Хърватия – приказка за откриватели и приключенци  

Хърватия – приказка за откриватели и приключенци   
25 на сто от леглата се намират в къмпинги

 

Море, водопади, гледки, яхти, кротки вълни, чистота, спокойствие, сигурност, усмивки, феноменален сладолед – това на пръв поглед може да усети човек от Хърватия. Добавяме перфектни пътища, осветени нощем села, гостоприемни домакини, нормални цени, усмихнат персонал и приятното удоволствие да си говорите на български и да ви разбират.

Лятна ваканция във Хърватия. Самолетна линия между София и Загреб няма, затова човек или взима автобус, или изминава около 1000-1200 км с личния си автомобил и се оказва в свят на красота, спокойствие, учтивост, безвремие. В мига, когато стигнете до своя курорт, удоволствието от ваканцията вече е започнало.

 


Такава цветна и безгрижна гледка изтрива всички мисли за грижи и служебни ангажименти

 

 

Населението на страната е 4,29 млн. души, но за 2014 г. те са посрещнали над 14 млн. туристи, които са генерирали почти 75 млн. нощувки. Така средният престой надхвърля 5 дни на човек. За сравнение за туризъм от други държави през миналата година у нас са дошли 4,5 млн. души, а средният брой на нощувките в България са малко над 3 на турист.

За миналата година в Хърватия бележат 31 на сто ръст в броя на чужденците, избрали ваканция там, и 23 процента повече нощувки.

 

 

 

 

През 2014 г.

50 хиляди българи са посетили страната,

които са прекарали там 93 хил. нощувки или средно по 2 на човек. Техният брой е нараснал с 56 на сто спрямо предходната година, а нощувките им са скочили с 38 процента.

Генериращият туристически пазар за страната е германският, като 2 млн. души за избрали ваканция в Хърватия и те са изкарали 16 млн. нощувки. Иначе казано, всеки германец е нощувал средно осем пъти в гостоприемната адратическа държава. Германците представляват 21 на сто от общия брой на чуждите посетители. За сравнение през 2014 г. от същия пазар, който също се води „генериращ“ за България, туристите са били около 350 хиляди.

Организирани чартъри към страната почти няма – над 80 на сто от посетителите са неорганизирани и просто избират да почиват там. Групите пристигат най-често с автобуси.

ДДС в Хърватия е 25 процента, но за туризма той е намален на 13 на сто през 2013 г.

 

Какво представлява една ваканция в числа?

 

Четиризвезден хотел на брега на морето с гледка към залеза, малките лодки, спокойната зеленина и сгушените къщи на отсрещния остров струва 1420 лв. за една седмица с включена закуска.

 


Подобна гледка от прозореца сутрин изпълва човек с желание за нищоправене

 

Условията са отлични, чистотата е безупречна, стаите са големи, климатиците са тихи, закуската е богата, персоналът е от млади хора, които пъргаво се отзовават на всяко помръдване на масата. Хотелът е едва с 33 стаи. Неговият директор обяснява, че за целите на ваканционния туризъм усещането за уют, за близост, за лично познанство с персонала е от ключово значение.

Забавна подробност е, че всички високи дървета са населени с насекоми, които издават толкова силен жужащ звук, че ако застане под такова дърво, човек ще трябва да вика, за да се получи разговор. Бубулечките са много трудно видими, защото се сливат с цвета на дърветата, но при много голямо старание може и да се забележат.

 

И тъй като звукът от това непознато за нас хвъркато същество е непонятен, то чуйте го и си го представете умножен по 50 хиляди например. Добрата новина е, че за разлика от щурците, след мръкване насекомите млъкват. 

 

Леко обезкуражаващ е фактът, че Хърватия на практика няма плажове. Крайбрежната ивица е с камъчета, каквито у нас се ползват за насипване по железопътните релси.

 

Пясъчните плажове са известни като такива и до тях се предлага возене с лодка. Това не пречи техният Златни рат (Златен плаж) да е в списъка на Tripadvisor за един от най-красивите плажове в света. Ваканцията в четиризвезден хотел на този остров е около 1600 лева за седмица.


Макар и върху камъчета, нищо не пречи човек да се настани удобно в сянката на палмичка

 

 

На повечето плажове обаче в самата вода също има много камъни и е задължително ползването на предпазни сандали или мрежести гуменки. Продават се навсякъде (дори човек да забрави да си ги вземе от България) за 7-10 евро чифта. Чистотата обаче е безупречна. На едно място на плажа на купчина са струпани шезлонги и върху един от тях е залепена бележка: „Платете цената (равностойност на 2 евро) на рецепцията на еди-кой си хотел“. Но дали човек ще иде да плати тези две евро или не – въпрос на желание. На няколко места по брега са разположени барове, които са видимо преместваеми обекти. Там човек се опъва под луксозен чадър на шезлонг, на люлка, на възглавници – зависи какво са сложили – плаща 2 евро и трябва и да си поръча нещо.


И под луксозните чадъри гледката е същата, само разхладителните напитки са по-близо

 

 

Забавни са табелки, на които пише: „Забранено е оставянето на лични предмети – столове, кърпи и други, за през нощта с цел запазване на по-добро място на плажа“. Там изобщо не стои въпросът дали тези „пазещи“ предмети ще бъдат откраднати. Просто не е честно някак...

Никъде из курортите не може да бъде видяна дори една неправилно паркирала кола – такава, която се е настанила на плажа, някоя, която е качена на тротоар, защото там е сянка. На никого не хрумва да прави подобно нещо. По улицата край плажната ивица минават младежи с велосипеди, които возят или сладолед, или прясна варена царевица.


В горещите дни няколко последователни порции сладолед са най-прекрасният обяд

 

 

Когато човек иска да си купи нещо, те питат за количеството, вадят касово апаратче, подават бележката, връщат ресто (ако се налага) и едва тогава вадят стоката. Дисциплината да се подава касова бележка, независимо дали се купува чаша малини на улицата, сладолед или царевица от количка, бутана с колело, е наложена от министерството на финансите на Хърватия преди три години. Тогава всеки търговец е задължен да притежава фискално устройство и да отчита всяка сделка. Дори когато се вози на автовлакче, всеки пътник получава билет и касова бележка. Същите устройства предстои да бъдат въведени в Чехия.

 

„Контролът доведе до рязък спад в обема на сделките от сивия сектор, но това е само единият плюс на твърдата политика срещу скритите продажби – обясняват за „Гласове“ от пресцентъра на финансовото ведомство на Хърватия - В сферата на туризма това кара гостите да се чувстват сигурни: щом получават касов бон за всяко нещо, което потребяват, то значи държавният контрол е налице и те самите не са мамени, не са попаднали на амбулантни търговци. Всъщност най-големият плюс в резултат от тази стриктна политика идва от потребителите на търговски услуги, които се радват, че никой не опитва да ги излъже. Това ги окуражава да харчат още и така да повишават приходите в местната икономика.“

 

По отношение на законите, свързани с туризма, от туристическото ведомство уточняват, че съществуват

Закон за обслужването;

Закон за ресторантьорството;

Закон за туристическия борд;

Закон за курортите и

Закон за местните и туристически такси.

 

Целта е тези закони да работят в синергия, за да може туризмът да показва и да предлага най-доброто, което държавата може да организира като цялостен процес както за своите, така и за чуждите туристи. Промени в законите се правят с цел да отразяват обществените явления по начин, който да дава още възможности за осигуряване на по-високо качество.

 

Естествено, че Хърватия също развива рекламна стратегия. На този етап тя е изготвена до 2020 година и за нея отговаря Хърватският борд по туризъм. Бордът разполага с представителства по целия свят и свои бюра във всяка хърватска община. Кампаниите се изготвят таргетирано към всеки от пазарите, на които страната се представя, и отговарят на пазарните потребности на всяка община. Националната цел е превръщането на страната в целогодишна дестинация чрез кампанията „Хърватия 365“. За целта се представя културен туризъм, уелнес и здравен туризъм, приключенски преживявания, колоездене и бизнес и конферентен туризъм. Променя се и брандирането на страната, което е под мотото „Хърватия – винаги пълна с живот“.

 

От министерството на туризма обясняват, че като първото топло море, което е близо до Централна Европа, за гарантиране потока на туристи са осигурени отлични транспортни връзки. Хърватите не мислят, че магистралите им са скъпи. От влизането в страната през Сърбия, през Загреб до крайбрежието на Адриатика цената в една посока за тол такси е 36 евро. Никъде в страната не може да бъде намерена дупка на пътя (дори в малките села, ако човек реши да полюбопитства как живеят хърватите отвъд големите пътища). Тунели с дължина между 3 и 5 км осигуряват преминаване с висока скорост по права линия. С приближаването към морето гледките са толкова впечатляващи, че повечето пътуващи намаляват скоростта просто за да се радват на панорамите.

 

 

От София до Шибеник например при 1100 км, над 900 се изминават по магистрали за около 11 часа. Удачно е пътят да бъде разделен на две – човек все пак отива на почивка, а не гони час на пристигане.

 

Точно по средата се пада Славонски брод, намира се на река Сава. Като си знаем нашите населени места, няма начин да не зяпнем от изумление каква чистота и порядък се откриват.

 

От чист инат обикаляме по малките улички и търсим я дупка, а неработеща улична лампа, разпилян боклук. Но все едно сме герои в „Степфордски съпруги“, където освен жените цялото градче е съвършено.

Дворовете са пъстри с градини, осветени от уличните лампи, къщите до една са измазани, тротоарите са равни от край до край.

На следващото утро на едно кръстовище преминава пенсионер в инвалидна количка, качена на моторизирана платформа с разпънато над него чадърче. Тогава забелязваме, че абсолютно всички тротоари са пригодени за инвалиди, а отделно по централните улици са разчертани и велоалеи.

„Ние се утвърдихме като изключително сигурна страна – както като условия по пътищата и за населените места, така и за всеки индивидуален гост. Това е основата, на която стъпваме в привличането на нови и нови туристи към все по-малко познати региони. Така, ако сте стигнали до едно място, което сте избрали по каквито и да е критерии, на място сме готови да ви покажем още три-четири неизвестни неща, които са достатъчно различни, та поне с едно да ви заинтригуваме“ – разказва Ева де Зан от туристическото ведомство.

Хърватите не разчитат на агресивна реклама, а на апетитно поднасяне на възможности на място, на разказите на журналисти и в голяма степен на оценките, които самите гости на страната дават в световни туристически сайтове като Tripadvisor.

 

Всъщност сами се убеждаваме, че собствениците на малки хотели работят като ходеща реклама на страната си.

 

Докато стопанката на хотелчето от приказките (строено от мъжа й, който събира антики от цялата страна, за да е наистина необикновено) Ана в Славонски брод също така поднася и закуската (каквото си пожелае човек да му приготви), тя бърбори за красотите на страната си. „Къде отивате?“ „Във Водице.“ „Ах, Водице, това е близо до един невероятен водопад. Крка се казва! Чудо! Трябва да го видите!“ „Знаем – казваме, – това ни е в плановете.“ „Аха! – не се дава Ана – трябва да вземете лодка и да отидете на Златни рат (Златния плаж) – показват го по снимки сред най-красивите плажове в света! Пясъчен е! Нежен! Идете!“

 


Ресторантчето е оживяла приказка, като най-античният предмет в него е на 250 години

 

 

В идните 20 минути Ана е разказала за най-красивите места, които сама е виждала, накрая дава листче и химикалка – да си запишем! В момента най-актуалното място, което било наводнено с германци, се казва Макарска. „Ма-кар-ска“ – следи тя дали записваме. И обяснява дори в кои ресторанти да идем. Но то е на повече от 100 км от нашия курорт в посока юг. 

Говорим си на своите езици и се разбираме без никакви проблеми. И след като за трети-четвърти път учтиво й казваме: „Све е у реду“, тя мило се усмихва: „А можете да кажете: Всичко е наред“. Прихваме заедно.

Ева де Зан разказва още, че в Хърватия усилено се разработват маршрутите за велотуризъм, като картите за него са описали и сложността им – да си прави човек сметката откъде ще мине.

Идеята е всяка община сама да прави програми, маршрути, да разработва възможностите на своя регион и самите хотелиери да могат да поемат всеки турист още с настаняването в хотела.

Ако по нашенски маниер озаглавим тази политика с име на кампания, бихме я нарекли: "Всеки хотелиер – консиерж“. Хърватските хотелиери не знаят, че са консиержи, но знаят да разказват с възторг за страната си.

От курортното градче Водице до водопадите Крка, 40 км, се пътува както с кола (паркира се на безплатен паркинг), така и с корабче. А то наистина е за предпочитане. На борда на Desto се събираме румънци, корейци, двама негри, хървати, германци, французи, испанци, италианци. Просто не може да бъде по-международно. Отдалечаването от брега разкрива гледка към сушата, която е скромно и ниско застроена.

 

Вижда се куличка на църква, но нищо не се извисява над нея. Това все пак е курорт, не жилищен комплекс.

 

 

Разминаваме се с лодки с опънати платна, с моторни лодки и с истински луксозни яхти. Безгрижно си махаме и се снимаме едни други. На носа на някои от лодките привикнали с плаването дами лежерно си четат книжка.

 

Други яхтсмени са намятали пържоли на открити скари. Всички се радват на безметежното возене, свежия въздух и на нахалните лебеди, които щом подушат ядене от някоя лодка, се приближават с надежда да се облажат.

 

 

По Адриатическото крайбрежие на Хърватия са изградени 53 пристанища, 14 сухи дока, 13 центъра за акостиране, 22 места за престой на котва. Около 17 хиляди са местата за спиране в морето.

 

 
Това е само едно от пристанчетата във Водице

 

Само от яхтите се генерират 2,2 млн. нощувки, което обаче е малък процент спрямо общия им брой от 74 млн. нощувки годишно за цялата страна. „Неоспорим факт е обаче, че яхтсмените, техните гости и приятели са отлични консуматори на услуги на сушата и ние приветстваме техните навици на активно харчене“ – казват от хърватското министерство на туризма.

 

 
Градът Задар изобилства от места, където могат да акостират от малки лодки до големи луксозни яхти

 

 

По време на плаването ни към чудния водопад на Крка минаваме покрай китно малко селище, което, заобградено от всички страни от мачти, изглежда като зад плътна бяла ограда – това е Скрадин. Там няма нито един хотел, а само къщи за гости. Опитайте да резервирате нещо за идното лято – тук-там са останали единични стаи.

 

В тази изключително красива част на Адриатика резервациите за най-прекрасните къщи за гости се правят година по-рано. Опитайте да намерите сега свободна стая в Скрадин за идното лято!

 

По трасето минаваме край древна, потопена във водата наблюдателна крепост. Докато се возим, се плъзгаме под великолепните нови мостове на магистралата. Нареждаме се на опашка – нещо като воден трафик при навлизането в акваторията на големия град Шибеник.

 

Информират ни, че в целия град съществува само един хотел, всички други места са къщи за гости. Само така никой няма да се изкуши да строи нещо грандиозно и грозно, което да разруши естествения изглед на града.

 

Самият град е построен стъпаловидно и на преден план се откроява древна крепост. Вероятно трафикът в морето е по-натоварен от този по улиците на града.

 

За удоволствието да се плава в спокойните води на Адриатика между островите можете да надникнете в този клип: 

 

 

 

Влизането в националния парк "Крка" е срещу 11 евро на човек. И докато, ако пристигнеш с кола, се върви около 20 минути, докато стигнеш до най-възхитителната гледка, от корабчето се изминават 100 метра и затаяваш дъх пред великолепната гледка.

 

Водните каскади са докъдето поглед стига, а голямото езеро пред очите ви ври и кипи не само от бумтящите струи, а и от стотици хора, които са във водата и крещят, пищят, хвърлят се насам-натам.

 

 

 

Голям въжен мост прехвърля водната шир и той се огъва от още стотици туристи, които завистливо гледат към хората във водата. Поглед към по-спокойната част на езерото открива друга невероятна гледка – докато едни пляскат щастливо, край тях плуват лебеди, които внимателно проверяват дали някой от тези досадници не е приготвил и нещо за хапване. Всъщност лебедите имат право, защото една голяма поляна под сянката на високи дървета е превърната в ресторант на открито. И често хората влизат във водата с остатъците от ястието, а лебедите само това чакат.

 

Никъде в този парк обаче не е предвидено място, където хората да си заключват личните вещи. Затова всеки ги оставя където му падне. В корените на едно голямо дърво, досами голямото езеро, четирима души оставяме фотографската си техника. Споглеждаме се и се разсмиваме – наистина не мислим, че някой ще ни обере.

 

Плуването в кипящите бистри води е невероятно преживяване. Желателно е отново носенето на сандали за вода, защото камъните и скалите са в изобилие. Но така човек може да се качи на високо върху подводна скала в средата на езерото и да се бухне с индиански крясъци.

 

Приближаването да най-близкия до предпазните въжета водопад се оказва истинско изпитание. Струите създават водовъртеж, който неусетно потапя плуващия. Доста опити са нужни, докато се стигне до заветните поплавъци, които се извъртат и отдалечават при всеки опит да бъдат хванати.

Красиво е, възхитително, зашеметяващо, щастливо!

 

 

На връщане с корабчето следват още два часа и половина спокойно плаване и още гледки, още яхти и поклащащи се наблизо стройни бели платна.

 

По време на пътуването с корабчето чуваме информация, че този регион на Хърватия е бил под венецианско владичество 400 години. Това се нарича да случиш на поробител!

 

Разнообразието винаги може да продължи по суша. Разходката от курортната част от центъра на Водице отнема 40 минути, но е по сенчеста алея край красиви къщи, покрай места със сладолед... Всички говорят за прочутото италианско джелато. Но то е само защото не са опитали хъватските сладоледи.

 

Ако човек много го мързи да крачи (и не си е наел колело или скутерче), може да изчака настъпването на 18 ч. и точно на минутата по разписанието си минава откритото туристическо влакче. Цената за двупосочен билет на човек е 26 лева. Няма друг градски транспорт. Е, всеки може да ползва и колата си, но като стигне до центъра, трябва да измисли и къде да я паркира. Затова и повечето туристи не ползват колите си по време на почивката.

 

 

Организацията на транспорта за всяко населено място е задача на общината. Уличките във Водице, по които криволичи влакчето, са затворени за автомобили и това е постигнато много лесно: само водачът на влакчето разполага с дистанционно, което да свали автоматичното колче, издигнато насред пътя. Влакчето минава покрай ресторант, върху който гордо се пъчи пъстър папагал. Той пляска с криле, пищи и от време на време сързераздирателно се провиква: „Добър даааааан!“.

 

Венецианското присъствие се е отразило и на архитектурата. Тя не разточителна и разкошна, а е изразена в скромни, почти аскетични на вид къщи от камък с прозорци с пъстри дървени капаци.

 

Уличките са застлани с излъскан до блясък камък от нозете, които са минавали по тях векове наред. Някои от тях са толкова тесни, че двама души рамо до рамо биха се почуствали като скрити в гардероб. Повечето улички са свързани със стълби и по тях са разположени магазинчетата на художници и други творци.

 

 

Историята на Хърватия датира от 7 век и римляните са оставили богато наследство от сгради. Земите са били окупирани и от османците. Запазването на архитектурния облик на градовете е от изключителна важност и нищо ново и модерно не може да се пръкне там, където зданията са исторически. Затова новите неща могат да се градят на разстояние, което не позволява визуално объркване със старите сгради.

 

Точно тази автентичност е причина филмът Game of Thrones да бъде заснет в Хърватия.

 

 

По време на разходката към стария център на градчето алеята преминава покрай огромен къмпинг. Къмпингарите са нещо като новите нашественици в страната. По магистралите може би само 30 на сто от колите не влачат нищо след себе си. Останалите 70 процента или теглят лодки, или са къмпингари, които си влачат и лодка, и са се натоварили с велосипеди.

 

 

Дивото къмпингарство е напълно забранено в цялата страна.

Но общият брой на местата за къмпингуване е 266 и всичките са частна собственост, така че цените се определят както хотелиер би го направил. Една четвърт от легловия капацитет на Хърватия се пада на къмпингите и те предлагат възможност за общо 236 хиляди легла.

 


Този къмпинг се намира на самия морски бряг и там се виждат кемпери от Германия, Белгия, Австрия, Испания, Холандия. Първата линия винаги си има цена! 

 

 

Къмпингуването не е вариант на евтин туризъм, а стил на живот. Повечето кемпери са скъпи, като тези, които са с всички удобства, започват с наемна цена от 100-120 евро на ден (в България и в Европа цените са идентични). Ако камионът-къща е лична собственост, цените за покупка втора употреба варират между 16 и 70 хил. евро. Оделно е цената за влизане в къмпинга. И ако къмпингарите не са резервирали мястото, където искат да отседнат, може да се окаже, че пътуват от един къмпинг до друг, без да намерят къде да спрат в пика на сезона. И тъй като не могат да се бухнат в първата попаднала им горичка или на широка полянка, остава им да нощуват на някое отморище – широк паркинг край пътя, най-често зад бензиностанция. Там ще си правят компания с десетки турски гастербайтери, които с цялото домочадие са седнали на асфалта в сянката на колата си, опънали са софрата и хем се подкрепят, хем отдъхват след часове на път.


Тези момичета предпочитат да спят направо на плажа, но в зоната на легалния къмпинг

 

Не е невъзможно да се наложи къмпингарят да напусне Хърватия, без да се е докопал до свободно място в къмпинг, или да измине стотици километри, за да отиде там, където нещо е останало.

 

Всъщност на къмпингите в адриататическата държава си струва да се обърне специално внимание:

 

Те са категоризирани със звезди – от две до пет. Нивото им зависи от това дали подходите за влизане са повече от един, дали се допускат каравани денонощно, дали персоналът говори чужди езици, какви са възможностите за пране, готвене (кухня и зона за барбекю), детски площадки, площи за спорт, интернет, как се събира и обработва боклукът. Всеки от тези елементи също подлежи на оценка. Иначе казано, една електрическа скара не минава за барбекю и една детска люлка, купена от супермаркет, не е детска площадка.

Преди градската част на Водице е разположен къмпинг за 2700 души.

Част от местата са мобилни къщички с климатик, другата част е за собствениците на кемпери, които трябва да ги паркират и обезопасят по определен начин. Разписани са и правилата за домашните любимци. В този къмпинг са осигурени бани и за тях. Отделно са душовете за хората, баните за инвалиди, бани с вани. Предвидени са и тоалетни за деца. Предлагат се още перални, сушилни и сервизна помощ за кемперите. В рамките на парка се намира водна пързалка, басейн, супермаркет, медицински център. А търговската улица и всички ресторанти са на около 3 минути пеша от къмпинга.

 

Цените започват от 18 евро на вечер само за връзване с електричество до 32 евро на нощувка при осигурени ток, течаща вода и връзка с канализация, както и интернет, и сателитна телевизия. Децата до 3 годинки се настаняват безплатно, а до 12-годишна възраст се настаняват срещу 9 евро на нощувка, възрастните плащат по 11 евро на нощ. Така за топ екстри четиричленно семейство би платило около 550 евро за една седмица. Най-евтиният вариант е малко над 400 евро. С наемната цена на ден за комфортен кемпер от средно 110 евро, сумата става около 1300 евро, без да смятаме разхода за гориво, за винетки (които са около двойно по-скъпи от тези за леки коли) и всички други харчове на място.

 

Изводът: къмпингуващите (освен ако не пътуват с велосипеди и с раници на гърба си) са следващите най-платежоспособни туристи в Хърватия след хората с лодки и яхти.

 

 

Несъмнено в последните години Хърватия е сред европейските държави, които набират огромна скорост по отношение интереса на чуждите туристи. Природните й дадености са само едната страна на този интерес. От другата е цялостната организация на живот и спазването на правилата, които са валидни за всички.

На магистралата, в тежкия трафик на лятното предвижване, две сръбски коли гяволски минават по аварийната лента. Не е ясно колко са изминали така, но от колоната се отделя полицейски мотоциклет (а такива са разположени по протежение на цялото задръстване) и сирената му означава, че след малко на сърбите хич няма да им е забавно.

Условията за гостите са на първо място в отличното обслужване, в лекотата, с която човек може да се придвижва, в сигурността и в усещането за ред, спокойствие и умно опазена красота и природа. Хърватия е страна за всички, които искат да се радват на постоянни емоции, на модерност и разнообразие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Марко Перкович

    11 Sep 2015 22:33ч.

    Жужащите насекоми се наричат цикади и наистина са навсякъде по крайбрежието. Нещо като аудиомарка на хърватското море.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Марко Перкович

    11 Sep 2015 22:39ч.

    P.S. Вместо гълтането на километри в захлас по прекрасните хърватски магистрали, горещо препоръчвам минаване през Босна - прекрасни планини и реки, а пътищата, макар и обикновени шосета, също са в отлично състояние. За наше съжаление, явно дори и в Босна при строителството се краде в пъти по-малко отколкото у нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Франкопан Зрински

    12 Sep 2015 1:19ч.

    Общо взето обективна пътепис ,въпреки малко нестройния и ритъм !На хърватски насекомото се казва цвърчак ,звука издават само мъжките за да превлекат женската, тоест това е тяхната любовна песен и това се случва само през летните месеци и то в светлата част на деня !Ако отивате в Истра или Кварнер -северната част на Адриатика пътя е по магистралата София -Загреб -Риека ,ако отивате на юг в Далмация минете през Босна ,например през Сараево и Мостар ,за Дубровник може през Босна ,а и през Черна гора !Пътя рязделете на две ,спете например в Мокра гора -Сърбия или В Сараево ,в Черна гора - в Колашин ! Марко знаееш ли кой е Томпсън? :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М.П.

    12 Sep 2015 2:34ч.

    Е, бива ли такива въпроси?! :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ф. З.

    12 Sep 2015 3:04ч.

    Чудя се защо ползваш само имената ,а не и прозвището ?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ф. З.

    12 Sep 2015 3:05ч.

    Чудя се защо ползваш само имената ,а не и прозвището ?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М.П.

    12 Sep 2015 3:14ч.

    За да има интрига :) Така дойде, няма някакъв скрит замисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Марко Петрович

    12 Sep 2015 5:27ч.

    Това го написах в мнение, беше изтрито, сигурно защото показва абсолютната неграмотност на авторката, която освен че не чувала за цикадите, не е чела и литература, каквато има дотатъчно - включително българска поезия. Също така написах, че предметите на 250 г. могат да бъдат стари, старинни, антикварни, но не и антични. Защото античността е исторически период завършил окончателно през 6 век. Хайде сега редакторките пак да ме изтрият.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лияна

    12 Sep 2015 7:28ч.

    Колко старателно само четете текстовете ми - до последната буквичка, за да е сигурно, че сте намерили някаква дреболийка, макар да признавам, че някакво насекомо не ми е познато. Жив и здрав да сте, все така всеодайно да ме четете - аз ще пътувам, ще снимам и ще пиша, а Вие не отслабвайте вниманието си :)))) Очевидно написаното не само Ви вълнува, но Ви е важно да проследите коментарите. Успех :))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лияна

    12 Sep 2015 7:32ч.

    Марко Петрович, ако човек може да разполага с три денонщия само за път, за да се наслади на живописните маршрути, които предлагате - да. Но и така, с возене по магистралите, пътят е 12 часа. Ние го разделяме с една нощувка. Но ако човек иска да опознае региона, несъмнено минаването през Босна е отлична идея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М.П.

    12 Sep 2015 20:02ч.

    Пътят по направлението София - Шибеник е съизмерим и през Босна, не се удължава толкова много, защото се явява хипотенузата спрямо двата катета - хърватските магистрали. Пак е нужна една междинна нощувка, но не са три денонощия. Може да се мине през Сараево, може и в Баня Лука и Яйце, може и другаде, а може и най-добре би било - всеки път различно. :) Направлението въобще си е благодатно откъм маршрути! Но, ако продължим по същество относно пътеписа - който несъмнено е обективен, за мен лично легендите за прословутите хърватски къмпинги са леееко преувеличени. Не че не са хубави, но, струва ми се, сравнението с Гърция не е в полза на хърватите, които обаче имат едно сериозно предимство пред гърците - просто са по-близо за централноевропейците. Въпрос на вкус е, разбира се.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ф. З.

    12 Sep 2015 22:56ч.

    Към М.П. Очевидно имаме интерес и поглед към бивша Югославия ,в частност -Хърватска !Може би е добре да се свържем по някакъв начин ?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Венци Гън

    13 Sep 2015 6:16ч.

    Невероятна статия и фоторепортаж !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лияна

    14 Sep 2015 0:21ч.

    М.П., 16 часа е по предложения от Вас маршрут. Ако човек иска да спира и да разглежда - да, но това не може да мине без две нощувки. Всичко е в идеята как да протече самото пътуване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • qqq

    15 Sep 2015 0:41ч.

    Др.Панделиева:Altera manu fert/tenet/lapidem,panem ostentat altera!Др.Панделиева:Aditum nocendi perfido praestat fides.Др.Панделиева:Loquacitas raro caret mendacio.ДРУГАРКО Панделиева,Вие сте anima vilis!Драскате по форумите...mala fide!Nomina stultorum scribuntur ubique locorum.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Melissa

    26 Окт 2015 6:22ч.

    Yeah that's what I'm talking about bayin--bce work!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи