Парламентът прие мерки за укрепване на остта Цацаров - Пеевски - Борисов в съдебната власт. Нашият протест е срещу това.

Снимка: OFFNews.bg

 

- Г-н Иванов, да започнем от протестите, които подкрепихте, срещу промените в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс. Парламентът отмени една част от предвижданите промени, но други останаха. Какво ви притеснява в тях?

 

- Да, само една малка част беше оттеглена. Генералният проблем е, че, първо, има тотален отказ от реформа и второ, има последователни усилия да се укрепва статуквото. Това укрепване минава през няколко насоки - едната е възнаграждаване на лоялните лица на статуквото през т.нар. кариерен бонус, т.е. възможността сегашните членове на ВСС да могат да отидат в други съдилища и магистратури без конкурс, извън правилата за всички останали. Този бонус е важно послание към членовете на следващия ВСС - “ако слушкате, ще папкате”.

 

Другото беше опитът да бъдат наказани нелоялните – Съюзът на съдиите, и чрез тази промяна да им се ограничи международната подкрепа. Важното са не парите, а това, че авторитетни международни донори няма да могат да застават зад Съюза на съдиите и да го посочват като двигател на реформата в България. Опит да се ограничи политическият ресурс. Тук отново има послание към бъдещия ВСС – „ако не слушкате, ще се тричаме“.

 

И третият елемент на укрепването на статуквото е създаването на съд, който, заедно със съответната му прокуратура, да бъде изцяло под контрола на Цацаров и на Пеевски, и където да се концентрират всички чувствителни дела, що се отнася до грандкорупцията.

 

Тук ще цитирам председателя на Венецианската комисия, който дойде в София и каза, че българската прокуратура не само не се бори с корупцията, тя е източник на корупцията. Тоест, освен гарант за липсата на наказуемост на корупцията, прокуратурата ни влиза в ролята на инструмент за оказване на дозирани форми на натиск върху икономически и политически субекти в точки, в които това е необходимо на силните на деня.

 

При концентрацията на този тип правомощия в една структура – а именно Специализирания съд, в която има висока степен на влияние на Цацаров и Пеевски, се позволява да се оптимизира прокуратурата като инструмент за оказване на натиск, на „страхуване“, цитирам Пеевски. Това е мотивът. Като погледнем работата на Специализирания съд и прокуратурата, по никакъв начин не дават аргумент за такава промяна - там няма по-висока ефективност, бързина и експертиза, нищо от това.

 

Не случайно Цацаров отдавна воюва със Софийския градски съд, тъй като няма достатъчно влияние върху него. Все пак Софийският градски съд е много голям и е част от общата селекция в магистратурата. Т.е. там има достатъчно голям брой съдии, които са достигнали по независим кариерен път до своите места и не са обхванати от мрежите на Цацаров и Пеевски и можеше да се разчита на някакво развитие на казусите извън тези мрежи. Сега това се ограничава. Очаквам това да влоши политическата атмосфера и условията за правене на бизнес в България.

Тоест нашият протест е срещу това укрепване на властта на оста Цацаров - Пеевски - Борисов в правосъдието.
 

- Парламентът се отказа само от поправката, с която целеше да  забрани финансирането от "Америка за България" Отказаха се заради вашите протести или заради натиск отвън?

 

- Да, за съжаление това е допълнителна мизерия. Фактически нещото, което може да накара политическата ни класа да се задейства, е да дойде да им тропне по масата някой от Вашингтон. Почти нищо друго не работи в България. Това е печална илюстрация как битува политико-корупционният ни елит. Идеалното положение за нашите кокорбашии е международният фактор да ги разглежда като едновременно ирелевантни и маргинално полезни. Така че те хем да не се занимават много с нас, хем да гледат на нас като на полезни идиоти от периферията, които винаги са готови да изпълняват дребните поръчки, които им се възлагат, а в останалото време са оставени на себе си. По тази формула, нашите хора упражняват своя мафиотски суверенитет в страната.

 

- Прави впечатление, че вече имате общи декларации с Нова република, дори и с други десни партии - БЗНС. Водите ли в момента преговори и има ли някакви стъпки за обединение на дясното?

 

- В това няма особена новина, що се отнася до „Да, България!“. Ние излязохме с нарочна декларация на Националния съвет на 8 юни, с която заявихме къде се позиционираме. Казахме няколко неща. Първо, че считаме, че централният политически въпрос в България е дали ще удържим развитието на страната по траекторията на европейския демократичен модел, дали България ще остане част от свободния свят и част от онази група страни, в която има свободна пазарна икономика, либерална демокрация и върховенство на правото, или ще видим едно изграждане на някакъв специфичен български, аз го наричам „битов авторитаризъм“. Борисов никога няма да се изправи като Орбан и да каже в реч, че ще изгражда “нелиберална демокрация”. Той просто го прави, с хитрини, преструвки, дублира публичната политика и институционалните процеси с есемеси и мачлета. Затова говоря за „шопски битов авторитаризъм“, до голяма степен в стилистиката на това, което Тодор Живков се опитваше да прави в тогавашните условия.

 

Второ, от гледна точка на този централен политически въпрос, ние се заявихме като ясна и последователна опозиция и то на всички парламентарни сили, т.нар, „системни партии“. За нас голямото разделение е на продемократични и антидемократични сили, а не на леви и десни. Ние считаме, че всички представени в този парламент сили имат интерес от антидемократично развитие, независимо как се обозначават идеологически и дали са на власт или в номинална опозиция.

 

Трето, ние считаме, че трябва да се изгради голям продемократичен и антокорупционен обществено-политически фронт, защото корупцията е болестта, от която е болна нашата демокрация, нашата сигурност и държавност. В името на този фронт ние декларирахме, че ще предложим поредица от конкретни действия и ще подкрепяме предложенията на други организации, които са позиционират по същия начин.

 

- Десният избирател чака Вашето обединение...

 

- Важно е да избегнем повтарянето на Реформаторския блок и това ни прави доста внимателни, вероятно прекалено внимателни за вкуса на някои. Не можем да си позволим поредното конюнктурно „обединение“ на мераклиите за влизане в парламента, което после да се окаже договаряно много повече в Банкя, отколкото между формалните партньори. РБ беше едновременно „реформаторски“ и „десен“ и се оказа, че зад тези прекрасни понятия се крие следното – на думи (поне в началото) РБ беше против „модела КОЙ“, но на практика, с оправданието на „дясната“ си ориентация и „принадлежност към семейството на ЕНП“ в ключови моменти се подлагаше на ключовия носител на този модел – ГЕРБ и лично Борисов. И тук не става дума само за първоначалния „трик“. И до днес може да чуете вайкания как ГЕРБ били провалили възможността за „единна дясна кандидатура“ за президент. Всъщност, издигането на кандидат-президент във формат РБ беше ход именно в тази посока.

 

Ето защо, ние настояваме да се обозначим според реалния политически въпрос за България – дали ще работим за нейното демократично развитие или ще се надяваме да се доредим до софрата на спечелилите от антидемократичните тенденции. За нас е важен фокусът върху конкретните действия. Нека първо всеки докаже своята готовност за конкретни действия, да покаже на дело къде стои по темите „Цацаров“, „Пеевски“, „КТБ“, „ПИБ и пр.“, Южен поток, Белене, катастрофата в медиите и целия онзи списък от конкретни измерения на това, което наричаме „модела КОЙ“. Нека хората да могат да се убедят на практика в нашата готовност да сме опозиция на Борисов и ГЕРБ в настоящата им форма. И когато дойде време да се търси конкретна формула за явяване на едни или други избори, всичко това ще даде една много по-здрава основа за разговори за коалиция, която ще може да търси доверие с много повече аргументи.



Залогът не е в това след няколко кафета по заведенията в София партийните върхушки да измислят поредната квазиполитологична формула и да почнат да я предъвкват в медиите. Залогът е да покажем на практика способност да отстояваме позиции заедно, да дефинираме големия политически проблем и да убедим българските граждани, че си заслужава да ни гласуват доверие заради последователни наши действия и общи позиции. Това е начинът да разширим гражданската подкрепа за тези каузи, а не просто да се държим все едно имаме едни гарантирани 300 000 гласа като стотинки по джобовете на тийнейджъри във ваканция и трябва само да ги съберем и да идем всички заедно на кино. Никой от нас няма гарантирани гласове.

 

- С кои партии са общите Ви действия?

 

- Ами конкретните действия го показват - ДСБ/НР, Зелените, БЗНС, ДЕОС…. От самото създаване на ДаБГ говорим за нужността от широк антикорупционен про-демократичен фронт. За съжаление, по различни причини не успяхме да го изградим в краткия период, който имахме преди изборите, но не сме спирали да го идентифицираме като централна наша цел. От тази гледна точка за всяка наша по-важна позиция сме търсили подкрепа, давали сме подкрепа за други политически сили. Последователно търсим такъв тип единодействие и аз съм сигурен, че след няколко месеца хората ще свикнат с това и то ще започне да генерира доверие и гражданска подкрепа. Изисква време, хората да видят, че има политическо действие, а не, че няколко души искат да правят политика от своето пиене на кафе заедно (и прибежките си до Банкя).

 

- Обещахте протести, първия си протест пред Народното събрание нарекохте предупредителен. Докъде може да стигнете?


- Ние трябва да стигнем до това да съборим този модел на управление, според който властта не се управлява по демократичен и законов път, демокрацията е фасада, а законът е дребно неудобство, което се подминава с няколко SMS-а и пушене на пури. Това изисква смяна на политическата генерация и, заедно с това, демонтаж на цял списък от болестотворни властови практики, които свързваме с модела „Борисов-Пеевски“. Ние трябва да съборим този модел на управление и това е нашата цел. С всички средства, позволени в една демокрация.
 

- В Полша вървят протести, но гражданското общество се включва, а в България всички са недоволни от съдебната система, но няма хора по улиците...

 

- Хайде да видим какви са разликите между България и Полша. Там в момента се прави опит да се въведе това, с което ние се борим от много дълго време. В България винаги политическата класа е назначавала свои комисари в съдебната власт, и то като мнозинство във ВСС, и по този начин е упражнявала това отровно влияние в правосъдието. Корупцията в съдебната власт е зараза, която идва от политико-икономическата и медийната сцена. Тоест тези, които концентрират власт – политическа, икономическа, медийна и съдебна власт - и това са няколко души, които търгуват помежду си всичко, което се случва в нашата държава и нашата съдба. Това е моделът в България. Той съществува тук от много години. В Полша сега се прави опит да се премине към този режим, парламентът да излъчва комисари в съдебната власт. Те се движат натам, където ние сме от много дълго време. Може би сега ще стане малко по-ясно защо разпределението на бройките във ВСС беше толкова принципно важно и стана един от мотивите за оставката ми като министър. От тази гледна точка ние трябва да разбираме, че в България има огромна умора, защото ние водим партизанска война срещу това нещо от десетилетия.

 

Но, ако погледнем от този ъгъл нещата, нашата война не просто продължава, а всъщност има видима активизация. Спомнете си само, че преди 3-4 години да изкарате хора на улицата в София на тема „съдебна реформа“ беше немислимо, словосъчетанието „реформа на прокуратурата“ отсъстваше от политическия език... Тоест напротив, в България има една устойчивост и един бавен растеж на гражданска чувствителност към тези теми. Да, има обезверяване на хората, че този режим може да бъде победен, има разочарования от неуспехи и откровените ни политически провали, и въпреки това има продължаваща съпротива. Енергията за борба, надеждата, че може моделът да бъде победен се възраждат винаги. И съвсем искрено трябва да ви кажа, че това ме прави горд да съм български гражданин. Ние днес може и да не можем да покажем такава снимка, каквато виждаме във Варшава, а преди това в Букурещ, но преди това беше София и протестът от 2013 г. Нямам съмнение, че решителният дуел между гражданите и модела у нас тепърва предстои. И се надявам тогава да имаме изграден и политическият инструмент, който да награди протестната енергия до реална политическа алтернатива.

 

- Да поговорим и за КТБ, много бързо се покри обвинителния акт. Чуха се мнения на много анализатори, че темата за суджука е изместила най-голямата банкова измама. Как ще коментирате обвинителния акт? Кои са политиците, които са скрити?

 

-  Всички знаем политиците, които са скрити.

 

- Но никой не ги казва на глас...

 

- Е, да. Забележете, след като в миналия парламент имаше комисия по КТБ, в която БСП беше представена, сега Корнелия Нинова пита Цацаров да й кажел имената. Това е позорно и страхливо отбиване на топката от страна на тази госпожа, която ужким, трябва да е лидер на парламентарна опoзиция. Когато всички знаят едни имена и когато си имал всякаква политическа възможност да ги научиш, ти се правиш на улава и тепърва чакаш да ги научиш... Борисов даже не си прави труда да задава такива риторични въпроси, той се крие зад Суджукгейт.

 

Що се отнася до обвинителния акт по КТБ, той носи всички белези на акция по погребване на тази тема, този път с хартия. Всеки, който е правил одит, било то в държавна институция или корпорация, знае, че любимият номер на проверяваните е да те заринат с документи, да ти дадат една стая, пълна с хартия и да ти кажат оправяй се, намери това, което ти трябва. Това направи и прокуратурата, след което извади суджука.

 

В обвинението липсва политическата механика на възникване и срутване на КТБ. Има някакъв опит да бъде описана в есеистичен стил, но забележете прокуратурата се занимава с публицистика, този текст не е обвинение. Няма я цялата медийна отрова, която е оставила след себе си КТБ, абсолютно отсъства въпросът за цялата тази система от институции, ДАНС, БНБ, КФН и т.н., които бяха в състояние на будна кома и „не са забелязали“ КТБ. В обвинителния акт и иначе обилното публично говорене по темата отсъства въпросът с отговорността на прокуратурата - защо тя е проспала това, защо участваше в сриването на банката и каква е нейната роля.


Не на последно място, забележете, дори главният персонален фокус на това обвинение – Цветан Василев - всъщност липсва, това е обвинителен акт срещу един празен стол. Много характерно, в дните преди обявяването на обвинителния акт Захариева, външен министър и вицепремиер с отговорности по съдебната реформа, беше в Белград и изрично беше казано на пресконференцията, че темата за Цветан Василев не е обсъждана. Вие трябва да си спомняте как в предприсъединителния ни период няколко страни-членки оказваха натиск на България да осигурят бързо и вменяемо разглеждане на дела, по които те имат интерес. Искам да кажа, че една страна-членка на ЕС има определен инструментариум да осигури бързо и вменяемо разглеждане на една такава процедура. Вместо това виждаме тоталното нежелание на българските власти Цветан Василев да бъде докаран в София. Дори не пожелаха да го разпитат дистанционно.
 

Тоест за съжаление този обвинителен акт повече прилича на поредната уйдурма, погребване на темата КТБ с хартия и суджук.

 

- Напоследък се говори за тефтерче, изскочило по случая КТБ. На Цветан Василев ли, на кого е това тефтерче и какво пише в него?

 

- Това, което вероятно имате предвид, е т. нар. регистър на посетителите на Цветан Василев. В един момент, ако си спомняте, някак си изтече тетрадката от портиерната. Когато са ходили в централата на банката едни лица, те са били записвани – посетителите. Няма ясно разследване между техните посещения и техните действия и бездействия и кредитни карти и отпускани заеми. Такъв анализ липсва и не се прави. При това, ние знаем, че има и други входове и други места, на които са се правили тези срещи, тоест вип разговорите не са отразени в тази тетрадка, в нея е по-дребната цаца.



- Може ли да коментирате и новия Висш съдебен съвет, който се реди в момента – оптимист ли сте, че ще има промяна или ще се избере един съвет, който да утвърди Цацаров?

 

- Казвал съм, че новият ВСС ще е по-лош от стария, защото той ще е изцяло нареден от Цацаров и Пеевски и защото той има да реши една изключително важна задача - да избере следващия главен прокурор. Това изглежда далече, след 2 г., но сега се договаря мнозинството, което ще определи наследника на Цацаров, кой и при какви условия ще стане следващият гарант за безнаказаност на грандкорупцията в България, защото това е длъжностната характеристика на главния прокурор.
Току-що са минали парламентарните избори и напрежението, което витае в политическата атмосфера на София, идва от това, че те трябва да наредят такъв ВСС, така че да избере удобен и за Пеевски, и за Борисов главен прокурор. И от тази гледна точка отсега виждаме всякакви мерки за неговото подчиняване, там се избират удобни хора, станахме свидетели на всички опити да се повлияе на избора на магистратите на онази половина на членовете на ВСС, които се избират от магистратите. Престараха се и пресолиха манджата и това доведе до факта, че в съдийската колегия попаднаха хора, които не са били желани от Цацаров. Това е една малка светлинка в тунела, но тя няма да е достатъчна.

 

Наесен предстои да наблюдаваме как парламентът ще спазари своите комисари. Основният критерий за селекцията на тези хора е, както Нинова каза простодушно, но това важи за всички в парламента, да са си мълчали, да не са проявявали характер и не са вземали отношение към темите, свързани със съдебната реформа и обществени дебати. Искаме да изберем хора, които трябва да са лидери на съдебната независимост, а ги избираме по основен белег безхарактерност и безгръбначност – мълчаливи изпълнители. Това е тотален цинизъм. Особено, идвайки от една партия, която трябва ужким да бъде опозиция. Впрочем, Нинова също така сама призна, че е ходила да си съгласува партийната платформа с Цацаров, да го пита дали има нещо против, нещо да не го подразни. Излъчи кандидат-президент, който в последното си интервю, преди да стане президент, каза, че мнението на главния прокурор е определящо… Тотална и унизителна подчиненост.

 

- Няколко пъти споменахте Пеевски - преди въпросът беше „Кой“, но сега въпросът е „Къде“. Къде реално е Пеевски, неговото име се споменава постоянно, но него го няма. Доказано ли влияе?

 

- Пеевски и Борисов са двете страни на една и съща монета. Така че, където е Борисов, там е Пеевски. Аз не съм разследващ орган, за да мога да го докажа, но всичко, което можем да видим със средствата на политическия анализ, е, че това е лице, което упражнява огромно влияние, което е основен партньор по власт на Борисов, че Борисов е все по-зависим от Пеевски, от Доган, от Цацаров, от хората около тях. Че самият Борисов, въпреки че е демократично избран премиер, се държи като техен подставен, на това задкулисие. Когато говори за стабилност, той говори именно за продължаването на този модел на управление.

 

- Нека приключим с въпрос за големия оратор Кристиан Таков, който ни напусна през юли. Какво ще запази  „Да, България!“ от него?

 

- Наистина хубав въпрос. Разбира се, Кристиан е много повече от това, което може да бъде вместено в една политическа партия. Но да, заедно с Мануела (Малеева), той е един от тримата души, с които инициирахме този проект. И аз наистина имам дълбокото съзнание, че сега ние имаме дълг да опитаме да останем верни на неговия ценностен облик като нещо, което ни обединява, като човешка, гражданска и политическа общност. Кристиан беше дълбоко осъзнат демократ, човек, който знаеше, че върховенството на закона значи върховенство на доброто и справедливото, Кристиан знаеше, че да си юрист означава да работиш със съвестта си, знаеше, че културата е дълго усилие над себе си, а не е е забавление, че образованието е трудно и бавно хуманизиране, което никога не приключва. Всичко това ние имаме огромен дълг да го пренесем нататък във времето, да продължи да диша сред нас, някак си да има повече от Кристиан.

 

Източник: OFFNews

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

11 коментар/a

CMEXXX на 02.08.2017 в 10:47
Целите са ви 2: да обслужите американските интереси и да получите пари за това. Други цели нямате !
мдам на 02.08.2017 в 18:16
Демократичната десница в България - започнала като активно мероприятие на ДС и продължила като слуга на САЩ, срещу интересите на собствената си страна - цъфнали, та вързали.
Елена на 02.08.2017 в 18:22
След като нищо не направи, къде пак е тръгнал този човек. Целта му е той и неговите олигарси да са добре.
Росен на 02.08.2017 в 18:50
Ама Иванов май не разбира от намеци. На изборите 95% от гласоподавателите му "намекнаха", че за нищо не става, а той все още се напъва да се занимава с политика. Ама явно това са заръките на Прокопиев...
Далбайоб Далбайобович Далбайобов на 02.08.2017 в 20:22
Единствената реална опозиция на сарайския Доган султан и неговите лакеи - Борисов, Нинова, Пеевски и Цацаров. За съжаление сте "вероятно прекалено внимателни за вкуса на някои", поради което, извън парламента. НЕ ВЪРШИТЕ РАБОТА!!!
Мартин на 02.08.2017 в 20:43
По-скоро целта на Иванов е да влезе в Народното събрание, за да има какво да папа в следващите 25 годинки! Да не говорим, че веднъж докопал се до власт, Иванов ще гледа да брани със зъби и нокти своя приятел Прокопиев!
ПХФ на 02.08.2017 в 21:34
Тоя е толкова противен и продължава да дрънка едно и също,И изобщо не разбра че е гола вода,колкото си искаш!Толкова редове празни приказки,сигурно си е платил,но и така ,още от първия ред става безинтересно и няманужно да се четеТоя като министър си беше гласувал 10 млн.субсидия за неговите НПО-та и понеже му е малко и ползва връзките на Прокопиев в Америка за България,та и от там парици за ламтежите на Прокопиев!Може би американците си мислят че помагат на гражданско общество,а то крещящо видно е че даряват на марионетки!
някой на 02.08.2017 в 21:38
"Америка за България" ако ще дава пари на компрометирани бизнесмени и техните приближени ,трябва да е ясно че си хвърля парите през прозореца и с нищо не помага.На някакви които симулират дейност проформа!Чак такова късогледство,вече дразни!
Българин от Б на 03.08.2017 в 00:30
ако Хр.Иванов се интересуваше само от лапачка, щеше да си кюта като министър в кабинета на Боко и като не повишава глас и не прави внезапни движения да осребрява така, както останалите лапачи на суджуци и други знайни и незнайни благинки
факт на 03.08.2017 в 01:58
хр. иванов няма нужда от държавна лапачка, той се изхранва от чуждите фондации, ама за да не секне това финансиране и той имитира дейност
Този нещо слънчаса на 03.08.2017 в 21:16
На Ицето кога стана коминочистач и кога му почерня задника? Сега се карат кой да вземе повече мънгизи от А за Б, Аденауер и друге знайни и апокрифни НПОта.

Напиши коментар