„Гардиън” за избирането на Тръмп – мрачен ден за целия свят

Едно нещо е немислимо само докато не се превърне в реалност. След това, точно както плячкосването на Рим, то вече изглежда исторически неизбежно. Точно така стана с глобалното политическо земетресение, каквото представлява избирането на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ. Ако той спази безразсъдните си обещания от времето на кампанията, победата му ще възвести най-зашеметяващия обрат в политическата и икономическа линия на Съединените щати след Новия курс през 1930 година, но с противоположни намерения и последствия. И ще преустанови явно болния прогресивен наратив за модерна Америка и света през ХХІ век. Ще е знак за сеизмична руптура в доминирания от САЩ глобален, либерален, икономически и политически ред, който управляваше ХХІ век след падането на комунизма и скока на китайската икономика.

В този смисъл триумфът на Тръмп носи ехото на все по-тревожна генерална дясна промяна в политиката и на други постиндустриални западни демокрации, в които прогресивните хора също не дават адекватни отговори. Паралелът с вота за Брекзит е очевиден и реален. Така че победата на Тръмп може би ще даде тласък на други националисти в много части на Европа – Марин льо Пен бързо се ориентира в тази посока. Изходът от изборите ще бъде оплакван от либералите в цяла Америка и извън нея. Но ще бъде приветстван в Москва и Дамаск, които ще се почувстват окуражени. Това не е добра седмица за Латвия и Украйна, още по-лоша е за сирийските опозиционери. Резултатът е предизвикателство и за прогресивните политици да открият радикалното и надеждно послание, което им се изплъзва в толкова много държави, не само в САЩ.

Несериозното отношение

Но това е преди всичко американска катастрофа, която Америка сама си докара. Съединените щати не намериха ефективен начин да се сплотят срещу господин Тръмп и това, което той представлява. Хилъри Клинтън се провали в този ключов тест – както тя самата, така и това, което предложи на избирателите. За нея това е краят. Но тя беше симптом, а не причина. Господин Тръмп не беше взиман на сериозно и широкото обществено мнение по време на дългата и горчива кампания беше, че няма да успее да победи госпожа Клинтън. На всеки етап от нея изглеждаше сигурно, че кандидатурата му ще се срине и ще изгори. Проучванията на общественото мнение и прехвалените прогнози рядко говореха в негова полза – и двете вече са дискредитирани. Едва след намесата на директора на ФБР по-малко от две седмици преди изборите по-широки кръгове предположиха, че нещата може да се обърнат в полза на господин Тръмп. Независимо от това в навечерието на изборите той отново беше аутсайдер.

Но спечели убедително във вот, за който, ако проучванията са били реални, повечето хора са взели решение много преди фурора на Джеймс Коми. Победата на Тръмп беше тотална. В основата й са най-вече гласовете на белите – независимо от пол, възраст и образование. Това беше най-шокиращият удар в модерната история на Щатите, при това без предизвестие. Тръмп спечели повечето от спорните щати, където кампанията на Клинтън бе наляла пари – Охайо, Пенсилвания, Флорида, Северна Каролина и Уисконсин – на път към решителната републиканска избирателна колегия, която надвиши 300 гласа. Това мнозинство е центрирано в така наречените „щати за прелитане”, които жителите на големите демократични бастиони на двата бряга на САЩ виждат само от разстояние 35 хиляди фута над земята. Но червената вълна навлезе и дълбоко на север, утвърди се и в южната част. Въпреки че избирателната колегия осигури победата на господин Тръмп, госпожа Клинтън най-вероятно ще спечели вота за популярност, както става с демократите на всички избори от 1988 година насам.

Поражението на демократите

Междувременно републиканските кандидати за Конгреса, които след грозните телевизионни дебати се опитаха да се разграничат от своя кандидат-президент, също победиха благодарение на господин Тръмп. Те задържаха повечето от местата си в надпреварата за Сената и ще се възползват от възможността да разширят мнозинството си през 2018 година, когато облагодетелстваните от преизбирането на Обама през 2012 година се изправят пред гласоподавателите. Повече от предсказуемо е, че Камарата твърдо ще остане в ръцете на републиканците. Председателят й Пол Райън и неговите лейтенанти ще се боят повече от избирателите от собствената си партия и от евентуално отмъщение на новия стопанин на Белия дом, отколкото от разгромените демократи, чиито най-големи страхове се сбъднаха след този резултат.

Президентът Тръмп е шок, който отекна по целия свят. След като той спечели, веднага започнаха да ни заливат обяснения – че мобилизацията (или липсата на такава) на тази или онази прослойка от обществото е била решаваща; че е подкрепил онези, които са против статуквото; че говори от името на милиони, които се чувстваха изоставени от проспериращите и прогресивните; че американският традиционализъм винаги е бил по-силен, отколкото са смятали либералите; че Тръмп е кандидат – знаменитост в епоха на знаменитости; че е яхнал вълната на постистинната политика; че за да бъде Америка отново велика, трябва пак да стане милитаристична и имперска, че на белите мъже (и на много бели жени) им писна от политическата коректност; че женомразците надделяха; че мейнстрийм медиите не успяха да го изобличат; че това е присъдата за управлението на Барак Обама, че госпожа Клинтън винаги е била силният кандидат; че в избирателната система има нещо мръсно расистко; че руснаците му спечелиха изборите.

Нито едно от тези обяснения не е неуместно. Всички те казват нещо. Пазете се обаче от бързите заключения. Точно както с Брекзит, незабавните последици от голямо разочарование трябва да са внимателното събиране и анализът на доказателствата. Не става дума за омаловажаване на случилото се във вторник. Нито за подценяване на безпокойството от това, което предстои, когато господин Обама отстъпи държавата на Тръмп.

Конкретните страхове, които излизат на преден план, са четири. Първият е отприщването на необуздана консервативна програма във Вашингтон, след като републиканците вече контролират и Белия дом, и Капитолия – рядко явление през последните сто години. В достойната си реч след обявяването на изборните резултати госпожа Клинтън правилно подчерта нуждата да бъдат защитени демократичните ценности – тя може би има предвид наследството на президента Обама в областта на здравеопазването и климатичните промени. Господин Тръмп и републиканците от Конгреса имат различия – той е по-подготвен да използва силата на правителството, за разлика от тях. Но сега пътят им към преустройството на Върховния съд и десетки други на по-ниско ниво е открит. Ефектът върху въпросите на расата, пола и социалното равенство най-вероятно ще надживее мандата на господин Тръмп в Белия дом. Културните войни ще пламнат отново. Правото на аборт е застрашено.

Отражение върху расовия въпрос

Вторият страх от резултатите на президентските избори е по-голям. По време на предизборната си кампания господин Тръмп говореше против емигрантите и мюсюлманите, обиди цветнокожите и латиноамериканците, пусна клипове, които някои разтълкуваха като прикрито антисемитски, и бе подкрепен от всеки бял расист в Щатите. Гласувалите за него – отново ехо от Брекзит – ще искат той да изпълни обещанията си. Всяко действие, което предприеме в тази област, заплашва да разделя и да разбунва духовете. След половин век на неравномерен, но неоспорим расов напредък в Америка последиците от всеки опит времето да се върне назад могат да бъдат тежки.

Третият страх е дали господин Тръмп изобщо има някакъв икономически план, който ще помогне на бедните общности, които дадоха гласовете си за него. Той се позова на гнева, който изпитват много бедни бели американци. Но какво всъщност може да направи по въпроса? От какво се интересуват повечето републиканци в Конгреса? Тръмп може да се опита да вдигне защитни стени. Това ще зарадва привържениците му. Но е трудно да се види как ще успее да върне обратно към живота стари мини, фабрики и заводи. Много американски граждани се чувстват забравени и разочаровани. И господин Тръмп си играе с огъня, ако в крайна сметка се окаже, че е използвал техните тревоги пак в своя полза и в полза на богатата градска класа, към която принадлежи.

Последният и всеобхватен страх обаче е за света. Победата на господин Тръмп означава несигурност за бъдещата глобална стратегия на Америка в свят, който отдавна разчита на САЩ да поддържат стабилността. А Тръмп притежава почти неограничен капацитет да дестабилизира. Неговата военна, дипломатическа, отбранителна, екологична и търговска политика е в състояние да промени света към по-лошо. Тази седмица американците направиха опасен избор. Той ни изправи пред тъмни, несигурни и страшни времена.

Превод от английски език: Филип Каменов