Голямото предизвикателство пред десницата е да даде политически израз на инстинкта за самосъхранение на народа. Народният суверенитет съвсем не е нелиберална фантазия, подчертава квебекският социолог Матю Бок-Коте в свой коментар във "Фигаро".

 

 

Социологът Матю Бок-Коте е доцент във Висшето училище по търговия (HEC) в Монреал, колумнист в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада

 

Европейските избори през юни 2019 г. ще бъдат “референдум за имиграцията”, който би могъл да ускори преобразуването на европейското политическо пространство. Изглежда, че това искат, макар и всеки по свой начин, Еманюел Макрон, който обяви кръстоносен поход срещу “популистката проказа”, и Матео Салвини, който възнамерява да възстанови европейската граница и да сложи край на масовата имиграция. Двамата се презират открито и явно мечтаят да се изправят един срещу друг. От няколко десетилетия европейската политика сдържаше политическите разисквания в рамките на прогресивния консенсус, но политиката се освобождава от мениджърския корсет и отново се изпълва със страст.

 

Въпреки че някои медии упорито се опитват да представят Салвини като човек, с когото изобщо не може да се общува, трябва да признаем, че италианският лидер успя да изведе популистката десница от трибунките до властта и то в сърцето на една от големите държави в Евросюза. Нещо повече, тя успя да се съюзи с консервативната десница, както се вижда от пакта му с Унгария на Виктор Орбан. След време може да се окаже, че тези две политически семейства са се превърнали в едно, доколкото европейският популизъм често е консерватизъм, който дълго време е бил в опозиция, отбелязва социологът.

 

Според него, въпреки различната си чувствителност, популистката десница и консервативната десница споделят обща програма: защита на националния и народен суверенитет, критика на масовата имиграция и властта на съдиите, прослава на християнските корени на Европа. 

 

Не е нужно да ценим унгарския и италианския лидер, чийто крайности са безспорни, за да видим, че те въплъщават една стара идея, която вече никой не вземаше насериозно: идеята за друга политика, скъсала с имиграционната догма и с мистиката на човешките права. 

 

Дали през 2019 г. консервативният ренесанс, който се наблюдава навсякъде, ще намери политически израз, пита Матю Бок-Коте. Според него европейската избирателна система често е благоприятствала възхода на протестни сили, които обаче на национални избори са били в отлив. Сега обаче се очертава нова епоха, със специфични предизвикателства, които смущават традиционните партии. Все по-трудно е да се повярва, че епохата на различността е мирна. Образът на масовата, но благоприятна имиграция вече не издържа, имайки предвид несигурността, която настъпи на Стария континент. Няма да можем винаги да се преструваме, че нарушаването на границите е без последствия, а случаят “Акуариус” илюстрира безсилието на Европа и хуманитарното изнудване. 

 

Независимо дали е “законна” или “незаконна”, масовата имиграция променя демографски европейската цивилизация и поставя открито въпроса за нейното оцеляване, подчертава Бок-Коте. Събужда се инстинкт за самосъхранение, който политическата коректност все по-малко успява да представи за расизъм, или, по-лошото, да мобилизира срещу него паметта за Втората световна война, внушавайки, че от недрата на Европа се завръщат демоните, които тласкат народите към етнически регрес.

 

Ако изразът не беше вече изтъркан, бихме могли да кажем, че консерватизмът е призован да води цивилизационна политика, което означава да се дефинира Европа не като безтелесна, технократична и неясна цялост, а като жива историческа реалност. Теоретично, във всяка страна този проект би трябвало да бъде призванието на десницата, като се отчита политическата култура на всяка една от тях. 

 

В името на европейската цивилизация и на правото на нейните нации да се самосъхранят, десницата ще бъде в правото си да оспори идеологическата опека на Европейския съд за правата на човека, превърнал се в символ на властта на съдиите в европейски мащаб. В по-широк смисъл, консервативната десница трябва да издигне принципа за народния суверенитет, който съвсем не е нелиберална фантазия, заключава авторът.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

имате много здраве на 06.09.2018 в 02:29
След като ни третирате като олигофрени и ни принуждавате да приемаме всяка джендърска щуротия, която ви мине през акъла, мислите ли че някой ще си надигне задника да гласува на евроизбори? Защо да осигуряваме тлъстите еврозаплати и още по-тлъстите европенсии на една шепа самозабравили се хора, които си развяват задника за наша сметка до Брюксел и обратно, за да ни тормозят с мониториг, санкции, наказателни мерки и други простотии, ограничавайки бизнеса ни, поощрявайки корупцията с еврофондовете, и третирайки ни като гранично куче, което се храни с трохите от тяхната трапеза? А мигрантите, да не сте ги канили. Сега им сърбайте попарата. Ще ви чукат здравата, но пък ще подобрят генетичния ви код. Това е един от начините педалите при вас да понамалеят.
http://pogled.info/bulgarski/diplomatsiya-na-mizeriyata-ili-mizeriya-na-diplomatsiyata.97318 на 06.09.2018 в 02:41
Дали това не важи и за евродепутатите?
някой може ли да си спомни поне едно нещо, което да е свършил наш евродепутат в полза на България? на 06.09.2018 в 03:50
За вас уважаеми: тежки кървави бифтеци, брюкселско зеле, трюфели, чер хайвер,пушена сьомга, лангуста и Дом Периньон, а за мен вкиснало, мазно, люто и горещо телешко шкембе, с много чесън и оцет от кьораво крайпътно заведение. Пърцуцата я пием нощем в някоя канавка. Сутринта съединител, газ и отново на дълъг път, а вие в бизнес класата до Брюксел на разходка (за моя сметка). Тоя път обаче ще ми ядете суджука. Малко е спарен, по понятни причини.
либерална цензура на 06.09.2018 в 10:43
ЕСсср ще си отиде, подобно на СССР, с тая разлика, че поради това, че източноевропейците (или поне някои от тях) още от съветско време имаме имунитет срещу клоунщините, този път западновропейците ще бъдат съборени от праведния гняв на Изтока. Днес дебилщините и квадратните простотии на евробюрокраДцията са десетки пъти по-абсурдни от ония, на които се бяхме нагледали по съветско време. А достойнство и относителна независимост, че даже и демокрация, тогава имахме стотици и даже хиляди пъти повече от днешните ни "псевдо" такива.
Helleborus на 06.09.2018 в 14:13
Ако ще хокаме европейската политическа върхушка, трябва да тръгнем от своята. А тя е такава, какъвто е народа. Човечеството непрекъснато иска да се самоизлъже, че може всеки човек по отделно да живее в някакъв егоизъм и озлобление, обаче политикът е длъжен да се грижи за всички като баща, защото професията му е такава. Това е самоизмама, нещата не функционират така, егоцентризмът е дух, който се пуска от бутилката и веднъж изтърван, действа във всички. Няма „Спасител“, който може да очисти света от нещо, което непрестанно навлиза през едни отворени врати, които сме ние самите. Повечето хора попаднали в същите обстоятелства като политиците, биха правили същите неща. Това, че обществото е най-отговорно, се вижда ясно по нашето житие-битие, колкото повече поколенията още от училище стават агресивни и егоистично амбициозни, толкова повече затъваме. Бум на измами и насилие, на порнография и чалга, които навлизат и в най-важните сфери, здравеопазване, образование, как ще подминат политиката. Казваме на децата си преследвай мечтите си, а казваме ли им, че най-голямата им мечта би трябвало да бъде, да направят нещо полезно, не просто да бъдат популярни и богати, а да станат врати, през които в света да навлизат и ангелските сили на поправление и изцеление. Без това разбиране за себе си като врата за доброто или злото, без съзнанието за нашия морален избор, човек достига до едно примитивно скотоподобно състояние, в което той вижда само мръвката. И не разполага с други способи да я получи, освен с насилие, грабеж и жестокост. Затова стават и РЕВОЛЮЦИИТЕ, те НЕ са плод на израстване на обществото, те само ДОКАЗВАТ, че обществото дълго време не е внасяло в света правда, че го е изпълнило с насилие и несправедливост, че не разбира и пътя за поправление. Затова призивите да се грабваме и да правим революции е най-големия израз на примитивно мислене. Най-много да качим на власт някакви още по-големи безумци. Левски беше първо проповедник и будител, а после революционер, той е разбирал тези принципи. При мигрантите става нещо подобно, те също виждат готовите изработени блага и искат да си вземат, те са на същия дух, като повечето хора. Но с идването си тук, те не разрешават истинския си проблем, който имаме всички. Ние не внасяме в света достатъчно добро, за да го променим.

Напиши коментар