- Автор: Анна Шафран, svpressa.ru
- 10 Sep 2020
- 6325
- 22
Усещайки миризмата на печено, европейските лидери се втурнаха да се преобличат стремително – при това опитвайки се да запазят лицето си. И по-точно – онова, което е останало от него. Русия е популярна? Добре, ще другаруваме с Русия. Обещаваме, обещаваме. Бежанците прекалиха? Добре, ще ги призовем към законност. Всичко каквото поискате, само ни преизберете!
Ангела Меркел отново оглави ХДС и се кани да стане канцлер за четвърти път. Какво обеща тя? Да преосмисли отношението към Русия и НАТО. Как ще го преосмисли, в каква посока – не уточни (самата тя не знае дали реално изобщо няма намерение да преосмисля каквото и да било). Германците обаче искат промени? Ще преразгледаме отношенията. И в зависимост от общите интереси – най-после ще забраним да носят бурки. Това последно предложение на Меркел предизвика бурни овации.
Меркел, естествено, не е евроскептик, тя призова към още по-силно сплотяване около европейските ценности (гей парадите и прочее подобни неща). А с бурките просто реши да се откупи.
Френските социалисти също се опитват да се откупят с бурките, но те се преобличат къде-къде по-изящно от германците. Оланд заяви, че няма да се бори за президентското кресло. Искате промени? Заповядайте, аз си тръгвам. На моето място нека дойде сегашният премиер. А на мястото на премиера – бившият вътрешен министър.
Новият премиер на Франция Бернар Казньов е най-близък съратник на Оланд. Но от всичките му съратници Казньов е известен най-вече с безпощадната борба, която води с ислямския екстремизъм. Във всеки случай така го позиционират.
Безусловно френските социалисти, също като германските християндемократи, не са евроскептици. Във Франция, както и в Германия, решиха да забият „на кол“ мюсюлманите като политически „мейнстрийм“ – само и само да запазят целостта на ЕС.
В какво грешат днешните европейски лидери? Ами в това, че на народа именно мейнстриймът му дойде до гуша. Проблемът с бежанците и ислямските терористи, разбира се, е много важен. Но той е само част от общата катастрофа на Европейския съюз.
На обикновените европейци им се ще да видят нови лица – не нови изявления от същите до болка познати „солидни господа“.
Най-пресният пример е Италия, където премиерът Матео Ренци обяви, че ще подаде оставка, ако на референдума народът не приеме предлаганата от него конституционна реформа.
И какво стана? Народът дори не помисли да вникне в същността на тази реформа, тя му бе безразлична – дали е добра или лоша. Затова пък всички погледи бяха насочени към оставката на Ренци, заради което и гласуваха против реформите!
Не е тайна, че избирателят не гласува толкова за програми, колкото за конкретни личности. Новата личност обаче все пак идва със своя програма.
Случи се така, че новите лица на европейската политика са срещу запазването на ЕС в този му вид и за развитието на отношенията с Русия. Така че имаме повод за оптимизъм.
Превод от руски: Елена Дюлгерова
