Фактите по сделката за ЧЕЗ, които изслушването на Гинка Върбакова осветли

Заседанието премина при размяна на остри реплики между управляващи и опозиция, като всяка от страните отправяше упреци към другата за състоянието на енергийния сектор и изтъкваше заслугите си за направеното в него през годините. Заради размяната на обвинения лидерът на БСП Корнелия Нинова напусна демонстративно заседанието. Шефът на държавната банка за развитие Стоян Мавродиев пък обвини борда на ЧЕЗ в Чехия в манипулиране на чешкия премиер.

В изложението си Гинка Върбакова уточни, че скандалът около сделката е провокиран от компании, които не са били избрани за купувачи на българския бизнес на ЧЕЗ и се използва от партиите за трупане на политически дивиденти.

Ето и какви неизвестни досега факти "изплуваха" между политическите реплики по време на изслушването:

Ще получи ли държавата дял

В договора за покупко-продажба е записана дългосрочна забрана за препродаване на компанията, съобщи кандидат-купувачът.

Върбакова уточни, че за да се промени това, трябва да преговаря с продавача, след като по-рано днес премиерът Бойко Борисов поиска държавата да стане съакционер в компанията.

Откъде ще дойде финансирането

Финансовите консултанти на Гинка Върбакова уточниха, че няма твърда договорка с банка или консорциум банки. Очаква се финансиращата институция да поиска съфинансирането от страна на купувача да е между 20 и 30 на сто, а средствата за това ще дойдат от собствения бизнес на Върбакова или друг заем.

Обещавала ли е Банката за развитие финансиране

Според Стоян Мавродиев няма поети ангажименти за финансиране или рефинансиране на заема на ЧЕЗ към ЕБВР, а само запитване от "Инерком" и необвързващ отговор от банката.

До момента органите за управление на банката не са правили подробен анализ на източниците на финансиране на компанията и не са обсъждали рефинансиране.

Премиерът Борисов не е бил уведомен за запитването на "Инерком", по думите на Мавродиев - защото то и отговорът на банката са рутинно действие.

Колко струва българската ЧЕЗ

Активите на компанията са оценени от "Креди сюис" на 225 млн. евро. Това, по думите на шефа на разузнаването, означава, че сделката с "Инерком" (по неофициална информация на стойност 320 млн. евро) е силно надценена.

ЧЕЗ е искала да продаде бизнеса си в България още през 2010 г. и тогава е очаквала да получи 240 млн. евро, но е била склонна да отстъпи до 200 млн. евро и да приеме разсрочено плащане за 2-3 г.

При последната процедура през 2017 г. преди изборите в Чехия се е вървяло към продажба на компаниите на "Енерго-Про" Варна. Компания на Христо Ковачки е предлагала първоначално 302 млн. евро, но е подобрила офертата си до 360 млн евро, а "Инерком" - от 290 млн. евро до над 300 млн. евро.

Наблюдавали ли са службите сделката

Дирекция "Разузнаване" и Държавна агенция "Национална сигурност" са следели ходовете на чешката компания в опитите й да се освободи от българския си бизнес от 2010 г. насам.

В годините е преговаряно с турски холдинг и с руско дъщерно дружество на "Газпром", но и двете са се отказали. Проверките са установили, че в годините е имало интерес от кандидати, които ако бяха купили компанията, са щели да застрашат националната сигурност (по думите на Цветан Цветанов).

При последната процедура през 2017 г. преди изборите в Чехия се е вървяло към продажба на компаниите на "Енерго-Про" Варна. Компания на Христо Ковачки е предлагала първоначално 302 млн. евро, но е подобрила офертата си до 360 млн евро, а "Инерком" - от 290 млн. евро до над 300 млн. евро,

Какви проверки се правят

В прокуратурата е имало няколко преписки - през 2010 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на дружества и лица, свързани с "Инерком" Две са прекратени, а две продължават, но няма повдигнати обвинения

Националната агенция за приходите проверява дружеството - купувач, но то е създадено през миналата година и още не е подало данъчна декларация.

Държавната комисия за енергийно и водно регулиране към момента няма правомощия да се намесва, но след като Върбакова влезе във владение ще следи стриктно дали лицензът се спазва.

Агенцията за приватизация не следи сделката, защото срокът на следприватизационния контрол е изтекъл още през 2008 г.

Комисията за защита на конкуренцията още не е работила по сделката, защото от "Инерком" не са подали искане за проверка за концентрация.

Статията препечатваме от https://www.dnevnik.bg/biznes/finansi/2018/03/01/3138829_faktite_po_sdelkata_za_chez_koito_izslushvaneto_na/?ref=home_main_news