- Автор: БГНЕС
- 10 Sep 2020
- 4627
- 16
Вестникът коментира, че в случая с Македония ходът на Макрон показва лицемерието на ЕС, припомняйки, че Съюзът отдавна обещава началото на преговори за членство, ако страната намери компромис с Гърция относно името – условие, изпълнено с Договора от Преспа, който влезе в сила през февруари.
„В интерес на истината, Макрон не беше сам в изразяването на резерви относно разширяването на ЕС към Югоизточна Европа. Дания и Холандия подкрепиха Франция в противопоставянето на преговорите за членство с Албания. Освен това, когато Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на започването на преговори за членство с двете балкански държави, 136 евродепутати или почти 1/4 от гласувалите подкрепиха позицията на Макрон“, пише „Файненшъл Таймс“.
Вестникът смята, че Макрон е прав, когато настоява, че Съюзът трябва да се съсредоточи върху вътрешните реформи, преди да приеме нови членове, оценявайки, че „най-важният проект на ЕС“ – 19-членната еврозона, остава наполовина изградена къща, а не достигат и широкоевропейски действия в някои области като миграцията и политиката за убежище.
„Файненшъл таймс“ пише също, че са се появили слухове, че истинската цел на Франция е „трайно да затвори вратата на ЕС за Западните Балкани“ и вместо това да им предложи членство в т.н. европейска икономическа зона, която ще остави тези държави вън от политическите институции на Съюза и ще останат „европейци от втора класа“.
„Неуспехите в Сирия и на Балканите са симптоми, които сочат несигурната позиция на ЕС в глобален аспект и неефективността на френско-германското сътрудничество. Но ако ЕС не може да оправи нещата пред своята врата, къде ще може?“, заключава в своя анализ „Файненшъл Таймс“.
Източник БГНЕС
