Христо Иванов: Вместо върховенството на правото се охранява редът на сенките

С.Т.: Преди да стигнем до държавата, нещо лично. Твоите съмишленици те упрекват, че си подал оставка въпреки правилото, че отсъстващият винаги губи.

Х.И.: Една оставка в такъв момент, в такъв контекст, винаги е доста сложно решение, което не може да се очаква да бъде само позитивно или негативно. В този смисъл моята преценка беше, че сме достигнали границата, отвъд която не можем нито аз, нито реформата, за която се борим, да запазим лика на тази страна, да покажем някаква реакция. Това важи на няколко нива. Едното е – не може човек да се бори за основните, базовите ценности на върховенството на правото в една демократична държава и да търпи компромиси с независимостта на съда. Не може да си министър на правосъдието и да търпиш такъв компромис без последствия. Нито пък може до безкрай да се отлага дебатът за необходимостта от реформа в прокуратурата.

С.Т.: Да, но анализът е, че това е разединило реформаторите и консолидирало „здравите сили“.

Х.И.: Това е анализ, който може да се направи само в една малко по-далечна перспектива, твърде рано е да се говори за това. Моята реакция не беше изчислявана в  толкова широка координатна система – как ще се отрази на „здравите сили“, на реформаторите. Аз през цялото време се опитвах, цялата ми дейност бе фокусирана върху темите, свързани със съдебната реформа и не толкова да се опитвам да играя тези сложни пасианси – коалиционни и политически, това винаги е било далеч над моето ниво на компетентност или пък честно казано на интерес.

С.Т.: Така или иначе, при всяко положение с твоето име ще се играе – искаш или не искаш, така ще бъде. Сега, на път към държавата и към институциите, да уточним още нещо. Говорим непрекъснато за статукво, аз лично не приемам този термин, защото тук става дума за един много добре изразен механизъм, това не е статично положение. То е механизъм, който сменя персонала, но поддръжката остава същата. Да говорим с имена. „Статукво“ звучи някак си много полезно за хората, които го упражняват и за хората, които се възползват от него, защото просто те продължават да бъдат в любимото си състояние – в сянка.

Х.И.: Въпросът, който задавате за имената и за динамиката, е разбира се изключително важен. Мен също много ме е занимавал. За мен е много важно да направим следната разлика – дали състоянието на нещата в България в момента е плод на един координиран, обмислен заговор, план…

С.Т.: Под „момента“ се разбират последните 25 години?

Х.И.: Да. Настоящото състояние, което вие описахте всъщност има голяма трайност. Големият проблем е не просто колко дълго трае то, а кога ще можем да го прекъснем. Въпросът тук е дали то е плод преди всичко, или в голямата си част, на някакъв план, т.е. да търсим агент, който е отговорен за него. Агент във философския смисъл на думата, деятел, действащо лице или лица. Или трябва по-скоро да търсим обяснение в неща, които не са се случили. Аз трябва да ви кажа, че повече предпочитам обяснението, което започва с това, че търпейки слаби институции, търпейки постоянна ерозия на правилата, ние отваряме онази ниша, в която въпросните бенефициенти, тези, които се ползват от тази среда, успяват да изградят тази система.

С.Т.: Излиза, че ние си ги отглеждаме, така ли?

Х.И.: Аз лично смятам така.

С.Т.: А защо не променихме поне Конституцията, за да не ги отглеждаме? Защото все пак отнякъде трябва да се тръгне. Тази Конституция е кроена от тях и за тях.

Х.И.: Има множество елементи на настоящото състояние, които трябва да се променят, но промяната е отвъд отделните настройки. Дали ще сменим изцяло Конституцията, дали ще подходим по някакъв по-частичен подход, за мен тук важни са не толкова отделните промени, колкото промяната на нашето отношение към себе си и към своята общност. Когато ние започнем да правим тези промени, третата, четвъртата, петата, не говоря за поправки в Конституцията, говоря за големи промени в структурата на държавността, ние ще открием, че заедно с това сме променили състоянието на гражданство – от едни пасивни хора, все повече от нас са се ангажирали активно със средата, т.е. сме преминали от състояние на едни пасивно управлявани, пасивно лъгани, в  хора, които са взели все по-голяма политическа инициатива – като граждани.

Цялото интервю вижте ТУК

Видеофайл на интервюто