38-то Народно събрание даде възможност паметници на културата да се придобиват по давност. Веднъж дадено, това право не може да се отнема със задна дата. Така че, това решение на Конституционния съд брани единствено принципите на европейската правова държава. Колекционерите у нас са повече от 60 000 души и щом са спазвали и спазват нормативната уредба, е недопустимо държавата да ги санкционира със задна дата, това каза пред ГЛАСОВЕ омбудсманът на Р България Гиньо Ганев. И още: С това решение Конституционният съд премахна най-острото противоречие с Конституцията – „обезсилването” на придобивната давност.
Гиньо Ганев: Ако се променя режимът на собственост върху паметниците на културата, това може да става само занапред

Г-н Ганев, защо сезирахте Конституционния съд по Закона за културното наследство?

Най-краткият отговор е – защото се оказа, че две от неговите разпоредби нарушават правата на гражданите и противоречат на принципите на правовата държава. Още с влизането на този закон в сила, към омбудсмана се обърнаха множество граждански организации, експерти и дори народни представители с предложения за сезиране на Конституционния съд. Те оспорваха цялостно концепцията на закона. Практиката е всички подобни предложения да се обсъждат от Консултативен съвет по конституционните въпроси при омбудсмана, в който участват именити правници и конституционалисти, като например бившият председател на Конституционния съд Неделчо Беронов, Александър Джеров, Траян Марковски, Иван Тодоров, Димитър Гочев и др. След продължителен и грижлив анализ на всички тези критики се прецени, че е извън конституционния мандат на омбудсмана да се произнася по повечето от тях и по цялостната философия на закона. Но се оказа, че има два текста, които пряко засягат правата на гражданите и се изказаха единодушно становища, че те са противоконституционни.

Първо, с прословутия § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за културното наследство (ЗКН) се отнемаше правото на лицата, които владеят движими културни ценности да се позовават на придобивна давност, когато доказват правото си на собственост върху тях. Проблемът от конституционно гледище произтича от факта, че още през 1998 г. с изменения на Закона за държавната собственост, паметниците на културата от национално и световно значение са трансформирани от публична в частна държавна собственост. Такива вещи според Закона за собствеността могат да бъдат придобивани по давност. С други думи, с тази оспорена от омбудсмана и вече отменена от Конституционния съд разпоредба на Закона за културното наследство се отнемаха вече придобити права, при това напълно в съответствие с действащата след 1998 г. нормативна уредба. На практика лицата, които по легитимен начин са станали собственици на движими културни ценности, чрез този последващ закон щяха да бъдат подложени от държавата на принудително отчуждаване за държавни нужди без обаче да са налице условията, които самата Конституцията предвижда за това - след предварително и равностойно обезщетение. Каквито и добри намерения да се крият зад тази законодателна идея, тя е недопустима в една правова държава и погазва фундаментални правни принципи. Та нали по подобен начин след 9 септември 1944 г. беше извършена национализацията на „буржоазните” имущества!? Къде остава неприкосновеността на частната собственост и правната сигурност?

Второ, омбудсманът оспори и текстовете на чл. 113, които изискват възмездни прехвърлителни сделки с движими културни ценности да се извършват само ако са идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство. Пак там се предвижда, че такива сделки с културни ценности национално богатство се извършват след писмено уведомяване на министъра на културата, като в такъв случай държавата има право в 7-дневен срок да ги придобие при същите условия като първи купувач чрез министъра на културата. Тези процедури и изисквания, според омбудсмана ограничават правото на свободно разпореждане със собствеността. Преценката на КС обаче е друга и този текст остава в сила.

Доволен ли сте от решението на Конституционния съд?

Не е въпроса дали омбудсмана е доволен, а дали правата на гражданите са ефикасно защитени. С това решение Конституционният съд премахна най-острото противоречие с Конституцията – „обезсилването” на придобивната давност, която по действащото законодателство след 1998 г. е била легитимен способ за придобиване на собственост върху движими културни ценности. Не може държавата в един период да дава законно право на гражданите да придобиват по давност културни ценности, а после изведнъж със задна дата да им отнема това право.

Не обслужва ли това решение на КС  определени олигарси, които имат големи частни колекции?

Вероятно подобен въпрос би бил по-актуален през 1998 г., когато 38-то Народно събрание е дало възможност паметници на културата да се придобиват по давност. Веднъж дадено, това право не може да се отнема със задна дата. Така че, това решение на Конституционния съд брани единствено принципите на европейската правова държава. Колекционерите у нас са повече от 60 000 души и щом са спазвали и спазват нормативната уредба, е недопустимо държавата да ги санкционира със задна дата. Ако се променя режимът на собственост върху паметниците на културата, това може да става само занапред.

 

Още от категорията

3 коментар/a

До Гиньо Ганев на 01.10.2009 в 00:24
Г-н Ганев би трябвало да знае,че законът не обезсилва правото на собственодст на 60000 души колекционери по придобивна давност,а на няколко от тях,които притежават археологически ценности със статут на национално богатство.Имената са известни.Г-н Гиньо Ганев не е чел становището на проф.Матеева.Г-н Гиньо Ганев е чул шумоленето на подкупа. От изложението му е вярно само това,че Костов е амнистирал колекциите през 1998г.Това е вярно.Вчера Коституционния съд подтвърди законодателния акт от 1998г.и отказа да го анулира със задна дата като противоконституционен.Аргументите за тази възможност са изложени в становището на проф.Матеева.Катастрофата е факт през 1998г.Тогава е прекъсната законодателната традиция антиките да бъдат публично-държавна собственост и са обявени за частна държавна собственост,от което произтича възможността за придобиване по давност.Случката през 1998г е национално предателство.
Алехин на 01.10.2009 в 03:08
Ганев е прав,макар и да се получава резултат, който е в полза на мафиотчетата. Колкото и да е учудващо, той досега си върши добре работата, което естествено не изключва в този случай да има съответната намеса от съответните фактори. Не съм чел становището на Матеева, но КС малко трудно може да обяви закон за противоконституционен и това да се прилага със задна дата. Ще противоречи на Конституцията..
demokrat на 06.10.2009 в 22:00
Tcestito na Oligarsite

Напиши коментар