"Европейците наблюдават Тръмп. Те не го харесват, но го разбират. Виждат държавен глава, който утвърждава първенството на своята страна и народ. Тръмп бележи връщането на класическата, но забравена у нас фигура на държавника, чийто единствен интерес е родината". Професор по политически науки, директор на Фондацията за политически иновации, Доминик Рейние анализира в интервю за “Фигаро” европейските разломи.

 

 

Европейците наблюдават Тръмп. Те не го харесват, но го разбират. Виждат държавен глава, който утвърждава първенството на своята страна и народ. Тръмп бележи връщането на класическата, но забравена у нас фигура на държавника, чийто единствен интерес е родината. Той води силова политика. Ще видим нейните резултати. Но няма съмнение, че тази политика ще го накара да пожертва европейския интерес и, ако трябва, дори интересите на света. От тази гледна точка оттеглянето от Парижкото споразумение за климата беше успех: това е безспорно утвърждаване на егоистичната политика без преструвки. Това е отговорът на един свят, в който демокрациите вече не доминират, смята френският политолог.

 

Европейците гледат на Тръмп, както гледат на Си Дзинпин: невъзможно е да ги харесват, защото те са страшни и хвърлят към нас хищнически погледи. Именно осъзнавайки това, осъзнавайки слабостта на своите средства, ако решат да действат поотделно, европейците остават привързани към Европейския съюз, нашето последно условие, за да оцелеем в започналата голяма битка на силовите политики. Американците правят каквото трябва за самите себе си. А ние, европейците, трябва да направим това, което е нужно на нас самите. 

 

Положението ни е напълно парадоксално. Никога досега враговете на Европейския съюз не са имали до такава степен чувството, че постигат целта си, че почти й се вижда краят, и въпреки това, смятам аз, народите на Европа никога не са били толкова силно привързани към ЕС. Какво недоразумение! Това е един от най-неприятните резултати от нашата неспособност да обсъждаме, на новата ни склонност да опростяваме до крайност гледните точки, твърди Доминик Рейние.

 

Хипотезата за националистическо затваряне в себе си е резултат на грешна интерпретация. Няма търсене на националистическо затваряне, а търсене на закрила, на политическа регулация, на контрол над хода на нещата. Това е търсене на политическа сила, която не противоречи на европейската идея. Отказвайки да отговорят на това напълно легитимно и приемливо  търсене, Европейският съюз в крайна сметка ще накара европейците да се върнат към националистическата догма. 

 

Има, разбира си, специфични причини във всяка една от нашите нации. Но общите причини преобладават и това е другото лица на парадокса, тъй като причините, които са континентални и общи за всички нас, трябва да ни дадат материал за нова голяма европейска цел. Да погледнем демографската криза. Всяка година в Европа има повече смърт, отколкото раждания. Няма нито една нация на континента, която да е пощадена от този ужасен дефицит. Последствията са огромни - за икономическите, научните, военните, бюджетните ни  способности.

 

Нашата демографска криза ли е отговорът на европейските народи на въпроса за ролята им в новата история, пита политологът. Не държавите раждат деца и не с фискални стимули или национални медали ще поправим това. В исторически мащаб няма по-чиста демонстрация на сила от демографията. Можем да отхвърлим мултикултурализма, но колко струва една национална култура, която вече не поражда живот? Загубата на жизненост в един кипящ свят е една от главните причини за европейското неразположение, за народите и техните държави. 

 

Какво трябва да се направи? Що се отнася до управляващите, нека спрат с челните сблъсъци. Те са зрелищни, медийни и поразяват умовете. Същевременно Европа, със своя загадъчен език и наднационални представители, не успява да обясни ползите, които носи, а изкарва на преден план своите спорове. Последствията са катастрофални. Уви, връщането към умереността няма да се случи преди европейските избори. Има непреодолима нужда да се разбираме по-добре. Орбан и неговите приятели трябва да разберат, че зачитането на принципите и процедурите, които са в основата на демократичната правова държава, е в сърцето на европейския политически проект, това не подлежи на преговори. Но ние също трябва да приемем вътрешната привързаност на европейците към нематериалното им наследство, начина им на живот и техния суверенитет, понякога преоткрити толкова отскоро и скъпо платени.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

Ансамбль песни и пляски народов на 29.10.2018 в 18:18
Ми разбираме го. И никак не ни харесва. А вместо Фигаро, тук или там, да бяхте дали думата на някой нашенец. Волгин или оная, Шаренкова, русофилчестата, те какво ще измънкат, е интересно. Или пък на фюрера Жириновски мнението.
koko на 29.10.2018 в 20:52
Статията е от рода на бля-бля с изключение на последните две изречения,които са сърцевината на статията.Оставете Тръмп да отговаря за Америка трябва да ни интересува Европа.
на хартия на 02.11.2018 в 13:06
"зачитането на принципите и процедурите, които са в основата на демократичната правова държава, е в сърцето на европейския политически проект" - може би на хартия е било така, но на практика сърцето на проекта е финансова полза за основтелите Германия, Франция. И Финландия прави пари от "проекта" , те са единствените които имат полза. За сметка на другите. Засмукването като с прахосмукачка на богатство към Германия е видно с просто око, от изток на запад и от юг на север. Италианците да внимават да не ги вкарата като ГЪрция. Ние сме лесна плячка.

Напиши коментар