Иранският Рубикон

Иранският Рубикон
Санкциите срещу Иран ще предопределят бъдещето на американското глобално лидерство.

 

 

Налагайки едностранни санкции срещу Иран, администрацията на Тръмп поставя на сериозно изпитание бъдещето на американската геополитическа мощ. Като ходът е почти хазартен: гаранция за успех липсва, а провалът може да има тежка цена. Но днешната администрация в Белия дом явно смята, че рискът си струва.

На първо място, трябва да се дефинира каква е целта на американския президент. Той явно е воден от бизнес нюха си, че упражнявайки достатъчно мощен натиск върху Техеран, могат да бъдат изтръгнати значителни ползи под формата на прекратяване на ракетната програма на Иран и да се стопира намесата му в Афганистан, Йемен, Ирак и Сирия. Ако това се постигне, Израел, Саудитска Арабия и техните мощни лобита в Америка ще се превърнат в още по-отявлени привърженици на днешния американски президент. Това хич не е маловажно, докато темата за неговия импичмънт е все още актуална и дискусионна.

Вторият, по-важен ефект, ще бъде реабилитиране на визията за американското глобално лидерство. То ще разкрие капацитета си да се справя самостоятелно със световните проблеми, изхождайки от чисто американски интереси и артикулирайки с чисто американски инструментариум. На този фон политиките и разговорите за съществуването на многополюсен свят ще звучат несъстоятелно. Още повече, ако се инкасира успех и по проблема за севернокорейското разоръжаване. Което няма как отново да не рефлектира положително върху рейтинга на Тръмп.

Но така представени, целите му изглеждат трудно изпълними. Защото водят до междинна ситуация, която граничи с две други, изглеждащи по-реални към момента: санкциите да не породят очаквания ефект или да доведат до цялостно срутване на режима в Иран.

Не бива да се забравя, че управление, което разполага с мощен репресивен апарат, е способно дълго да се противопоставя на външноикономическа изолация. А в случая тя няма да бъде и кой знае колко плътна. Санкциите са едностранни и останалата част от света не е длъжна да се съобразява с тях. Китай и Индия вече декларираха, че няма да преустановят покупките на ирански петрол. В допълнение, когато икономическите трудности са причинени от външен враг, населението може да се сплоти около собственото си правителство.

А в очите на Вашингтон наложените санкции трябва да провокират икономически трудности, които да предизвикат социални протести, те пък да генерират политическа криза, която да принуди аятоласите да капитулират пред исканията на Америка. Проблемът е, че има още един етап, при който политическата криза може да доведе и до политическа промяна. А в този регион опитите за  политическа промяна водят или до гражданска война, като в Ирак и Сирия, или направо до анархия, както в Либия и Йемен.

Подобно нещо едва ли е нужно на Съединените щати. Ако се обособи регион на нестабилност, започващ в Афганистан и достигащ до Сирия, това би било най-сериозното глобално предизвикателство за света след края на Втората световна война. А бежанската вълна ще бъде невиждана. Но именно крайните последствия от икономическите санкции срещу Иран към момента не могат да бъдат предвидени.

Неслучайно държавният секретар Майк Помпео определи целта да накарат „Иран да се държи като нормална държава“. А не да стане нормална държава, както го разбират американците. Срещу което обеща възстановяване на дипломатическите отношения и икономическото сътрудничество.  Самият американски президент е готов да започне лично преговори с иранските ръководители и то без поставянето на предварителни условия.

Засега Вашингтон се е концентрирал върху икономическите лостове за въздействие. Те са производни на три изключителни предимства на  Америка: тя е световен финансов център, доларът е най-силната валута вече повече от век, а страната е най-големият национален пазар в света. 

Дори и чуждите правителства да декларират отказ от съобразяване с американските санкции, за чуждите компании изборът е доста по-стеснен. За да запазят иранския си бизнес, те трябва да рискуват достъпа си до американския пазар, както и до финансиране, което е в долари или минава през американски финансови институции. А Тръмп ги заплаши директно, че всяка търговия с Иран ще води до тежки последствия за компаниите и техните ръководства.

Апропо, едва ли са много мениджърите, които са готови да се изложат на преследване от американското правосъдие, за да запазят или правят в бъдеще бизнес с Иран. На този фон създадения от Европейската комисия защитен механизъм за търговията с Иран засега е чиста формалност, защото малцина ще са субектите, които ще се възползват от него. Както заявиха вече от автопроизводителя Scania, те предпочитат да жертват 5 на сто от производството си, което изнасят в Иран, отколкото 40 процента от него, което е насочено към САЩ.

Тръмп счита за напълно резонно да използва всички финансово-икономически предимства на страната си в борбата за световно лидерство. И успешното прилагане на тази тактика спрямо Иран би послужила за чудесно предупреждение спрямо Русия, Китай, та дори и Европейския съюз. Вторичният ефект би бил повишаването на цената на американското съюзничество. Настоящите и бъдещите партньори ще трябва да се ангажират в много по голяма степен с американските интерси и с американските подходи за глобална сигурност. Което за Тръмп означава и да закупуват повече американско оръжие.

Проблемът на санкциите е, че те също са изложени на „инфалция“. Честото и мащабното им използване в края на краищата подрива увереността на света в американската стопанска система. Което може да предизвика спадане на интереса към американските ценни книжа. Руската централна банка вече се видя принудена да се освободи от тях, а примерът ѝ може да бъде последван от всяка друга държава, която калкулира риска да се превърне в бъдещ обект на американски санкционен натиск. Независимо от това, че днес тя може дори да е съюзник на Съединените щати.

По това как ще функционират санкциите срещу Иран, други страни отсега ще вземат мерки да минимизират тяхното въздействие, ако в бъдеще също изпаднат в подобно положение. Като решенията ще се търсят в налагането на повече протекционизъм, като не само ще се жертва развитието в името на стабилността, но и ще се търсят асиметрични отговори на санкциите. Техеран вече намекна, че може да блокира Ормузкия залив. И макар заплахата засега да не звучи сериозно, тя е показателна за начина на мислене на санкционираните режими. Колкото една страна е по-изолирана от международната общност, толкова по- малко е склонна да се съобразява с нея.

Друг негативен ефект от днешната американска политика е, че тя създава оси на взаимодействие между останалите глобални и регионални субекти. Както наложените мита върху алуминия и стоманата сближиха Европа и Китай, така сега подходът към Иран сплотява Европа, Китай и Русия, макар и по един отделен геополитически казус на антиамериканска основа. И ако създаденият от ЕК защитен механизъм може да няма реален ефект, то в качеството си на прецедент, последиците му могат да бъдат дълготрайни и да се доразгърнат в множество направления.

Накрая трябва да се спомене и покачването на риска от избухване на ирано-американска война. Тръмп едва ли дълго може да изчаква мълчаливия отказ на Техеран от преговори. На него му е нужен бърз резултат, някъде допреди стартирането на новата кандидатпрезидентска кампания.

Вече циркулират информации, че в определена степен Великобритания и Австралия са привлечени в разработването на операция за нанасянето на военен удар по Иран. Последиците от подобен ход са непредвидими. Но отсега е ясно, че цените на петрола ще полетят нагоре и Тръмп, както Буш- младши, неволно ще осигури ново „златно“ десетилетие за Русия.

А и Техеран не е длъжен да следи безучастно икономическото си задушаване. Пред политическата си смърт аятоласите могат да изберат военната авнтюра. И ако не са в състояние да нанесат пряк удар по Америка, те имат набор от възможности за косвени атаки. Които ще ангажират Америка с нов военен театър, на който тя няма да може да победи. Трети, след Афганистан и Ирак. Което вече ще даде значими предимства на геополитическите ѝ съперници. А Тръмп ще се изправи пред резултати, напълно противоположни на очакваните. 

 

Свързани статии: 

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/triumph-za-putin

 

http://www.glasove.com/categories/komentari/news/fantastichna-diplomaciya 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • БАЙ ХОЙ

    09 Авг 2018 16:32ч.

    До сега САЩ викаха всички и удряха една страна , Югославия , Ирак, Либия, Сирия ! Сега Тръмп иска да се бие с всички - налага санкции на Русия, Китай , Европа , сега на Иран и в същото време иска другите " наказани" послушно да ги спазват !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Е, още ви мъчно за Югославия

    09 Авг 2018 16:39ч.

    А че Милошевич с армия, профашистки отряди и мутри я докара до разпад и 300000 убити това нищо не значи. Ами и с Хитлер са постъпили така. Или русофилството те кара да ги жалиш? Получиха со заслуженото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • BEN

    09 Авг 2018 16:57ч.

    Е, още ви мъчно за Югославия, а на мен ми е мъчно и за Чехословакия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    09 Авг 2018 18:14ч.

    Доста странен начин на мислине и анализ на този автор от поне последните му две творения.Някак повърхностен и с цел. Нищо по темата Иран-САЩ не е същото , ако не бъде разгледано стореното от Мохамед Мосадък до 1953 година. Защото , ако не го бяха свалили насилствено, днес нямаше да има управлението им този вид може би , за което не казвам, че не е народополезно или обратното. Това могат да знаят живеещите там / не " бели каски"/. А кой го направи това сваляне и защо ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    10 Авг 2018 16:10ч.

    Всички коментатори на темата забравят, че неизвестен брой милиарди ирански петродолари са "замразени" в американски банки. След подписването на споразумението през 2015 г. Обама размрази малка част от тях и изпрати в Техеран над 400 млн. долара кеш със самолет. Да, ама Тръмп не обича да дава, а да взема. Тук се крие ключа от бараката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков на 10.08.2018 в 16:10

    14 Авг 2018 20:10ч.

    Това са белезниците, които държат изкъсо, държавни лидери и местни олигарси , на "правилната" страна. Тези, които не го правят са посетени от " чакалите" или американските младежи, постъпили в армията на чичо Сам. Признанието е на техен човек / Джон Пъркинс/. И държавна политика , в едно с идеята за създаването на частна национална банка - ФЕД.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи