Илия Михайлов: Извинявам се на зам.-министър Боил Банов. Държа на думите си за източване на Софийската филхармония

Илия Михайлов: Извинявам се на зам.-министър Боил Банов. Държа на думите си за източване на Софийската филхармония
Бележка на Явор Дачков: След интервю за „Гласове” Илия Михайлов, който бе диригент на хоровата капела към Софийската филхармония, бе освободен от поста си. И.д. директорът на Филхармонията Виктор Стоянов обяви, че за неговото място се обявява конкурс. Конкурсът обаче е само за кандидати, които са завършили хорово дирижиране. Илия Михайлов е завършил симфонично и няма право да участва, въпреки че е специализирал за хоров диригент при световноизвестния Мишел Корбо в Швейцария. За позициите на другите диригенти във Филхармонията не е обявено прослушване, а самият Стоянов е назначен служебно, без да има нужната квалификация за поста си. С това интервю исках да излезем от конкретния скандал и да поговорим с Илия Михайлов за класическа музика, както и за работата му с най-големите диригенти в света. В началото обаче г-н Михайлов пожела да започне с няколко думи, с които се обръща към заместник-министъра на културата Боил Банов, който бе споменат от него в скандалното му интервю за „Гласове”.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpg" style="height:250px; width:450px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Преди да започнем разговор за музиката, поискахте да се върнете за малко към скандала с Филхармонията. Защо?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Бих искал да се извиня на зам.-министъра на културата Боил Банов за това, че замесих името му в тази неприятна история. На 3 юни, в деня на моето уволнение, получих информация за &bdquo;участието&rdquo; му в корупционните схеми, практикувани във Филхармонията за източване на държавната субсидия. Силно раздразнен, цитирах тази информация първо във вашата, а после и в няколко електронни медии, буквално, на сляпо, без да я проверя. По-късно разбрах, че съм бил умишлено подведен и че Боил Банов няма нищо общо с тези неща. Разбира се, вината за това е изцяло моя. Под силния афект се доверих сляпо на враговете на г-н Банов, които сега разбирам, че са били наши общи, а целта е била твърденията ми да бъдат дискредитирани. Истината за далаверите да бъде смесена с лъжата за участието на Банов в тях.</p> <p>Сериозна грешка от моя страна бе, че не повярвах в честността на Боил Банов, за която бях слушал от известни актьори и режисьори. Съзнавам какво съм причинил на него и на близките му и го моля да ми прости. Поднасям му извиненията си и се надявам да ги приеме.&nbsp;</p> <p>Същевременно не отстъпвам от другите свои твърдения за схемите, които действат в Софийската филхармония и които подробно описах неколкократно. Боил Банов няма нищо общо с тях</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Вие казахте доста остри думи за фондацията &bdquo;Америка за България&ldquo;, а сте завършили Джулиард Скул.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Гордея се, че съм завършил Джулиард Скул, това е една от най-престижните музикални консерватории не само в Ню Йорк, но и в целия свят. Всеки трети от най-знаменитите музиканти, композитори, диригенти, солисти, певци е бил в Джулиард. Също така се гордея, че бях техен стипендиант. Спечелих пълна стипендия, тоест те платиха всички мои разходи и такси, за да мога да бъда техен студент. Винаги ще бъда благодарен на това училище и на американската държава, че ми даде тази възможност три години да живея в Ню Йорк, да следя отблизо най-големите музиканти в най-големите зали, в най-големите оперни театри. Аз харесвам и изключително много уважавам американската образователна система...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Която е много по-благосклонна в областта на музиката от българската. Там децата се учат на класическа музика от малки.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Да, така е, учат се от малки в различни оркестри към училищата.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А как попаднахте там?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Държах конкурс, мисля, че бяхме около 38&ndash;40 души за едно място и аз го спечелих. Така беше в моята специалност &ndash; контрабас, спечелих пълна стипендия и започнах да уча при проф. Юджин Левинсон &ndash; соло контрабасист на Нюйоркската филхармония. Паралелно започнах да изучавам и оркестрово дирижиране при Росен Миланов. Тогава той преподаваше в Джулиард Скул, преди да спечели поста на асоцииран диригент на Филаделфийския оркестър. Главен диригент във Филаделфия тогава беше Савалиш. След като завърших Джулиард, специализирах хорово дирижиране при Мишел Корбо в Женева, след което 7 години учих с акад. Васил Казанджиев и взех всички дипломи на Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_jXHNEBUEYDss8R5lIaV4xkMJrNNYFD.jpg" style="height:241px; width:338px" /></p> <p><em><strong>С академик Васил Казанджиев</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Няколко думи за Мишел Корбо. Гледал съм го по Mezzo &ndash; изключително интересен музикант, който има подчертан интерес към религиозната музика на Монтеверди, Бах, Фуре, Вивалди&hellip; Може ли да ми кажете няколко думи за него &ndash; излъчването му е много силно, когато дирижира хор и оркестър.&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Мишел Корбо е един от последните живи гении, които са останали в хоровото изкуство. Неслучайно го сравняват с Карлос Клайбер. Той е това за кантатно-ораториалната музика, което беше Клайбер за оперната и симфоничната. Имат и много сходни черти. Мишел Корбо е диригентът, който цял живот е дирижирал само два ансамбъла &ndash; неговия собствен Вокален ансамбъл от Лозана, а също и хора на Фондация &bdquo;Гулбенкиян&rdquo; в Лисабон. Той е човекът, който не поема индивидуални гастроли, работи с едни и същи хора и ги моделира цял живот. Отказва ангажименти да бъде гост-диригент. Когато си говорехме, той винаги се възмущаваше от това, в което се е превърнала диригентската професия в наши дни. Съвременните диригенти взимат по един самолет на всеки 4&ndash;5 дни за някоя европейска столица, нямат време да изпият дори едно кафе с концертмайстора на оркестъра или да обсъдят по-задълбочено партитурата с някои от солистите. Дирижират си концерта, след това се качват на друг самолет за друга столица и така нататък, все по този начин. &bdquo;Тази професия мене не ме интересува&rdquo;, винаги казваше Корбо.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Всъщност съвременната класическа музика също е в плен на комерсиализма, защото да се ангажираш с оркестър, за да репетираш дълго с него, е трудно и трябва да се вместиш в две-три репетиции.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Съвременната класическа музика също е бизнес като всичко друго. Разбира се, този бизнес е подпомаган от държавите с културни традиции, но отново действа принципът на звездите &ndash; имаме звезда, каним я, после следващата звезда и т.н. Малцина са диригентите в света, които са верни на традицията. Един Караян например, който дирижираше само Берлинската и Виенската филхармония. И никога през живота си, след като пое поста диригент на Берлинската филхармония, не е работил с друг оркестър, различен от тези двата. Неслучайно, когато се родиха двете му дъщери, кръстник на едната е Виенската филхармония, а на другата &ndash; Берлинската филхармония.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво ви научи Корбо за хоровото дирижиране?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Мишел Корбо е учител и на моя баща Здравко Михайлов, който е бил в един от първите му випуски, аз съм в един от последните. Той е човек, който е влюбен в гласа, в сакралната музика. Имал е много предложения да дирижира чисто симфонични концерти или опери. Казвал е, че обича този репертоар, но се въздържа &ndash; това не е неговата мисия. Неговата мисия е вокалната музика и кантатните произведения &ndash; пасионите на Бах, Хендел, старата музика на Шарпентие, Монтеверди, реквиемите на Моцарт, Верди, Брамс. Незабравимо преживяване за мен бе Немският реквием на Брамс, в чието изпълнение участвах като оркестрант. Най-близкият приятел на Корбо, с когото са правили записи над 30 години, бе починал същата седмица и концертът бе в негова памет. Още ме побиват тръпки, като се сещам за това изпълнение. Единственото нещо, което не съм виждал при друг диригент, е, че той минава на, как да го кажа, някакво метафизично ниво, той е отвъд. Това вече не е Брамс, не е произведението, всички тези неща се разпадат...</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_j8y0ULTFM1RIF8I8YjxkplsY5BT20z.jpeg" style="height:194px; width:259px" /></p> <p><em><strong>Мишел Корбо</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как се чувства музикантът с такъв диригент? И как може един диригент да събуди цял оркестър, който е свирил дадено произведение до втръсване, така, че да го превърне в изключително преживяване, както го описвате? Повечето неща вече са слушани и свирени до втръсване.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Това се случва само с големите диригенти. Някои много си приличат в момента, в който се появяват и започват да дирижират, дори да са с различни характери и мануална техника. Никога няма да забравя това, което ми се случи с Мишел Корбо, за пръв път усещах такова нещо &ndash; не владееш себе си, в добрия смисъл на думата &ndash; ставаш част от едно голямо цяло и част от една вселена, която донякъде разбираш, но знаеш, че не я контролираш. И тази вселена в този момент, докато трае произведението, се управлява единствено от диригента отпред.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Звучи впечатляващо...</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Все едно човек се е включил в електрическата мрежа на Всевишния... Как да го обясня? И хората се променят. Човекът, който седи до теб на пулта, когото познаваш, изведнъж изчезва. В ежедневния си живот този музикант може да е бил най-обикновен човек &ndash; примерно, интересуващ се главно от футбол. А сега изведнъж става някакъв помощник &ndash; жрец, адепт на някаква по-висша сила, претопява се индивидуалността му, претопява се личността, остават звуци, които са на вселенско ниво. И всичко това е завързано на палката на диригента, на Главния маг, който е отпред.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А как става това с две-три репетиции, което правят комерсиалните диригенти?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Мишел Корбо работи само с един оркестър и само с музиканти, които той лично е поканил. Един по един ги е селекционирал, те освен великолепни музиканти са и негови приятели. Много специални музиканти, от друга категория &ndash; всички са с огромно уважение към него, когато застане на пулта. И той не репетираше само по 2&ndash;3 дена. Ако нямаше достатъчно време за репетиции, просто отказваше концерта.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_JrulAnjgYUh8b8Q088WxievbosV8PF.jpg" style="height:241px; width:338px" /></p> <p><em><strong>С Красимир Кюркчийски</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А имало ли е други случаи с други диригенти, вие споменахте Бернард Хайтинк?&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Това беше първият ми голям диригент, с когото можах да свиря Малер, Първа симфония...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А какво ви говори, като се видите? Разказва ви произведението или какво?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Различните диригенти имат различен подход. Хайтинк е човек, който не говореше много &ndash; той е холандец, знаете, а те са обрани в общуването. Но имаше изключително ясен жест, когато дирижираше, и независимо от волята на даден човек, той те включва мигновено в това, което прави. Изчезва личното &ndash; в хубавия смисъл на думата, всички сме едно цяло, от време на време тихичко прави на някого забележка и произведението се получава.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Като Йода от &bdquo;Междузвездни войни&rdquo;? Предава ви силата на музиката с един жест...&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Да, само с един жест, с един поглед. Иначе хубавото беше, че с тези диригенти винаги можехме да общуваме и извън репетициите. Спомням си, че беше организирана празнична вечер в един от виенските хотели в един ресторант и самият Хайтинк беше там със съпругата си. Бяхме съвсем млади музиканти и започнахме да играем една забавна игра на асоциации, а той веднага дойде и се включи, за да играе с нас. Не беше недостъпен. Това говори много за него. Ще спомена само, че в борда на този оркестър имаше осем министър-председатели.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как министър-председатели в борда на оркестъра?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Ами да, това е младежкият оркестър на Европа, който промотира тази култура. Ние свирехме без хонорар, като се поемаха всички други разходи, но бяхме до най-големите диригенти.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Имали сте честта да се докоснете до най-добрите диригенти.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- И да бъдем дълго време с тях извън репетиционния период, понякога със седмици, когато сме на турне, заедно да пътуваме, заедно да вечеряме...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И те разговаряха с вас наравно?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Да, седях например в самолета, когато прелитахме океана, до Клаудио Абадо и разговаряхме много.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Един от най-големите диригенти на ХХ век...</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Всъщност това е човекът, който ме инспирира да се занимавам с дирижиране.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как стана това?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Просто говорехме за музика, аз споделих, че искам да уча дирижиране, но естествено, като всеки млад човек, имах своите съмнения. Тогава бях контрабасист, избран с конкурс в Европейския младежки оркестър &bdquo;Густав Малер&rdquo;. А да се стигне до това, бе много трудно. Имаше прослушвания във всички европейски столици и някой път се взимаше само един човек. И аз успях да спечеля този конкурс в Цюрих. Прослушванията траят месец &ndash; един ден са в Цюрих, после са в Прага, в Берлин, в Амстердам и така се събират оркестрантите за оркестъра &bdquo;Густав Малер&ldquo;. Понякога човек се явява, но не знае колко свободни места има, може да е само едно и ако има шанс, чака да го поканят и да почне да работи. Тогава в журито беше и проф. Алтенбурген, концертмайстор на Виенската филхармония. Той дойде при мен и ми каза най-големия комплимент, който съм чувал в живота си, защото излезе от неговата уста. Разбира се, аз го познавах още от дете, израснал съм с неговия образ от новогодишните концерти, които БНТ предава и досега. Той дойде, погледна ме през очилата, стисна ми ръката и ми каза &bdquo;Добре свирихте!&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Все едно ви е дал магистърска степен.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Бях сигурен, че съм спечелил конкурса. И започнах да свиря с оркестъра на Клаудио Абадо, четири години, като свирихме на най-големите музикални фестивали, какъвто е Залцбургският, Люцернският, Единбургският, в залите на Виенската и Берлинската филхармония, в Тенгалууд в САЩ. Тогава Абадо беше най-влиятелният човек в света на музиката &ndash; главен диригент на Берлинската филхармония и директор на Залцбургския фестивал.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв беше неговият диригентски подход?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Абадо е много интересен човек. Познавам го от периода преди да се разболее от рак, преди да бъде Абадо от най-последния си период. Това беше преди 2000 г., преди мистичния му период, защото след това той се промени. Помня го от едни други времена. Беше много жизнерадостен, караше спортна &bdquo;Алфа Ромео&rdquo;. Научи ме да пуша пури. След концерти, когато бяхме свирили добре и той беше в добро настроение, идваше с една кутия холандски пури и ни черпеше. Имам една снимка как пушим в кметството след един концерт на Единбургския фестивал, бяхме свирили Шьонберг &ndash; &bdquo;Гурелидер&rdquo;, едно рядко, авангардно произведение. Много е трудно за възприемане, писано е десет години. Началото на Шьонберг звучи като късен Вагнер, много особено произведение, мисля, че Абадо много добре го направи с огромен оркестър. Това беше първото произведение, което работихме с него. Имах щастието да общувам често и продължително с Абадо. Запазих много партитури от него, които ми подари. Той винаги дирижираше наизуст, но имаше партитури за репетициите. Има диригенти, които непрекъснато гледат нотите, което не ги прави по-малки. Има и други, които, ако не знаят едно произведение наизуст, не се осмеляват да го дирижират.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:241px; width:338px" /></p> <p><em><strong>С Клаудио Абадо</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В кои години бяхте с Абадо?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- От 1996 до 1999 г. Последната година бяхме в Куба и свирихме лично на Фидел Кастро, който ни прие на своя 73-ти рожден ден.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Да, щом стана дума за пури, и опряхме до Фидел Кастро. Той с какви пури ви почерпи?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Имаше много интересен разговор, на който станах свидетел, между него и Клаудио Абадо. Моментът беше направо исторически &ndash; Кастро и Абадо. Интересното бе, че Кастро говореше на испано-италиански, докато Абадо му отговаряше само на италиански. Кастро, който току-що беше изслушал Седма симфония на Малер, му каза: &bdquo;Маестро, бях на вашия концерт, впечатлен съм невероятно много. Вие държите и командвате тази сила като една малка армия и те всички ви се подчиняват. Вие сте един върховен главнокомандващ, аз съм впечатлен от вашите способности&ldquo;. Абадо му отговори: &bdquo;Президенте, искате ли да ви кажа моя най-голям диригентски секрет? Когато дирижирам тези хора, по никакъв начин не се опитвам да ги командвам. Единственото, което се опитвам да правя, е само да ги вдъхновя да правят музика&ldquo;. Кастро нищо не му отговори. Това беше първият западен оркестър, който пристигна в Куба след революцията. Ние бяхме на първа страница на вестниците в Куба. След концерта Кастро се ръкува с всеки един от 120-те души и на всеки се представи &ndash; Фидел Кастро, президент на Република Куба. И когато човек като мене е на 24 години, какво да кажа &ndash; приятно ми е, Илия, музикант. Успях да му кажа, че съм от България, той много се зарадва, почерпи ме от неговите пури, а ние пушехме от контрабандните, които продават по улиците. Тогава не направих особена разлика.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Абадо ли е любимият ви диригент?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Той и Карлос Клайбер, за мен най-дълбокият диригент, който с музицирането си ме е докоснал най-силно от всички. Клайбер никога не се комерсиализира, никога не дирижираше концерти, които не иска, никога не подписваше договори и винаги си тръгваше, когато нещо не му харесваше.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Споменахте за баща си Здравко Михайлов, който ръководеше &bdquo;Мистерията на българските гласове&rdquo;. Какви спомени имате оттогава?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Да, баща ми беше диригент на Ансамбъла за народни песни на Българското радио в периода 1978&ndash;1983 г. По негово време хорът придоби международна известност под името &bdquo;Мистерията на българските гласове&rdquo;.</p> <p>С наследниците на този хор, сега под името &bdquo;Големите български гласове&rdquo;, аз съм се изявявал многократно в 11 различни държави в продължение на 15 години. От Русия, където дирижирах в Кремъл, до Канада, където само на 1 концерт имахме десетхилядна публика. През Англия, където ни записа Би Би Си, до Париж, където Телевизия Mezzo реши да направи филм за нас. Дори ходихме и на Азорските острови.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Колко ви беше заплатата като диригент във Филхармонията?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- 730 лв. на месец. За концерти, репетиции всеки ден и подготовка вкъщи. Най-много съжалявам обаче, че покрай уволнението ми отпадна и спектакълът с актьора Валентин Ганев &bdquo;Реквием за Дон Кихот&ldquo;, който подготвяхме. Бяха отпечатани и брошурите и той трябваше да се изнесе на 20 юни. Валентин Ганев положи изключителни усилия, като повече от година проучваме различни текстове от Сервантес, Унамуно, Хайне, Ортега-и-Гасет и цялата тема &bdquo;Дон Кихот&rdquo;. За съжаление Валентин Ганев се труди напразно. Тъй като е много принципен човек, отказа да участва в спектакъла с друг диригент. Много ми е жал за този проект. Забравих да кажа, че музиката е написана от Томас Луис де Виктория. Виктория е бил много известен композитор, по-известен от Сервантес в ренесансова Испания. Любопитното нещо е, че Виктория и Сервантес са родени в една и съща година на 30 километра един от друг &ndash; единият на 30 км от Мадрид, другият на 60 км. Друго любопитно съвпадение е, че Сервантес публикува първата част на &bdquo;Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча&ldquo; през 1605 г. През същата година е публикуван &bdquo;Реквием 1605&ldquo; (Officium Defunctorum, sex vocibus) &ndash; най-силното произведение на испанския органист и композитор, надминалия ренесансовата полифоничност и предтеча на бароковата изразителност Томас Луис де Виктория.</p> <p>&nbsp;Вторият том на Сервантес &bdquo;Дон Кихот&ldquo; излиза през 1615 г. Затова искахме да посветим този спектакъл на 400 години от излизането на втория том.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как беше замислен този спектакъл?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Много интересно беше замислен &ndash; редуваха се текстове и музика. Започва с нещо като ретроспекция, като Валентин Ганев щеше да играе и Дон Кихот, и Санчо Панса. Музиката е Реквиемът, същият, написан през 1605 г. и за който има данни, че е звучал пред самия Сервантес.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И дойде новият директор на Филхармонията и какво ви каза &ndash; няма да репетирате това?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Не, но заради конфликта с него пропаднаха репетициите, аз бях уволнен. Надявам се някога да го реализирам, защото това е един чудесен спектакъл, партитурата я донесох от Париж. Валентин Ганев се запали и го направи изключително професионално, консултирал се е с Руси Чанев и други негови приятели. Много жалко, че не можа да стане, но съм впечатлен от Ганев &ndash; беше си изчислил по минути участието. Идеята беше всичко да протече като една католическа меса.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Да се върнем на вашето минало. Разкажете ми още малко за срещите си с други големи диригенти.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Спомням си унгареца Иван Фишер, с когото репетирахме в Будапеща. Беше много красиво. Когато падна Берлинската стена и се видя, че ще сме свободни икономически, за да не избягат всичките големи музиканти на Унгария, Иван Фишер успя да извоюва подкрепата на правителството и на част от бизнеса. Заплатите на музикантите станаха като германските. Фишер събра най-добрите унгарски музиканти с конкурс и ако на другите заплатите бяха около 300 долара, техните бяха около 3000 долара. Той беше главен диригент на оркестъра, осигури контакт с &bdquo;Филипс&ldquo;, с най-голямата мениджърска агенция, последваха концерти в зали като Карнеги Хол и т.н. Иван Фишер помнеше всеки музикант по физиономия. Той е абсолютен педант, до непоносимост. Репетираме, свирим според нас както това произведение не може да се изсвири по-добре, а той казва само &bdquo;Добре. А сега да поработим!&ldquo;. Или &bdquo;Виждам, много обичате вашия инструмент, а сега да направим така, че да заобичате и музиката&ldquo;. И отделя по половин час за два такта, може да ти скъса нервите. Бяхме млади, издържахме, още повече като виждахме какво се получава после. Абсолютен перфекционист. По този начин той работеше и с унгарския оркестър, но резултатите му винаги са фантастични. На партито след един от прощалните концерти той каза нещо, което също съм запомнил: &bdquo;Вижте, като свършат годините ви в оркестър &bdquo;Малер&rdquo;, ще попаднете в рутинните, скучни оркестри по света и нещата няма да са такива, каквито бяха днес. Някой път ще имате скучни диригенти, които ще ви навикват и ще ви тормозят. Някои от вас ще се превърнете в едни канцеларски музиканти. Но ще ви помоля едно нещо: колкото и да сте талантливи, млади и амбициозни днес, каквото и да се случва, дори този сценарий, който за съжаление е възможен, моля ви, недейте да намразвате музиката. Тя не е виновна за нищо. Обичайте музиката!&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Струва ми се, че това е огромен проблем на българските музиканти, които заради слабия диригент и липсата на смисъл намразват музиката. Човек има нужда от добри примери, за да следва високия стил. А българите, като нямат добри примери, какво да следват?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Ако не бях преживял това на младини, да видя и после да работя с всички знаменити диригенти, нямаше да разбера някои неща &ndash; защото там това е друг тип устройство, друг тип музициране, друг тип правене на музика, без да искам да обидя някого, но е друго нещо.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Работили сте и с Пиер Булез.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Пиер Булез беше също много строг, много педантичен, дори скучен човек. Но чува звуци и неща, които никой друг не може да чуе. Булез е математик по професия. Той може да каже кой точно от седемте контрабаса е сбъркал нещо малко. Изключително точен, дирижира без палка, доближава се до Фишер по начина, по който работи. Умее да напасне всеки звук с математическа точност, да вложи неговата си емоция, която може да не е като на всеки човек и за всяко произведение. Например много добре прави Барток и Стравински.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А Сейджи Озава?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Озава е друго нещо, той е вулкан, оранжев на цвят. Той е един такъв малък японски самурай с концентрирана огромна енергия. Свирихме с него Прокофиев. Японец, световен диригент, работи в Америка и прави изключително добре руска музика &ndash; гениален.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_VhzBV6q9q0PKZnnODy7pv4zMPvpWQG.jpg" style="height:345px; width:500px" /></p> <p><em><strong>Със Сейджи Озава и свой приятел</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Трябва ли един диригент да е завършил хорово дирижиране, за да дирижира хор? Питам ви, защото Виктор Стоянов обяви конкурс за вашата позиция с условието кандидатите да са завършили хорово дирижиране, а вие сте завършили симфонично, което ви изключва от състезанието, ако и да сте ръководили различни хорове и капелата включително през последните три и половина години.</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Въпросът с дирижирането е много сложен. Трима от най-големите диригенти никога не са завършвали дирижиране &ndash; Карлос Клайбер е завършил химия в Цюрих; Ленард Бърнстейн също никога не е завършвал дирижиране, завършил е литература в Харвард; Херберт фон Караян е завършил пиано, не си взима изпита за дирижиране и никога не се явява повторно. Но явно тези хора успяват да предадат нещо на оркестъра, което никой друг, завършил дирижиране, не успява. Или много малко хора и не в такава степен. Дирижирането е магия, която не се учи точно в консерваторията. Имах шанса да уча при Васил Казанджиев, който наистина ме научи на занаята, това е нещо много полезно. Хубаво е човек да е учил, но магията на дирижирането няма как да се обясни само с ученето. Тя започва след това.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Срещнали сте Кевин Спейси в Джулиард Скул?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- По времето, когато бях в Джулиард Скул Кевин Спейси преподаваше там актьорско майсторство. Там можеше да се срещнат истински звезди. Кафе машината беше обща за музикантите и за актьорските студиа. Една сутрин там се засичаме с Кевин Спейси. Пита ме дали мога да му дам 25 цента и вади някакви пари да ми върне. Казах му, че го черпя, тъй като за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_BnuP2G5bbfaHvi0bMkPoQPheLNYFr9.jpg" style="height:241px; width:338px" /></p> <p><em><strong>С Найджъл Кенеди</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- А кой Ви научи на музика &ndash; Джулиард или музикалното училище?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- На музика съм се научил, естествено, още като дете от баща ми и от възможността да се докосна покрай него до големите диригенти от Европа, когато го следвах в оперните театри. Но Джулиард ме научи на мащаб. И да бъда професионалист. Да се мериш с най-добрите &ndash; всеки ден виждаш хора като Кевин Спейси, Робин Уилямс, Вал Килмър, Дъстин Хофман. От музикантите Ицхак Пърлман, Джулиард Квартет, Сара Чанг, Рудолф Съркин, Харви Шапиро, Курт Мазур &ndash; той беше диригент на Нюйоркската филхармония по това време. Личен приятел ми е цигуларят Стефан Миленкович. И човек свиква с това ниво, научава се на друг тип общуване. Естествено, освен знанията, които получаваш в Джулиард, е възможността да растеш в тази среда и с тези хора. Това е незаменимо и не може да се сравни с една, две или пет консерватории. Да видиш как репетират, да видиш тези знаменити актьори и музиканти, които преподават там. Робин Уилямс, за когото ми е много мъчно, също преподаваше там.&nbsp;</p> <p>Спомням си едно интервю с него и разбрах какво е талант. Беше с една от най-старите интервюиращи в &bdquo;Ню Йорк Таймс&ldquo; &ndash; 80-годишна. Не знам как става това, че хората в Ню Йорк, един от най-големите и стресиращи градове, работят и живеят до пределна възраст. Интервюто с тази 80-годишна дама, която е истински корифей, беше в театъра на Джулиард. Интервюто се превърна в &bdquo;уан мен шоу&ldquo;, час и половина. Тогава видях как един човек само с отговарянето на журналистически въпроси, на които присъства и публика от 700&ndash;800 човека, си играе с нея &ndash; и я разсмива, и я разплаква &ndash; когато намери за добре и колкото поиска. Една дама от публиката беше дошла с папагала си &ndash; такива неща там се случват, има ги всякакви хора. И по едно време папагалът почна нещо да се обажда. Робин Уилямс ни най-малко не се смути и проведе 10-минутен разговор с папагала, а всички умираха от смях. Това може да се случи само в Ню Йорк.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_Aq1j35YYS3g5SyFYX8dd0RkxyT934X.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p><em><strong>С Хосе Карерас</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какво мислите за поколението на Васил Казанджиев?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Той е единственият българин, който се съизмерва и е на едно ниво с най-големите диригенти на света, и това го казвам съвсем откровено, не защото съм негов ученик.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Но в България той ще бъде забравен, той вече е забравен, давате ли си сметка?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Не знам, той е обиден на Филхармонията, но това е друга тема. Той обаче наистина е уникален човек. Васил Казанджиев ме научи систематично на цялата подредба в диригентското изкуство, на начина, по който трябва да се изгради интерпретацията на едно произведение. Той е изключително организиран човек. Научи ме на традицията на старите германски диригенти отпреди войната. Традицията на Валтер, Клемперер, Кнаперсбуш и Фуртвенглер &ndash; неговия любим диригент.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Много ярък контур на оркестъра, ясен, събран и дисциплиниран звук...</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Фуртвенглер притежава магията да може в момента да реши на чисто импровизационно ниво, доколкото може да се говори за импровизация при една симфония от Брамс например, да се случат неща, които се случват само на концерт и никъде другаде. Но това е нещо, което не може да бъде научено.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Но как може един диригент да предаде това на цял оркестър?</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>- Той влияе на щриха, на динамиката... Трябва да слушаме записи, за да мога да обясня. Има исторически запис на Трета симфония на Брамс, в които прави неща, които са необясними. Да, това е партитурата, но звучи по съвсем различен и нов начин. Фуртвенглер използва магнетизма си, за да го посвети на своето изкуство, което бе и негова религия.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52420_MOLpoXTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8.jpg" /></p> <p>С Йо - Йо Ма</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Коментари

  • иван

    09 Юни 2015 16:11ч.

    Изключителен Човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • койчо

    09 Юни 2015 17:28ч.

    Илия Михайлов едно към едно: \\\&quot;- По времето, когато бях в Джулиард Скул Кевин Спейси преподаваше там актьорско майсторство. Там можеше да се срещнат истински звезди. Кафе машината беше обща за музикантите и за актьорските студиа. Една сутрин там се засичаме с Кевин Спейси. Пита ме дали мога да му дам 25 цента и вади някакви пари да ми върне. Казах му, че го черпя, тъй като за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.\\\&quot; ...за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.... Копеле, копеле, рева като магаре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И в същото време

    09 Юни 2015 17:32ч.

    ...си представям до него онази бледа шушумига Виктор на Стоян.Защо все така става в България,не мога да си обясня((=

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • койчо

    09 Юни 2015 17:46ч.

    Илия Михайлов едно към едно: \\\&quot;- По времето, когато бях в Джулиард Скул Кевин Спейси преподаваше там актьорско майсторство. Там можеше да се срещнат истински звезди. Кафе машината беше обща за музикантите и за актьорските студиа. Една сутрин там се засичаме с Кевин Спейси. Пита ме дали мога да му дам 25 цента и вади някакви пари да ми върне. Казах му, че го черпя, тъй като за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.\\\&quot; ...за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.... Копеле, копеле, рева като магаре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • койчо

    09 Юни 2015 17:57ч.

    Илия Михайлов едно към едно: \\\&quot;- По времето, когато бях в Джулиард Скул Кевин Спейси преподаваше там актьорско майсторство. Там можеше да се срещнат истински звезди. Кафе машината беше обща за музикантите и за актьорските студиа. Една сутрин там се засичаме с Кевин Спейси. Пита ме дали мога да му дам 25 цента и вади някакви пари да ми върне. Казах му, че го черпя, тъй като за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.\\\&quot; ...за инвестицията от тези 25 цента ще мога да разправям цял живот как сме се срещнали.... Копеле, копеле, рева като магаре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Юни 2015 21:16ч.

    Желая здраве и успех на г-н Михайлов, не се съмнявам, че ще следва мечтите си. Животът е страдание и борба, а класическата музика е изкуството, което винаги мъдрите хора поставят на първо място. Дори не ми се споменава лицето, което го е уволнило, некадърни кариеристи у нас на всяка крачка. И още - съпругата на акад. В. Казанджиев преди години ми беше учителка по музика в училище - очарователна госпожа, красива, интелигентна, талантлива, човечна, възпитана - само дето не ми разреши да бъда и в училищния оркестър, и в училищния хор едновременно. Има и други деца, скъпа, избери едно от двете - избрах оркестъра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Юни 2015 21:24ч.

    Преди години Клаудио Абадо трябва да дирижира \&quot;Травиата\&quot; (не помня обаче дали в Скалата), оркестърът обявява стачка, но залата е пълна. Абадо сяда на пианото и свири (акомпанира) на певците по време на цялата опера. Великан. Много ми е любопитно дали би станал държавен чиновник и дали би уволнил талантлив млад музикант?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • П.Казанджиева

    09 Юни 2015 22:09ч.

    Възможно е Васил Казанджиев да е забравян от медиите, които огласяват \&quot;рейтинговите\&quot; имена на деня поради конюнктурни причини, но нация, която страда от амнезия по отношение на стожерите си на високата култура, е обречена на духовно небитие. Мери, съпругата на В.Казанджиев преподавада история на изкуството и никога не е била учителка по музика, тъй че историята за училищен оркестър и хор и т.н. е също някаква псевдоанамнеза, да не кажа- лъжа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Юни 2015 23:17ч.

    Става дума за преди много години, госпожа (за съжаление), когато В. Казанджиев не беше академик, нито проф., жена му ми беше учителка по музика в 126-о училище, вероятно след това е започнала да преподава и история на изкуството, чудесно! Нямам никакъв мотив да лъжа или пък да преувеличавам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • П.Казанджиева

    09 Юни 2015 23:40ч.

    Пиша под собственото си име, за да е ясно,че не съм била учителка по музика в училище, нещо грешите, т.нар. Мери. Допускам, че в годината, когато В.Казанджиев стана професор, сте била все още на минус години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Юни 2015 23:58ч.

    След като сте толкова категорична и автентична, може и да греша, ако е така, моля за извинение. В момента се опитвам да си спомня малкото име на г-жа Казанджиева, учителката ми по музика, като че ли беше име на цвете, не съм сигурна обаче. Желая ви здраве!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Valentin Peytchinov

    10 Юни 2015 0:57ч.

    Mislya tche tazi barkotiya nyama da ima skoro kray. Protchetoh nyakolko statii s mneniya ot razlitchen agal. Za jalost i dvete strani sa si nanesli rani, koito shte blijat dalgo vreme. Nujno e mnogo ineligentnost za da bade vdignato byaloto zname. Kato alumni na The Juilliard School opissanoto i prejivyanoto ot G-n Mihaylov e accuratno. Az personalno ne vijdam neshto smushtavashto, tche e zapotchnal da raboti v Bulgaria. Prez moite godini na izgrajdane kato izpalnitel, tselta beshe da se izleze zad granitsa, za da ima dostap to mejdunarodni musicalni institutsii. Burocrati reshavaha koy moje i koy ne moje da patuva. Beshe trudno da se izleze po jelanie i artista da si opita kasmeta bez da darji v raka contreten dogovor. Az namiram za polojitelno i aplodiram, tche G-n Mihaylov i vseki kato nego, koyto se vrashta i ostavya tchast ot svetovniya opit v mayka Bulgaria. Razlikata mejdu predi i sega e tche v dneshno vreme moje da se izliza po jelanie i po vsyako vreme. Nishto ne se znae, edin den ima veroyatnost da vidim G-n Mihaylov otnovo na pulta na Sofiyska Philharmonia, primeri mnogo (Steve Jobs, uvolnen i naznatchen otnovo ot Apple). Vremeto shte pokaje.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Читател

    10 Юни 2015 2:44ч.

    Новината от днес е, че Илия Михайлов е уволнен и от Американския колеж, очевидно заради Америка за България, която върти далавери и във филхармонията. http://glasove.com/politika/52454-zaradi-amerika-za-bylgariq-uvolnqvat-iliq-mihajlov-i-ot-amerikanskiq-kolej

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вихрен Паунов

    10 Юни 2015 2:49ч.

    Познавам г-н Илия Михайлов от години. Винаги ме е впечетлявал с изключителното си чувство за справедливост, лоялност. Човек с премерена и обективна преценка както за околните така и за себе си - качества, които ценя и уважавам. Вярвам, че въпреки трудностите с които се сблъсква неговата кауза ще надделее и той ще намери още-по силна подкрепа по пътя на своята истна. Успех!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чугун

    10 Юни 2015 2:49ч.

    Г-н Михайлов, Бог с Вас, таланта е от Бога, а от Вас- работата. Сигурен съм, абсолютно, че животът и кариерата Ви няма да пострадат от интригите на тези дребнави хора. Срам за тях и грях голям. Вие имате искра и трудолюбие, дерзайте и не обръшайте внимание на глупците. Жалкото е , че България, музикантите и публиката, и българските деца ще са лишени от възможността да се обогатяват от общуването с Вас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • america vs bulgaria

    10 Юни 2015 3:44ч.

    Който не ще морков , ще яде тояга-олигофрени такива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Виктор Стоянов

    10 Юни 2015 3:46ч.

    Аз пък имам снимка с Бойко!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Симеонов

    10 Юни 2015 5:54ч.

    Пуцай, куме!...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Симеонов

    10 Юни 2015 6:03ч.

    Шегата настрана, професионалният и личен контакт с някои от най-големите имена на световната и родна музикална сцена, за които разказва Илия Михайлов е наистина безценен. В сравнение с него, дипломата от родната музикална академия е нещо като онези \&quot;сертификати\&quot; със заглавие \&quot;Най-добрият тъст\&quot;, \&quot;Шампион по надяждане с тулумбички\&quot;, които продават по сергиите на морето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тигър

    10 Юни 2015 9:30ч.

    И аз имам снимки с много диригенти,но освен да си говоря с тях съм работил и то наистина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мусоргски

    10 Юни 2015 20:15ч.

    Питам се, като е толкова велик Илия Михайлов, защо на негови концерти залата е празна, както той казва?! Народът ли е толкова прост? Ако наистина е велик, би трябвало обичащите хоровата и симфоничната музика в България, които съвсем не са малко, да говорят за него, да привличат нови слушатели на концертите. Да го коментират и препоръчват, да се увеличават с времето. А то - празни зали! Защо? Защо, господин Михайлов? Защо? Пак ли народът е виновен? Или за Вас мнението на един главорез, като Фидел Кастро, пред когото благоговеете, е по-ценно от негласната оценка на истинските ценители на музиката в България? И какво лошо има в това, че Виктор Стоянов се опитва да намери финансиране на Филхармонията, въпреки нежеланието на хората да идват на концертите Ви?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мусоргски

    10 Юни 2015 20:20ч.

    Ниско е нивото Ви, господин Михайлов! Доста ниско! Вижда се много ясно! И няма как да правите музика с висока стойност при това си ниво! И няма никакво значение с кого сте се снимали и кой Ви е поискал пари за кафе, или колко време сте гледали и слушали великите майстори. Ниското ниво е по рождение и остава до смъртта. В това няма нищо лошо, но все пак - мястото Ви е другаде. Вие ще си прецените.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Мусоргски

    10 Юни 2015 23:39ч.

    А вие от позицията на какъв съдите за качествата на хората? Само не започвайте да обяснявате какъв неземен талант сте...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към Тигър

    10 Юни 2015 23:41ч.

    Тигре, Тигре, така ан гро всеки може да си пише всичко.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ако има министерство на културата

    11 Юни 2015 6:36ч.

    то ще назначи конкурс за директор на филхармонията и ще избере онзи който ще махне всички щатни диригенти и ще върне табаков и дафов поне за 4 години защото този оркестър е квадрат 500 на симфоничната музика в българия разбра ли ме вежди

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    13 Юни 2015 2:15ч.

    Хубаво е как сте реагирали. Далече съм от музикалните среди, ще си замълча. Виж, по онзи архитектурно-пространствен и и художествено-пластичен проблем, където очите му светеха като на караконджул съм по-наясно. Уви, темата е друга. А климатът същият.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи