Възпламеняване на Македония води до подпалване на Европа. Украинизация или ливанизация на Македония отваря пролука в архитектурата на евроатлантизма – пролом, от който биха се възползвали радикалният ислямизъм, Турция, Русия, Китай – което пак води до мащабен глобален сблъсък. Това казва в интервю за "Гласове" доц. д-р. Горан Стойковски, който е политолог и преподавател в Пловдивския и Великотърновския университети.

 

 

- Как се стигна до сегашната криза? Бихте ли я положили в по-широк исторически контекст от последните години? Къде трябва да се търсят корените на конфликта?

 

- В четвъртък вечерта като зрители имахме възможност за голямо съжаление в пряко предаване да гледаме на живо как реално изглежда драматичния провал на една държава. Това е краят на Македония такава, каквото я знаехме и каквато съществуваше до „черния четвъртък“ на 28 април 2017 г. От тук нататък нищо вече няма да е същото: македонската република влиза в процес на съществена промяна и редефиниране характера на държавата.

 

Преди да кажа нещо за конкретните причини и обстоятелства, нека да започнем от „малко по-далече“ – от глобалната промяна като широк контекст, в който се случват и локалните „безредия, шум и врява“. Преди обществената и политическа криза да ескалира, Македония пострада и от тежка социална криза, такава, от каквато впрочем понастоящем страдат и всички останали общества.

 

Светът се променя под напора на опустошителното влияние на радикалния икономически и политически неолиберализъм, облагодетелстващ един транснационален елит, всъщност привилегирована група свръхбогати провеждащи глобална политика за обогатяване на и без това богатите и за сметка на всички останали хора. Когато бях в Македония за Великден, се срещнах с отчаяни хора. Видях ситуация, в която всички партии без изключение са се превърнали в предавки на тази неолиберална котерия, защитаващи интересите на кастата на банкерите, партии, съюзени с монополите и корпорациите... като всички заедно изсмукват жизнените сили на обществото, убивайки по този начин демокрацията.

 

Понастоящем вместо гражданите именно корпоративната власт е консуматорът на либерална свобода и демократични права. Разединеност на един народ, демократична незрялост на едно слaбо гражданско общество, неотговорен и зависим политически елит, мълчанието и обвързаност на интелектуалците, външно влияние върху поведението на същия този елит всъщност доведоха страната до колапс.

 

Нестандартното поведение на македонските политици е резултат на установения политически модел в страната. Този политически модел обаче е продукт на политическото мислене, характерно за политическа култура с ограничена демократичност. Македонската демокрация, за съжаление, си остава все така незряла, слаба и непродуктивна. На практика македонското общество и политическата класа като цяло страда от посттоталитарен синдром и много бавно и трудно се освобождава от авторитарните навици и маниери. Разбира се, този посттоталитарен синдром е характерен не само за Македония и в това отношение тя не прави кой знае колко голямо изключение от множеството бивши тоталитарни държави, но спецификата на македонския случай е, че там това политическо разединение и тази екстремна обществена поляризираност могат да нанесат непоправими щети на македонската държавност като цяло. С други думи: в настоящия случай този тежък политически и обществен разлом може да съсипе македонската република. И той в момента я съсипва.

 

- Имат ли вина великите сили – САЩ, Русия и ЕС, за да се стигне дотук?

 

- Историята на международните отношения ни учи, че в света нищо не става и нищо не може да се случи въпреки волята на главните протагонисти и фактори в глобалната политика. Естествено, от позиции на могъщия и с този си статут те никога няма да се съгласят да поемат отговорност за случващото се. В широк план два основни фактора влияят отрицателно върху развитието на международните отношения и глобалния политически ред. Едното е кризата на международното право, което не важи за силните и влиятелните, а се налага на по-слабите. Второто: двойните стандарти, които, пак така, се налагат на по-слабите, както и очевидната липса на елементарна принципност в ситуации на арбитраж и намеса.

 

Вместо глобално разпространение на демокрацията след края на Студената война днес сме свидетели на мощно завръщане на грубото геополитическо съперничество и надпревара за глобално могъщество и доминация. Както и да е: в настоящия момент Македония се нуждае от международна дипломатическа солидарност за възпиране на по-нататъшна ескалация на напрежението и задълбочаване на кризата.

 

Аз мисля, че ако Западът е казал какво точно и окончателно прави, а именно да интегрира Македония в ЕС и НАТО, и е инвестирал значим политически ресурс в това начинание – то Русия, след като взима отношение към актуалната проблематика, също така нормално би било да изясни какво точно тя възнамерява и иска да постигне в региона и в самата Македония, тъй като в това отношение съществува известна неяснота. Според мен това е честен, принципен и демократичен подход: да се изяснят позициите, стратегиите и политиките, които да станат публично достояние. Колкото и наивно да звучи! 

 

Мисля, че и този път ще е полезно, ако Западът помогне и подкрепи дипломатическия процес по стабилизиране на политическата ситуация в Македония. През последното десетилетие, с отслабването на ангажимента за посредничество и защита, който САЩ имат в региона, ЕС играеше ролята на доминираща външна сила в региона – която обаче не успя в интеграцията. Крайно време е ЕС и САЩ да действат заедно на Балканите, което ще позволи да се контролира по-добре едно регионално равновесие на силите, което е благоприятно и за региона, и за САЩ, и за ЕС, и за демократичния свят като цяло.

 

Изпадането на Македония в цялостна изолация е нежелан според мен изход, защото изолирана и неинтегрирана Македония означава дестабилизирана страна, а дестабилизирана Македония означава дестабилизация на Балканите.

 

- Има ли риск за териториалната цялост на страната, ако албанците бъдат отстранени от участие във властта?

 

Една важна част от факторите в македонската държавна политика дълги години третираха етномалцинствената проблематика – и по-специално албанския въпрос в Македония – в духа на югославско-сръбската концепция за статута, мястото и положение на албанците в държавата. След албанското въстание от 2001 г., което приключи с Охридския договор и промяна на конституцията, правата на албанците бяха значително увеличени и оттогава те са в процес на постоянно подобряване и подем.

 

Конституцията на Македония регламентира такъв контингент изключителни права, предназначени специално за албанците, че изключването им от управлението на страната е практически невъзможно. Според конституцията – която инкорпорира Охридския договор формата на държавното управление е конципирана според логика, която прави невъзможно функционирането на политическата система, ако в управлението не са включени и политическите представители на македонските албанци. Опит за евентуално отстраняване на албанците от участие в държавното управление всъщност ще постави начало на реконцептуализация и на формата на държавното управление, и на формата на държавното устройство. Такова начинание обаче е рискована авантюра, която вещае директен конфликт между заинтересованите страни.   

 

- Има ли политическо решение на кризата в Македония?

 

Именно заради това, че Западът е инвестирал значителен стратегически ресурс в този регион, няма как да очакваме ЕС и САЩ да останат безучастни и безразлични към ставащото в Македония. Централно място в Oбщата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на Европейския съюз заема дипломацията. Нейната задача е да предотвратява възникването на конфликти между държавите членки и да работи за международното разбирателство. ЕС трябва да има повече самочувствие. Ключов геостратегически интерес на ЕС и на Запада въобще е на Балканите – региона, който е в непосредствено обкръжение – да владее стабилност.

 

Посредническите услуги и покровителството на дипломатическите инициативи и процеси, които западните партньори са предоставяли многократно, всъщност през годините помогнаха Македония на практика да се етаблира като държава, равноправен участник в международните отношения. Често не всички засегнати и заинтересовани страни в една или друга кризисна ситуация са били напълно задоволени – но е факт, че кризите са били преодолявани, а наличието и съществуването на македонската република като държава е свидетелство, че това партньорство и тази помощ са дали успешни резултати.

 

Така че мисля, че и този път ще е полезно, ако ЕС помогне и подкрепи дипломатическия процес по стабилизиране на политическата ситуация в Македония. Особено когато става видимо, че едно общество с ограничен демократичен опит не успява само да се справи в сложни ситуации.

 

Възможно ли е помирение на враждуващите страни, или единственият изход са нови избори? Нови избори ще променят ли съотношението на силите в парламента?

 

- Мисля, че в настоящия момент – с оглед на нагнетената обстановка и експлозивна ситуация – едни нови избори не са най-удачното решение, пък едва ли биха променили съществено сегашната констелация на силите. Не, няма, или по-точно не веднага и не автоматично със самото провеждане на поредни избори ще бъде прекратена кризата. Кризата в Македония е доста дълбока, тя е системна, тя е предизвикала сериозни последствия и раздвояване. За спирането и премахването на последствията от прекалено дълго проточилата се криза ще е необходим процес на омиротворяване, на съгласуване, на компромис, на обединение и интеграция.

 

Политическият процес се нуждае от нормализация и интеграция, а в момента той е раздробен, нагорещен, разтърсен из основи. Поради тези причини македонската политика се нуждае от един консенсус-минимум, който що-годе да възобнови политическия процес в страната. Липсата на едно базисно разбирателство между партиите – което по принцип е необходимо предварително условие – доведе политическата структура, политическия процес и политическата система вкупом до прегряване и като цяло изправи македонската демокрация пред риск от ентропия. С едно изречение: изборите може и да решат и изяснят някои неща – но няма да решат фундаменталния проблем на македонската политика – т.е. много по-важен е процесът на оздравяване след изборите.

 

- Кой носи най-сериозната вина за изострянето на конфликта?

 

- За съжаление свидетели сме на два абсолютно различни възгледа, несъвместими възприятия и различно тълкуване на една и съща визия за една и съща държава, защото:

албанците в проекта за евроатлантическа интеграция на Македония виждат своя шанс за демократично и безпроблемно всеалбанско регионално обединение; докато повечето македонци в същия интеграционен проект виждат механизъм за разпокъсване и загуба на македонската република, и особено важно за тях: отмяна на македонската идентичност.

 

- Как оценявате поведението на българските институции – адекватно ли беше?

 

- Ако обективно вземем предвид реалното общо състояние на българската политика и въобще потенциала на държавата за евентуално влизане в геополитическа игра към актуалния исторически момент, става очевидно, че възможностите на България са – благо казано – ограничени. Това, което в настоящия момент държавата може да си позволи във връзка с новонастаналата ситуация, е да се ограничи до апели за мир и демократична развръзка. За по-сериозен ангажимент е необходима конкретна държавна стратегия с набелязани ясни и осъществими външнополитически цели, подплатена с реален ресурс, както и готовност и силна политическа воля за реално действие. Доколкото аз знам (като допускам възможност поради неинформираност да греша): такава конкретна стратегия все още не е формулирана. В този смисъл приетата декларация е достатъчна, на място, уместна и адекватна.

 

- Може ли България да помогне на Македония в тази ситуация и как?

 

- Кризата в Македония застрашава регионалната сигурност, предизвиква регионална дестабилизация и излага на риск глобалната сигурност. Изолацията на Македония хвърля страната в обятията на Ердогановата Турция. Това я отслабва до степен, от която се възползва Албания, предизвиквайки по този начин регионален дисбаланс, който разрушава равновесието на силите между нея, Гърция, България и Сърбия и ги въвлича вкупом в съперничество и съревнование.  Ако България съдейства за омиротворяването и подкрепя интеграцията на Македония, всъщност на практика стратегически и в дългосрочен план защитава националния си, чисто български интерес.

 

- Албанците се борят за велика Албания, а македонците за какво се борят? Какви са националните цели?

 

- Македония прекалено дълго време не се примирява с изчезването на Югославия, а с всички сили се бори да съхранява духа на една отдавна вече несъществуваща държава. На Македония й се наложи по труден и болезнен начин да се раздели с македонизма, титовизма и югославството. Призракът на Велика Албания който в случая разбунтува и изплаши македонците, се съдържа в т.нар. Платформа от Тирана. Мисля, че с някои от максималистичните искания Платформата от Тирана се превърна в превъплъщение на духа на Призренската лига, което си е par-excellence концепция за великодържавен проект.

 

Платформата от Тирана обаче е последица на нежеланието и недалновидност на македонците, които отдавна да бяха постигнали национално съгласие за една Платформа от Скопие. Все още не е късно, с известни модификации обаче, Платформата от Тирана да се трансформира в Платформа от Скопие, зад която да застанат и македонците, и албанците, за мира и напредъка на общата държава Македония.

 

- Има ли лидери в Македония, които са компромисни и за двете страни и могат да доведат ситуацията до диалог и намиране на решение? Кои са те? Може да са и неформални лидери, обществени авторитети.

 

- Водещите партии осъществяват значимо обществено влияние и все още успяват да си подсигурят сериозна и мощна обществена подкрепа. Възможно е партиите да излъчат нови ръководни лица, по-умерени и по-малко компрометирани политици, готови за компромисни политики. Всичко това обаче изисква демократична политическа култура, много по-различна от съществуващата там. 

 

Все пак въпреки накърнената репутация основните политически партии са тези, които в крайна сметка трябва да понесат историческата отговорност и спасят македонското общество и македонската република от пълен крах.

 

- Ще се превърне ли Македония в Украйна на Балканите?

 

Трудно е да се прогнозира. Лично се надявам такъв изход да бъде избегнат. Според мен не би трябвало да се стигне до такава геополитическа ситуация, особено ако вземем пред вид, че все пак Македония е кандидат-член на ЕС и на практика е „неформален“ член на НАТО, т.е. попада в западната геополитическа сфера. Задържането на Македония в това нестабилно състояние и извън структурите на НАТО и ЕС обаче дестабилизира една геостратегически важна за ЕС и НАТО зона, което като цяло отслабва Демократичния свят и облагодетелства Авторитарния свят. Украинизация или ливанизация на Македония отваря пролука в архитектурата на евроатлантизма – пролом, от който биха се възползвали радикалният ислямизъм, Турция, Русия, Китай – което пак води до мащабен глобален сблъсък. Окончателното възпламеняване на Македония би означавало и официално начало на подпалване на Европа.

 

-----------------------

Горан Стойковски е български политолог, роден в Македония през 1969 г. Днес живее и работи в България. Доктор е по политология и преподавател по политически науки в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. 

От септември 2014 до януари 2017 г. е член на политическия кабинет на министъра на външните работи (експерт-съветник по регионална политика в Министерството на външните работи на Република България). 

Специалист е по външна политика, дипломация и национална сигурност, регионални отношения и проблеми на сигурността в зоната на Западни Балкани, в това число културологични и въпроси по идентичността, етномалцинствена проблематика и политическо развитие в страните от Западните Балкани и Югоизточна Европа. Магистър по външна политика и национална сигурност в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. През 2008 г. защитава докторска дисертация на тема „Перспективите на междуетническите отношения и държавното устройство в Република Македония”. Женен с две деца.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Стоян Русев на 02.05.2017 в 14:44
На основата на коментарите в сръбските сайтове смятам, че сегашната криза в Македония е първата стъпка към разделянето на Македония, която е сътворена от сръбските държавни тайни и явни институции! Цели се ускоряване на разделянето на Македония. Сръбските служби знаят, че македонците няма да приемат двуезичността и това ще накара албанците да пристъпят към разделяне окончателно на Македония. Македонската източна част, изчистена от албанци, ще бъде с радост от нейното население присъединена към Сърбия. Никой няма да възрази, защото така Сърбия ще бъде компенсирана за Косово. Ще намалеят проблемите на западните сили заради признаване им за Косово и получилата се разлика в реакцията им за Крим. На Прищина ще се намалят проблемите с Белград. Гърция ще е доволна за общата граница със Сърбия. Руснаците ще приемат разширението на Сърбия. България няма влияние никъде в този процес.
Мунчо на 03.05.2017 в 08:14
Авторът използва един готин македонски (?!) израз ,, благо казано ". Та , благо казано , статията по шопски казано е ,,гола вода". Евроатлантически , натовски и ДАНИЕЛМИТОВСКИ празни приказки и кухо съдържание. Не разбрах ( не видях и прочетох нито един конкретен факт ) , к'во бе джанъм за ситуацията в БЮРМ са виновни Русия и Китай ? Уж Европа , САЩ много инвестирали ( според авторът ) , ама видетели някой друг е виновен за ситуацията в БРЮМ . Така се случва ВИНАГИ С ИЗМИСЛЕНИТЕ И ФАЛШИВИ държави . В един ,, прекрасен " момент изчезват от картата на света .
В, Николова на 06.05.2017 в 11:58
Как сте г-н Стайковски, спите ли добре, как е съвестта ви ? Видях, че сте роден в Македония със благозвучното име Горан Стайковски, но пък виж интересно ви пишат, че сте български политолог . При това положение няма как да ви повярвам, че ви боли за Македония . Тези , които ги боли са там-всяка вечер на протестите . Вие сте от тези като Любчо Гергиевски. И добре го казахте, историята ще отсъди един ден .
FGL на 07.05.2017 в 21:38
Този текст е писан от глобалистки ляв соросоид. Не си заслужава да се губи време за писмен анализ.

Напиши коментар