Георги Ганев: Недостигът на справедливост е най-травматизиращ в България

<p><strong>Г-н Ганев, какви са впечатленията ви от краткосрочната програма на правителството за възстановяване на икономиката и от действията на новите министри?</strong></p> <p>Настоявам да се дадат 100-те дни традиционен толеранс. Всяко ново правителство влиза с някакъв набор от намерения, но след като се ориентира в обстановката, започва да вижда по-ясно кои от тези намерения са възможни, кои са спешни и кои са по-важни. Правителството със сигурност се нуждае от време, за да направи някакъв стратегически избор. То набеляза 82 мерки като някаква антикризисна програма. Очевидно е, че този списък е твърде дълъг и от него ще се осъществяват не всички мерки. Забелязвам това ориентиране на кабинета по редица неща. Например до момента чухме няколко различни версии и послания за това какво трябва да се прави в здравната система. Най-вероятно се пробват различни визии, за да се види коя как стои при обсъждане. Чуваме подобно нещо и с руските енергийни проекти &ndash; ту ще ги правим, ту няма да ги правим. Очевидно се търси някакъв баланс на това кое е възможно и едновременно с това полезно.</p> <p><strong>Не бяха ли в такъв случай твърде непремерени и смели изказванията на новите министри в началото, когато заявиха доста категорично, че е по-добре България да се откаже от руските енергийни проекти?</strong></p> <p>Смятам, че до момента няма отмятане от твърдението, че АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo; няма да се строи с пари на данъкоплатците. Точно каква формула ще се търси &ndash; дали да се спира проектът, дали да се строи с някакви други пари &ndash; това е въпрос на разглеждане. На кого ще си продава енергията тази електроцентрала&nbsp; &ndash; това е страничен въпрос. Основният ангажимент беше, че няма да се дават пари на данъкоплатеца. Освен това за петролопровода остава въпросът за екологичната оценка. И това не се е променило. По &bdquo;Южен поток&rdquo; Русия продължава да поставя въпроса за контрол върху българската газопреносна мрежа и да не получава нищо насреща. Поне до момента няма ангажименти на български данъкоплатски пари за тези проекти. Но антикризисната програма на правителството е интересна, защото вече втори месец се говори за това, че светът излиза от кризата, а при нас сякаш тепърва предстои влошаването. При такива сигнали отдавна трябваше да сме се приготвили не за мерки и действия, които ще направят по-меко удрянето в дъното, а за политики, свързани с това какво ще правим, когато нещата тръгнат нагоре. Ако е вярно, че Западна Европа и САЩ в момента влизат във фаза на растеж, значи са ни нужни не антикризисни мерки, а мерки, които управляват растеж.</p> <p><strong>Каква е причината за това? Наследството от предишното правителство или трудното ориентиране на новото?</strong></p> <p>Очевидно голям проблем на сегашното правителство е това, че предишното остави колата в калта. Кабинетът &bdquo;Станишев&rdquo; похарчи огромни суми, при това тотално неефективно. Нямаше никакъв стимул за икономиката, просто изчезнаха едни пари. Това беше просто кражба, тотална неспособност и некомпетентност. Новото правителство попадна в ситуация на проблемен бюджетен баланс. Заради тази бюджетна ситуация се оказа невъзможно по-сериозното намаляване на осигурителните вноски. Оказа се, че сега не би било отговорно бюджетно поведение, което планира драстично сваляне на осигурителните вноски.</p> <p><strong>Имаше коментари, че намаляването на осигуровките ще национализира&nbsp; пенсионната система. Смятате ли, че е намерен балансът при свалянето на осигурителните вноски?</strong></p> <p>Дали е намерен балансът, ще разберем впоследствие. Като макроикономист, нямам проблем с това да чакам да постъпят данните и тогава да се изказвам по въпроса. Това е голямата разлика между макроикономистите и политиците. Макроикиномистите се изказват след фактите, а политикът е длъжен да говори преди тях. Дългосрочният план за нова структура на българската пенсионна система предвижда тя да бъде тотално доминирана от частния елемент. Необходимо е обаче&nbsp; сегашните пенсионери да си получат пенсиите, които системата им е гарантирала тогава, когато те са работили. Става дума за поколението, родено преди 1959 година.&nbsp; Въпросът сега е как ще се доизплащат пенсиите на досегашните пенсионери. И отговорът на този въпрос е, че има два начина. Единият е да се облагат трудовите договори с огромна ставка, както е в момента. Това е една много тясна база, защото става дума за 2&ndash;3 млн. души. Алтернативата е тези пари, които отиват за сегашните пенсионери, да идват от общите данъчни постъпления, които са с ниски ставки, но върху широка база от всички възможни постъпления в държавата. ДДС например плащат всички, включително и пеленачетата, защото и те имат потребление. Това са два различни начина да финансираш едно и също нещо. Казва се обаче, че НОИ си има собствени приходи, сякаш пенсионната система е частна. Българската пенсионна система и без това е тотално национализирана, защото плащанията идват от държавата, а не от собствените спестявания на хората в частните им сметки. Какво ще си играем дали НОИ щял да има собствени приходи или не. Това за мен е само вътрешно бюрократично боричкане за това кой бюрократ ще има контрол върху някакви ресурси и дали те ще бъдат негови, или ще трябва да ги получава от общите държавни приходи.</p> <p><strong>Как ще коментирате дебатите за данъчната система и предложенията от страна на президента и неговия екип за премахване&nbsp; на плоския данък и за въвеждане на диференцирана ставка по ДДС? Необходима ли е реформа на данъчната система и в каква посока?</strong></p> <p>Думата &bdquo;малоумие&rdquo;, която използва Симеон Дянков по повод предложението за премахване на плоския данък, е твърде мека. Аз бих използвал доста по-нецензурни думи. Така и не мога да проумея каква цел обслужва този доклад. Мисля, че българската данъчна система в момента е доста добра. Не смятам, че тя трябва да бъде реформирана. Тя трябва да се променя в рамките на сега съществуващата структура. Единственото нещо, за което си мисля, че може да се промени, е балансът между корпоративния данък и данък дивидент. Защото в крайна сметка те облагат едно и също нещо два пъти. Това е единствената необходима структурна промяна в данъчната политика. Оттам нататък промените са в ставките. Движение на ставките надолу е възможно и това може да се използва за стимулиране на икономиката. Сега доминиращият приоритет е да имаме стабилен бюджет. А икономиката ще трябва да се оправя, както може. Докладът&nbsp; &bdquo;Първанов&rdquo; иска тотално да преобърне данъчната система и променя нейната философия, без да дава обяснения защо прави тези предложения.</p> <p><strong>Да кажем, че &bdquo;социалният президент&rdquo; се опитва да промени факта, че управляващите &bdquo;подценяват социалния аспект&rdquo;?</strong></p> <p>Няма по-социален данък от плоския данък. Между другото, точно по този данък приходите са спаднали много по-малко от всякакви други приходи. В момента, в който спреш да третираш еднакво всички доходи на хората, тези с високите доходи моментално ти изчезват от картинката и престават да плащат каквито и да било данъци. На бедните казваш: &bdquo;Много съм социален и няма да ви взимам никакъв данък&rdquo;, но разбира се, ресурси от тях смучеш по всякакви други начини, тъй като данъкът не е единственият начин държавата да смуче ресурс от хората. И остава средната класа, която трябва да носи всичко.</p> <p><strong>Споменахте нещо за целите на този доклад. Какви са те според вас?</strong></p> <p>Не мога да позиционирам този доклад и да разбера какъв е неговият смисъл. В доклада има и смислени неща, но има и много противорчеия. На едно място се казва балансиран бюджет, на друго място се казва бюджетни дефицити. Целият доклад е неконсистентен, а вината за това очевидно е на отговорния редактор.</p> <p><strong>А може би става дума за политически ход от страна на президента в ролята му на единствена&nbsp; опозиция?</strong></p> <p>Затова го наричам доклада &bdquo;Първанов&rdquo;, защото това е политически ход на президента. Чрез този доклад той се опитва да сложи крак в една област, която е тотално извън неговите правомощия по конституция. Става дума за икономическата политика на държавата.</p> <p><strong>Как коментирате позицията на Първанов за бъдещето на руските енергийни проекти? По тази тема той критикува доста остро новото правителство.</strong></p> <p>Да речем, че там президентът много косвено може да изведе някаква своя роля, доколкото тези проекти са тясно свързани с националната сигурност и външната политика. Начинът, по който подхожда обаче, е силно партизански. Той защитава проектите, а не съм чул нито една дискусия, идваща от президентството, за икономическата и социалната полза от тези проекти. Какво точно ще спечели България от АЕЦ &bdquo;Белене&rdquo;? Да речем, появява се един 1000-мегаватов реактор и още един след това. Добре, имаме си два нови хилядника, имаме си и два в &bdquo;Козлодуй&rdquo;,&nbsp; значи общо четири. Това ще промени стратегическата позиция на България в региона и тя ще трябва да продава ток. Не може да ги строи за няколко милиарда &ndash; за мен вече 10 милиарда започва да звучи като консервативна оценка &ndash; и после нищо да не продава. Интересното е, че това ще стане в момент, в който абсолютно всички стратегически анализи&nbsp; показват, че ще има твърде много капацитет за производство на електричество в региона. Всички правим една и съща глупост &ndash; и сърбите, и гърците, и румънците. Най-умна е Турция, защото единствена се отказа от атомната си централа. В един момент ние ще се окажем регион, в който всички правят ток и искат да продават, защото трябва да има възвръщаемост. А кой ще купува? Няма нито една прогноза досега на НЕК или на БЕХ за това колко ще бъде електропотреблението в региона. Да не говорим, че си зависим от конкретен вид технология и от конкретен вид гориво, което има само един източник и този източник може да започне да си играйка с тебе, както го е правил неведнъж досега.</p> <p><strong>Имаше заявка при посещението на руския енергиен министър, че руската страна е готова да изкупи целия държавен дял в &bdquo;Белене&rdquo;. Ако това се случи, по-приемлива ли става централата? </strong></p> <p>Аз нямам проблем, ако някой иска да троши свои пари в България. Разбира се, това, за което държавата е отговорна, е тази централа да бъде напълно сигурна и безопасна и да отговаря на всички стандарти. Всъщност тя вече не може да отговори на стандарта за нови технологии, защото избраната технология изостава с около две-три поколения.</p> <p><strong>Искам да ви върна отново към действията на правителството. Споменахте спецификите на макроикономическия си подход, необходимостта от данни, 100-те дни толеранс... И все пак струва ми се, че вече има и данни, и факти. Министрите говорят за свиване на разходите, за реформа в администрацията. Можете ли да определите действията им като ефективни, или всичко остава по-скоро в полето на пропагандата?</strong></p> <p>Ще се радвам да чуя някакви конкретни цифри и бройки хора, които ще престанат да бъдат заети от българската държава. Тези съкращения са абсолютно необходими. В България броят на полицаите на калпак от населението е най-висок в ЕС. Същевременно броят на убийствата за година е сред най-ниските в Европа.</p> <p><strong>Да, но точно в системата на МВР няма да има съкращения. </strong></p> <p>Аз затова нея подхващам. За какво са ни толкова полицаи, като има толкова малко убиства?</p> <p><strong>Затова ви питам за пропаганда ли става дума или за&nbsp; реална реформа и&nbsp; ефективно свиване на разходите в някои сектори? </strong></p> <p>Според мен е рано да се каже. Когато излязат цифрите за разходите по министерства, бихме могли да кажем. Не знам как ще го направят, но аз искам да се харчи по-малко за личен състав, защото личният съства все още не върши достатъчно много работа и не дава продукт. Същото важи и за съдебната система, и за системата на здравеопазването, и за образованието. Всички тези системи изискват реформиране. Трябва да признаем, че за разлика от други сто дни на други правителства, например на последните две преди това, наистина не говорим само за намерения. При това правителство, когато минат стоте дни, със сигурност ще има нещо свършено, ще има случили се работи. Това е една разлика.&nbsp; Освен това новото правителство засегна в рамките на пъвите си дни теми, които предишното така и не посмя да пипне четири години.</p> <p><strong>Кои теми?</strong></p> <p>Изравняване на пенсионната възраст и реформата в здравната система. Тази заявка, че хората трябва да си плащат масрафа. На този етап предполагам, че в образованието нищо ново няма да чуем, защото министърът е зает да става кмет. Но там нещата бяха коловозно преместени през миналия мандат и сега трябва просто да заработи машината.</p> <p><strong>Като че ли основен акцент на новото правителство до този момент е корупцията, или по-скоро корупционните действия на предишните управляващи. От една страна, това даде надежда за справедливост, а от друга, ни върна към познатата риторика, която обслужва една нова политическа пропаганда, а паралелно с това май просто се сменят едни олигархически&nbsp; кръгове с други. Виждате, че през последните дни се обсъжда темата за това дали има договорка между Бойко Борисов и Ахмед Доган.</strong></p> <p>Не следя това кой с кого се е договорил и на какви маси. Нямам източници на информация и не мога да наредя никакъв пъзел. Но мога да обсъждам темата за престъпността и за корупцията. В по-дългосрочен план за това правителство ще бъде съдено за това дали има хора в затвора, дали има издадени ефективни или условни присъди. Недостигът на справедливост е изключително травматизиращ в България. Това се усеща и в икономическото поведение на хората. По присъдите ще ги познаем. Мисля, че съдебната система ще отстъпи, ако види достатъчно воля от страна на изпълнителната и законодателната власт,&nbsp; дори и да не й се иска някои нейни &bdquo;приятелчета&rdquo; да получат присъди. А що се отнася до смяната на елити, не очаквам да има много драматична промяна, доколкото, както казва сегашният премиер, &bdquo;матриалът&rdquo; е горе-долу зададен.</p> <p><strong>Когато минат 100-те дни, тогава ли ще направите по-категорична оценка за действията на това парвителство?</strong></p> <p>Това което ще имам тогава, са данни за това как се развива бюджетът и през втория месец на правителството и освен това някаква заявка за това какъв бюджет се предлага за следващата година. България е независима от 130 години и няма случай досега, в който страната ни да е излязла от икономическа криза без чужда помощ. Нито един. Този може да е пъвият.</p> <p><strong>Защо мислите така?</strong></p> <p>Досега не сме получили никаква чужда помощ. Държавата не е изпаднала в абсолютна безпомощност. Режимът на здрави и разумни пари дава своите плодове вече 12 години. Това е напълно управляема икономическа криза. Това е цикъл и когато имаш пазарна икономика, той е абсолютно неизбежен.</p> <p><strong>Що се отнася до наместването на пластовете, в каква посока трябва да става то? Кои са новите сектори, към които трябва да бъдат насочени ресурсите?<br /></strong></p> <p>Не мисля, че строителството ще може и занапред да засмуква толкова огромни ресурси и да изглежда толкова обещаващо, колкото&nbsp; беше през последните 5 години. Очаквам изход от кризата да се окажат важни сектори като текстила например. България има възможност да стане много добър производител на облекла за целия ЕС. Същото се отнася за далекосъобщенията. Финансовият сектор също има мегдан за развитие. Очаквам да се окаже доста печелившо в по-дългосрочен план и машиностроенето.</p> <p><strong>Споменахте, че вече е време за растеж. Съвместимо ли е това с непрекъснатото нарастване на безработицата?</strong></p> <p>Безработицата е изоставащ индикатор. Тя не може да се разглежда като база за прогноза какво ще се случи. Когато безработицата тръгне да спада, значи ние отдавна вече ще сме излезли от всякаква криза. Тя винаги изостава с година-година и половина от стопанската активност. Важно е обаче правителството да си реши домашното. Реформата в разходната част на бюджета, част от която са всички тези съкращения, е много по-дълбоко нещо, отколкото да намалим 15% от персонала. Как точно се формира разходната част, как точно решаваме за какво ще харчим пари, как ги харчим и как надзираваме харченето на тези пари. Това са компоненти на изразходване на данъкоплатските пари, които са проблемни в България. Само ако съкращаваме персонал, няма да решим този проблем, трябва цялостна реформа на разходната част на бюджета. Всяка криза дава политическа възможност това да се случи. Ако не беше кризата през 1996&ndash;1997 г., забравете в България да има режим на разумни пари. Сега е въпрос първо да имаме ясна воля.</p> <p><strong>А имаме ли?</strong></p> <p>Не искам да давам оценки. Към момента впечатленията ми са по-скоро приятни. Но това винаги може да се обърне. Трябва да се промени основно начинът, по който българското общество харчи своите пари. И това не е задача за един мандат. Но някакви основи могат да бъдат положени.</p> <p><strong>Знаем, че за четири години много неща могат да не бъдат свършени.<br /></strong></p> <p>Да, това го видяхме как се прави. Имаше един театрален напън за едно членство и след това шапка на тояга, глава на възглавницата и леж върху славата.</p> <p><strong>Притесненията ми са, че тази театралност продължава да бъде водещ маниер на поведение. Освен това трябва да добавим и медийната любов. </strong></p> <p>Аз нямам проблем с театралността. Политиката е в голяма степен театър и представление. Това е абсолютно легитимно занимание. Все пак образът, който създаваш, имиджът, е подобен на някакъв вид представление. Въпросът е да се свърши и работа по същество покрай цялото театралничене. Политиците много добре знаят това. От една страна, хората биха искали да видят по-малко театралничене, а от друга страна, така му се хващат, че всеки политик, който не го прави, е пълен идиот и губи следващите избори. Ако сегашното правителство наистина иска да бъде преизбрано и в следващата власт, а не просто да се присламчи към някаква бъдеща коалиция, трябва да свърши доста неща по същество. Това е четвъртото правителство, което има някакъв шанс да изкара пълен мандат. Първите три видяха много добре, че само с театър няма как да стане. Най-важно е усещането за справедливост. Става дума за обществените поръчки, за това как се харчат парите.Трябва хората да видят, че все пак парите отиват при някого, който не е най-големият мошеник в групата. Както се казва, парите ще се изхарчат, ама все пак и път да има накрая. Защото разликата между Европа и Африка не е в това, че не се крадат парите, а че все пак на едното от двете места има и път накрая.</p>