е премазала семействата и им е отнела права да обучават и да възпитават децата си. Вашето мислене е остатък и инерция от режимите и не говори добре за никое общество да мисли така.
Helleborus, стига дървено-философски глупости! на 08.08.2018 в 08:26
ОК, приемам вчерашния ви пост като отказ от твърдението, че държавното училище е обречено. Аз пък нямам нищо против този един процент или колкото там е, да има свободата си обучава децата където си ще, само да не обявява останалите 99% за остатък и да не говори глупости за държава, която била премазала семействата и им била отнела правото да обучават и възпитават децата си. Сбава Богу, тази лоша държава е създала достатъчно възможности за избор. Въпросът е как това обучение да се подобрява, а не да се влошава.

Напиши коментар