Христина Добрева: Полицаи доведоха 12-годишния ми син като арестант – наведен и с ръце зад врата

<strong>Г-жо Добрева, защо решихте да дадете гласност на историята на вашия съпруг? Все пак повечето хора одобряват показните арести и &bdquo;борбата с престъпността&rdquo;, която министър Цветанов провежда. </strong><br /><br />Аз не се съмнявам, че всичко, което се прави, е с благородна цел, но смятам, че начинът, по който се правят тези арести, води до нарушаване на основни човешки права и потъпкване на честта и достойнството на всеки човек. За нещастие все по-често жени и невинни деца стават жертва на полицейско насилие. Това се случи и в моя дом на 22 декември. <br /><br /><strong>Преди да разкажете този конкретен случай, ще ви контрирам, че хората искат такова отношение към престъпниците. Мнозинството смята, че те си заслужават такова отношение. Дори имаше такива реплики: &bdquo;Хайде да не ги жалим толкова много!&rdquo;.</strong><br /><br />Първо, във всяка правова държава съществува презумпцията за невинност, всеки човек е невинен до доказване на противното, а доказването става в съда. Аз твърдя, че съпругът ми е невинен и когато това бъде доказано в съда, това, че той беше пребит, това, че месеци наред ние сме разделени, това, което се случва с децата ни, няма как де се върне. За съжаление в България всеки гаф на МВР бива оправдаван по някакъв начин, т.е. те никога не признават, че са направили грешка, каквато смятам, че се случи и с мъжа ми.<br /><br /><strong>Да преминем към конкретния случай &ndash; какво се случи на 22 декември?</strong><br /><br />Първо искам да кажа, че ние сме едно средностатистическо българско семейство и всички публикации, които излязоха в медиите, че мъжът ми е престъпник, са една от поредицата лъжи, целящи съвсем тенденциозно да променят общественото настроение против него.<br /><br /><strong>Къде живеете и с какво се занимавате?</strong><br /><br />Ние живеем в &bdquo;Младост&rdquo;, в жилище, което изплащаме, имаме кредити като всяко нормално семейство. Аз работя, като в момента съм в майчинство, гледам три деца сама. Митко се занимава с бизнес и е невероятен баща. <br /><br /><strong>Какво се случи на 22 декември?</strong><br /><br />Чухме удари, викове, тропот и звуци като от побой. В цялата тази суматоха чух мъжът ми да охка, при което разбрах, че му се случва нещо много лошо. Първото, което си помислих, е, че ни обират и той едва ли не умира.<br /><br /><strong>В колко часа се случи това?</strong><br /><br />Нямах представа колко е часът, но после се оказа, че е било към 6 и половина. Цялото ни семейство спеше &ndash; бебето, синът ми в детската стая. Аз събрах кураж и излязох от спалнята, където спя с бебето (мъжът ми спи в хола), и помолих да спрат да го нараняват, които и да са. Нямах представа, че това са полицаи, защото никой не се легитимира, нямаше викове &bdquo;Полиция!&rdquo;. Срещу мен имаше насочени оръжия, маскирани хора, светеше ми се в лицето. Казах им, че има бебе, и помолих да спрат да викат, защото виковете бяха зверски.<br /><br /><strong>Какво викаха?</strong><br /><br />Лягай долу! На земята! Не мърдай!...<br /><br /><strong>Нали съпругът ви е бил вече на земята, защо са продължили да викат?</strong><br /><br />Те бяха много, не знам точната бройка и е достатъчно всеки като викне веднъж. Паниката беше невероятна. Смятам, че човек, който е невъоръжен, неосъждан, живее с трите си деца и жена си не може да бъде арестуван по този начин. <br /><br /><strong>А той ли е отворил вратата, знаете ли как са проникнали в жилището ви?</strong><br /><br />Той им е отворил, но понеже не са се легитимирали, се е опитал да затвори вратата, при което те са влезли с взлом. Преди това са се опитвали да отключат вратата, без да звънят. <br /><br /><strong>Без да звънят са се опитали да отключат с шперц?!</strong><br /><br />Да, водил ги е братът на съпруга ми, защото те не са знаели дори къде живеем. Те са трима братя. Първо са отишли на адреса на средния брат, който не е арестуван, но също е бит, там също са влезли по този начин. След това го принуждават да ги заведе при другите двама братя, т.е. те не знаят адресите на тези хора, за които предполагат, че са част от престъпна група.<br /><br /><strong>Казахте, че във вашия апартамент са влезли много хора. Какво ви е жилището, колко е голямо?</strong><br /><br />Около 110 квадратни метра.<br /><br /><strong>Действието се развива в хола?</strong><br /><br />Не. Те го извличат пред апартамента, където имаше огромна локва кръв, която, въпреки че беше старателно избърсана от полицаите, все още се вижда по фугите. Това не личи на репортажите, които медиите излъчваха впоследствие. Не се вижда и белегът от охлузване на крака на съпруга ми, който явно е старателно заличен с Photoshop. А главата му, там, където го бяха били с приклади, не беше показана в нито един репортаж. На този побой става свидетел брат му, който е отвън.<br /><br /><strong>Те го извличат и го бият навън пред жилището, така ли?</strong><br /><br />Да, а мен ме принудиха да стоя в спалнята следващите 2&ndash;3 часа. Нямах достъп до другите стаи, нямах право да го виждам, забраниха ми да се обадя на адвокат и трябваше да стоя боса и гола, да кърмя пред маскиран човек, да питам дали мога да отида до тоалетната. Когато попитах защо са тук, в какво е обвинен съпругът ми, не получих никакъв отговор. <br /><br /><strong>Бебето събуди ли се от шума и въобще какво се случи с децата?</strong><br /><br />Слава Богу, бебето не се събуди веднага, а когато се събуди, не беше изплашено. Но синът ми все още сънува кошмари, плаче безпричинно. От страх беше излязъл на нашата открита тераса на последния етаж бос и по пижама в снега, тропаше по моята врата на терасата, за да се скрие при мен. В целия хаос първо помислих за децата и помолих да доведат сина ми при мен, защото е сам в детската стая. Те ми го доведоха като арестант &ndash; с ръце зад врата, наведен... Каква съпротива може да окаже 12-годишно дете?<br /><br /><strong>Бяха го накарали да си сложи ръцете над главата???</strong><br /><br />Да, както водят арестантите &ndash; наведен, с ръце зад врата.<br /><br /><strong>Вие казахте, че се грижите за три деца. Третото къде беше?</strong><br /><br />Тя е на 16 години, дъщеря на Митко от първия брак. Много страда.<br /><br /><strong>Тя беше ли там?</strong><br /><br />Не, слава Богу!<br /><br /><strong>След нахлуването вие бяхте затворена в спалнята в продължение на три часа?</strong><br /><br />Да, докато избършат кръвта, докато го разпитват... Аз ги молих да му кажат, че ние сме добре, защото знаех, че той се притеснява за нас. Не му казаха. Попитах ги дали той е добре &ndash; отново не ми беше отговорено. Не ми беше разрешено да го видя. Едва когато дойдоха подемните лица &ndash; нашите съседи &ndash; те ни допуснаха до хола, казаха ни, че можем да ядем и да се разполагаме в жилището. Тогава станаха любезни, ако изобщо може да се говори за любезност. Прокурорът ми направи изключително лошо впечатление, когато го попитах дали сега мога да се обадя на адвокат, той ме попита защо смятам, че имам право да се обадя на адвокат. Аз отговорих, че нямам представа, не ми се е случвало да бъда в подобна ситуация, но най-малкото от филмите съм виждала, че се четат права и имаш право да се обадиш на адвокат, той се изсмя и каза: &bdquo;Много филми гледате&rdquo;.<br /><br /><strong>Как се казва този прокурор, знаете ли?</strong><br /><br />Не, нямам представа.<br /><br /><strong>Той от самото начало ли беше в жилището ви?</strong><br /><br />Да, това е прокурорът, който тръскаше цигарата си върху мъжа ми, докато той лежеше на земята. Това е прокурорът, който постоянно ми задаваше въпроси, без да ми каже, че имам право да не отговарям &ndash; това по-късно го прочетох в протокола за разпит на свидетели и когато отказах да се подпиша, те се опитаха да ми покажат, че е препоръчително да го направя, но съседите вече бяха там и аз имах смелост да се противопоставя.<br /><br /><strong>От думите ви излиза, че цялата операция е извършена пред очите на магистрат?</strong><br /><br />Да, това е човекът, който упражнява надзор за законност.<br /><br /><strong>Да се върнем на онази сутрин. Споменахте оръжие, наистина ли имаше оръжие, насочено към вас и към детето?</strong><br /><br />Да. През цялото време имаше въоръжен човек със свален автомат в нашата стая. <br /><br /><strong>При бебето?</strong><br /><br />Да. Той ни пазеше. Нямах право да вдигна телефона си, да мръдна някъде, без да попитам дали може. <br /><strong><br />Някой изобщо показа ли ви заповед, разрешение да нахлуят на терена на частната ви собственост?</strong><br /><br />Не, нямаше такава заповед и не само това, но нямаше и елементарно обяснение защо тези хора са вкъщи.<br /><br /><strong>Тоест, ако имахте оръжие и не спяхте, можехте да откриете огън по нападателите?<br /></strong><br />Абсолютно. Начинът, по който стават тези арести, мисля, че не съм единственият очевидец, предполагат насилие, предполагат човек да се опита да защити семейството си и предполагат да стават грешки, както стана при нас. Съпругът ми можеше да не е жив в момента, защото куршумът се спря на металната част на бравата.<br /><br /><strong>Какъв куршум, досега не споменахте, че е стреляно? Кога е стреляно?</strong><br /><br />При самото нахлуване, един полицай се е самопрострелял. Това го казаха два дни след 22 декември. Първо казаха, че мъжът ми е оказал съпротива и се опитаха да му вменят, че едва ли не той е стрелял, но понеже вкъщи не се намери огнестрелно оръжие, трябваше министър Цветанов да излезе и да признае, че е станала грешка.<br /><br /><strong>Къде казахте, че е заседнал куршумът?</strong><br /><br />Спрял се е в бравата. Аз дори се съмнявам дали един полицай не е прострелял друг.<br /><br /><strong>Защо?</strong><br /><br />При начина им на действие е съвсем логично да се мисли, че са се сбутали. Толкова им е професионализмът.<br /><br /><strong>Това беше операцията &bdquo;Наглите&rdquo; нали?</strong><br /><br />Да.<br /><br /><strong>Как се казва съпругът ви?</strong><br /><br />Митко Лебешковски.<br /><br /><strong>Какво се случва с него оттогава насам?</strong><br /><br />Четвърти месец е в ареста. Няколко пъти поискахме по-лека мярка, но въпреки че съдиите казаха, че са разколебани в доказателствата, заради обществения натиск и най-вече заради това, че министър Цветанов каза, че е оказал съпротива, не го пускат. Дори се опасявам, че ще му повдигнат обвинение за оказване на съпротива, тъй като другите обвинения най-вероятно ще отпаднат.<br /><br /><strong>Министър Цветанов е казал, че е оказал съпротива, но не се е явил в съда, за да го потвърди?</strong><br /><br />Не. В медиите каза, че двамата братя са оказали яростна съпротива, което е доста далеч от истината.<br /><br /><strong>Как вземат предвид думи, казани пред медиите?</strong><br /><br />Това е някаква нагласа на обвинението...<br /><br /><strong>А вие присъствахте ли на делото или то са засекретено?<br /></strong><br />То е засекретено, което е много странно, защото Слави Ангелов издаде една книга, която е пълна със следствени тайни, показа лицата на обвиняемите на корицата и е нелепо делото да продължава да е засекретено. Бих искала да има журналисти в залата, за да преценят дали има състезателност в този процес.<br /><br /><strong>Слави Ангелов пише ли за съпруга в тази книга?</strong><br /><br />Пише съвсем малко за него, защото срещу мъжа ми има само едно свидетелско показание, и то излязло след ареста му. Тоест тогава някой е бил принуден да каже едно изречение, за да има за какво да го държат.<br /><br /><strong>Слави Ангелов взима данни от полицията и ги събира в книга.<br /></strong><br />Не вярвам да ги взима от полицията, защото в книгата дори името на съпруга ми не е коректно написано. Предполагам, че се ръководи от слухове и от това, което е чул, докато си пие кафето с Калин Георгиев.<br /><br /><strong>Добре, вече има ли обвинения срещу мъжа ви?</strong><br /><br />Не желая да коментирам това.<br /><br /><strong>А допускате ли, че съпругът ви наистина е част от групата за отвличания и с това е предизвикал агресията на полицаите върху себе си?</strong><br /><br />Дори така да е, бруталното отношение няма оправдание. Щом има потъпкани права, щом има нарушени закони от органите, които трябва да прилагат законите, всичко останало е на втора линия. Аз лично съм убедена, че мъжът ми ще бъде оправдан.<br /><br /><strong>Когато го арестуваха, той спеше ли?</strong><br /><br />Да.<br /><br /><strong>Мислите ли, че ако го бяха призовали по друг начин, той щеше да се яви?</strong><br /><br />Категорично. Той винаги е съдействал на органите на реда, когато се е налагало. Занимава се със заложни къщи, неведнъж е бил свидетел по някакви дела &ndash; примерно за някоя крадена вещ, която е била заложена. Винаги се е отзовавал.<br /><br /><strong>Имахте ли някаква информация, че се готви арест на съпруга ви или че той е разследван?</strong><br /><br />Нямам отговор на този въпрос, но аз твърдя, че съпругът ми въобще не е бил разработван.<br /><br /><strong>Защо?</strong><br /><br />Аз твърдя, че той е попаднал под ударите на властта единствено заради това, че те не са знаели кой брат на какъв адрес живее. Те са искали да арестуват Радослав, но понеже не са знаели къде живее, нахлуват в жилищата и на тримата братя, понеже не са сигурни кой кой е. Те дори не позволяват на единия брат да се легитимира &ndash; бият го, докато не признае, че е Радослав, а той е Валери. Той им казал, че личната му карта е в колата &ndash; да отидат да видят, че не е Радослав, но те продължили да го ритат... Толкова им е подготовката на полицаите.<br /><br />Те са търсили един от тримата братя, така ли?<br /><br />Да. Мисля, че ако не беше стрелбата и побоят вкъщи, съпругът ми нямаше изобщо да има повдигнато обвинение.<br /><br /><strong>Сега и тримата братя ли са в ареста?</strong><br /><br />Не. Валери е бил задържан без заповед за арест и е бил пуснат след няколко часа, като е бил принуден да подпише документ, че не е бил бит, което не е истина.<br /><br /><strong>А Радослав и съпругът ви са в ареста?</strong><br /><br />Да.<br /><br /><strong>Виждате ли ги?</strong><br /><br />Да. Има свиждане веднъж на две седмици.<br /><br /><strong>Какво ви казва съпругът ви, когато го виждате?</strong><br /><br />Казва това, което и повечето юристи констатират за съжаление, че срещу системата в България не можеш да се бориш, че е нормално в нашата страна да се нарушават права ежедневно. В този ред на мисли потърсих в интернет и открих много интересни неща &ndash; в едно открито писмо на правозащитни организации генерал Борисов, като главен секретар на МВР, е цитиран да дава следните изявления: тези адвокатчета, които ходят в Страсбург, им изваждаме нещата и те спират да ходят в Страсбург; друго беше: какви доказателства ще им търсим, щом е престъпник &ndash; в затвора, а някаква съдийка вчерашна пикла... и т.н.<br /><br /><strong>В този смисъл вие обърнахте ли се към някакви неправителствени организации, например Хелзинкския комитет? Как се развива вашият опит да се защитите чрез медиите и гражданските организации?</strong><br /><br />За първи път се опитвам да дам гласност на позицията си и благодаря, че в България все още има независими медии, защото в момента управляващите не търпят критика и това е очевидно. Иначе се свързах с една неправителствена организация, откъдето ми казаха, че трябва да изтече законовият ред, т.е. до трета инстанция, за да се търсят права навън. И все пак, като нормален гражданин и данъкоплатец, аз не мога да допусна, че невинен гражданин може и два дни да го държат в ареста. Вярвах, че те ще разберат грешката си, защото дори на обвинителите основната цел е да се намери обективната истина. А в момента те знаят истината, но понеже има натиск, трябва да има виновни.<br /><br /><strong>Какъв ще е вашият път оттук нататък &ndash; може би съдът в Страсбург? Все пак не могат да държат съпруга ви безкрайно в ареста.</strong><br /><br />За съжаление той е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление и имат право да го държат до една година. В момента аз се моля делото да влезе по-скоро в съда и искрено се надявам този обществен, политически и медиен натиск да не повлияе на решението на съда. Говорих с мои приятели юристи и ги попитах дали е възможно да държат невинен човек в ареста, а те ми казаха, че не само е възможно, но има и осъдени невинни. Аз бях ужасена. Става въпрос за много човешки съдби.<br /><br /><em>С Христина Добрева разговаря Явор Дачков</em><br />