- Г-н Кадиев, в свой пост във Фейсбук твърдите, че одитният доклад на Сметната палата за концесията на „Дънди Прешъс“ в Челопеч за добив на злато е „убийствен“. Наричате това „типичен пример как държавата работи за частната полза на концесионера, а не обратното.“ Знае се, че за периода 2011-2013 приходите на концесионера са 674 млн. долара, на държавата - 22 млн. долара.
- Цялостното отношение на държавата към концесиите за подземни богатства е престъпно. Това са богатства, които не се възстановяват. Не е като да дадеш плаж на концесия. И да ги дадеш на минимални концесионни такси, да позволяваш през годините да намаляват инвестиции, за да максимизират печалби, да не разследваш фалита на първия собственик на концесията, да не разследваш защо държавата не е влязла като съсобственик, каквото решение има още от 2008, за мен е престъпно. И не е виновен онзи, който яде зелника, а онзи, който му го дава - тоест държавата.
- Най-грубите грешки, които са ощетили хазната, са направени през 2000 г. и 2008 г. В последните години пък основният проблем е слабият контрол. Това са основните изводи от одита на концесията, публикуван от Сметната палата в сряда, 27 юли. Защо досега въпросът се повдига едва сега?
- Не знам, както не знам и защо не се одитира периодът 2014 и 2015. Както не знам и защо Министерството на енергетиката, което отговаря за концесиите, продължава да настоява за концесионна такса от 1.5%, като има държави и с по 6 %, като Румъния.
Да, в повечето държави концесионното възнаграждение е между 1 и 3 % от приходите. Но там има високи корпоративни данъци. А тук има ниска концесионна такса плюс нисък 10% данък. И резултатът е силно преимущество на концесионера при разпределяне на печалбата. А идеята на една концесия винаги е справедливо разпределение на печалбата между концесионер и концедент.
Печалбата от дейността на „Дънди Прешъс Металс“ за 2014 е 125 млн. лв, а концесионното възнаграждение около 11 млн. лв. За 2015 печалба от дейността - 96 млн. лв., а концесионна такса –отново около 11 млн.лв. Това прилича ли ви на справедливо разпределение?
- Никак даже. Но нека се върнем към началото. Кога, как и от кого е сключена концесията?
- Държавното дружество „Челопеч АД“ е приватизирано през 1999 г. от ирландското дружество „Наван Бългериан Майнинг АД“, като държавата запазва 24.43 %.
През 2002 „Наван Бългериян Майнинг“ изпада в несъстоятелност и никой никога не разследва причините за фалита и дали не е имало източване на активи. През 2003 държавата продава своите 24.43 %.
- Поставили сте въпроса пред министър Лукарски. Какво точно го питате и какво очаквате да ви отговори?
- Всъщност пренасочих въпроса си към министър Петкова, тъй като тя отговаря за концесиите след разделянето на Министерството на икономиката и енергетиката.
Питам за детайлни неща, но най-важният въпрос е кой през годините поема отговорност за очевидните щети за държавата? Не знам кога ще отговори. И се надявам, че някой в министерство и прокуратура сериозно ще прочете доклада на Сметната палата, върху който и аз базирам въпросите си.
- В каква посока виждате развитието на този скандален и може би не единствен случай на престъпление от страна на държавата?
- Надявам се на наказание за виновните. Но в политически план по-скоро се надявам да стигнем до консенсус за повишаване на концесионните такси.
Пак повтарям - при тези ниски данъци е срамно да имаме и най-ниските концесионни такси. Това е разграбване на богатства, които нямат възстановяване. И целта на държавата е максимализиране на собствените приходи, а не на приходите на концесионерите.
- Няколко кратки въпроса, свързани с политическите колизии в момента в България. Какъв е коментарът ви на това, че БСП и АБВ се споразумяха за обща президентска кандидатура в лицето на ген. Радев? Очаквали ли сте подобно развитие?
- Не ми е работа да коментирам други политически партии, особено когато нямаме политическо решение на общите ни органи. ПП „Нормална държава“ ще вземе решението си през септември.
Мога да отговоря единствено за профил на президента. Международната обстановка е много специфична. В ситуация на конфронтация и обострени отношения между великите сили трябва българската позиция, българският президент да е дипломатичен, диалогичен и добър комуникатор.
Баща ми е военен, и то от ВВС, и имам огромно уважение към военните. Тук не става дума за критика срещу военните, а за избиране на подходяща фигура за всяка ситуация. Президентската институция е много специфична и опитът ни досега показва, че хора с вече натрупан политически опит се справят по-добре. Вземете за пример президента Желев.
- Малко повече за вашата партия „Нормална държава“. С какво се занимавате, докъде са стигнали нещата с изграждането на структури? И разбира се, ще „играете“ ли на президентските избори?
- ПП „Нормална държава“ не е „своя“ партия, а партия на съмишленици, които искат точно това, което се съдържа в името й – нормална държава, която пази гражданите си, защитава честта и достойнството им, грижи се за онези, които не се справят сами и стимулира онези, които създават икономика.
В момента изграждаме своите структури по места и продължаваме да го правим.
Както казах, решението ни за президентските избори ще е през септември. Междувременно разрешаваме малки, ежедневни, злободневни и често конфликтни неща, с които никой не иска да се занимава, но все някой трябва да свърши. Например защитата на зелените площи в София, където влязохме в пряк сблъсък с прокорупционните интереси на Столична община. И мисля, че хората на кв. „Младост“ го оцениха.