Георги Близнашки: Станишев управляваше с широко затворени очи

<p><strong>Адекватно ли е според вас това, което новата власт изважда пред медиите? Разминават ли се вашите критики с това, което виждате сега като търсене на отговорност?<br /></strong></p> <p>В общи линии, не, това, което прави правителството е нещо необходимо. Тази ревизия би трябвало да се прави от всички предходни правителства досега. Нещо, което не се случваше. В този смисъл очакването за възмездие е легитимно очакване от страна на българските граждани. Това, което прави впечатление обаче, е, че има известна дребнавост в начинанието, няма ги големите казуси, най-драстичните случаи още не са поставени на дневен ред. Бих посочил системното източване на известното като партийна касичка предприятие &bdquo;Булгартабак&rdquo;, скандалната приватизация на Български морски флот или далаверите в &bdquo;Софийски имоти&rdquo;. Това са все неща, които рано или късно също трябва да бъдат разисквани. Но направеното дотук е добро начало. Подобно на оня стар анекдот за пълния автобус с адвокати, които катастрофирали и паднали в дълбоката пропаст, като добрата новина била, че нямало оцелели, а лошата, че имало свободни места в автобуса.<br /><br /><strong>Приемате с хумор случващото се. Не мислите ли, че проверките и разкритията са насочени предимно срещу БСП? ДПС сякаш остава в сянка?<br /></strong><br />Мандатът на Бойко Борисов е в резултат на негативния вот от последните избори и е пределно ясен. Той трябва да направи пробив в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Откъдето и да започне това, ще бъде нещо съществено, защото не се е случвало досега. Един пробив ще отприщи бента. Стане ли този пробив, ще бъдат поставени на дневен ред и много други въпроси, много други теми и проблеми, защото нашето общество е подгизнало от корупция. Както вече съм имал повод да кажа, ние имаме наш собствен принос в теорията и практиката на разделението на властите. Ако Монтескьо е открил, че една власт трябва да възпира друга, за да няма злоупотреби, ако Джеймс Медисън &ndash; бащата на американската конституция, е допълнил, че една амбиция трябва да възпира друга, в нашия случай има друго явление &ndash; един компромат възпира друг. Това е голямата задача, пред която е изправен Бойко Борисов, и всички трябва да му пожелаем успех. Но нека и самият той не забравя, че възмездието не трябва да прераства в репресия. Защото още във Вехтия завет е казано: &bdquo;С какъвто аршин вие мерите, с такъв и вам ще се отмери&rdquo;.<br /><br /><strong>Не говорите за &ldquo;лов на вещици&rdquo;, нали?<br /></strong><br />Определено не. Аз смятам, че нещата отидоха твърде далеч и през последните една-две години от управлението темата за корупцията се превърна в забранена тема за моята партия. Вие си спомняте, че точно тогава, когато идваха най-тежките критики от страна на Европейската комисия, ние направихме един конгрес, в който думата корупция не се споменаваше в официалните документи. Твърде много хора участваха във всичко това и всеки има своя залог, за да избягва разговора по тази тема. <br /><br /><strong>Може ли да очертаем формата на този пробив? Какво трябва да се случи, за да се каже &ndash; ето успяха. Аз си направих една бегла сметка, че още от времето на Луканов &ndash; самият той беше подвеждан под отговорност &ndash; нещата никога не бяха доведени докрай.</strong><br /><br />Смятам, че този път най-сетне трябва да има и осъдени министри, за да стане ясно, че настъпва обрат. Случи ли се това на възможно най-високото равнище, то ще позволи да бъдат разплетени и разсечени много други възли, навързани надолу по йерархията. Знаем какъв местен феодализъм цари в повечето общини. Лично аз не съм склонен да проявявам партийна солидарност, защото много от тези политически фактори демонстрираха изключителна арогантност. Те изгубиха и страх, и срам, и свян. Законът се погазваше прекомерно откровено и нагло, с едно свръхсамочувствие за недосегаемост, за безнаказаност. Ако тези хора не бъдат респектирани, ние не можем да очакваме възстановяването на обществения морал, което всъщност е и голямата задача пред нашето общество. Да направим нещо различно от този хаос, в който всеки гони единствено собствените си егоистични цели и интереси.<br /><br /><strong>Да подхванем голямата тема за разделението на властите. Главният прокурор Борис Велчев твърди, че прокуратурата е независима, и то прекалено независима. Какво му пречеше досега да се развихри в тази посока? Какво пречи на съдебната власт да се еманципира от политическата конюнктура?<br /></strong><br />Съдебната власт и в частност прокуратурата не могат сами да се справят с корупцията и организираната престъпност. Нужна е политическата воля на онези публични фигури, които са избраници на народа. В този смисъл стратегията, следвана от Станишев, беше дълбоко погрешна. Той многократно е бил сезиран по различни въпроси за конфликт на интереси, но е предпочитал да премълчава и да насочва разговора към съдебната власт. Нека тя да разследва, нека тя да си каже думата. Това е принципно погрешна позиция. <br /><br /><strong>Защо, не е ли държавническа? Спомням си, че така говореше и Иван Костов. Той също каза, че има разделение на властите, че съдебната власт е независима и именно тя трябва да доказва кой е корумпиран.</strong><br /><br />Това е хитруването. Корупцията е най-вече в изпълнителната власт, защото това е ефективната власт. Народните представители имат ограничени възможности за въздействие, а ние все там гледаме &ndash; имат ли имунитет, нямат ли. Това отклонява вниманието от принципните проблеми. Корупцията е там, където има разпределение на блага. Всичко това се прави от изпълнителната власт, като се започне от министрите и се върви надолу. Там трябва да се вгледаме какво се случва. Затова казвам, че министър-председателят носи огромна отговорност за случващото се. И това е отговорност както за действията, които предприема, така и за бездействията. Станишев управляваше страната с широко затворени очи. Не можеш да се правиш, че не виждаш проблемите, за които говори цялото общество.<br /><br /><strong>Ама и той като Костов &ndash; пак правя тази аналогия, защото тя се натрапва &ndash; като го питат защо сега БСП е в това окаяно състояние и защо не разчисти Авгиевите обори, когато имаше цялата власт, казва, че е жертвал партията, за да запази държавата. </strong><br /><br />Този тип обяснения не са релевантни.<br /><br /><strong>Защо, не беше ли мечтата на БСП да изпълни цял мандат, не се ли счита именно това за успех?</strong><br /><br />Още навремето Петко Каравелов го е казал много красиво &ndash; с партия на власт се идва, но с партия не се управлява. Този, който поема отговорността за управлението, не може да се крие зад колективни ръководства и форуми на своята партия. Естествено, трябва да имаш една политическа линия, която се легитимира чрез партията и мобилизира подкрепа в обществото. Но начинът, по който управляваш, си е лично твоя отговорност. Няма нищо по-естествено от това една партия да се изхабява в управлението и в този смисъл да се жертва. Но в крайна сметка партиите съществуват заради държавата, а не обратното, нали? <br /><br /><strong>Това каза и Станишев &ndash; жертвах партията, за да запазя държавата.</strong><br /><br />Нищо не е жертвал Сергей Станишев. Той не се реши да отстрани нито един от ключовите фактори в правителството и партията. През цялото време се опитваше да балансира между интересите на различните клики. Това не беше проява на сила, а на слабост. Напоследък съм склонен да мисля, че съществува една круговая порука, т.е. превратна групова солидарност във висшите среди на моята партия. Всичко това трябва да бъде разрушено и да се сложи едно ново начало. <br />Показателно е, че Станишев не проведе последователна политика, която да е социално ангажирана. Напротив, прилагаха се ултрадесни мерки, които при това се оправдаваха с тройната коалиция. Странното е, че тези мерки идваха от средите на самата социалистическа партия. От тази гледна точка не можем да говорим за жертване на партията, напротив, стремежът беше да се запазят непокътнати именно интересите на кликите. Затова е толкова трудно след загубата на изборите да се отиде към демократична развръзка. Тези хора не могат да си представят, че след като са загубили държавната власт, трябва да се разделят и със своите партийни позиции. А няма нищо по-естествено от това. Не е важно какво мислят твоите съпартийци, важна е присъдата, която дава суверенният народ. Тази присъда е безапелационна, тя не подлежи на обжалване. <br /><br /><strong>В този смисъл БСП поема по отъпкания от СДС път. Сините не пожелаха да видят неуспехите в собственото си управление и стигнаха до положението, в което се намират сега. Такава ли ще е участта и на БСП, защото оценката за управлението е много важен въпрос?</strong><br /><br />Натам се отива. Аз мисля, че ние заимствахме много от клишетата на ОДС. Те решиха, че тяхното правителство е най-доброто правителство по времето на прехода, че техният министър-председател е най-добрият в най-новата история на България. Нещо подобно се случва и с БСП. Даже имаше подобни изказвания преди време и в нашите среди, че това е най-доброто правителство и най-добрият министър-председател. Много е удобна тази фразеология, когато сам си даваш оценка. Тази оценка в условията на демокрация не е релевантна. Стара истина е, че не е важно какво мислиш сам за себе си, а от значение е как те възприема обществото.<br /><br /><strong>Казахте, че трябва да се мисли за ново начало. В едно интервю за ГЛАСОВЕ д-р Михайлов отбеляза, че да реформираш партия от прехода означава да реформираш Съветския съюз, стига се непременно до неговото закриване. Тоест реформата носи разруха на съответната политическа сила или система от този тип. Съгласен ли сте с тази оценка? Какво може да се промени в БСП начело с ръководство, което повтаря всички стереотипи на прехода и не желае да поеме отговорност?<br /></strong><br />Ноторно известно е, че системата, колкото и да е загнила, е най-уязвима в момента, в който започнеш да я реформираш. Обикновено тогава се случват революциите, ако не знаеш точно какво искаш да постигнеш, разбира се. Аз съм от хората, които на два пъти са спасявали БСП, казвам го най-откровено и най-отговорно. Веднъж през 1990&ndash;1991 г. и втори път през 1996&ndash;1997 г. Мнозина живеят с мисълта, че това е партия отвъд представите за добро и зло, отвъд Конституцията и законите. Няма такива партии, дори когато имат вековна история. В Москва забраниха комунистическата партия на Съветския съюз, която наброяваше близо 20 милиона, да не говорим за ресурсите, с които разполагаше. Така че посткомунистическите партии или се реформират, или са обречени на провал. У нас я запазихме, тъй като България имаше нужда от политическа сила, която да бъде стожер на държавността. Затова тази партия направи толкова много жертви в рамките на прехода. Беше упреквана, че отстъпва от позициите, че не дава генерално сражение и пр. Социалистическата партия в ранната фаза на прехода изигра важна роля. <br /><br /><strong>Не спря ли тъкмо тя демократизацията и модернизацията на страната?<br /></strong><br />Проблемът е, че от определен момент нататък обновлението на тази партия беше преустановено и се симулираше едно своеобразно преобразуване, а всъщност ставаше дума само за приспособяване към обстоятелствата и към очакванията на нашите външни партньори. Оказа се, че една от скритите цели на прехода е властта да премине от бащите към децата на номенклатурата в България. Това е големият порок. Установените интереси се чудят как да осигурят бъдещето на своите отрочета. Така бяха жертвани висшите интереси на нацията.<br /><br /><strong>Ще успеете ли да спасите за трети път тази партия, или това е краят?</strong><br /><br />Много зависи от онова, което ще се случи в средносрочна перспектива, защото самите събития карат хората бързо да преоценяват онова, което са приемали за даденост. Тезата за успешния мандат при подобен изборен резултат е абсурдна теза, тя не може да бъде отстоявана дълго. Сега научаваме подробности за начина, по който е управлявана страната, научаваме потресаващи факти. Аз смятам, че мнозина от моите съпартийци, включително и т.нар. &bdquo;чугунени глави&rdquo;, ще бъдат принудени да преразгледат оценката за онова, което се случи. Мисля, че сред елита назрява усещането, че Станишев трябва да си подаде оставката и да се оттегли.<br /><br /><strong>Аз обаче нямам такова усещане. Доколкото знам, на предстоящия конгрес не се предвижда смяна на ръководството. Какъв е механизмът, по който това може да стане?<br /></strong><br />Това не е предвидено в дневния ред, който предлага Националният съвет, но самият конгрес може да реши друго. Аз съм изключително изненадан от упоритостта на Станишев да върви в погрешна посока. Той демонстрира отчайваща ретроградност. Никога не съм имал особено високо мнение за неговите способности и много добре си давам сметка каква е подготовката, която е получил в Москва. Да упорстваш, да вървиш срещу течението на събитията, това е абсурдно. Имам чувството, че този човек е формиран с представи за политиката, които са битували през 50-те години на миналия век. <br /><br /><strong>А на какви вътрешни лагери се делеше и разцепваше БСП? Знам от кухнята, че председателят Пирински не е бил много съгласен с политиката на правителството. Говореше се и за търкания между президента и премиера. Всъщност има ли силни лагери вътре в БСП?<br /></strong><br />Има вътрешни тенденции. Парадоксът е, че онези идейни течения, които в началото на 90-те години воюваха помежду си за целите на преобразуването и за средствата...<br /><br /><strong>Противопоставянето Лилов &ndash; Луканов?<br /></strong><br />Това бяха принципни спорове, докато сега клановете водят борбата за власт в най-грубия материален смисъл на думата. За тези хора пребиваването в политиката е свързано с упражняването на властта и натрупването на материални ресурси. Нужно е голямо пречистване. Една социалистическа партия е партия на моралната кауза. Когато пледираш за повече социална справедливост, мотивите ти трябва да са изтъкани от алтруизъм. А ние наблюдаваме фигури, които участваха във властта заради самата власт. Както казва американският философ Харолд Ласуел, разбирането за политиката е кой какво и кога ще получи. За да провеждаш смислена политика, имаш нужди от ресурси, но въпросът за целите е големият въпрос. В тоя смисъл на думата в наши дни клановете са няколко. Парадоксът е, че тези, които водеха идейната дискусия, сега си подават ръка, за да се опитат да спасят партията за трети път пред вълната на корупцията. Онези фигури, които поеха отговорността за промяната в началото на 90-те, все още продължават да са моралните стожери на тази партия. Престъпно е онова, което някои се опитват да направят, да насъскат едно поколение срещу друго вътре в редиците на БСП. Още повече, когато се визират хора като Георги Пирински, ключова фигура в сегашната конфигурация. През всички тези години той е един от най-изявените защитници на обществения интерес. Като председател на Народното събрание, той спираше много законопроекти, с които често се прокарваха частни корпоративни интереси. Самият аз му съдействах да спрем онзи устрем за преразпределение на плажната ивица в Закона за Черноморското крайбрежие. Тогава беше създадено едно инцидентно мнозинство, което минаваше между различните парламентарни групи от ляво до дясно. Пак Пирински повдигна и въпроса за паралелната власт у нас. Защото няма какво да се заблуждаваме, наред с официалните власти съществува една паралелна власт, която преразпределя страшно много неща. Появата на толкова много странни фигури в политическия живот, агресивното оплюване на Конституцията, всичко това се дирижира от извънпублични фактори, които направиха огромни поразии през тези 20 години. Тях никой не ги държи отговорни за нищо, те никога не се появяват пред светлините на прожектора. <br /><br /><strong>Възможно ли е да се направи нова политическа формация от разпадащата се социалистическа партия?</strong><br /><br />През 1990 г. стигнахме до заключението, че трябва да се запази единството на тази партия и да търсим нейното обновление. Нашите политически нрави са много груби. България е страната на политическите убийства и ако нямаше един фактор, който да осигурява приемствеността между миналото и настоящето, нещата у нас много лесно можеха да излязат от контрол. В този смисъл оцеляването на бившата комунистическа партия имаше значение. Аз съм от хората, които са се зарекли да доведат битката за обновлението на тази партия докрай и затова съм безкомпромисен в своите публични изяви. Мои приятели от контролната комисия споделиха, че неколкократно са били сезирани с искания да се занимаят с моите изявления и критики, като подриващи единството на партията. Сигурен съм, че и този път хората, с които водим този дебат, ще трябва да отстъпят. Ако искат да запазят партията. Иначе те могат да останат в ръководните среди, но това ще бъде началото на края.<br /><br /><strong>Очаквате ли президентът Първанов да направи собствен политически проект? Логично е, че на тази възраст той не би излязъл от активната политика. Връщането му в БСП обаче би било регрес. Възможно ли е да се очертае някакъв политически проект около него?</strong><br /><br />Това си е негова работа. Аз не смятам, че трябва да гадаем какво би направил действащият президент, когато приключи неговият мандат. За мене е от огромно значение какво ще направи през следващите няколко години до края на мандата.<br /><br /><strong>А има ли какво да прави той, след като на сцената е Бойко Борисов?</strong><br /><br />Така е, но ситуацията не е особено стабилна. Все пак ние нямаме релевантно и пълноценно политическо управление. Хората просто искаха да отстранят от властта тройната коалиция, без да се вглеждат за кого всъщност гласуват. Ние тепърва ще имаме много изненади, свързани с управлението на ГЕРБ. Аз нямам свръхочаквания към тази новопоявила се партия. Но трябва да се опитаме да им съдействаме да разчистят нещата, които предизвикаха вълната на общественото недоволство. Не може да се продължава дълго по този път, без цветът на нацията да се ангажира с проблемите на обществото. Много от тези фигури, които се появиха, не вдъхват особено доверие. Но все пак нека им дадем шанс.<br /><br /><strong>Деликатно се изразявате, но ваши колеги заявиха, че през последните 20 години народното представителство не е било толкова нискокачествено. Защо България не успя да излъчи през годините на прехода един що-годе сносен елит и до какво довежда тази смяна през четири години на някакви огромни групи от новозапочващи политици? Това полезно или вредно е за демокрацията?</strong><br /><br />Политиката по време на преход много бързо изхабява действащите лица. Особено онези, които поемат функциите на изпълнителната власт. Затова много от хората, които поеха отговорността за тежки реформи, след това изгубиха своето влияние. Голяма част от тях се поддадоха на изкушенията. Когато имаш огромни ресурси и извършваш раздържавяване, как да не бръкнеш в кацата с меда. Оттук усещането, че всички, които идват на власт, неизбежно се корумпират, дори да не са били такива преди това. Хора, които си познавал в началото, бивши общински чиновници или предприемачи, директори на малки предприятия в провинцията, или някакви хабилитирани лица от филиали на АОНСУ, стават министри и се оказва, че не можеш да ги познаеш. Забравят много бързо откъде са тръгнали. Не желаят да се вслушат в никакви критики. Не им съчувствам на тези хора, които сгазиха лука, те трябва да си понесат последствията. Те излязоха от властта твърде богати. Вървят слуховете за сина на един бивш министър, който харчи като дневни пари около 20 хиляди лева. Това трябва да документират и да обяснят онези момчета, които бяха до неотдавна в ДАНС, а не да разказват притчи от &ldquo;Хиляда и една нощ&rdquo;. Въобще аз смятам, че ДАНС не се справи със задачите, които й бяха поставени. Те са тези, които трябваше да вземат инициативата, а прокуратурата да придаде правната форма, да повдигне обвинението. Нещата трябваше да тръгват именно от българското ФБР, затова беше създадено и затова получи такива широки правомощия.<br /><br /><strong>Да, на тази структура бяха осигурени широки правомощия и заплати без таван.</strong><br /><br />Те такива заплати си осигуриха, че предизвикаха недоволство във всички други силови ведомства. А тези хора всъщност не разкриваха злоупотребите и корупцията, а ги прикриваха. Това е истинската оценка, която заслужават. Аз напълно споделям коментара, който се появи в печата, че проблемът е не дали има или няма доклад, а защо всъщност няма. Нали, това е големият политически въпрос, защо няма такъв доклад? За това трябва да отговарят. <br />Другият фундаментален въпрос е свързан с Конституцията и нейната защита. Всички тайни служби по света имат като първа задача не защитата на националната сигурност въобще, а защитата на конституционния правов ред. Защото именно в този конституционен правов ред се съдържа квинтесенцията на националната сигурност, там е ядрото, там са ценностите, които правят възможен съвместния живот. Затова в Германия службата се нарича Федерална служба за защита на Конституцията. У нас тези среди насърчаваха и с информацията, която подаваха, доведоха до появата на политическа партия, която хули Конституцията по един абсурден начин. Вместо да повдигнат въпросите, които смятат, че трябва да доведат до реформа, те просто нападат Конституцията по един брутален начин. Това е държавна измяна. Трябва да бъдат питани някои фактори от ДАНС защо са провеждали толкова много срещи с едни и същи лица от политическия елит. Те се ползваха с определена информация и непрекъснато разкриваха тежки случаи, а когато тези хора бяха отстранени от ръководството на тайните служби, изведнъж секнаха и разкритията, които правеха разни псевдоексперти. Смятам, че парламентарната република в България няма алтернатива. И в този смисъл участниците в политическия процес трябва да съдействат да направим националния ни парламентаризъм пълноценен. Защото още Чърчил е казал, че парламентарната демокрация има много несъвършенства, но нейното голямо предимство е, че няма друга по-добра форма на управление от нея.<br /><br /><strong>След като не трябва да се пипа Конституцията, как да се проведе политическата реформа, от която очевидно се нуждаем? Самият феномен Бойко Борисов е показателен. Той има едно формално мнозинство, което изпълнява неговата воля &ndash; праща самолет, когато трябва и когато не трябва и пр. Държи се по-скоро като авторитарен управител на държавата, отколкото като министър-председател. Всички говорим за това, че е нужна реформа в политическата система. Как може да бъде направена тя, без да се пипа Конституцията? <br /></strong><br />Промяната на политическия модел започва и свършва с политическите партии. Те са ключовият фактор. Докато не се явят автентични политически сили, които не просто обслужват интересите на една или друга клика от родната олигархия, а водят дебати в името на общото благо на нацията и се съревновават кой да предложи по-добрата алтернатива за бъдещето, не можем да очакваме нищо хубаво. Ние трябва да се опитаме да конструираме тези субекти, като правим опити да трансформираме и обновим едни и да консолидираме други. Въобще без нормални политически партии не може да има и нормална демократична политическа система. Трябва да утвърдим ценността, че когато си загубил изборите, е необходимо да си подадеш оставката и да се оттеглиш. Това означава да поемеш отговорност. Ние трябва да надделяваме над егоизма си. Когато се изправих срещу 8-процентната бариера, си давах сметка, че това ще има негативни последици за моята политическа кариера. Но така се създава един морален образец за подражание. <br /><br /><strong>Отново ме върнахте към темата за Станишев и бъдещето на БСП. Той не си подава оставката и не следва европейски примери, както правят и почти всички български политици. Но няма как да бъде сменен, ако няма директен сблъсък, ако никой не се изправя челно, за да претендира за лидерското място. Апаратно той може да оцелее и до 2048 г. Има ли реална алтернатива вътре в БСП, която може да се изправи срещу Станишев?<br /></strong><br />Аз смятам, че такава алтернатива има. Важното е влиятелните кръгове в тази партия, които така или иначе са част от нейната носеща конструкция, да си дадат сметка, че не трябва да залагат единствено и само на своите деца, близки, роднини и пр. Трябва да бъде даден шанс на онези способни хора, които запазиха доброто си име и авторитета си през тези 20 години на прехода. Аз съм споменавал имена, знае се кои са хората, които могат да свършат работата. Тезата, че няма алтернатива, е една абсурдна теза.<br /><br /><strong>Тоест този конгрес няма да мине безпроблемно и ще има сблъсък за лидерство?</strong><br /><br />Ще има и аз съм сигурен, че нещата не могат да останат такива, каквито са сега. Упорството на Станишев е необяснимо. Дори негови до неотдавна твърди поддръжници сменят фронта. Това е самоубийство и за самия Станишев, и за партията. Да, той има своя отбор, който дължи съществуването си в политиката изключително на неговата благосклонност и подкрепа, но това са хора със случайни биографии. Те както дойдоха в политиката, така и ще изчезнат. В този си вид БСП е на път да се окаже партия на клептокрацията. Смятам, че във &bdquo;великата стара партия&rdquo;, ако използвам този израз, който американците използват за една от своите партии, има достатъчно здрав разум, за да не се допусне катастрофата.</p>